Полет Годар ще остане в историята на киното като момичето, което ръка за ръка с малкия скитник се отдалечава към хоризонта в края на последния „ням“ шедьовър на Чарли Чаплин „Модерни времена“ (1936). През втората четвърт на ХХ век тя е една от най-бляскавите жени в Холивуд. Снима се в най-популярните романтични комедии и приключенски филми, повечето от които вече са забравени, а до нея в живота са все мъже, които ще останат в историята – Чарли Чаплин, композиторът Джордж Гершуин, скулпторът Диего Ривера, писателят Ерих-Мария Ремарк. Тя е тяхна муза, любовница, спасителка, а те – нейни пигмалиони, герои, богове. Полет никога не се влюбва в мъже, които не заслужават нейното обожание. Или пък които не го оценяват по достойнство. Между другото, така се сдобива с най-сериозната колекция от възхитителни антични мебели, безценни картини на големи майстори и висококаратови диаманти, притежавана някога от холивудска звезда.

Самата Марлене Дитрих, Синия ангел, киноиконата на 30-те и голямата любов на последния съпруг на Полет – Ерих-Мария Ремарк, никога не била виждала подобно нещо. Веднъж двете с Полет Годар се оказали в един и същ влак на път за Холивуд и за да минава бързо времето, Полет решила да покаже съкровищата си. Отворила невероятната си специална чанта за бижута от алигаторска кожа – била пълна с диаманти. „Някои от тях бяха големи като… скали“ – разказва Дитрих. След това Полет й изнесла лекция как едно момиче може да се сдобие с подобно съкровище. „Някой мъж ви желае? Казвате не. След това твърдо и последователно връщате обратно всички цветя – първо изпращат рози, а като ги върнете – орхидеи, и подаръци от типа на парфюми, чанти, палта от норки и т.н. Когато пристигне първата диамантена гривна – тя винаги е малка – отново я връщате, но не пропускате сладко да кажете: „Благодаря ви!“ Следващата, вече по-голяма диамантена гривна, също отказвате, но позволявате да ви изведе на обяд, нищо повече! Първият диамантен пръстен вече заслужава вечеря, дори танци. Но, Марлене, никога и за нищо на света не трябва да си лягате с някой мъж, докато не получите чист бял камък, поне 10 карата. Никакви цветни камъни! Само чистият бял камък има истинска стойност.“ Марлене Дитрих, която не била ангел, паднал от небето, пък и вероятно не случайно в дневниците си Ремарк я нарича галено „моята Пума“, останала със зяпнала уста. „Ужасна жена!“ – казва по-късно тя пред дъщеря си, и допълва: „Никога няма да забравя това пътуване.“

Отнесена от Вивиан Лий

Самата Полет Годар пък никога няма да забрави онази фатална вечер през 1938 г., когато телефонът в дома й иззвънява и асистентката на Дейвид Селзник от „Метро Голдуин Майер“ й съобщава, че не тя, а Вивиан Лий ще играе Скарлет О’Хара. 

Вече почти две години в Холивуд се вихрел най-мащабният, най-скандалният, най-продължителният кастинг в историята на киното – този за ролята на Скарлет О’Хара в дългоочакваната екранизация на култовия роман на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра“. Легендарният продуцент Дейвид О. Селзник откупил правата за филмирането на книгата преди тя да бъде отпечатана. Бил убеден, че и романът, и бъдещият филм ще останат в историята, подушвал грандиозния триумф във въздуха. Лично той избирал актьорите и контролирал всеки етап от продукцията. Първият снимачен ден наближавал, екипът бил сформиран, всички били на стартовата линия. Оставало само Селзник да подпише договора с Полет Годар, която по мнението на всички от бизнеса, критици и фокус групи била най-подходяща за ролята на страстната красавица от Юга Скарлет О’Хара.

