Изкуството на живописта, което е добре да се нарече изкуство на подобието, може да изрази в цветове идеята, вестявайки в себе си само тези образи, които предлага видимият свят, и интуицията подсказала на художника, как да ги разположи, за да изрази тайната. – Рене Магрит

Рене Магрит René Magritte
белгийски художник
Роден	21 ноември 1898 г. Лесин, Белгия
Починал	15 август 1967 г. (68 г.) Схарбек, Белгия
Кариера в изкуството
Академия	Брюкселска кралска академия за изящни изкуства
Направление	Сюрреализъм
Професия	1915 – 1967 г.
Семейство
Съпруга	Жоржет Берже
Подпис

Рене Франсоа Гислен Магрит (на френски: René François Ghislain Magritte, (1898 – 1967) е белгийски художник, един от основните представители на сюрреализма.

Рене Магрит е роден в Лесин на 21 ноември 1898 година. През 1910 година започва да посещава художествени курсове в Шатле, където се е преместил със семейството си. През 1912 година майка му се самоубива в река Самбр, а през следващата година се запознава с бъдещата си съпруга Жоржет Берже.

През 1916 година Магрит се записва в Академията за изящни изкуства в Брюксел, където посещава лекции по рисуване, приложни изкуства и орнаметална композиция. През този период негов най-добър приятел е Пиер Буржоа, на когото прави няколко портрета. Те се интересуват от модернизъм и италиански футуризъм.

През 1920 година Рене Магрит излага първите си, вдъхновени от футуризма, картини, заедно с Пиер Флуке. През 1922 година встъпва в брак с Жоржет Берже, която става негов модел и главно вдъхновение. Той също така става приятел с Виктор Сервранкс, който има много интересен геометрично-абстрактен стил, който е едно ново направление за Магрит.

През 1922 – 1923 година Магрит създава своите първи действително качествени творби, които се характеризират с кубистично-футуристични реминисценции и с чувствителното преобладавене на женски форми. През 1925 година решава да рисува обекти само с всичките им детайли. Той се дистанцира от пластичните качества на „фотографското“ изкуство в полза на по-студения, по-отдалечен стил, който рисува образи, лишени от естетичност. „Ноктюрно“ е една от първите творби която отразява тази негова промяна. Творбата съдържа елменти от иконографията, която Магрит за първи път оценява и която той ще озползва през целия си живот: картина в картината, птица в полет и т.н.

През 1926 година завършва „Изгубеният жокей“, който, както Магрит казва по-късно, е километричният камък по пътя му към сюрреализма. Творбата носи едно мистично чувство, една тревожност без видима причина. Това чувство на безпокойство, което се проявява в тъмните тонове, мрачните форми и мистериозното разположение на предметите се появява за първи път в творбите му в средата на 1920-те.

През 1927 година Магрит и Жоржет се преместват в Париж, за да бъдат по-близко до центъра на събитията. Той започва да участва в проявите на сюреалистите и се сприятелява с Андре Бретон, Пол Елюар, Макс Ернст. През този период той започва да свързва думи и образи в картините си. През 1929 година гостува на художниците сюрреалисти Жоан Миро и Салвадор Далии на поета сюрреалист Пол Елюар. Завършва известната картина „Предателството на образите“. По това време Магрит е също първият, който използва една друга техника – представяне на познат предмет и назоваване на този предмет по начин, различен от общоприетия.

Голямата депресия засяга силно художника – неговият приятел Жоманс е принуден да затвори парижката си галерия, а колекционери и галерии непрекъснато фалират. Магрит няма вече постоянен доход и отношенията му с Бретон са се влошили в резултат на различната интерпретация на сюрреализма и това какъв път той трябва да поеме. Той се връща обезкуражен в Брюксел и се заема с комерсиално рисуване. През следващото десетилетие група приятели и спонсори го подкрепят и му помагат да води нормален живот и да излага картини по различни поводи. Магрит успява да преживее тези трудни години като в същото време печели добра репутация в чужбина и творбите му биват излагани в Лондон, Ню Йорк и Париж.

С началото на Втората световна война и германската окупация на Белгия Магрит преживява криза, дължаща се освен на политическата обстановка и на неговото финансово положение и на неудовлетворението му от работата му. Той стига до заключението, че чувството на удоволствие и атмосферата на щастие трябва да доминират над тревожността, която е преобладавала в творбите му преди това. За да покаже „ярката страна на живота“ Магрит решава да промени иконографията си и започва да рисува по друг начин. През 1942 година неговите така наречени leaf-birds (птици-листа) се появяват в две творби – „Островът на съкровищата“ и „Приятелите на страха“.

