magnifisonz.com /
Навършиха се 100 години от рождението на един от най-великите комици на италианското кино, който за съжаление вече е почти забравен извън Италия.
Просто не е за вярване, че този легендарен актьор ни е напуснал само преди 19 години, защото много преди това за милионите зрители, закърмени с примитивните съвременни холивудски комедии, филмите с негово участие изглеждаха като от друга планета. Но за много други, сред които принадлежа и аз, Алберто Сорди си остава символ на комедията по италиански, която не само умееше чудесно да ни развлича, но също така и да ни покаже истинската същност на социалните недъзи и грозотата в човешките взаимоотношения.
Алберто Сорди е роден на 15 юни 1920г. в Рим в семейство на свирач на туба в операта и на учителка. По този повод след време често ще се шегува, заявявайки: „Обичах училището, но не и учението!“
Започва кариерата си като дубльор на гласа на Харди от филмите на класическия комедиен дует Лаурел и Харди още през 1938г. Впоследствие се снима в над 150 продукции, успявайки да се нареди завинаги в „златната четворка“ на великите италиански трагикомици заедно с Нино Манфреди, Уго Тоняци и Виторио Гасман.
Само преди 10 години в Италия честваха неговата 80-годишнина като национален празник. А малко преди това великият актьор се бе оттеглил от киното.
Въпреки че никога не се е женил и по образование е обикновен счетоводител, Сорди ще бъде запомнен и като един от най-оригиналните екранни любовници.
Но неговата фирмена марка все пак ще си остане онзи специфичен образ на „обикновения италианец“, мачкан от живота, но вечно амбициран да надхитри несгодите с умопомрачителните си номера и който бе еднакво понятен и близък както за зрителите в неговата родина, така и за публиката по целия свят. Самият Сорди признава пред журналисти, че се е старал да придаде на типажите си „всички наши недостатъци, мързела, страха“ и да покаже „как ние, италианците, вечно гледаме някъде да се намърдаме, някак да се извъртим и това става причина за нещастията ни“.
Филмовата критика обаче винаги е била убедена, че Сорди иронизира италианците с много любов, и едва ли е виновен за това, че те са си точно такива – мошеници, с провинциални комплекси, хитреци на дребно, чуждопоклонници, хора затънали в дългове, ламтящи за добра службица, почитащи морала, но само когато им е изгодно. Днес повечето изследователи на киното са единодушни, че с по-голямата част от своето огромно творчество Сорди съумя да остави паметник на италианския антигерой.
През 40-те години се снима в малки роли в музикални филми и комедии, но стартът му в голямото кино е свързан със запознанството с Федерико Фелини, който му поверява централни роли в своите ранни шедьоври „Белият шейх” (1952) и „Мамини синчета” (1953). Впоследствие Сорди укрепва вече завоюваните позиции на един от най-интересните млади комици с последвалите знаменити филми, някои от които са режисирани от самия него. През 60-те и началото на 70-те години от миналия век светът се прекланя пред италианските кинокомедии, в които се откроява фигурата на Сорди и по-специално неговият незабравим персонаж, предизвикващ едновременно присмех и състрадание.
Ето някои от тези незабравими филми: „Голямата война” (реж. Марио Моничели, 1959), „Всички по домовете си” (реж. Луиджи Коменчини, 1960), „Мафиотът” (реж. Алберто Латуада, 1962), „Полицейският комисар” (реж. Луиджи Коменчини, 1962), „Учителят от Виджевано” (реж. Елио Петри, 1963), “Дяволът” (реж. Дж. Л. Полидоро, 1963 – награда „Златен глобус“ за Сорди), „Италианец в Америка” (реж. Албелто Сорди, 1967), „Докато има война, има надежда” (реж. Алберто Сорди, 1974), „Аз знам, че ти знаеш, че аз знам” (реж. Алберто Сорди, 1982), и др.
Лично аз никога няма да забравя великолепното превъплъщение на Сорди в чудесния филм на Марио Моничели „Един дребен, дребен буржоа” (1977). То ще остане за мен образец на актьорско майсторство, за което обаче забавлението на зрителя не е самоцел, а средство за внушаване на определени, значими идеи за човека и неговото място в обществото.
“Само една четвърт от нашия живот е трагедия, а всичко останало е комедия. Можем да се смеем почти на всичко.” (Алберто Сорди)
Алберто Сорди (на италиански: Alberto Sordi) е италиански актьор и кинорежисьор. Кавалер е на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994). Наред с Тото се смята за най-знаменития от комиците на италианското кино.
Роден |
15 юни 1920 г.
Рим, Италия
|
---|---|
Починал |
24 февруари 2003 г.
Рим, Италия
|
Бащата на Сорди е учител по музика. Албертоне, както с любов наричат актьора в Италия, се е родил в Рим, в бедняшкия квартал Трастевере. Още от детска възраст проявява склонност към театъра и пеенето. От 1937 г. работи като статист в киноградчето Чинечита̀, занимава се с дублаж (до 1951 г.). С неговия глас в италианските кина говорят Оливър Харди, Брус Бенет, Антъни Куин, Робърт Мичъм. Освен това Сорди участва в представления от жанра мюзикхол, постига и голям успех като радиоводещ – от 1948 г. се излъчва радиопредаването „С вас говори Алберто Сорди“.
Първи опити в киното
Дълго време Сорди изпълнява епизодични роли. Изключение става филмът на Марио Матоли „Трите орлета“ (1942), в който Сорди изиграва една от главните роли. През 1952 г. се случва знаменателна среща на актьора с Федерико Фелини. Сорди се снима в два ранни филма на най-знаменития от италианските режисьори: „Белият шейх“ и „Мамините синчета“; с това завършва сътрудничеството им. Работата с режисьора Стено помага на Сорди напълно да прояви на екрана таланта си на комичен актьор. Етап в неговото творчество бележи филмът на Марио Моничели „Голямата война“ (1959), където той играе обикновен, незабележим войник, загиващ като герой.
Майстор на „комедията по италиански“
В края 1950-те и началото на 1960-те години възниква жанрът „комедия по италиански“ и Алберто Сорди става един от основните изпълнители на роли на „средни италианци“, не във всяко отношение идеални от нравствена гледна точка. Нерядко Сорди сам участва в писането на сценариите на такива комедии, а по-късно и сам се заема с режисурата. Той участва в създаването на около 150 филма от този вид, като на 19 е постановчик. Сред най-известните филми са: „Вдовец“ и „Труден живот“ на Дино Ризи, „Всички по къщите“ на Луиджи Коменчини, „Бум“ на Виторио Де Сика, „Лекар от взаимоспомагателната каса“ на Луиджи Дзампа, „Задържан в очакване на съда“ на Нани Лой, „Маркиз дел Грило“ на Моничели, „Въздушни приключения“ на Кен Ананкин.
Майсторството на актьора да се превъплъщава се проявява с най-голяма сила в три скеча от филма „Новите чудовища“ (режисьори Марио Моничели, Дино Ризи иЕторе Скола). Към най-значителните роли на Сорди трябва да се отнесе отначало комичният, но в крайна сметка плашещ образ на наглия, разпуснал се „малък човек“ от филма на Моничели „Дребен, дребен буржоа“.
Последни години
В края на 1990-те години Сорди се снима предимно в телевизията. През 2000 г., в деня на своята осемдесетгодишнина, той получава от кмета на Рим „почетния скиптър“ на Вечния град. Кончината на Сорди през февруари 2003 г. става събитие от национален мащаб. Траурната церемония се извършва в знаменитата базиликаСан Джовани ин Латерано, а участниците са около половин милион.
Избрана филмография
Награди
- Алберто Сорди е седемкратен лауреат на италианската награда „Давид ди Донатело“ за най-добра мъжка роля (дели този рекорд с Виторио Гасман).
- През 1972 г. на Берлинския кинофестивал в Западен Берлин Сорди получава „Серебърна мечка“ за най-добра мъжка роля за ролята си във филма „Задържан в очакване на съда“.
- През 1983 г. на XIII Московски кинофестивал на Сорди е връчена специалната премия „За принос в развитието на киноизкуството“.
- През 1995 г. на кинофестивала във Венеция Сорди получава почетния „Златен лъв“ за принос в киноизкуството.
Интересни факти
- Скоро след смъртта на актьора на неговото име е наречена бившата „Галерия Колона“ в Рим, разположена на централната улица на града – „Виа дел Корсо“.
- Алберто Сорди е бил един от многото персонажи във филма на Фелини „Рим“, обаче при окончателния монтаж епизодът с неговото участие бил изрязан.
Алберто Сорди за комичното
„Само една четвърт от живота ни се състои от трагични неща; всичко останало е комично. Може да се смеем почти на всичко.“
Култовата сцена от филма на Федерико Фелини „Мамините синчета“ I Vitelloni (1953), където Сорди играе пройдоха, минавайки в един пикап се обдъща към група работници по пътищата с този жест и фразата „За вас , работници!“.