Джек Лондон , с вероятно рождено име Джон Грифит Чейни (документите му са изгубени по време на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 г.) еамерикански писател, автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са „Морският вълк“, „Белия зъб“, „Дивото зове“, „Мартин Идън“, „Лунната долина“, „Белю Пушилката“ и др.

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ :

„Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.”

***

„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”

***

„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.”

***

„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“

***

„Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.”

***

„В комарджийската си страст той страдаше от голяма слабост – вяра в системата; а това го водеше до сигурна гибел.  Защото, за да прилагаш система в играта, трябват пари.“

***

„Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително. Но гладът не минава, а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а един ден; когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на прозрение.”

***

„Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си.”

***

„Човекът с тояга е законодател, господар, комуто трябва да се покоряваш, макар и да не е необходимо да търсиш неговата обич.”

***

„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.”

***

„Предпочитам да съм пепел пред прах. Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене. Предпочитам да бъда великолепен метеор, всеки мой атом прекрасен блясък, пред заспала и постоянна планета. Функцията на човека е да живее, не да съществува. Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Трябва да използвам времето си.“

–––––

Джек Лондон е роден на 12 януари 1876 г. в Сан Фрасиско с рождено име Джон Грифит Чейни (документите му са изгубени по време на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 г.)

За негов биологичен баща е считан е известният на времето “професор” астролог Уилям Чейни, но писателят носи фамилното име на осиновителя си. Като младеж Джек научава, че не е син на мъжа, когото е считал за свой баща, и пише на Уилям Чейни, но получава студен отговор от него, в който той изтъква, че никога не е бил женен за майка му и дори заявява, че е импотентен.

Детството на Джек преминава в бедност. След завършване на основно образование през 1889 г., той започва работа в консервна фабрика на 12-часов работен ден, като работното време често е удължавано и до 16 часа.

Търсейки изход от този непоносимо тежък труд, Джек Лондон взема пари назаем, купува на старо малко корабче и става ловец на стриди без разрешително. След няколко месеца обаче корабчето съвсем грохва и не става за нищо. Тогава Лондон преминава на страната на закона и става член на Калифорнийския рибарски патрул.

През 1893 г. пътува до Япония на борда на шхуна за ловене на тюлени. Когато се завръща, заварва Оукланд (Калифорния), в безредици от работнически протести. Джек Лондон вече е без работа и става скитник. През 1894 г. прекарва 30 дни в затвор за скитничество.

След редица приключения, Лондон се връща към цивилизования живот, завършва средното си образование и успява, с упорита самоподготовка през цялото лято, да влезе в университета на Калифорния през есента на 1896 г. Още на следващата година обаче се прощава с мечтата си за висше образование поради безпаричие. През целия си живот Джек Лондон се самообразова. Той е човек с всестранни интереси. Личната му библиотека наброява 15 000 тома.

През 1897 г. Лондон заминава по време на „златната треска” за Клондайк и става златотърсач, като се сдобива с материал за първите си успешни разкази. Сега може да се види къщата му от периода в Аляска, изработена наполовина от оригиналната къща в която е живял тогава в близост до пристанището на Оукланд на площад наречен на негово име „Джек Лондон Скуеър“, другата половина от оригиналната къща е в Канада.

Джек Лондон стига до заключението, че единствената му надежда е да получи образование и да „продава мозъка си“. През целия си живот гледа на писането като на работа, то е неговият билет за измъкване от бедността, средство да победи богатите, играейки по техните правила. По това време Лондон става социалист.

Започва да пише разкази и от 1898 г. прави сериозни опити да бъде публикуван – тази негова битка е описана незабравимо в романа му „Мартин Идън“ (1909). За първия си публикуван разказ получава едва 5 долара и за малко не се отказва от писателска кариера. По собствените му думи той е “спасен в буквалния и преносния смисъл на думата”, когато друг негов разказ е приет и заплатен добре с цели 40 долара. През 1900 г. той вече притежава 2500 долара, които се равняват на около 50 000 днешни.

През 1901 г. социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оуклънд, но изборите спечелва друг кандидат. Тогава Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност още приживе. Пише както художествени, така и публицистични произведения. Първият му роман “Синът на вълка” е публикуван през 1900 г. В “Дивото зове” (1903) огромното домашно куче Бък открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и става водач на вълча глутница. “Белият зъб” (1906) и “Сияйна зора” (Burning Daylight) (1910) са посрещнати с жив интерес от широката читателска публика.

През 1902 г. Джек Лондон заминава за Англия, където изучава жилищните условия в Ийст Енд – бедняшкия квартал на Лондон. Резултатът от неговите наблюдения е книгата “Хора от бездната” (1903), която има неочаквано голям успех в САЩ, но е остро разкритикувана в Англия. През 1906 г. Лондон публикува сборник есета “Войната на класите”, сред които са и негови лекции върху социализма.

