На 96 години ни напусна големият Франко Дзефирели

magnifisonz.com /

Франко Дзефирели (на италиански: Franco Zeffirelli, роден Джанфранко Корси, на италиански: Gianfranco Corsi) е италиански актьор, режисьор, продуцент, сценарист.

Носител на наградата на БАФТА, 2 пъти завоювал наградата „Еми“, 5 пъти – наградата „Давид ди Донатело“, номиниран 2 пъти за награда „Оскар“. Член е на италианския Сенат от 1994 до 2001 година.

Франко Дзефирели Franco Zeffirelli
италиански режисьор
Франко Дзефирели (2008)
Роден	12 февруари 1923 г. Флоренция, Италия
Починал	15 юни 2019 г. (96 г.)
Националност	Италия
Професия	актьор, режисьор, продуцент, сценарист, драматург
Филмова кариера
Активни години	1957-
Значими филми	„Ромео и Жулиета“ (1968) „Травиата“ (1982)
Оскари	номинация за „Ромео и Жулиета“ (1969)
Награди Еми	носител (2005, 2006)
Златен глобус	номинация за „Ромео и Жулиета“ (1969)
Награди на БАФТА	носител за „Травиата“ (1982)

Дебютира като режисьор с филма „Укротяване на опърничавата“ (1967), комедия с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Популярен го прави филма „Ромео и Жулиета“ (1968). Дзефирели е заснел над 30 игрални и телевизионни филма, които предизвикват голям обществен интерес като „Хамлет“ (1990) с Мел Гибсън в главната роля, „Ромео и Жулиета“, „Отело“, „Чай с Мусолини“ (1999), „Калас завинаги“ (2002).

Поставил е над 100 опери. Работил е с такива прочути оперни певци и актьори като Пласидо Доминго, Мария Калас, Елена Образцова, Гена Димитрова, Лучано Павароти, Лорънс Оливие, Марчело Мастрояни, Мел Гибсън, Джуди Денч, Майкъл Йорк, Елизабет Тейлър.

„ТРАВИАТА“ НА ДЗЕФИРЕЛИ

През 1982 г. Пласидо Доминго изпълнява блестящо ролята на Алфредо във филма-опера „ТРАВИАТА“, който с право е смятан за един от малкото шедьоври в този труден жанр. И то не само защото е най-скъпоструващата и най-мащабната оперна екранизация в историята на киното, за която са привлечени хорът и оркестърът на „Метрополитен опера“ и най-големите вокалисти на оперното изкуство в онези години. Забележително е, че създателите на филма успяват да го опазят от излишествата и художествената безвкусица, изобилстващи в други подобни суперпродукции и да съчетаят оперната монументалност с въздействаща кинематографична динамика.

Сполучливи опити за обединяване на операта и киното са правени и от други, но са много малко режисьорите като Франко Дзефирели, на които се е удавало да пренесат толкова убедително на екрана опера от нивото на „Травиата“. Известно е, че първоначално италианският режисьор, който нееднократно преди това е поставял безсмъртната творба на Верди на сцената, е възнамерявал да екранизира не самата опера, а нейния литературен първоизточник. Но след като е изпреварен от своя колега Мауро Болонини, заснел през 1981 г. филма „Истинската история на дамата с камелиите“, решава да направи по-трудното – филм-опера, в който да представи легендарните оперни персонажи като живи хора, способни да страдат и да се радват като всички смъртни.
Мощната вердиевска тема за тържеството на вътрешно свободната, разкрепостена личност, прозвучава в неговата „Травиата“ с покоряваща сила и дълбок лиризъм. Ето защо Франко Дзефирели принадлежи към онези режисьори, за които се смята, че са успели да съединят операта и киното в неразчленима сплав, наречена с филм-опера или киноопера.

През 1968 година светът на киното бе изненадан от поредния прекрасен филм за Ромео и Жулиета, създаден със съвместните усилия на Англия и Италия. Неговият режисьор – Франко Дзефирели рискува, решавайки да се придържа плътно до литературния оригинал по отношение на кастинга на актьорите. И вместо на филмови звезди поверява главните роли на двама тийнеджъри – Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, които са съответно на 16 и 17 години по време на снимките на филма.

Младите и очарователни актьори пленяват зрителите по целия свят със своето искрено и спонтанно изпълнение, присъщо на годините им. А музиката на Нино Рота има огромно значение за цялостното въздействие на творбата върху зрителите. Нейният създател, който е сред най-добрите композитори в историята на киното, известен с работата си и върху много от филмите на Фелини и Копола („Кръстникът“), достига може би именно с този филм своя връх.

Критиците с основание определят „Ромео и Жулиета“ на Дзефирели като най-добрата екранизация на едноименната творба на Шекспир.

След премиерата си в Лондон на 4 март 1968 г. филмът започва триумфалното си шествие по света. Показван е и в България, въпреки ограничения внос на западни кинопродукции през онези години. Посрещнат е с огромен интерес в САЩ, където носи на Paramount Pictures $38 млн. приходи. 
На следващата година се състезава за „Оскар“ в четири категории: най-добър филм, най-добър режисьор (Франко Дзефирели), оператор (Паскуалино де Сантис) и костюми (Данило Донати), като престижната награда получават само последните двама. 

Прекрасните Ленард Уайтинг (Ромео) и Оливия Хъси (Жулиета) са отличени малко по-рано със „Златен глобус“ като най-обещаващи млади актьори. Но за съжаление, очакванията за блестящи кариери на двамата не се оправдават. Особено що се отнася до Ленърд Уайтинг, който впоследствие се снима без успех в още няколко филма и телевизионни сериали и прекратява кариерата си някъде към началото на 90-те години. 
Оливия Хъси продължава да се появява на екрана и до днес, но единствената й значима роля след Жулиета е тази на Дева Мария в „Исус от Назарет“, която дължи също на италианския режисьор Франко Дзефирели.