Селзник вече бил похарчил около 100 хиляди долара – за прослушването на няколко хиляди актриси – и бил направил пробни снимки на стотина от най-подходящите, включително и на най-големите звезди на времето, като Джоан Крофърд, Бет Дейвис или Лана Търнър. Но дълбоко в себе си усещал, че нито една от тях не била наистина Тя, Скарлет О’Хара. Когато сроковете съвсем притиснали продуцента, той направил нещо наистина отчаяно и неразумно – стартирал толкова мащабна и скъпоструваща продукция, без да е намерил актриса за главната роля. Прецедент в историята на Холивуд.
Първо започнали да снимат сцените с пожарите в Атланта и един ден, както Селзник наблюдавал снимките, някой го потупал по рамото. Бил брат му. „Дейвид, запознай се със Скарлет О’Хара“ – казал му той и се отдръпнал. Зад него стояла младата актриса Вивиан Лий със своя любовник, а по-късно и съпруг Лорънс Оливие. Огньовете, които уж бушували из снимачните декори, представляващи Атланта, хвърляли отблясъци върху порцелановата й кожа и сякаш горели в зелените й очи. Селзник изведнъж разбрал, че пред него наистина стояла самата Скарлет О’Хара и никоя друга и че в този миг съдбата слагала край на неговите мъки и на епичния двугодишен кастинг, какъвто светът на киното не бил виждал до този момент (пък и никога след това). Минути по-късно асистентката на легендарния продуцент вече информирала Полет Годар, че е „отнесена“ от Вивиан Лий и няма да играе Скарлет О’Хара.

В онази вечер през 1938 г. на света няма по-тъжен човек от Полет. В продължение на три дни тя не спира да плаче, а цяла седмица не става от леглото. Скарлет О’Хара е единствената роля, за която някога истински е мечтала. Защото историята на Скарлет – това е историята на самата Полет Годар.

„Ако едно момиче може да ви каже възрастта си, то може да ви каже всичко“

Тази сентенция и до днес е може би най-цитираната мисъл на Годар, при все че тя самата никога не казва възрастта си и в различните източници рождената й година варира между 1905 и 1910-1911. Не се знае със сигурност и какви точно са родителите й. Известно е, че баща й е наследник на едни от първите собственици на цигарена фабрика в Солт Лейк Сити и че е изоставил майка й малко след раждането на Полет. По-късно, когато Годар вече е известна актриса, двамата се срещат, но отношенията им са сложни и болезнени, а след смъртта си той й оставя наследство от… един долар. 

Според мелодраматичната версия за живота на Полет Годар всичко започва в един задушен, необичайно горещ пролетен ден. Тя е на 15 и двете с майка й едва свързват двата края, принудени сами да произвеждат храната си. В този ден Полет плеви картофите в градината на къщурката им в Куинс и понеже това е особено мъчително в жегата, Полет изведнъж получава прозрение свише. Спира да работи, сяда на земята и си казва: „Аз съм млада, здрава, красива, умна и амбициозна, мога да постигна много повече от това да отглеждам картофи“. 

Тъй като няма друг капитал, освен красотата и младостта си, тя напуска училище и с майка й решават да стане модел. Известно време си изкарва прехраната, представяйки дрехи на ревюта, организирани в големите универсални магазини. Когато навършва 16 г., става танцьорка в прословутата тогава трупа на Флоренц Зигфелд, която изнася шоутата си в нюйоркско заведение по модела на парижкото „Фоли Бержер“. Не е навършила 17, когато се жени за първия си съпруг – супербогатия плейбой, индустриалец и търговец на дървен материал Едгар У. Джеймс, по-голям от нея с четвърт век, който я отвежда от Ню Йорк в Северна Каролина, където е централата на неговата бизнес империя и където разкошният им дом се намира в съседство с именията на каймака на американския елит, като на фамилията Вандербилт например.

