magnifisonz.com /
Жан Габен (на френски: Jean Gabin, с истинско име Jean-Alexis Moncorgé, Жан-Алексис Монкорже) е френски актьор, двукратен носител на наградата Сезар, офицер от Ордена на почетния легион.
Роден е на 17 май 1904 г. в Париж. Почива на 15 ноември 1976 г. в Ньой сюр Сен, Франция. На първата церемония по връчването на наградата „Сезар“ на 3 април 1976 г. е избран за първи президент на наградите. Направен е документален филм за него („Жан Габен-Гримасата на любовта“)
| Жан Габен | |
|---|---|
френски актьор
|
|
| Роден | Жан-Алексис Монкорже
17 май 1904
Париж, Франция
|
| Починал |
15 ноември 1976
Ньой сюр Сен, Франция
|
| Активни години | 1928–1976 |
Син на актьор, който трудно си вадел хляба, и на певица, отказала се от амбициите си, Жан-Алексис Монкорже трябвало още в детството си да търпи несгодите на семейството. Затова характерът му се оформя доста тежък. Освен всичко друго изпитва досада от баща си.
„Бях обратното на измъчвано хлапе, защото ме оставяха да правя каквото си искам. Липсваше ми известна нежност, внимание или привързаност от страна на родителите ми“, признава Жан, който след години приема името Габен, с което татко му се подвизава по афишите. Роден и отгледан в работнически квартал от сестра си Мадлен, той расте сам, непокорен в училище и оставящ въображението си да блуждае. Няма афинитет към учението и затова на 14 напуска класната .
Смъртта на майка му и Първата световна война отвеждат Жан и баща му в Париж. След трудното детство зад кулисите на долнопробни салони двамата се скарват, защото родителят виждал в сина си продължител на актьорската династия. А момчето започва работа – строи пътища, лее стомана, продава автомобили. Но накрая кръвта си казва думата и след семейно помирение бащата урежда сина си като статист във „Фоли Бержер“.
В един от спектаклите изпълнява скромна песничка, приета добре от зрителите, а през 1927 г. е вече на турне в Южна Америка с незначителни роли.
„Не бих имал куража да живуркам, упражнявайки професията на моя баща. Казах си: Или ще стигнеш до нещо интересно много бързо, или ще се откажеш“, казва по-късно актьорът. По това време обаче все пак свиква с новата си работа, която му оставя свободно време и се оказва по-доходоносна, отколкото работническата заплата. Възползва се от нея, за да се влюби страстно в една танцьорка – Габи Басе. Жени се за нея през 1925-та. Бракът обаче трае само пет години.
„Жан беше нежен – не беше лош, нито циничен. Но той, който беше толкова сдържан, проявяваше истинска дързост с момичетата“, разказва тя.
На кастинг за актьори съдбата му се усмихва – в залата присъства звездата на мюзикхола „Мулен Руж“ Мистингет. Тя го привлича и през 1929-та името на амбициозния младеж вече става известно. Неусетно се утвърждава като добър актьор. Идват и първите предложения в киното. „Всеки с късмета си“ (1931) на Жак Турние логично е оперета, а в „Парижки развлечения“ (1931) на Аугусто Дженина вече получава драматична изява.
Все още е скован и непохватенm, а мимиката му е вдървена. Но това с годините ще стане негова запазена марка.
„Дадох си сметка, че колкото по-неподвижни бяха чертите ми, толкова по-истински изглеждах. Сглобяването на плановете при монтажа правеше по-ясни чувствата, които внушавах, без да ги преувеличава“, споделя той.
После ще дойде срещата с големия Жулиен Дювивие, с когото ще снима 5 филма. Започват от „Голгота“ (1934), в който е Пилат Понтийски и „Бандера“ (1935), където е Пиер Жилет. Ще играе свои съвременници, ще набляга на привлекателните черти на героите си, които ще ги правят близки и интересни за публиката. Триумфът идва със „Славната компания“ (1936) , в който е работникът от парижките покрайнини Жан.
Но човекът, който прави истинския Габен, е Жан Реноар. По световните екрани вече се появява човекът-скала, силният и търпелив самотник, който се пренася в жертва на зрителите. Габен приема похвалите като нещо задължително. Когато прочитал нещо не добро за себе си, помръквал и изкарвал гнева си върху близките си. Да критикува Габен имал право само един човек – Жан Реноар. Понякога е злонамерен към Бриджит Бардо, която го забавлява, но е внимателен до любов партньор със Симон Синьоре, на която се възхищава. През 1933 г. Габен се жени за втори път – за Сюзан Маргьорит Жана Мошен, с която се развежда 6 години по-късно. От нея има две деца.
По време на снимките на „Буксири“ през 1939-та той започва страстна и краткотрайна връзка с Мишел Морган. „Всичко в него беше чисто, със същата непринуденост в поведението, както и в ролите си“, казва звездата. Втората световна почва и той е мобилизиран, но отказва да ухажва режима във Виши и емигрира в САЩ, където го оценяват по достойнство, наричайки го „френският Спенсър Трейси“. В Холивуд открива Морган и някои други французойки. Съблазнява Джинджър Роджърс, преди да завладее Марлене Дитрих. „Синият ангел“ доверява: „Изгубил ориентири, Габен се хвана за мен като сирак за майка осиновителка, а аз
бях очарована да се правя на негова майка.
