magnifisonz.com /
Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек (на испански: Salvador Felipe Jacinto Dalí I Domenech), известен с артистичното си име Салвадор Дали, е испански каталунски художник сюрреалист, автор на световноизвестни произведения в областта на живописта, графиката, скулптурата, бижутерията, филми и книги. Художническите умения в неговите творби се приписват на влиянието и възхищението от майсторите на Ренесанса. Той е и много добър чертожник. Изгражда личен и твърде разпознаваем стил, който всъщност е доста еклектичен.
Дали има силно въображение и понякога необичайно поведение със забележителна склонност към нарцисизъм и мегаломания, които имат за цел да привлекат общественото внимание. Неговият ексцентризъм понякога привлича повече внимание от самото му творчество и критиците го тълкуват като рекламен трик. Дали проявява любов към всичко, което е позлатено, и прекомерна страст към лукса и ориенталската мода. Той дори си измисля арабско потекло.
Салвадор Дали Salvador Dalí |
|
---|---|
испански художник | |
Снимка от Карл ван Вехтен, 29 ноември 1939 г.
|
|
|
|
Роден |
11 май 1904 г.
Фигерас, Испания
|
Починал |
23 януари 1989 г.
Фигерас, Испания
|
Националност | Испания |
Кариера в изкуството | |
Академия | Кралска академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ |
Направление | Сюрреализъм, кубизъм, дадаизъм |
10-те най-известни картини на Салвадор Дали
10. Ана Мария
На платното е изобразена по-малката сестра на Дали Ана. Двамата били изключително близки, затова и Дали я рисува като истинска красавица. Приятелството между брата и сестрата продължи докато художникът не срещнал Гала – първата и единствената му любов, жената на живота му и негова муза. Ана толкова ревнувала, че прекратила всякакви взаимоотношения с брат си.
9. Горящият жираф
Тази картина художникът рисува малко преди да емигрира в САЩ. В нея той ясно демонстрира недоволството си от политиката, водена в родната му Испания. Въпреки че се определя за аполитичен, в платното Дали ясно демонстрира усещането си за предстояща война, която ще започне в близко бъдеще в страната.
8. Лицето на войната
Картината е нарисувана, когато Салвадор вече живее в САЩ. Ужасното лице на войната, очите, изпълнени с безкрайна смърт, символизират Испанската гражданска война , която продължава от 1936 до 1939 година. Ужасът в платното допълнително се увеличава от кафявата тоналност, която доминира в картината.
7. Лицето на Мей Уест
Работата се отнася към по-късните творби на художника и е издържана в стил комикс. Картината изобразява лицето на известната холивудска актриса Мей Уест. Устните на жената са под формата на червен диван, завеси служат за коса, а очите на Meй представляват две картини. Когато нарисувал портрета, Салвадор Дали коментира: „Когато се приближиш до нея, виждаш мамещи и предразполагащи устни. Но внимавай! Тази уста може да те изяде всеки момент!“.
6. Сън, предизвикан от полета на пчела около нар, миг преди събуждането
Една насочена пушка, два тигъра, голата съпруга на Дали, Гала. „Целта ми беше за пръв път да покажа на хората открития от Зигмунд Фройд тип на дългия свързан сън, предизвикан от мигновено въздействие, заради което настъпва събуждането“, признава Дали по повод едно от най-известните си произведения.
5. Метаморфозите на Нарцис
Картината се основава на гръцкия мит за Нарцис – човек, обречен от боговете да се влюби в себе си, след като види отражението си във водата. Интерпретацията на Дали може да бъде усетена ясно в платното от 1937 година. В картините на Дали яйцето е често използван символ на началото на живота и надеждата.
4. Любовна игра
„Любовна игра“ не е обикновено маслено платно, а е колаж на картон. Името на картината е дадено от известния поет Пол Елюар. Това е картината, която прави Салвадор Дали част от световното сюрреалистично движение.
През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства „Сан Фернандо“. Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Привличат внимание и неговите експерименти в кубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали експериментира също и в областта на дадаизма, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. Връзката с Лорка е страстна, но Дали отхвърля сексуалните предложения.
През 1924 г. той илюстрира книга за първи път. През същата година е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Пикасо вече е получил положителни отзиви за младия Дали от Жоан Миро. През 1927 г. е призован за 9-месечна военна служба. Занимава се с театрален дизайн, включително на „Мариана Пинеда“ от Лорка. Често е посещаван от Миро, който го убеждава да се установи в Париж. Сътрудничи на списания за изкуство. През 1928 година прави второ посещение в Париж. Миро го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. Заедно с Луис Монтаня и Себастия Гаш публикува в Мадрид „Жълтият манифест“ (Manifest Groc). Участва в Международната художествена изложба в Института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба „Кошница хляб“ (която е откупена). Прави поредица колажи, в които се чувства влиянието на Пикасо, Миро, Хуан Грис, Макс Ернст, Ханс Арп и други съвременници. През следващите няколко години Дали продължава да рисува все още в процес на създаване на собствен стил.
1929 година е много важна в неговия живот. Той среща за първи път Гала̀ Елюар и съпруга ѝ, френският поет Пол Елюар, през лятото в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а по-късно и негова съпруга. Тя е 10 години по-възрастна от него. Същата година съвместно с Луис Бунюел пише сценария на късометражния филм „Андалуското куче“. Премиерата на филма е във филмовото студио Урсулин в Париж и преминава под знака между скандала и сензацията едновременно. Има изложби в Цюрих. Заради връзката си с Гала̀ се скарва с баща си и е изгонен от своя дом на 28 декември 1929 година. На следващата година купува къщата в Порт Лигат с Гала и я разширява постепенно докато я превръща в любимата им вила на морето. Неговият баща с течение на времето приема партньорката му. През тази година официално е приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас.
По това време Дали пуска и започва да носи екстравагантни мустаци, повлияни от испанския майстор художник Диего Веласкес от 17-ти век. Мустаците стават запазена марка на външността му до края на живота му.
От 1930 година до Втората световна война
През 1931 г. Дали рисува една от най-известните си творби, „Упорството на паметта“, което въвежда сюрреалистичен образ на меки, разтопени часовници. Общата интерпретация на картината е, че меките часовници са отхвърляне на предположението, че времето е твърдо и определено. Тази идея се подкрепя от другите изображения в работата му, като разширяване на пейзажа и други меки часовници, унищожавани от мравки.[16]
Дали и Гала, след като живеят заедно от 1929 г. насам, сключват брак през 1934 г. в полутайна гражданска церемония. Те по-късно се женят повторно в католическа церемония през 1958 г. В допълнение на това, че тя вдъхновява много произведения на изкуството през целия им съвместен живот, Гала действа и като бизнес мениджър на Дали, подпомагайки техния разточителен начин на живот. Гала сякаш толерира връзките на Дали с по-млади музи, сигурна в собствената си позиция на основа на техните взаимоотношения. Дали продължава да я рисува дори когато и двамата са в напреднала възраст, произвеждайки симпатични и обожаващи картини на неговата муза. Напрегнатите, сложни и двусмислени отношения с продължителност повече от 50 години по-късно ще се превърнат в предмет на операта „Аз, Дали“ от каталонския композитор Ксавие Бенгерел.
Дали е въведен в Америка от търговеца на картини Жулиен Леви през 1934 година. Изложбата в Ню Йорк на творби на Дали, включително „Упорството на паметта“, създава моментална сензация. Той се появява на организирания бал със стъклена витрина на гърдите си, в която има сутиен. През тази година, Дали и Гала също присъстват на маскарадните увеселения в Ню Йорк, чийто домакин е Карес Кросби. Те се появяват облечени като бебето Линдберг и неговия похитител. В резултат се вдига толкова много шум в пресата, че Дали трябва да се извини. През 1934 година пише и сценария „Бабауо“, който никога не е филмиран.
Когато се завръща в Париж, сюрреалистите се изправят срещу него и искат извинението му за сюрреалистичен инцидент.[20] Картината му „Енигмата на Вилхелм Тел“ обижда средите на сюрреалистите и води до конфликт с Андре Бретон. Изключен е от сюрреалистичния кръг, но запазва контактите си с него. Отговорът на Дали е „Сюрреализмът, това съм аз!“, след което прави първа самостоятелна изложба в Лондон в галерията Цвемер.
През 1936 г. Дали участва в сюрреалистичната международна изложба в Лондон. Неговата лекция, озаглавена „Автентични параноични фантоми“ е изнесена докато той носи дълбоководен водолазен костюм и шлем.[21] Шлемът е трябвало да се развинти по някое време, защото не му достига въздух. Той коментира: „Аз просто исках да покажа, че се спускам дълбоко в човешкия ум.”