Макар че по време на сватбеното им пътешествие Едгар Джеймс показва на Полет цяла Европа и я запознава с куп влиятелни хора, тя така и не успява да стане примерна милиардерска съпруга, пък и климатът в Северна Каролина никак не й понася и след две години се разделя със съпруга си. След още три години двамата официално се развеждат, като тя получава точно онова, което иска – 375 хиляди долара издръжка плюс първия диамант за бъдещата колекция върху годежния пръстен. От този момент нататък Полет си има традиция – сваля камъните от всички пръстени, подарени й от мъже, и ги подрежда в огърлица.

Ангелът на Чарли

Двете с майка й заминават за Холивуд, където Полет се снима в няколко незначителни комедии, докато на едно яхтено парти не се запознава с най-великия мъж в киното в онзи момент – самия Чарлз Чаплин. Тя е на 26, а той – на 47. 

По онова време Чаплин изживява истинска драма, тъй като нямото кино – неговото царство – бавно, но сигурно върви към своя залез. В пика на творческата си криза той решава да снима последния си ням филм, в който да излее отчаянието си от нахлуването на техниката в живота на човека. Така се ражда „Модерни времена“, а за ролята на момичето Чаплин търси под дърво и камък – е, и понякога на яхти, разбира се! – „постно, гладно създание, приличащо на изоставено дете“. Някой би казал, че на яхтени партита е трудно човек да срещне подобно създание, но Чаплин отлично знаел, че е точно обратното.

В този момент Полет Годар отчаяно се нуждаела от работа. Пари си имала, но мечтаела за кариера в киното и знаела отлично, че в Холивуд трябва да се добереш до хубава роля много бързо, след като си дошъл, защото иначе светкавично се превръщаш в неудачник. Старият Чаплин веднага разпознал „глада“ в погледа на красивата непозната, въпреки че Полет била само на 26. Чаплин имал животинска, безпогрешна интуиция и веднага й предложил ролята в бъдещия му филм, като й обяснил, че за съжаление едва ли ще може да й плати голям хонорар. „Няма проблем – махнала с ръка малката, – мъжът ми ми остави издръжка от 375 хиляди долара.“

Малцина знаят, че именно Полет Годар е един от „инвеститорите“ в последния ням филм на Чарли Чаплин „Модерни времена“. По-късно великият актьор и режисьор признава, че Полет го е измъкнала от много тежка криза и го е накарала отново да повярва в себе си. И освен това е спонсорирала филма му. Понякога парите са най-добрата подкрепа – и двамата с Полет знаели това.

Чарли Чаплин и Полет Годар известно време живеят заедно без брак, което е скандално за онези години. Всъщност когато се случва драматичната история с Вивиан Лий, Селзник и Скарлет О’Хара, близък до продуцента казва на Полет, че не е получила ролята не заради нещо друго, а защото Селзник държал неговата Скарлет да бъде „чиста и неопетнена“, а репутацията на Полет като „любовница на Чаплин“ била съмнителна. Годар се изсмяла на този довод. „И затова избра Вивиан Лий, която е любовница на Лорънс Оливие. Само че тя е тайна, а аз явна любовница.“ Ситуацията е точно такава и след грандиозния успех на „Отнесени от вихъра“ Лий се омъжва за Оливие. 

По-късно Полет също се омъжва за Чаплин – по време на околосветско пътешествие по вода, което двамата предприемат. Бракосъчетават се на самата палуба, докато корабът им е акостирал в пристанище в провинция Кантон, Китай. Бракът им обаче остава тайна за холивудското общество чак докато не настава време за… развод. Преди това обаче писано било на Полет да изживее още една авантюра.

Човекът, който бе алергичен към шампанско

През март 1937 г., скоро след огромния успех на „Модерни времена“, на едно парти в чест на композитора Игор Стравински Полет се запознава с Джордж Гершуин. На партито присъстват всички важни персони в Холивуд. Мястото, отредено за Полет, е до Гершуин, а не до съпруга й. Гершуин е на 38, написал е шедьоври като „Рапсодия в синьо“ и операта „Порги и Бес“. В Ню Йорк тогава за Гершуин се говори като за втория Моцарт. Разправяли, че приходите му са колкото аржентинския национален дълг. С една дума – бил нещо като митична фигура.

