97 години от рождението на Радой Ралин. „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“

април 23, 2019 Magnifisonz

magnifisonz.com /

Радой Ралин ( литературен псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов ) е българският поет и сатирик, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата. По време на тоталитарната система в България, поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“

Радой Ралин е роден в град Сливен на 23 април 1922 г. Правнук е на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена. Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г.,след което записва право в Софийския университет.

1.“Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!“

2. „Безсънието на гладния е най-честната телевизия.“

3. „Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.“

4. „Докато го надявам, надявам се…“

5. „Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…“

6. „Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…“

7. „Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.“

8. „Единствената безспорна истина са некролозите.“

9. „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.“

10. „Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.“

11. „Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!“

12. „Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.“

13. „Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.“

14. „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“

15. „Педя човек — лакът брадва.“

16. „Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.“

17. „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?“

18. „Приятелството е демокрация, но колко трае?“

19. „Проституирай според чергата си.“

20. „Революцията е една премиера. После спектакълът пада.“

21. „Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!…“

22. „След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?“

23. „Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат…“

24. „Спестяваната съвест се олихвява.“

25. „Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.“

26. „Съединението прави салата.“

27. „Търпението е незабележима форма на гниенето!“

28. „Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден.“

29. „Ела култ, че без тебе по-култ.“

30. „По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.“

Епиграми

„Бедността не е порок, а урок.“
„Битата крава мляко не дава.“
„Да би се яло, не би висяло.“
„Думба-лумба два дни, а година — гладни.“
„Кой постъпва честно, не живее лесно.“
„Който дрънка, е за вънка.“
„Променил се Алия, погледнал се, пак в тия.“
„Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща.“
„Болна Божка за кокошка.“
„Господ види кой отде иде.“
„Заран набожен, вечер разложен…“
„Безплатен оцет по-сладък от мед.“
„В краката лъснат, в главата блъснат.“
„Братски се делили, братски се избили.“

Дотегнаха ни вашите полемики,
безкрайните ви спорове и тези.
Дотегнаха ми всички постижения
и полети нагоре в стратосферата.

Разкъсахте живота ни на формули,
сърцата ни дори механизирахте,
не можем като хора да говорим,
не можем да се смеем и да мислим.

Отблъскваме годините си с бързане,
пилеем си душите по илюзии.
На двадесет години сме изгърбени
и вехнем в младините си нечути.

Къде остана прежния лиризъм?
Забравихме ли образите чисти
в сонатите, поемите, картините
на всички неизвестни и велики?

От всичко сме преситени до дъно —
дори мечтите станаха банални.
Скръбта престана вече да е скръб,
а колко малко още сме живяли.

Дотегнаха ми вашите полемики!
И ние се превърнахме на формули,
които нямат никакво решение.
Къде вървим, о хора безизходни?…

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар