Жан Кокто (на френски: Jean Cocteau), роден Жан Морис Йожен Клеман е френски поет, писател, дизайнер, художник,скулптор, сценарист, актьор и режисьор. Една от най-митичните фигури във френското изкуство.

Заедно с другите символисти на своето време, Жан Ануи и Рьоне Шар, той развива нови правила на вербалното общуване, нов език в театъра и киното и нови техники в изкуството. Така създава една парадоксална форма – тази на класическия авангард.

Има широк кръг от приятели. Сред тях са Жан Маре (дългогодишен негов партньор), Анри Бернстайн, Раймон Радиге, Колет, Едит Пиаф, която дори взима за актриса в своя едноактна пиеса през 1940 г. В началото на миналия век е знакова фигура в парижката бохема и често е критикуван, защото не концентрира творческата си енергия в едно определено изкуство.

Творбите му са поставяни на всякакви места, от големите парижки театри до булевардите. Той е един от основателите на парижката културна епоха на ХХ век.

ЦИТАТИ :

Голямата тактика на жените се състои в това да те накарат да повярваш, че си обичан, когато не те обичат, и да скрият любовта си, когато обичат.

За умрелите, истинският гроб е в сърцето на живите.

Луната е Слънцето на статуите.

Модата е това, което се демодира.

Аз вярвам в късмета: как иначе бихте могли да обясните успеха на тези, които не харесвате.

Пенелопа била последното изпитание, което Одисей трябвало да изтърпи в края на пътешествието си.

Аз знам, че изкуството е съвършено необходимо, колкото и да не знам защо.

Вундеркиндите, като правило, са деца на родители с богато въображение.

Свърши половината работата, останалата ще се свърши сама.

В голям град е възможно повече да видиш, затова пък в малкия – повече да чуеш.

Историята – това е правда, която е станала лъжа. Митът – това е лъжа, която е станала правда.

Най- красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.

Изгубих седем добри приятели, което значи, че Бог се е смилил над мен седем пъти, без да го осъзнавам. Дал ми е приятелство, после ми го е отнел, но ми е изпратил друго.

 

Жан Кокто Jean Maurice Eugène Clément
Жан Кокто през 1923 г.
Псевдоним	Жан Кокто
Роден	Жан Морис Йожен Клеман 5 юли 1889 г. Мезон-Лафит, Франция
Починал	11 октомври 1963 г. (74 г.) Мили-ла-Форе, Франция

През 1909 г. издава първата си стихосбирка „Лампата на Аладин“, което му позволява да бъде въведен в артистичните кръгове. По негови текстове и под влияние на някои руски артисти са направени балетите „Синият Господ“ (1912) и „Парадът“ (1917), които показват новаторските му идеи.

Избран е за член на Френската академия през 1955 година.

Неговият кръг от приятели и любовници включва Пабло Пикасо, Жан Юго, Жан Маре, Марлене Дитрих, Коко Шанел, Мария Феликс и Едит Пиаф. Известен е с дълголетната си професионална и интимна връзка с Жан Маре.

Исвестен е с хомосексуалната си връзка с красивият и доста по-млад Жан Маре, който играе в някой от най-емблематичните филми режисирани от Кокто, като интерпретацията на “Орфей”.

” – Ако излизате с мен, всички ще помислят, че сте ми любовник – Жан Кокто.

– За мен това ще бъде чест – Жан Маре. “

Погребан е в църквата Сен Блез де Симпъл в Мии ла Форе, Франция.