Джоузеф Хелър Joseph Heller Джоузеф Хелър през 1986 Роден 1 май 1923 г. Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ Починал 12 декември 1999 г. (76 г.) Ист Хамптън, Ню Йорк, САЩ Професия писател Националност  САЩ Известни творби „Параграф 22“ Съпруга Shirley Held (1945-1984) Валери Хъмфрис (1987-1999) Деца 2 деца Подпис Джоузеф Хелър през 1986
Роден	1 май 1923 г. Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ
Починал	12 декември 1999 г. (76 г.) Ист Хамптън, Ню Йорк, САЩ
Професия	писател
Националност	САЩ
Известни творби	„Параграф 22“
Съпруга	Shirley Held (1945-1984) Валери Хъмфрис (1987-1999)
Деца	2 деца
Подпис

Цитати :

 „Всеки писател, когото познавам, има проблем с писането.”

„Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай съдба. Наречи я несправедливост, предателство или просто лош късмет.”

„Издигни се отвъд принципите и направи това, което е правилно.”

„Когато чета, че не съм написал нищо добро колкото „Параграф 22”, се изкушавам да попитам: А кой е?”

„3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.”

„Някои хора се раждат посредствени, други се борят, за да постигнат посредственост, а трети имат вътрешна нагласа за посредственост.”

„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“

„Врагът е всеки, който се опитва да те убие, независимо на коя страна се бие.“

„Лудостта е заразна.“

„Те се обединиха около мнението, че нито е възможно, нито е необходимо да се образоват хора, които никога не поставят под въпрос нищо.“

„Искам да си запазя сънищата, дори лошите, защото без тях оставам без нищо цяла нощ.“

„Радвай се, че поне си жив. Ядосвай се тогава, когато знаеш, че ще умреш.“

„Няма друго разочарование като това някой, който с нищо не те превъзхожда, да постигне повече.“

„Човешкият вид е жилав. Зверствата, които са били недопустими до преди седмица ще станат приемливи до утре.“

„Той беше решил да живее вечно, или да умре, докато се опитва.”

„Не вярвам в чудеса, понеже е минало доста време откакто видяхме такива за последен път.”

„Мирът на Земята ще сложи край на цивилизацията такава, каквато я познаваме.”

„Той знаеше всичко за литературата, освен как да й се наслаждава.”

Цитати от „Параграф 22“

– Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление.

– Водеше се война. Почти единственото добро нещо, което Йосарян можеше да види в нея бе, че освобождаваше децата от зловредното влияние на родителите им.

– Има ли една-единствена вярна религия и живот след смъртта? Колко ангели могат да се поберат на върха на една игла и с какво се е занимавал Бог през безкрайните хилядолетия преди Сътворението? Имали ли са дъщери Адам и Ева? Тези големи въпроси за същината на битието го тормозеха. И все пак те никога не му изглеждаха тъй съдбоносни, както въпросът за човешката добрина и добро държане. Чувствуваше се потиснат до изпотяване от гносеологичната дилема, която стои пред всеки скептик — не можеше да приеме решения на проблеми, които не желаеше да отхвърли като неразрешими. Мъката никога не го оставяше и надеждата никога не го напускаше

– Полковник Каткарт живееше в несигурност, в един нестабилен аритметичен свят на позорни петна и похвални постижения, на въображаеми потресаващи победи и въображаеми съкрушителни поражения. Час по час се люшкаше между терзание и бодрост, раздувайки фантастично величието на своите победи и преувеличавайки трагично сериозността на пораженията си.

– Клевинждър беше гений с туптящо сърце и бледно лице. Той беше мислеща личност – дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди по абсолютно всичко бе, че отделя прекалено много време да подписва петеиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участва в клубове за разисквания, да напуска клубове за разисквания, да присъства на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха убедени, че Клевиндър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриваха. Накратко казано, беше глупак.

– Бащата на Майор Майор работеше без почивка, за да не произвжда люцерна. Държавата му плащаше добре за всеки бушел непроизведена люцерна. Влагаше мъдро парите си в земя и скоро вече не отглеждаше повече люцерна, отколкото който и да е друг фермер в окръга.Съседите се обръщаха към него за съвети по всякакви въпроси, тъй като бе спечелил много пари и следователно беше мъдър човек. „Каквото посеете, това ще пожънете“, съветваше всички, а те казваха „амин“.

– Клевинджър беше мъртъв. Това беше основният недостатък на неговата философия. 

– Тъй като нямаше нищо, в което да се прояви добре, майор Майор Майор се бе проявил добре в училище. В щатския университет гледаше така сериозно на учението си, че педерастите мислеха, че е комунист, а комунистите подозираха, че е педераст.

– Доктор Данийка, умислен печално като премръзнал мишелов, седеше до затрорения вход на амбулаторната палатка и в копнеещо безсилие вдигаше запушение си нос към смътната слънчева светлина, която струеше наоколо му. Няма никога вече да отиде да плува! Защото човек може да припадне или да получи леко коронарно запушване и да се удави в два-три пръста вода; може да бъде податлив на зараза от полиомиелит или менингококус, вследствие на простуда и преумора. 

