magnifisonz.com /

Френският актьор Мишел Пиколи е починал на 94-годишна възраст на 12 май, съобщи АФП, цитирана от БТА.

„Мишел Пиколи изгасна на 12 май в прегръдките на съпругата си Людивин и на децата си Инор и Мисиа след мозъчен инцидент“ – пише в съобщението на семейството му, предадено от Жил Жакоб, приятел на актьора и бивш президент на кинофестивала в Кан.

Мишел Пиколи е един от най-големи френски актьори, който се появява за пръв път на екрана още в далечната 1945 г.

Роден в Париж на 27 декември 1925 г. Неговата майка е пианистка, а баща му – цигулар.
През своята дълга кариера се е снимал в 229 филма, което е истински рекорд! При това в какви филми и на кои режисьори! Самото им изреждане представлява истински летопис на най-доброто от европейското кино през последните шест десетилетия, създадено от повечето му най-ярки представители – такива като Жан Реноар („Френски канкан”), Рене Клер („Големите маневри”), Луис Бунюел („Дневникът на една камериерка”, „Дневна красавица”, „Дискретният чар на буржоазията”), Жак Деми („Госпожиците от Рошфор“), Алфред Хичкок („Топаз”), Луи Мал („Атлантик сити”), Жан-Люк Годар („Презрението”, „Страст”), Клод Соте („Макс и железарите”), Марко Ферери („Дилинджър е мъртъв”, „Лиза”, „Голямото плюскане”, ), Ален Рене („Войната свърши”), Жак Ривет („Красивата драка”), Мануел де Оливейра („Красива завинаги”), Отар Йоселиани („Есенни градини”), Тео Ангелопулос („Прахът на времето”) и се стигне до изключителната му роля отпреди три години във филма на режисьора от кюрдско-иракски произход Хинер Салем „Покривите на Париж”, който бе представен на кинофестивала „Любовта е лудост” във Варна преди няколко години. За нея Пиколи получи една от последните си големи награди -„Сребърен леопард” за най-добър актьор от фестивала в Локарно. 

Най-престижното си отличие Мишел Пиколи получава на кинофестивала в Кан през 1980 година, когато е обявен за най-добър актьор за превъплъщението си във филма на Марко Белокио „Скок в празното” (Salto nel vuoto). Две години по-късно триумфира и на Берлинале, където му връчват „Сребърна мечка” за ролята в „Странният случай” (Une étrange affaire) на Пиер Грание-Дефер.

Забележителното при Мишел Пиколи е широкият диапазон на екранните му превъплъщения. Той е еднакво убедителен както в драми, така и в комедии, а също и в трилъри и дори мюзикъли. Независимо от огромната си популярност, никога не се е възползвал от своя звезден статут. „Обичам дискретността и дори тайнственността, присъщи са ми също съмненията. Не разбирам защо някои обичат толкова много да откровеничат и да разголват душата си”, споделя актьорът. 

„В него се крие загадка, която така и не успях да разгадая”, спомня си втората му съпруга – знаменитата певица Жулиет Греко. Двамата се разделят след 10-годишен съвместен живот. Пиколи има една дъщеря – Анна Корделия – от първия си брак с актрисата Елеонор. През последните 34 години живее с писателката Людивен Клерк.

Мишел Пиколи дебютира като актьор на театралната сцена през 1945-а в постановка по пиесата на Леонид Леонов „Нашествие”. Първата му поява на екрана е през същата година във филма на Кристиан Жак „Sortilèges“.  
През 1954-а привлича вниманието с участието си във „Френски канкан” на Жан Реноар, в който главната роля е за Жан Габен. Истинското признание (и слава!) идва сравнително късно – чак през 1963-а – след му във филма на Жан-Люк Годар „Презрението”.

                                              С Бриджит Бардо в сцена от „Презрението“ (1963)

Пиколи е сред любимите актьори на Луис Бунюел, който му поверява интересни роли в общо шест от своите филми, сред които се открояват „Дискретният чар на буржоазията” (1972) и „Дневна красавица” (1967). Няколко от най-добрите си изпълнения прави под режисурата на големия френски майстор Клод Соте: „Нещата от живота” (1970), „Макс и железарите” (1971), „Венсан, Франсоа, Пол и другите” (1974), „Мадо” (1976), в които играят също Ив Монтан, Жерар Депардийо и Роми Шнайдер.
Често насмешлив и дори малко циничен, Пиколи, все пак, никога не се стреми да шокира публиката. 

Но в интерес на истината трябва да кажем, че заедно с Марчело Мастрояни, Филип Ноаре и Уго Тоняци участва в един от най-скандалните филми в историята на киното – „Голямото плюскане” на Марко Ферери. В тази жлъчна сатира на обществото на потреблението четиримата играят приятели – чревоугодници, които си организират самоубийствена оргия от преяждане. 

Пиколи изпробва силите си и в режисурата, заснемайки няколко филма, които обаче нямат успех, пише сценарии и дори отвреме-навреме сам продуцира филми, за да помогне на млади режисьори, но никога не забравя за театъра и често се връща на сцената. В началото на 80-те играе във „Вишнева градина” под режисурата на самия Питър Брук. А преди 9 години и в „Крал Лир” на сцената на театър „Одеон”. 
Пиколи често афишира своите леви убеждения. Като млад е участвал в комунистическото движение на защитниците на мира. Впоследствие се отдръпва от комунистите и става привърженик на социалистическата партия. На президентските избори винаги е агитирал за подкрепа на нейните кандидати – от Франсоа Митеран до Сеголен Роял. 
И днес, макар и вече на преклонна възраст, Пиколи още е търсен актьор. Напоследък обаче му се налага, заради проблеми с паметта, да отказва роли в театъра, а и не му се иска по собствените му думи „да умра на сцената”. Но затова пък продължава да се снима в киното.

Пред три години излезе комедията на Нани Морети „Имаме си папа” (Habemus Papam), в която се превъплъщава в кардинал, когото избират за глава на Ватикана. За тази си роля е номиниран за Европейска филмова награда. През 2012-а се появи в предпоследния филм на Ален Рене „Вие още нищо не сте видели” (Vous n’avez encore rien vu) и в чудесния „Свети мотори“ (Holy Motors) на Леос Каракс. 
Тази есен на фестивала на франкофонското кино в Намюр (Namur)  бе премиерата на най-новия филм с негово участие – белгийския „Le goût des myrtilles„.   
През 1997, 2001 и 2005 година Пиколи опитва силите си и в режисурата с пълнометражните филми „Alors voilà“, „La plage noire“ и „C’est pas tout à fait la vie dont j’avais rêvé“. А още преди няколко години бе обявил, че прощалната му роля в киното ще бъде във филма „Моята жена ще купи автомобил”, който също възнамерява да снима сам. Но този проект все още не е реализиран и Слава Богу, защото това означава, че има шанс да го видим преди това в още филми…