Също така през 1936 г., на премиерата на прожекцията на филма на Джоузеф Корнел „Роуз Хобарт“ в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк, Дали става известен с друг инцидент. Той е в публиката на прожекцията, но по средата на филма той почуква на прожектора с ярост. „Моята идея за филм е точно това, и щях да го предложа на някой, който да плати за да го направи“, казва той. „Никога не съм го писал или казал на някого, но е все едно че го е откраднал“. Други версии на обвинението към Дали са склонни към по-поетичното: „Той го е откраднал от подсъзнанието ми!“ или дори „Той ми открадна мечтите!“.
В Испания избухва гражданска война и Дали напуска страната. Сключва договор с богатия английски колекционер Едуард Джеймс, който помага на Дали да се появи в света на изкуството чрез закупуване на много от неговите произведения и като го подпомага финансово. През декември се появява на корицата на списание Таймс. Рисува „Есенен канибализъм“ и „Мека конструкция с варен боб: предчувствие за гражданската война – 1936“.
През 1937 година Дали посещава Харпо Маркс в Холивуд по повод написването на сценария за „Giraffes on Horseback Salad“. Написва „Метаморфозите на Нарцис“. Прави три пътувания до Италия, където изучава Андреа Паладио и се вдъхновява от ренесансовите и бароковите живописци. Дизайнер е на дрехи и шапки за Елза Шапарели.
През 1938 г. Дали се среща със Зигмунд Фройд благодарение на Стефан Цвайг. Фройд е вече болен по това време и Дали прави много портрети на известния психоаналитик. През септември 1938 г. Салвадор Дали е поканен от Габриел (Коко Шанел) в къщата ѝ „Ла Пауса“ на Френската Ривиера. Там той рисува множество картини, които по-късно излага в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк. В края на 20-ти век, „Ла Пауса“ е частично възпроизведена в музея на изкуствата в Далас за да прибере и част от оригиналните мебели на къщата на Шанел.
Също така, през 1938 г. Дали представя „Дъждовно такси“, триизмерно произведение на изкуството, състоящо се от истински автомобил с два манекена в него. Най-напред е показано в галерията по изящни изкуства в Париж на интернационалното изложение на сюрреализма, организирано от Андре Бретон и Пол Елюар. Експозицията е проектирана от художника Марсел Дюшан, който също така служи като домакин.
През 1939 г. Андре Бретон измисля уронващия псевдоним „Avida Dollars“, анаграма на Салвадор Дали, както и фонетично представяне на френското avide à dollars, което може да се преведе като жаден за долари. Това е подигравателно название, което има за задача да покаже нарастващата комерсиализация на творчеството на Дали, както и да наведе на мисълта, че Дали иска себевъзвеличаване посредством слава и богатство. Някои сюрреалисти отсега нататък ще продължат да се изказват отрицателно или критично към Дали до момента на смъртта му и дори след това.
Втората световна война
През 1940 г. докато Втората световна война разкъсва Европа, Дали и Гала се оттеглят в Съединените щати малко преди нацистката инвазия, където живеят в продължение на осем години. Те успяват да избягат, тъй като на 20 юни 1940 г. са им издадени визи от Аристид де Соуса Мендес, португалски консул в Бордо, Франция. Салвадор и Гала Дали преминават в Португалия и впоследствие от Лисабон до Ню Йорк през август 1940 година. Пристигането на Дали в Ню Йорк е един от катализаторите в развитието на този град като център на световното изкуство в следвоенните години. През тези 8 години, Дали не престава да пише.
През 1941 г. Дали изготвя сценарий за филм на Жан Габен, наречен „Лунен прилив“. През 1942 г. той публикува своята романизирана автобиография, „Тайният живот на Салвадор Дали“. Той пише каталози за своите изложби. Там той атакува някои често използвани сюрреалистични техники. Той също така написва роман, публикуван през 1944 г. за моден салон за леки автомобили. В резултат на това Едуин Кокс напечатва рисунка в „The Miami Herald“, изобразяваща Дали, който облича автомобил във вечерна рокля.[31] През 1943 г. прави своята първа колекция бижута за дук Де Вердура. През 1946 г. работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен „Дестино“, който е реализиран 57 години по-късно. В същата година илюстрира „Дон Кихот“ и „Макбет“ и прави декори за филма на Алфред Хичкок „Омагьосан“. През 1950 г. излага „Изкушението на Свети Антоний“ в Института Карнеги в Питсбърг.
