Норман Кингсли Мейлър е изтъкнат американски писател, публицист, драматург, сценарист и филмов режисьор, известен с активната си политическа позиция, често остро критична към правителството на САЩ. Един от пионерите (заедно с Труман Капоти, Том Улф иДжоан Дидиън) на новата журналистика (изкуството на репортажа с литературни елементи).

Роден е в еврейско семейство в Лонг Бренч в Ню Джърси. Баща му Айзък Мейлър е счетоводител, роден в Южна Африка, а майка му Фени Шнайдър ръководи бюро за домашни помощници и за медицински сестри. Има сестра, която е с 4 години по-малка. Норман израства в Бруклин в Ню Йорк и през 1939 г. постъпва в Харвард. Там изучава инженерни науки, като същевременно се занимава с писателство. На 18 години публикува първия си разказ, за който печели награда в колежа. След като завършва през 1943 г. е мобилизиран и участва във Втората световна война. Продължава да учи в Сорбоната в Париж. Първият му роман, „Голите и мъртвите“, излиза през 1948 година. Жени се шест пъти, има осем биологични деца и едно осиновено. Двукратен носител на „Пулицър“ (1969, 1980).

ЦИТАТИ :

„В крайна сметка герой е този, който спори с боговете и по този начин предизвиква дяволите да оспорват неговото схващане. Колкото повече може да постигне един човек, толкова повече може да бъде сигурен, че дяволът ще обитава в неговото творчество.„

„В Америка много малко хора ще ти се доверят, освен ако не си непочтителен.“

„Във всеки един момент от съществуването си човек или израства в нещо повече или се свива до нещо по-малко. Човек винаги живее малко повече или си отива малко по малко.„

„Единствената вярност, която притежават хората, е към емоциите, които те се опитват да си възвърнат.„

„Желанието за успех е като смазка за тайната проституция на душата.„

„Демокрацията е тирания, чиито граници не са очертани.”

„Всяка една от моите книги ме убиваше малко по малко.„

„Ако някой не е достатъчно талантлив, за да стане писател, не е достатъчно умен, за да стане адвокат и ръцете му треперят твърде много, за да извършва операции, той става журналист.“

„Америка е ураган и единствените хора, които не чуват мощния й рев, са щастливците или невероятно глупавите и самодоволните.”

„Културата заслужава огромни жертви. Без култура ние всички ще станем зверове.”

„В американския начин на живот не е останало почти никакво достойнство.”

„Всеки ден се раждат нови лъжи – лъжи от страниците на вестниците, шокиращи новини от телевизионния екран и сантиментални измами от киноекрана.”

”Ако един човек не е достатъчни талантлив, за да стане писател, не е достатъчно умен, за да стане адвокат и не може да прави операции, защото ръцете му треперят, той става журналист.”

„Функцията на социализма е да издига страданието на по-високо ниво.”

„Желанието за успех подхранва тайната проституция на душата.”

„Не можеш да опознаеш една жена истински, докато не се срещнете в съда.”

„Живеем във време, което е създало изкуството на абсурда. Това е нашето изкуство. То включва хепънингите, поп арта, лагера и театъра на абсурда… Дали имаме това изкуство, защото абсурдът е патината на отпадъците?… Или сме изправени лице в лице с отчаяното или напротив най-рационалнотоусилие, идващо от най-дълбоките слоеве на подсъзнанието ни, да спасим цивилизацията от ада и чумата на нейното залежаване.„

„В секса няма нищо безопасно. Никога няма да има.”

„Америка е ураган и единствените хора, които не чуват тътена, са тези щастливци, невероятно глупави и самодоволни бели протестанти, които живеят в центъра, в спокойното око на големия вихър.“

„Белег на посредственост е да се търси прецедент.„

„Книгите на великите писатели не са лесни за четене. И не трябва да бъдат.”

Писател, публицист, поет, драматург, сценарист, филмов режисьор – Норман Мейлър, който почина в събота на 84-годишна възраст в Ню Йорк от бъбречна недостатъчност, беше всичко това. Носител на две награди „Пулицър”, автор на 40 романа и един от пионерите на т. нар. нова журналистика, съчетаваща репортажни и литературни елементи, той изразяваше мнение за всичко. Независимо дали ставаше въпрос за феминизма, войната във Виетнам, политиката на Буш, новите технологии или последните новини от света на бокса.

Малко след смъртта на Мейлър неговият редактор Майкъл Ленън сподели, че той е творил почти до последния си миг. Голямото му желание било да напише книга, която да бъде възприемана като най-великия американски роман. И която да успее да надмине по популярност прословутата му дебютна книга „Голите и мъртвите” от 1948 г.

Почитателите на Мейлър се отнасяха с него като със знаменитост. И той искаше да бъде така. „Развил съм някакъв перверзен апетит за слава, дори понякога да я мразя”, заяви преди години писателят. Не бяха един или двама критиците, които смятаха, че писателският гений на Мейлър е затъмняван от странното му, често скандално поведение. Встрани от творчеството си той беше известен с неутолимата си страст към алкохола, наркотиците и покера, шестте си брака и деветте си деца, едно от които – осиновено. В биографията му присъства и едно доста изненадващо кандидатиране за кмет на Ню Йорк през 1969 г.

Мейлър не понасяше конкуренцията и писателите от неговото поколение едновременно го мразеха и боготворяха. Сред тях най-големите му неприятели бяха Гор Видал, Том Улф и Труман Капоти. А писателят Едгар Лорънс Доктороу заяви следното по повод смъртта му: „Той беше най-големият хроникьор на своето време, шампионът на репортажа. Способността му да пише постоянно беше удивителна, интересите му бяха многобройни… Но самохвалството му също нямаше граници.”

Мейлър е роден на 31 януари 1923 г. в Ню Джърси. Малко след раждането му семейството му се премества в нюйоркския район Бруклин, който той след години определя като „най-здравата еврейска общност в Америка”. Още от съвсем малък Мейлър се отличава със забележителна интелигентност и успява да влезе в Харвард на 16 години. Завършва инженерство, а малко след това е привлечен в армията и служи като пехотинец във Филипините. Именно престоят му там го вдъхновява да напише дебютната си книга „Голите и мъртвите”, която критиците веднага определят като шедьовър.

Голяма част от следващите му книги обаче не получават положителна оценка и до края на живота си Мейлър се люшка между възторга и разочарованието на критиците и феновете си. Романите му „Американска мечта”, „Защо сме във Виетнам”, „Армиите на нощта”, „Мерилин” (в него писателят разказва за връзката си с Мерилин Монро), „Песента на екзекутора” и др. предизвикват бурни реакции.

Така е и с журналистическите му изяви. Като публицист Мейлър става известен с критиките си по повод войната във Виетнам, а после и с неприязънта си към феминизма, който нарича „сляпа и ненужна похот”.

Враг на новите технологии, до последно Мейлър отказва да си служи с компютър и пише книгите си върху хартия с химикалка. Последният му роман – “Замък в гората”, излезе преди няколко месеца и разказва за младежките години на Хитлер.

Амбицията на Мейлър да напише книга, която да му отреди място в литературната история редом до Толстой и Хемингуей, никога не го напуска. Но и нито веднъж през живота си той не изразява съжаление за скандалното си поведение, обидните коментари по адрес на колегите си и изключителната си арогантност.

---

Ги дьо Мопасан – Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания

Емил Зола – Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината