Десет велики писатели, зависими от алкохола

magnifisonz.com /

https://kevinspraggettonchess.files.wordpress.com/2013/12/tumblr_me7muzfds41rqiz2xo1_1280.jpg

Източник – Lunatic.bg

Злоупотребата с алкохол е една от водещите причини за смърт в САЩ, като според статистиката 80 000 души губят живота си всяка година по причини, свързани с алкохолната зависимост. Освен здравословните проблеми, пристрастяването към алкохола засяга, понякога непоправимо семейния и социален живот на зависимите. Алкохолната зависимост засяга хора от всички сфери на живота, включително и десетте писатели по-долу. Всички те са се борили с алкохолизма по време на кариерата си, като някои от тях имат семейна история на пристрастяване. Въпреки това те са оставили след себе си редица значими произведения.

https://66.media.tumblr.com/4a8b35ed48341c52ba68c28b949af86e/tumblr_mwoj1hzjA61rnvzfwo1_500.jpg

Уилям Фокнър

https://i.pinimg.com/564x/84/53/ef/8453ef197908f1ada49f3940be7cb46e.jpg?b=t

Уилям Фокнър е един от най-големите американски писатели, носител на Нобелова награда за литература и Пулицър за художествена проза. Веднъж Фокнър хвърля в недоумение своя френски преводач с фраза, съставена очевидно под въздействието на алкохол. “Нямам абсолютно никаква представа какво съм искал да кажа. Работата е там, че аз обикновено пиша през нощта и винаги държа уискито си наблизо“, признава той. Фокнър казва, че най-тежките му запои обикновено са се случвали между романите и са продължавали със седмици понякога. Въпреки това писателят остава продуктивен до смъртта си от сърдечен удар през 1962 година, когато той умира на 64-годишна възраст.

Джон Чийвър

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/37/Johncheever.jpg

Роден в Куинси, Масачузетс през 1912 година, Джон Чийвър става свидетел на последиците от алкохолната зависимост от най-ранната детска възраст, след като баща му Фредерик започва да злоупотребява когато губи голяма част от семейните пари. Самият писател има 20-годишна алкохолна зависимост, която се задълбочава около терзанията му за неговата бисексуалност. Той се занимава с тази тема в краткия си разказ Реюниън от 1962 година, разказващ за момче, което се среща със своя баща алкохолик в Ню Йорк. Чийвър, който добива прозвището “Чехов от предградията“, продължава да пие дори след почти фаталния белодромен оток, дължащ се на неговия алкохолизъм. През 1975 година той е задържан от полицията, докато пиянства с бездомници и е настанен в център за лечение на алкохолизъм. Той остава трезвен до смъртта си от рак седем години по-късно на 70-годишна възраст.

Дороти Паркър

https://i.pinimg.com/564x/24/7d/7a/247d7a696cfb61ed5185991999add888.jpg

Известната със своите афоризми и остър език Дороти Паркър, основателка на „кръглата маса в „Алгокуин“ – затворено общество на млади писатели, се бори с тежка депресия и алкохолна зависимост по време на кариерата си. “Обичам мартини. Особено две. На три съм под масата, на четири съм под домакина“, гласи една от нейните крилати фрази, която описва много точно нейната същност – душата на всяка компания, бохема. Тя има два брака за гърба си, също разрушени от алкохолната зависимост на Паркър и партньорите й.

По време на пребиваването си в санаториум веднъж тя казва на доктора, че стаята е добра, но ще трябва да излиза на всеки час, за да пие.

Въпреки това тя продължава да пише докато не умира от сърдечен удар на 73 години през 1967 година.

Едгар Алан По

https://i.pinimg.com/564x/f1/ac/72/f1ac72bd3a4da4380c7b6341376ee6e8.jpg?b=t

Едгар Алан По, който е сочен за създател на детективския жанр в литературата, също страда от алкохолно пристрастяване. Проблемът му с алкохола се задълбочава след трагичната смърт на съпругата му Вирджиния от туберкулоза. Той среща отново любовта в лицеето на поетесата Сара Уитмън, която обещава да се омъжи за него, само ако се откаже от алкохола. Той обаче не го прави и годежът им е развален. Още тогава психолог го диагностицира като пристрастен към алкохола. Ранната смърт на По на 40-годишна възраст през 1849 година остава забулена в мистика. Смята се, че аклохолът също може да е причина за смъртта му, но също така се подозират холера, сърдечно заболяване и туберкулоза.

Труман Капоти

https://i.pinimg.com/564x/ea/a1/bd/eaa1bd752e8b872e9796445dd75dc3a6.jpg

Писателят има трудно детство, в което се бори с разочарованието от развода на родителите му, продължителната раздяла с майка му и други катаклизми. Увлечението по алкохола на по-късен етап от живота му може да бъде свързано с борбата на собствената му майка с алкохолна зависимост. Капоти многократно е опитвал да откаже алкохола и понякога постига успех за по няколко месеца, преди отново да падне под негово влияние. Капоте също така се бори с пристрастяване към успокоителни. През 1984 година Капоте умира от рак на черния дроб на 59 години.

Джеймс Джойс

https://i.pinimg.com/564x/8e/41/0a/8e410abe89375ec243e888e6d09d4f0e.jpg?b=t

Подобно на Джон Чийвър, Джеймс Джойс, който е роден в крайбрежната част на Дъблин, Ирландия през 1882 г. и е един от модеристите на 20-ти век, има баща със склонност към алкохола. Както вече стана ясно хората, чиито членове на семейството имат увлечение към алкохола, са по-склонни към пристрастяване и това в известна степен обяснява увлечението на Джойс към чашката, както и евентуалния алкохолизъм на сина му. Предполага се, че неговият забележителен роман „Одисей“ от 1922 г. е написан под влияние на алкохола и че самият Джойс вярва, че не може да пише така ефективно без алкохол. Той също така твърди, че е използвал алкохола като сламка, за да се справи с нещастието. Но въпреки всичко Джойс продължава да пише едни от най-добрите произведения на 20 век по смъртта му от перитонит през 1941 година, когато той е на 58 години.

Хънтър С. Томпсън

https://i.pinimg.com/564x/3f/6e/c1/3f6ec12ae4d7627a46615dcb990c98b4.jpg?b=t

Считайният за първи и най-ярък представител на гонзо-журналистиката Хънтър С. Томпсън е ценител на уискито.

„Мразя да защитавам наркотиците, алкохола, насилието или лудостта, но те винаги са работили за мен“, гласи еддин от най-емблематичните му фрази, която продължава да бъде публикувана и след самоубийството му през 2005 г. на 67-годишна възраст.

По време на президентските избори, които отразява, той успява да шокира колегите си, явявайки се в началото на деня със стек Хайнекен и бутилка джин.

Карсън Маккълърс

https://i.pinimg.com/564x/68/cf/58/68cf58a86d1f2afb0ca374078687875b.jpg?b=t

Карсън Маккулърс пише своя най-продаван роман „Сърцето е самотен ловец“, когато е на 23 години и продължава през цялата си кариера да описва живота на изгубените и потиснатите в американския юг. Самата Маккълърс се бори със сериозно пристрастяване, а ежедневието й изглежда горе-долу така: сутрешна бира, последвана от солидно количество шери през целия ден; мартини преди вечеря и щедро поляти с още алкохол партита. Маккълърс също така изследва алкохолизма и последиците от него в краткия си разказ „Домашна дилема“, публикуван в сборника „Баладата на тъжното кафе“ от 1951 г. Той разказва историята на семейство, засегнато от проблемите с алкохола. Самата писателка е била измъчвана от здравословни проблеми през целия й живот и тя умира през 1967 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.

Чарлз Буковски

https://i.pinimg.com/564x/b4/1e/be/b41ebe80311e49355c653d9709595263.jpg

“Алкохолът е може би едно от най-великите неща, които са се случвали на този свят…заедно с мен“, казва великият Чарлз Буковски. Той се се запознава с алкохола в ранните си тийнейджърски години когато започва любовна афера с опияняващата течност за цял живот. Алкохолът оставя траен отпечатък върху романите и поезията му и го вдъхновява за биографичния “Барфлай“ от 1987 година. Смята се, че алкохолът е помогнал на Буковски да преодолее вродената си срамежливост и интровертност, като самият писател казва, че това му е дало смисъл в живота.

Ърнест Хемингуей

https://i.pinimg.com/564x/db/d7/c5/dbd7c5b64ed2bc61afe8ae83e0e059aa.jpg?b=t

Носителят на Нобелова награда за литература Ърнест Хемингуей е автор на крилатата фраза: „Ако искате да знаете нещо за една култура, прекарайте една нощ в баровете й. Самият Хемингуей е обичаен посетител на не една и две таверни в Кий Уест, Флорида. Писателят, роден в Оук Парк, Илинойс през 1899 г. започва да пие още от 15-годишна възраст. През последните две десетилетия на неговия живот авторът на „Старецът и морето“ и „Сбогом на оръжието“ системно изпивал по литър уиски на ден, макар да твърди, че се е въздържал да пие по време на работа. Може би изненадващо, той често изглеждал сравнително трезвен. През 1961 г., на 61-годишна възраст, Хемингуей се самоубива, след като от известно време страда от депресия.

 

По socialworkdegreeguide.com

Коментирайте с Фейсбук профила ви >