През 1900 г. Джек Лондон се жени за Елизабет (Бес) Мадърн, но домът им става бойно поле на сблъсъци между нея и майката на Лондон. Три години по-късно той напуска първата си съпруга и двете си дъщери, а след време се жени за Чармиън Китридж, редактор и почитателка на спортни занимания на открито. “Пътешествие със “Снарк”” (1913) е мемоар от пътешествието на Джек и Чармиън Лондон през Тихия океан (1907-1909 г.). Бракът им продължава до смъртта на писателя. Чармиън е прототип на много женски характери в творчеството на Лондон, като например Паола от “Малката стопанка на големия дом” (1916).

През 1910 г. Джек Лондон купува ранчо от хиляда акра (4000 декара) в Глен Елън, окръг Сонома, Калифорния за 26 000 долара. Той пише: „След жена ми, ранчото е най-скъпото нещо на света за мен”. Писането, винаги комерсиално занимание за него, сега се превръща още повече в средство за печелене на пари.„Пиша книги единствено, за да добавя още акри към великолепното си имение“.

През последните години на живота си се чувства раздвоен. Социалистическите му възгледи влизат в разрез с любовта му към собствения му имот. През 1916 г. напуска социалистическата партия, като заявява, че го прави единствено защото на партията ѝ “липсва огън и борбеност и е загубила интереса си към класовата борба”.

Много читатели смятат, че Джек Лондон е най-добър в късия разказ. Наистина, разказите му са образец за кратка проза с безупречната си конструкция, а романите му често напомнят свързана поредица от разкази.

„Да накладеш огън“ от Клондайкския му период е може би най-известният му разказ. Други разкази от същия период са: “Златният каньон” за битката между двама златотърсачи; „Законът на живота“ за старец, изоставен от племето си да умре сам; „Жажда за живот“ – за мъчителното пътуване и оцеляване на златотърсач през Канадската тайга.

Голяма част от произведенията на Лондон днес се класифицират като фантастика и фентъзи: В „Несравнимо нашествие“ се описва бактериологична война срещу Китай; „Голиах“ е за непобедимо енергийно оръжие; “Реликва от Плиоцена” е фентъзи за срещата на модерен човек с древен мамут; “Сянката и блясъка” е интригуваща история за двама братя в постоянно съперничество, които изобретяват два отделни начина за придобиване на невидимост; „Червеният“ е за островитяни, очаровани от извънземен обект.

В черната му утопия за 27-ми век “Желязната пета” (1908) се говори за терористични атаки: „Списъкът на мъчениците неимоверно нарасна. Безброй екзекуции се извършваха навсякъде. Хора извън закона и бегълци плъзнаха из планините и запустелите райони и бяха безмилостно преследвани [от Желязната пета]. В нашите убежища идваха другари, за чиито глави бяха обявени награди.
Много от другарите бяха обезсърчени и отмъщаваха с терористични акции. Неуспехите убиваха мечтите им и ги докарваха до отчаяние. Много терористични организации, несвързани с нас, никнеха като гъби след дъжд и ни причиняваха големи проблеми. Тези неориентирани хора безогледно жертваха собствения си живот, плановете им често не излизаха, както са ги кроили и така забавяха нашата организация.”

“Пътят” представлява серия от разкази и спомени от скитническите дни на Лондон и предшества с половин век култовата за битниците книга на един друг Джек – Джек Керуак, “По Пътя”.

Автобиографичната книга на Лондон за “алкохолните му спомени” “Джон Барликорн” е публикувана през 1913 г. Днес “Анонимни алкохолици” я препоръчват, защото в нея изключително добре се описва външният и вътрешен живот на един алкохолик. Пасажите, които се спират на душевното състояние, което Лондон нарича „Бяла логика“, са сред най-силните и разтърсващи описания на преживяванията на алкохолика. Възниква обаче въпросът това всъщност книга срещу алкохола ли е или химн на алкохолното опиянение? Лондон придава на алкохола разнообразни нюанси – той е вълнуващ, опасен, другарски, славен, мъжествен. Алкохолът е приключение като другите приключения – неразделна част от всички приключения. И все пак накрая той стига до заключението: “Не, взех решение – ще пийвам само от време на време.”

Смъртта на Джек Лондон е спорна. В смъртния му акт е записано, че е починал на 22 ноември 1916 г. от уремия (обща интоксикация при остра бъбречна недостатъчност). Според слухове обаче сред негови съвременници, той се е самоубил. Според една от версиите е починал от свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал срещу силни болки.

Прахът от тленните му останки, заедно с тези на съпругата му Чармиън, е погребан в семпъл гроб в Глен Елън, Калифорния, белязан само от един голям объл камък, обрасъл с мъх.

---

---

Ги дьо Мопасан – Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания

Емил Зола – Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината