Напусна ни писателят Карлос Руис Сафон

magnifisonz.com /

https://i.pinimg.com/564x/b0/03/2b/b0032b6f8bc656dd6394b08b7c103c44.jpg

Водещият испански писател Карлос Руиз Сафон, известен с международно признатия бестселър за базирана в Барселона мистерия „Сянката на вятъра“, почина днес, съобщи издателството му. Той беше на 55 години, съобщава АФП.

Днес почина Карлос Руиз Сафон, един от най-добрите съвременни романисти. Ще те запомним завинаги, Карлос!”, написа издателство “Планета” в Туитър.

„Сянката на вятъра“, излязъл през 2001 година, е преведен на повече от 30 езика и издаден в над 40 държави, включително България, в тираж от над 10 милиона екземпляра.

Сред останалите бестселъри на автора са „Играта на ангела“, „Затворникът от рая“ и „Огнената роза“.

Карлос Руис Сафон

Carlos Ruiz Zafón
испански писател
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/43/Carlos_Ruiz_Zaf%C3%B3n_-_002.jpg

Карлос Руис Сафон, 2008 г.
Роден
25 септември 1964 г.
Барселона, Испания
Починал
19 юни 2020 г. (55 г.)
Лос Анджелис, САЩ
Литература
Период 1994 – 2020
Жанрове роман

Карлос Руис Сафон е роден на 25 септември 1964 г. в Барселона, Испания. От малък мечтае да бъде писател. Учи в йезуитското училище „Сан Игнасио“ в квартал Сария на Барселона. Започва да учи журналистика, но още първата година получава предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция в Барселона. От 1993 г. до 2006 г. живее в Лос Анжелис, където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата.

Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата“ – „Принцът на мъглата“ (El príncipe de la niebla), „Среднощният дворец“ (El palacio de la medianoche), „Септемврийска светлина“ (Las luces de septiembre) (по-късно обединени в „Трилогия на мъглата“) и „Марина“ (Marina).

През 2001 г. публикува първия си роман за възрастни – „Сянката на вятъра“ (La sombra del viento), преведен на повече от 30 езика и издаден в над 40 държави в тираж над 10 милиона екземпляра. Следващият му роман – „Играта на ангела“ (El juego del ángel), е публикуван през 2008 г. от барселонското издателство Planeta в милионен тираж. Следващият роман на Сафон – „Затворникът на рая“ (El prisionero del cielo) е издаден през 2011 г.

Умира на 19 юни 2020 г. в Лос Анджелис, САЩ.

Цитати :

https://i.pinimg.com/564x/85/f7/74/85f77485db6a777f6f5b51a96357bacf.jpg

Сянката на вятъра

  • Бъдещето се чете по-ясно, ако се взираш в улиците, фабриките и казармите, а не в сутрешната преса.
  • Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на получаващия.
  • Женското сърце е тайнствен лабиринт, твърде голямо предизвикателство за недодялания ум на мъжа-измамник. Ако искате наистина да притежавате една жена, трябва да мислите като нея, и най-напред трябва да спечелите душата ѝ. Останалото, сладката мека обвивка, която ви отнема и разума, и добродетелта, е просто едно допълнение.
  • Щом се замислиш дали обичаш някого, значи вече завинаги си престанал да го обичаш.
  • Парáта е като всеки друг вирус: щом веднъж отрови душата на своя гостоприемник, тръгва да търси свежа кръв.
  • Най-ефикасният начин да обезвредиш бедните е да насадиш у тях желанието да подражават на богатите. Това е отровата, с която капитализмът заслепява…
  • Съдбата винаги се спотайва зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети – това са трите ѝ най-често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея.
  • Понякога си въобразяваме, че хората са като лотарийни билет, че са тук, за да сбъднат абсурдните ни мечти.
  • Няма втори шансове в живота, освен за угризенията.

Играта на ангела

  • Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре, и в крайна сметка разлага душата им и им позволява да оправдаят собствената си нищожност и алчност – дотам, че да ги приемат за добродетели и да повярват, че райските двери ще се отворят само за нещастници като тях. Нещастници, които минават през живота, без да оставят друга следа освен мизерните си намерения да омаловажават останалите и да отхвърлят, по възможност даже да унищожават онези, които със самото си съществуване и качества ясно изобличават тяхното тесногръдие, скудоумие и страхливост. Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.
Facebook Comments Box