Жан-Пол Белмондо (на френски: Jean-Paul Belmondo) е френски актьор, роден на 9 април 1933 г., асоцииран с новата вълна в киното през 60-те години на 20 век.

Жан-Пол Белмондо
Жан-Пол Белмондо, френски актьор, през 2013 г.
Роден	Жан-Пол Шарл Белмондо 9 април 1933 г. (84 г.) Ньой сюр Сен, Франция
Награди	Най-добър актьор: 1989 „Сезар“

88 години навърши Жан-Пол Белмондо – една от най-обичаните у нас френски кинозвезди. Той отдавна се е превърнал в пример за подражание на няколко поколения талантливи актьори. Харесван както от масовата публика, така и от критиците, той се нарежда до икони на френското кино като Жан Габен, Лино Вентура, Ален Делон и др.

Но на какво се дължи феноменалният му успех сред зрителите? Може би на неотразимата усмивка, заразяваща с позитивна нагласа всеки, който я види на екрана…
Чисто физическото му обаяние е използвано още от неговия баща – известен парижки скулптор – който извайва многобройни амурчета с неговия лик, които и до днес украсяват фонтаните на френската столица.
Като тинейджър Белмондо се раздвоява между спорта и изкуството. Бяга от къщи с пътуващ театър, след което решава да стане скулптор като баща си. Но много скоро зарязва и тази идея, заради бокса, на който се посвещава с цялата си страст и дори става шампион на Париж в средна категория.

Към 20-ата му година на везните натежава увлечението по актьорството и той постъпва в Консерваторията за драматични изкуства. Някои от преподавателите там обаче го предупреждават, че със своята външност би изглеждал смешен в любовни сцени.

Но и без да е красив като Ален Делон, Белмондо има за партньорки не само на екрана, но и в живота, някои от най-красивите жени на света като Урсула Андрес, Джина Лолобриджида, София Лорен, Лаура Антонели, Катрин Деньов, Жана Моро, Клаудия Кардинале, Жаклин Бисе…

Дебютира в киното през 1957 г. с филма „Пеша, на кон и с кола“ (À pied, à cheval et en voiture), но повечето от епизодите с негово участие са изрязани при монтажа. По-забележима роля прави в „Бъди красива и мълчи“ (Sois belle et tais-toi, 1958), в който играе за първи път в тандем с Ален Делон.
През 1960-та Жан-Пол Белмондо се снима в няколко филма, сред които се открояват „Чочарка“ (La ciociara) със София Лорен, „Модерато кантабиле“ (Moderato cantabile) с Жана Моро и особено „До последен дъх“ (À bout de souffle), смятан за един от главните филми на знаменитата „Нова вълна“ във френкото кино. Именно ролята на симпатичния престъпник в най-известната творба на Жан-Люк Годар му носи световна слава.

Впоследствие прави някои от своите най-добри превъплъщения именно във филми от „Новата вълна“ като „Лудият Пиеро“ (реж. Жан-Люк Годар, 1965), „Крадецът“ (реж. Луи Мал, 1967), „Сирената от „Мисисипи“ (реж. Франсоа Трюфо, 1969), „Доктор Попол“ (реж. Клод Шаброл (1972), „Стависки“ (реж. Ален Рене, 1974) и др.

За 50 години в киното се снима в 84 филма, успявайки да създаде незабравими образи на обаятелни бунтари, благодарение на които се превръща в кумир на европейската младеж. Навремето дори възниква цяло направление, наречено „белмондизъм“, защото неговите последователи копират жестовете, мимиките и начина на обличане на любимия си актьор. А французите започват да го наричат с галеното име „Бебел“.
Винаги са му прилягали ролите на благородни престъпници и чаровни негодяи. И независимо от това, че много често играе в криминални екшъни и комедии, критиците го възприемат сериозно, защото дори и в най-лековатите си филми Белмондо успява да представя своите герои в леко пародийна светлина. Такъв е в повечето от зрителските си хитове като „Борсалино“ (Borsalino, 1970), „Великолепният“ (Le magnifique, 1973), „Животното“ (L’animal, 1977), „Професионалистът“ (Le professionnel, 1981) и др.
В тях големият актьор осмива доста находчиво щампите на масовото приключенско кино. Повечето от изпълненията му в тези филми изискват истински каскадьорски умения, но Белмондо предпочита да се справя сам и с най-опасните трикове. Прекратява тази практика едва след 1985 г., когато се наранява по време на снимки.
Винаги избира точните роли, съответстващи на неговата външност, имидж и възраст. В определен момент престава да се снима в екшъни, заявявайки: „Не бих искал да бъда летящият дядо на френското кино“.
През 1989 г. е удостоен с награда „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за ролята във филма на Клод Льолуш „Галеник на съдбата“ (Itinéraire d’un enfant gâté), но отказва престижния трофей, защото неговият създател – скулпторът Сезар се отнасял отрицателно към творбите на баща му.

ПРЕОДОЛЯВА ТЕЖЪК ИНСУЛТ

Преди 14 години Белмондо преживява тежък инсулт, в резултат на който е била парализирана едната половина на тялото му. Лекарите смятали състоянието му за много тежко. Но благодарение на вродения си оптимизъм и силна воля, успява да се възстанови и дори да се завърне на екрана през 2008 г. с филма „Човекът и неговото куче“ (Un homme et son chien),
в който не е вече секретен агент или симпатичен престъпник, а съкрушен от живота старец, изхвърлен на улицата с единствения му останал приятел – неговото вярно куче. С това си изпълнение 78-годишният Белмондо посвещава своето завръщане в киното на младите хора с физически недъзи, които опознава по време на своето трудно възстановяване. Превъплъщението му е реалистично и вълнуващо. Преди него той не се бе появявал на екрана от 2001-а, когато участва в „Амазонка“ (Amazonе) на режисьора Филип дьо Брока.