Десетте любими заповеди на Жан Габен
„Най-големият враг в живота е самият той.“
„Най-голямата глупост в живота на хората е лъжата.“
„Най-голямата грешка в живота е да загубите себе си.“
„Най-голямата грешка в живота е неблагодарността.“
„Най-достойно за възхищение в живота е да се изправиш след като си паднал.“
„Най-голямата загуба в живота е загубата на надежда.“
„Най-голямото богатство в живота е здравето и умът.“
„Най-големият дълг в живота са искрените чувства.“
„Най-големият дар в живота е великодушието.“
„Най-голямото утешение в живота е доброто.“
Марлен Дитрих винаги е била сред най-скандалните звезди в световното кино, сменяща своите любовници като носните си кърпички. Понякога въртяла на пръста си няколко партньора (и партньорки също!) едновременно, без да се смущава нито от дъщеря си, нито от статуса си на омъжена жена. Срещата с Жан Габен обаче променя много неща. Това е може би най-истинската любов на „синия ангел“ (така се казва филмът, прославил Марлен по целия свят). Не е ясно точно как се запознава с френската звезда. Най-разпространена е версията за случайна среща в нюйоркско кафене, на която присъствал и Хемингуей, близък приятел на актрисата…Но според други източници, тя си поставя за цел да се сближи с Габен още щом научава, че ще пристигне в Америка. Дори моли съпруга си да научи повече подробности, признавайки му, че силно желае да се запознае с французина.
Марлен се омъжва едва 21-годишна за германския режисьор Рудолф Зибер, който мечтае да я направи велика актриса. Към момента на срещата си с Габен вече е над 40-годишна. Със съпруга си отдавна поддържа само дружески отношения и макар че официално все още са мъж и жена – двамата водят съвсем свободен начин на живот.
Жан Габен пристига в Холивуд, бягайки от германската окупация на Париж. Дитрих му помага да се устрои в Лос Анджелис. Французинът е покорен още в мига, в който я чува по телефона. Характерният глас на Марлен винаги е бил сред неотразимите й оръжия за съблазняване.
Учудващо е как грубоватият и не особено красив френски актьор, когото недолюбват в Холивуд, се превръща в идеал за тази изтънчена актриса. Но именно любовта си към този човек тя носи в себе си до края на своя бурен живот…
.jpg)
РОМАНЪТ МЕЖДУ ГАБЕН И ДИТРИХ
обаче подлага на сериозно изпитание разглезената звезда. Редом до този силен човек своенравната мъжемелачка се превръща за всеобща изненада на всички в покорна домакиня. Тя, която е привикнала да бъде в центъра на шумни компании, наема малка къща, където се опитва да усвои тайните на френското кулинарно изкуство. Научава се да говори с акцента на Габен, възприема навиците му и … почти забравя за киното. От снимачните площадки често изпращат хора да я търсят, които я откриват в кухнята с готварска книга в ръце. Марлен е буквално обсебена от желанието да направи по-приятно пребиваването на своя любим в Америка.
Но не всичко в отношенията им е толкова идилично. Габен, който бил доста ревнив, често в пристъп на ярост си позволява да я удря, заплашвайки я, че ще я напусне. Той ненавижда всичко американско, не му върви в кариерата и се терзае от мисълта, че е на безопасно място, точно когато родината му преживява най-тежки изпитания. В края на краищата, решава да замине на фронта, постъпвайки през 1943 г. като танкист в армията на Де Гол. Не го спира дори и новината за бременността на Марлен.
Тогава Дитрих прави аборт, анулира холивудските си контракти, разпродава част от имуществото си, за да обезпечи официалното си семейство и също заминава за Европа заедно с трупа фронтови артисти. В униформата на войник от американската армия тя забавлява с песни и танци хиляди военнослужещи. Попада и в Алжир, където за малко пътищата им с Габен се пресичат. Почти две години гастролира с концерти в близост до фронтовите линии. По време на Арденската операция оцелява по чудо. Трупата й е прехвърлена във Франция, после в Италия, откъдето се прибира в САЩ.
По време на поредното турне във Франция през 1944 г. среща отново своя любим, уверявайки го в искрената си любов.
ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА
След войната Марлен Дитрих се завръща в Ню Йорк, където я очаква законният й съпруг, а Габен остава в родината си. Актрисата обаче не издържа дълго така и скоро заминава при него. Въпреки своите 45 години, тя все още е много привлекателна и привлича мъжките погледи, което ревнивият Габен трудно понася.
Във Франция двамата се снимат във филма „Мартин Руманяк“, който се оказва пълен провал. Силно раздразнен от неуспеха, както и от многобройните поклонници на Марлен, измъчваният от ревност французин я изправя пред избор – или официален брак, или раздяла завинаги. Но навикът й да бъде свободна надделява над любовта. А и точно в този момент получава предложение да се снима във филм на Paramount. Тя умолява Габен да я чака и буквално избягва, без да отговори на ултиматума му.
За тази постъпка ще съжалява през целия си оставащ живот.
ОКОНЧАТЕЛНАТА РАЗДЯЛА
През юли 1946 г. Марлен получава писмо от своя любим, в което той я уведомява за решението си да скъсат завинаги. „Чувствам, че те загубих, колкото и добре да ни беше заедно. Винаги ще си спомням за теб с огромно съжаление.“
Скоро след това Жан Габен се оженва за манекенката Доминик Фурие, която го дарява с това, за което винаги е мечтал: три деца и спокоен семеен живот.
Но Марлен не може да се примири с ролята на изоставена жена. Връща се отново в Париж, наема апартамент близо до мястото, където живее Габен със своето семейство и го отрупва с писма, в които го моли да се срещнат.
Накрая двамата се озовават по едно и също време в едно от парижките кафенета. Марлен преминава на сантиметри от масата на Габен, който не й обръща никакво внимание…
ГОДИНИТЕ НА САМОТА
Всичките си години след раздялата си с френския актьор Марлен Дитрих прекарва в самота. И когато през 1976-а научава за смъртта на Габен, тя на всеослушание се провъзгласява за негова вдовица. Оказва се, че никога не е преставала да го обича. Любов, на която е способен само един „син ангел“.