Той е впечатлен от една репродукция на Пиер-Огюст Реноар през 1943 година, което води до решителен прелом в работата му. Изкушен от чувствеността на цветовете той се спира на по-ярка палитра. Като продължава да рисува предмети и фигури с педантичност, с която вече е станал известен, той добавя към тях един нюанс, очевидно вдъхновен от импресионизма, като използва цветове в по-топли и бодри тоналности. Магрит нарича този период „слънчев“.

През 1947 година Александър Йолас, който става главният дилър на Магрит в Съединените щати, излага успешно неговите творби в Ню Йорк. Той му предлага да забрави Реноар и да фокусира вниманието си върху образи, които привличат публиката като „Островът на съкровищата“. Чувствайки се длъжен да отговори на новите изсквания, Магртит създава нови комбинации, използвайки стари образи.

Към 1953 година сред творбите на Магрит, които му носят международно признание, една се превръща в обект на изключителен интерес. В „Голконда“ той перфектно свързва различни мотиви от своя репертоар: малки хора в палта и бомбета се носят безтегловно в синьото небе пред фасади на къщи. Фигурата на мъж с бомбе се превръща в негова емблема и неизменно присъства в творбите му след 1950 година. През 1958 година завършва „Близкият приятел“, а през 1964 година – „Голямата война“. През 1965 година се провежда голяма ретроспекция на негови творби в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк – явно признание за неговото световно значение. Магрит говори за своите творби от най-късния си период 1958 – 1965 като за „намерените“ си деца.

Рене Магрит умира на 15 август 1967 година в Схарбек на 68-годишна възраст.

Картините на един от големите сюрреалисти – Рене Магрит, притежават поразяващ ефект. Без да губят предметната си разпознаваемост, изобразените обекти изграждат сложни метафори. Даровитият белгиец притежава характерен интелектуален стил, с който създава парадоксален многозначим паралелен свят, способен да ни изтръгне от равнодушието.

The Son of Man

Обикновените предмети от човешкия бит са поставени на необикновени места – от камината в стаята изскача… локомотив или пък ябълката преодолява законите на гравитацията и плува във въздуха.

В търсене на добре скритите тайни

Веднъж Рене Магрит казал “ Всичко пред взора ни има скрита страна, която винаги искаме да видим, но това е невъзможно. Хората пазят старателно своите тайни…” .
Дали пък и самият Рене не е пазил някоя  житейска тайна?
Емблематична за творчеството му картина е “Синът човешки” /1964/, която се приема за негов автопортрет. На нея е изобразен мъж във фрак и с бомбе, чието лице е скрито от зелена ябълка – символичен образ на изкушението, което ни преследва през целия живот.

Парадоксални зрелища
Простотата в рисунъка му като че ли се противопоставя на екстравагантността при другите сюрреалисти – предметите му никога не губят обичайната си форма. Силата му е в странните комбинации. Често определят картините му като”сънища наяве”. Художникът обаче е уточнил– “Моите рисунки не са съновидения, които ни отвеждат в дебрите на съня, а такива, които ни пробуждат” .
Магрит обожава да създава картини- парадокси, съчетаващи предмети и явления, несъвместими в нашата реалност.

Та нали когато гледаме в огледалната повърхност, не виждаме тила си…

Rene Magritte: Not To Be Reproduced, 1937.

Или пък в слънчев ден домът ни не тъне в мрак….

The Empire of Light

 

The lovers 1928

La Chateau des Pyrenees

Друг любим похват на талантливия сюрреалист е изображението на статив, чиито краища изчезват и рисунката плавно преминава в пейзажа зад нея. Например – морето от статива прелива в морето, което всъщност е обект за наблюдение на заден план.

Rene Magritte: The Human Condition, 1933.

Le Beau Monde

На 5 август 1967 Рене Магрит си отива от този свят, повален от тежко заболяване.
Животът му протича еднообразно и дори скучно. Човек, който е трудно разпознаваем сред тълпата. Повечето картини създава в трапезарията си, а дните му са били подчинени на режим, изключващ характерния за много художници бохемски начин на живот.
Творбите му обаче са изпълнени със страхове, въпроси, мечти.
В края на дните си Магрит споделил “Така и не разбрах защо се раждаме на този свят и защо умираме…”Въпрос, отговора на който усилено е търсил чрез картините си.

magnifisonz.com – към главната страница >>>