Джордж и Полет разговарят цяла вечер. Полет обаче забелязва по време на разговора си с Гершуин, че той е по някакъв начин свит и срамежлив и има великолепно чувство за самоирония. Никой не можел така да гали с перце мъжкото его като Полет Годар, затова с широко отворени небесносини очи тя му казва, че просто обожава „Порги и Бес“, слушала я е стотици пъти и дори разучава мелодията на „Лятно време“ сама на пианото вкъщи. Гершуин изслушва със зле прикрито удоволствие тази ода и после отговаря: „Да, толкова е великолепна тази музика, все едно не съм я писал аз“. Двамата разговарят за страстта на композитора към Мексико и въобще към по-примитивните култури. Той й разказва за своя приятел мексиканския художник и скулптор Диего Ривера и й обещава да я запознае с него: „Светът не е само Париж и Ню Йорк, Полет.“ Тя вдига чашата си с шампанско: „Тогава – вива Мексико!“ Гершуин обаче не отпива от своята. „Алергичен съм към шампанско – извинява се той. – Мога да си позволя най-доброто шампанско на света, но се покривам с обриви и от най-скъпото, и от най-евтиното. Не е ли смешно, а?“

Полет е авантюрист по душа и макар да обича диамантите, повече обича свободата си. Гершуин я пленява и след като си тръгва от партито, заедно с Чаплин, тя вече е влюбена в него. Той обаче е още по-влюбен. Започват да се срещат тайно в разкошния му дом в Бевърли Хилс, но два месеца след първата им среща Джордж започва все по-често и по-често да се оплаква от главоболие. За да го разсее, Полет рискува брака си и отива с него на двумесечна ваканция, като обяснява на мъжа си, че просто иска да попътува сама.

Любовното им пътешествие е истинска прелест и само физическото неразположение на композитора го помрачава от време на време, но той категорично отказва да се подложи на медицински изследвания. Гершуин официално й предлага брак, но Полет отказва да напусне Чаплин, който я превръща от обикновено хубаво момиче в звезда и който й наема куп учители – по актьорство, балет, музика, дикция, – за да я направи актриса, да шлифова таланта й. Мнозина са й подарявали диаманти, но само един е видял самата нея като диамант, който просто трябва да се обработи, за да заблести.

След завръщането им здравето на Гершуин се влошава и той изпада в кома. Налага се животоспасяваща операция, при която в мозъка му е открит тумор с големината на грейпфрут. Но той така и не се събужда след операцията. Един от най-големите композитори на ХХ век си отива през лятото на 1937 г., едва на 38, а на погребението му се стича цял Ню Йорк. По-късно братът на композитора споделя, че приживе Джордж му казал, че се чувства дълбоко нещастен и сърцето му е разбито, защото неговата Полет никога не може да бъде наистина негова.

Полет Годар открива Мексико

Макар че никога не го признава, сърцето на Полет също е разбито. След като снима с Чаплин първия звуков филм на маестрото „Великият диктатор“, където играе Хана, любимата на Бръснаря, отношенията между двамата охладняват и на премиерата на филма през октомври 1940 г. те вече са разделени. А актрисата се е забъркала в грандиозен политически скандал.

През 1939 г. Полет заминава за Мексико. Официалната причина е фотосесия за списание Look със заглавие „Полет Годар открива Мексико“. Истинската причина обаче е знаменитият художник и скулптор Диего Ривера. Гершуин буквално обожавал Ривера и успява да зарази и Полет. Тя купува няколко картини на художника, а по време на престоя й в Мексико двамата изживяват истинска любовна история. 53-годишен, дебел и с прозвището Сивия жабок заради далеч не красивото си лице, Ривера е известен в бохемските среди с животинската си похот, многото си любовници и голямата страст, която го свързва със съпругата му, култовата мексиканска художничка Фрида Кало. 