Също така в „Тайният живот на Салвадор Дали“ Дали обяснява, че се разделя с Луис Бунюел, тъй като последният е комунист и атеист. Бунюел е уволнен (или подава оставка) от позицията си в Музея на модерното изкуство, след което се завръща в Холивуд, където работи в отдела за дублиране на Уорнър Брадърс от 1942 до 1946 г. В автобиографията си от 1982 г. („Моят последен дъх“, 1983 г.) Бунюел пише, че през годините е отхвърлял опитите на Дали за постигане на помирение.
Завръщане в Каталония
От 1949 г. нататък Дали прекарва останалите си години в Каталуния. През 1959 г. Андре Бретон организира изложба, наречена „Почит към сюрреализма“, по случай четиридесетата годишнина на сюрреализма, който съдържа творби на Дали, Хуан Миро, Енрике Табара и Еухенио Гранел. Бретон яростно се противопоставя на включването на Сикстинската мадона на Дали в Международната изложба на сюрреализма в Ню Йорк следващата година.
В края на кариерата си Дали не се ограничава само с живописта, но експериментира с много необичайни или нови медии и процеси. Много от произведенията му са вградени оптични илюзии, отрицателно пространство, визуални каламбури и други визуални ефекти. Той също така експериментира с поантилизъм и стереоскопични изображения. Той е сред първите художници, които използват холография по художествен начин. През 1972 г. галерията „Нийдлър“ в Ню Йорк излага холограмите на Дали. В края на живота му млади художници като Анди Уорхол провъзгласяват името му като оказало важно влияние върху поп арта.[36]
Дали също проявява силен интерес в областта на природните науки и математиката. Това се проявява в няколко от картините му, особено от 1950-те години, в които той рисува своите предмети като форми, съставени от рог на носорог. Според него рогът на носорога означава божествена геометрия, защото тя расте в логаритмична спирала. Той също така свързва носорога с целомъдрие и Дева Мария.[37] Дали е очарован от ДНК и 4-мерния куб; на разгръщането на хиперкуб е включено в картината Разпятието.
След Втората световна война творчеството на Дали носи отличителните белези на техническа виртуозност и засилване на интереса в областта на оптичните ефекти, науката и религията. Той става все по-вярващ католик, а в същото време той е бил вдъхновен от шока от Хирошима и зората на атомния век. Затова Дали нарича този период „ядрен мистицизъм“. В картини като „Мадоната от Порт Лигат“ (първата версия) (1949 г.) и „Корпус хиоеркуб“ (1954 г.), Дали се опитва да синтезира християнската иконография с изображения на материалното разпадане, вдъхновен от ядрената физика. От този период са такива забележителни творби като „Гарата на Перпинян“ (1965 г.) и „Халюциногенният тореадор“ (1968 – 70 г.). Има важна ретроспективна изложба в музея „Бойманс-ван Бюнинген“ в Ротердам. През 1958 г. пише „Anti-Matter Manifesto“ и Дали и Гала сключват нов, този път църковен брак, в Жирона, Испания.
През 1960 г. Дали започва работа над театър-музей Дали в родния си град Фигерас. Това е неговият най-голям самостоятелен проект, който запълва по-голямата част от времето и енергията му до 1974 г., когато е открит. През 1964 г. Салвадор Дали е награден с едно от най-големите отличия в Испания – Големия кръст на Изабела Католичката. Публикува „Дневникът на един гений“, продължение на автобиографията му. През 1965 г. той създава своята първа значима скулптура – „Бюст на Данте“. Прави поредица илюстрации за ново издание на библията. Рисува „Апотеозът на долара“ и публикува „Отворено писмо до Салвадор Дали“. Прави изложба в Галерията за модерно изкуство в Колумбовия фонтан, Ню Йорк – голяма ретроспектива, включваща 370 творби, включително цялата колекция на Рейнолдс Морз.
През 1968 г. Дали е заснима поредица хумористични телевизионни реклами за шоколадовите изделия Ланвин. През 1973 г. BBC заснима в Порт Лигат филма „Здравей, Дали!“. През 1976 година излиза книгата „Неописуемите признания на Салвадор Дали“, през 1978 г. той излага първата си хиперстереоскопична картина „Дали повдига кожата на Средиземно море, за да покаже на Гала раждането на Венера“ в музея „Соломон Гугенхайм“ в Ню Йорк.
През 1979 г. става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави голяма ретроспективна изложба в центъра Жорж Помпиду в Париж. През 1982 г.испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата маркиз на Пубол.
Последни години
На 10 юни 1982 г. съпругата му Гала почива и Дали губи до голяма степен желанието си за живот. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би опит за самоубийство или желание да изпадне в летаргия като някои видове животни. През 1984 г. в спалнята му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.
Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.
На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 г.