Робърт Мейнард Пърсиг (на английски: Robert Maynard Pirsig) е американски писател и философ, добил световна известност като автор на книгата Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите (1974).
„…повечето бели идват от онова, което старите радиотехници наричаха „късо между слушалките“, сиреч главата не се използува както трябва.”
„Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.“
„Не можеш да водиш кой знае какъв разговор върху движещ се мотоциклет освен ако не обичаш да крещиш. Вместо това времето се прекарва в долавяне на нещата и размисъл върху тях.“
„Пътищата без крайпътни заведения и реклами са по-добри, пътища, край които дъбрави и ливади, овощни градини и поляни почти могат да се пипнат с ръка, където децата ти махат с ръка, когато преминаваш край тях, където хората надзъртат от верандите си, за да видят кой е, където при спиране за напътствия и сведения отговорът проявява склонност да бъде по-дълъг, отколкото е нужно, където хората питат откъде си и от колко време пътуваш…“
„ Определението за това състояние в психиатрията е кататонична шизофрения. В будисткия канон се нарича внезапно просветление. Не настоявам на нито едно от тези определения – използвам ги и двете в зависимост от събеседника.“
„Когато прекарваш отпуската си на мотоциклет, виждаш нещата по съвършено различен начин. При колата си винаги в затворено пространство и понеже си свикнал с нея, не съзнаваш, че каквото виждаш през прозореца й, е просто допълнителна порция телевизия.”
„Аз съм покаял се еретик, който в очите на всички е спасил душата си. Но само той знае, че просто е спасил кожата си“
Пърсиг бил интелектуално надарено дете с коефициент на интелигентност 170, когато е бил на 9 години. Това му дава възможност да прескочи няколко години в обучението си.
През 1943 Пърсиг се записва в Университета на Минесота, където учи биохимия. В книгата си Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет той се описва като студент, странящ от тогавашните течения – идеалист, интересуващ се от науката заради самото познание, а не като начин за изграждане на кариера.
Експериментирайки в биохимическата лаборатория, Пърсиг, бил погълнат от факта, че винаги откривал повече от една валидна хипотеза за обяснението на даден феномен, а броя на тези хипотези изглеждал почти неограничен. Не можейки да намери логично обяснение за това, Пърсиг е чувствал, че усилията на учените са обречени по един или друг начин на неуспех. Тези размисли толкова го озадачили, че той бил изключен от университета за слаби резултати.
След завръщането си от фронта, участвайки във войната в Корея, той защитава бакалавърска степен по философия през 1950. След това се записва в университета Банарас Хинду в Индия, където изучава източна философия. Освен това е разработил и дипломна работа по философия в Чикагския университет, но не получава степен.
До публикуването на Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, Пърсинг се е издържал с писателска работа на свободни начала и с преподаване на английски език и риторика на първокурсници. Преживявайки емоционален и психически срив през периода 1960 – 63, Пърсиг прекарва известно време в психиатрични клиники, където му прилагат електрошокова терапия.
През 1951 г. започва да проявява интерес към писането – работи като журналист на свободна практика, пише статии по технически въпроси. Записва се да учи журналистика в Университета и посещава курсове по творческо писане. Между 1957 и 1959 г. се издържа като автор на технически ръководства и образователни брошури, като същевременно продължава обучението по журналистика. Влече го и преподавателската работа. На двата поста, които заема като учител по реторика, използва нестандартни преподавателски методи и предизвиква студентите си да строят заедно с него хипотези за същността на Качеството. С провокативното си държание и амбицията да срине цялата западна философия си спечелва славата на „радикален“ и „неудобен“. Умът му работи твърде трескаво – хиляди идеи се раждат и умират за едно денонощие. Държи се неадекватно към близките си, става агресивен. Една част от личността му, която той нарича Федър, все повече взима връх. Стига до момент, в който съзира себе си като нещо, с което ще се раздели безвъзвратно, и това го хвърля в ужас. Изпада в абсолютна невъзможност да действа, чувства се изпразнен от каквито и да е желания и потребности. Не усеща как догарят цигарите в пръстите му, с часове съзерцава бялата стена в стаята си.
Той прекарва две години в психиатрични клиники, докато накрая осъзнава, че ако продължава да настоява на идеите си по този директен начин, никога няма да излезе от лудницата. Те са в противоречие с „имунната система на културата на обществото“, в което живее, съответно то ги възприема като чужд организъм и се брани от тях.
Електрошоковата терапия унищожава Федър и осигурява завръщането на Пърсиг в „нормалния“ свят.
През 1954 се жени за Нанси Ан Джеймс. Те имат две деца – Крис (р. 1956) и Тиъдър (р. 1958). Пърсинг се развежда през 1978, като по-късно същата година се жени за Уенди Кембъл.
През 1979 Крис, който играе важна роля в Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, е прободен смъртоносно по време на обир, извършен до Дзен центъра в Сан Франциско. Пърсиг пише за инцидента в послепис към по-късните издания на Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Той обяснява, че с втората си съпруга Кембъл, решават да задържат детето, което тя зачева през 1980, защото той вярва, че нероденото дете е продължение на жизнения път на сина му. Това дете е дъщерята на Пърсиг, Нел.
Пърсиг се стреми да избягва публични изяви. Плава с яхтата си през Атлантика, като прекара известно време в Норвегия, Швеция, Белгия, Великобритания и на различни места в САЩ.
Още по темата в Магнифисонз :
Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение
Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор
Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф
Реймон Радиге – детето чудо на френската литература
Балзак – Много кафе, много жени и никакво доверие на хората / цитати