Не е Полет Годар обаче жената, която ще се изплаши от която и да е друга. През 1939 г. Диего и Фрида се развеждат и причината за развода им е именно Полет. Тя влиза в живота на скулптора не като жена и любовница, а като спасителка. Докато е в Мексико, Полет Годар получава информация, че се подготвя арест за Ривера, заради това, че укрива руския анархист Троцки, и го предупреждава само ден преди полицията да нахлуе в дома му. Укрива художника няколко дни, а после му помага да напусне Мексико и да избяга в Калифорния. Ривера прави голяма грешка, като официално благодари на Полет Годар в интервютата си за американската преса. От този момент нататък Годар е заподозряна в комунистически убеждения и е под специалното наблюдение на ФБР.

Диего Ривера рисува няколко картини с Полет Годар, една от които – „Панамерикански съюз“ – изобразява тях двамата, хванати за ръце, като от ръцете им израства дърво от светлина. Зад Полет художникът е нарисувал две деца от смесена раса, очевидно възможните техни деца, а някъде встрани е голямата фигура на неговата голяма любов Фрида Кало. Някои твърдят, че Ривера е предлагал брак на Полет Годар, но за това няма доказателства. Единственият факт е, че през 1940 г. Диего и Фрида Кало се женят повторно. А Полет… Полет остава в ръцете на ФБР.

Делфин в мрежата

Четири години след историята с Ривера Полет Годар гостува в къща на свой приятел на брега на океана. Купон, обичайните холивудски физиономии, скъпа дрога… Полет е връхлетяна от вселенска скука, когато вижда на верандата на къщата да стои сам-самичък Бърджис Мередит, един от най-добрите комедийни актьори и един от най-ниските мъже в Холивуд (не повече от 1,65). Тя излиза при него и двамата започват да си говорят. С Бърджис скуката се стопява моментално. Той е забавен, естествен и различен от всички останали. Различен, защото просто не бил гений. 

Бърджис спечелил Полет не с диаманти, а… с една история за делфини. Случило се в същата онази къща. Една нощ актьорът се събудил, защото сънувал, че един делфин го вика. Чувало се само мощното бучене на океана, но Бърджис не могъл да заспи и излязъл навън. Решил да се поразходи и открил близо до доковете делфин, уловен в рибарска мрежа. Бърджис освободил делфина и от този момент нататък никой не можел да го убеди, че не съществува друга реалност, освен тази, която познаваме. „Ти ми приличаш на този делфин“ – казал той на Полет.

Тя наистина се чувствала в капан. Била вече на 34 (или може би на 39?), нямала семейство, нито деца. Снимала се в някакви успешни, но глуповати филми, в голяма част от тях героините й прекарвали времето си във вани, пълни с пухкава пяна. Започнали дори с присмех да я наричат Кралицата на ваните, а тя самоиронично отговаряла: „Е, чак пък кралица!“ На практика нямала нужда от мъж, защото нейните диаманти били нейната свобода. Разполагала вече и с няколко картини – истински шедьоври на Ривера, Матис, Модиляни, Шагал. Думите на Бърджис Мередит обаче я пронизали право в сърцето.

Двамата сключват брак няколко месеца след първата им среща и играят заедно в „Дневникът на една камериерка“ (1946) на големия Жан Реноар по романа на Октав Мирбо. Полет отчаяно се опитва да забременее, но след няколко спонтанни аборта се отказва. Не успява и опитът им за семеен бизнес – отварят художествена галерия и антикварен магазин в сърцето на Ню Йорк, но се оказва, че и двамата са лоши мениджъри. Освен всичко друго, през 1947 г. членове на Конгреса я обвиняват, че общува с комунисти, а тя безцеремонно им отговаря: „Ако случайно ви хрумне да ме набедите, че съм комунистка, ще ви замеря с диамантените си гривни“.

