magnifisonz.com /

Водещият испански писател Карлос Руиз Сафон, известен с международно признатия бестселър за базирана в Барселона мистерия „Сянката на вятъра“, почина днес, съобщи издателството му. Той беше на 55 години, съобщава АФП.

Днес почина Карлос Руиз Сафон, един от най-добрите съвременни романисти. Ще те запомним завинаги, Карлос!“, написа издателство „Планета“ в Туитър.

„Сянката на вятъра“, излязъл през 2001 година, е преведен на повече от 30 езика и издаден в над 40 държави, включително България, в тираж от над 10 милиона екземпляра.

Сред останалите бестселъри на автора са „Играта на ангела“, „Затворникът от рая“ и „Огнената роза“.

Карлос Руис Сафон Carlos Ruiz Zafón
испански писател
Карлос Руис Сафон, 2008 г.
Роден	25 септември 1964 г. Барселона, Испания
Починал	19 юни 2020 г. (55 г.) Лос Анджелис, САЩ
Литература
Период	1994 – 2020
Жанрове	роман

Карлос Руис Сафон е роден на 25 септември 1964 г. в Барселона, Испания. От малък мечтае да бъде писател. Учи в йезуитското училище „Сан Игнасио“ в квартал Сария на Барселона. Започва да учи журналистика, но още първата година получава предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция в Барселона. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата.

Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата“ – „Принцът на мъглата“ (El príncipe de la niebla), „Среднощният дворец“ (El palacio de la medianoche), „Септемврийска светлина“ (Las luces de septiembre) (по-късно обединени в „Трилогия на мъглата“) и „Марина“ (Marina).

През 2001 г. публикува първия си роман за възрастни – „Сянката на вятъра“ (La sombra del viento), преведен на повече от 30 езика и издаден в над 40 държави в тираж над 10 милиона екземпляра. Следващият му роман – „Играта на ангела“ (El juego del ángel), е публикуван през 2008 г. от барселонското издателство Planeta в милионен тираж. Следващият роман на Сафон – „Затворникът на рая“ (El prisionero del cielo) е издаден през 2011 г.

Умира на 19 юни 2020 г. в Лос Анджелис, САЩ.

Цитати :

Сянката на вятъра

• Бъдещето се чете по-ясно, ако се взираш в улиците, фабриките и казармите, а не в сутрешната преса.

• Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на получаващия.

• Женското сърце е тайнствен лабиринт, твърде голямо предизвикателство за недодялания ум на мъжа-измамник. Ако искате наистина да притежавате една жена, трябва да мислите като нея, и най-напред трябва да спечелите душата ѝ. Останалото, сладката мека обвивка, която ви отнема и разума, и добродетелта, е просто едно допълнение.

• Щом се замислиш дали обичаш някого, значи вече завинаги си престанал да го обичаш.

• Парáта е като всеки друг вирус: щом веднъж отрови душата на своя гостоприемник, тръгва да търси свежа кръв.

• Най-ефикасният начин да обезвредиш бедните е да насадиш у тях желанието да подражават на богатите. Това е отровата, с която капитализмът заслепява…

• Съдбата винаги се спотайва зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети – това са трите ѝ най-често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея.

• Понякога си въобразяваме, че хората са като лотарийни билет, че са тук, за да сбъднат абсурдните ни мечти.

• Няма втори шансове в живота, освен за угризенията.

Играта на ангела

• Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре, и в крайна сметка разлага душата им и им позволява да оправдаят собствената си нищожност и алчност – дотам, че да ги приемат за добродетели и да повярват, че райските двери ще се отворят само за нещастници като тях. Нещастници, които минават през живота, без да оставят друга следа освен мизерните си намерения да омаловажават останалите и да отхвърлят, по възможност даже да унищожават онези, които със самото си съществуване и качества ясно изобличават тяхното тесногръдие, скудоумие и страхливост. Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.