Публиката предпочита грешниците

Бракът на Полет с Бърджис Мередит продължава едва пет години. Тя е свикнала с мъже, които й подаряват нови светове, омагьосват я с таланта си и с успеха си. Нейната собствена кариера се насочва стремглаво надолу, тъй като студио „Парамаунт“, с което има договор, не иска да има проблеми с властта заради актрисата, нарочена за комунистка. 

През 1951 г. Полет Годар среща световноизвестния вече писател Ерих-Мария Ремарк, чийто роман „На Западния фронт нищо ново“, който той написва едва 25-годишен, му донася много пари, слава и… го прогонва от родната му Германия. Ремарк съвсем наскоро се е освободил от маниакалната си връзка с актрисата Марлене Дитрих и се е отдал на бохемски живот, пътувайки из цяла Европа и Холивуд. Постоянната му резиденция обаче е разкошната му къща на брега на Лаго Маджоре в Швейцария, където съвсем скоро се нанася и Полет Годар.

Полет е в разцвета на своите 40, а той – 10 години по-възрастен. И двамата са известни, красиви, богати и видели какво ли не. Вкопчват се един в друг и никога повече не се разделят – до смъртта на писателя през 1970. Някои гледат на брака им като на този между Артър Милър и Мерилин Монро – не и Ремарк. За него Полет е „жена, която може да очарова и скала, при това ви го казва стар развратник като мен“. 

Къщата на Ремарк в Швейцария се превръща в последното луксозно гнездо на Полет Годар, царството на нейната самота. Тя често се опитва да избяга оттук, има чувството, че самата къща я убива, но винаги се връща. През 1963 г. писателят получава лек инсулт. Полет го изоставя за цели два месеца и заминава за Ню Йорк да подиша свеж въздух и да покаже великолепните си тоалети на Жак Фат и Ив Сен Лоран, любимите й дизайнери. Връща се, след като получава тъжно писмо от съпруга си, в което той се извинява, че е твърде болен, за да я забавлява. 

Швейцарското спокойствие и скука буквално унищожават съпротивителните сили на Полет. Каквото между другото правят и цигарите, дрогата, алкохолът и антидепресантите, с които тя се опитва да се „лекува“. Пет години след смъртта на Ремарк й откриват рак на гърдата и тя се подлага на двойна мастектомия – много тежка и болезнена в онези години операция със сериозни последствия за психиката. Принудена е да продаде изумителната си колекция от картини на импресионисти. Истината е, че не го прави само за пари. Полет няма доверие на нито един сейф в света и когато пътува между домовете си в Швейцария, Калифорния и Ню Йорк, картините пътуват с нея. „Сотбис“ организира търг, на който голяма част от съкровищата на Полет Годар са разпродадени за около 3 милиона долара.

Не ракът на гърдата обаче убива Полет Годар, а белодробният емфизем, който тя старателно отглежда през последните десетина години от живота си със страстно пушене и изолиран живот. Умира през април 1990 г. на 79-годишна възраст, а в завещанието си дарява цялото си имущество на стойност 20 милиона долара (включително дневниците, ръкописите и личната библиотека на Ремарк) на Нюйоркското училище по изкуствата. В нейна памет една от аудиториите му носи нейното име.

С многобройните си роли в комедии и приключенски филми Полет Годар едва ли ще остане в историята на киното като голяма актриса. По-скоро ще остане там като „момичето на Чарли от „Модерни времена“ и „Великият диктатор“. Тя самата отказва да се снима в ролите на скучни, сладки, сериозни женички. Винаги е предпочитала авантюристките и грешниците. „Убедена съм, че и публиката харесва такива героини, защото 90 процента от хората само си мечтаят за приключения и никога не се осмеляват да се впуснат в тях“.

Полет Годар със сигурност не е от тези 90 процента. Иначе щеше да остане да сади картофи в Куинс, нали?