– Смъртността беше много по-ниска вътре в болницата, отколкото извън нея, и при това беше много по-здравословна смъртност. Малцина умираха ненужно. Хората знаеха много по-добре как се умира в болницата и го правеха много по-изискано и по-редно. В болницата не можеха да победят смъртта, но безспорно я караха да се държи прилично. Бяха я научили на добро държание. Не можеха да не я допуснат вътре, но когато беше вътре, тя трябваше да се държи като дама. В болницата хората издъхваха с изтънченост и вкус.

– Единственият човек, който живееше със свещеника на горската поляна, беше ефрейтор Хуиткоум, неговият помощник. Ефрейтор Хуиткоум, атеист, бе недоволен подчинен, който смяташе, че може да върши работата на свещеника много по-добре, отколкото я вършеше свещеникът, и затова се считаше за онеправдан и жертва на общественото неравенство. Едно основателно съображение да прати свещеника да живее извън сградата на щаба беше теорията на полковник Корн, че като живее на палатка, както по-голямата част от паството му, свещеникът ще бъде в по-тесен допир с вярващите. Друго добро основание беше фактът, че ако свещеникът се навърта постоянно около щаба, другите офицери биха се почувствували неудобно. Едно нещо е да поддържаш връзка с Бога, и те всички бяха за това, а друго — Бог да виси там денонощно. Общо взето — както полковник Корн обясни на майор Данби, страхливия, опулен началник на оперативния отдел на щаба, — работата на свещеника била доста лека: да слуша, когато хората му разправят грижите си, да погребва мъртвите, да посещава болните на легло и да отслужва черковни служби. 

– Полковник Каткарт не беше суеверен, но вярваше в предзнаменования. Полковникът се плашеше от самотните нощи в селската къща и от скучните дни, в които не се случваше нищо. Много по-весело беше, когато се върнеше в щаба на авиогрупата, където всяваше страх у всички, от които не се боеше. Във всеки случай — както постоянно му напомняше полковник Корн — не се създава престиж, ако притежаваш къща в планината, а никога не я използуваш. Всеки път, когато отиваше с джипа в селската си къща, полковник Каткарт бе в потиснато настроение и окайваше съдбата си. Носеше със себе си ловна пушка и прекарваше еднообразни часове там, като стреляше по птици и по дребните домати, които растяха в запуснати лехи и чието обиране създаваше прекалено големи грижи.

Абсурдът винаги ни е преследвал в ежедневието, особено тук в България. Ежедневно се сблъскваме с проблеми, които намират решение, което само и единствено създава още проблеми. Затвореният кръг на нелепости, сякаш ни е орисал завинаги. 

Но дори абсурдът има своя чар. Това поне ни показва Джоузеф Хелър в неговия великолепен роман „Параграф 22“. Ако не сте го прочели, горещо ви го препоръчваме.

А дотогава ви предлагаме няколко цитата, описващи по невероятен начин красотата на абсурда:

– „Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят. Но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети, но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.“

– „Кошмарите му се явяваха с астрономическа точност всяка нощ, която той прекарваше в ескадрилата, през цялото мъчително изпитание, докато не участвуваше в бойни полети и чакаше да пристигнат заповедите за отзоваване, които никога не пристигаха. Някои впечатлителни хора от ескадрилата, като Добз и капитан Флум, бяха тъй дълбоко разстроени от кошмарните писъци на Джоу Гладника, че и те сами почнаха да имат кошмари и да пищят нощем, и пронизителните мръсни псувни, които крещяха всяка нощ, всеки от своето място в лагера, звучаха романтично в мрака като любовни обаждания на пойни птички с мръсни души.“

– „Той беше решил да живее вечно, или да умре, докато се опитва.“

– „Майор Майор беше роден прекалено късно и прекалено посредствен. Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление.“

– „Клевинджър беше мъртъв. Това беше основният недостатък на неговата философия.“

– „В края на краищата лекарите постигнаха единодушие. Те се съгласиха, че нямат никакво понятие защо войникът вижда всичко двойно.“

– „Вие сте американски офицери. Офицерите в нито една друга армия по света не могат да се похвалят с подобно нещо. Замислете се над това!“

– „Жените убиха Джоу Гладника. Неговият отклик към жените като полови същества беше неистово обожание и идолопоклонство. Те бяха прекрасните, утоляващи, влудяващи прояви на великото чудо, средства за удоволствие, прекалено мощни, за да бъдат измерени, прекалено жарки, за да бъдат понесени, и прекалено изящни, за да бъдат използувани от мъжете, тези долни и недостойни същества. Той можеше да разтълкува присъствието на тяхната голота в ръцете си само като някаква космическа грешка, която бързо ще бъде поправена, и винаги се чувствуваше принуден да ги използува плътски както може, в беглите мигове, с които смяташе, че разполага, преди някой да го усети и да му ги отнеме.“

– „Полковникът действително бе подложен на основно изследване. Нямаше нито един орган в тялото му, който да не е бил упояван и орязван, избърсван и дрениран, опипван и фотографиран, изваждан, изстискван и върнат обратно.“

– „Беше действително великолепна постройка и Йосарян тръпнеше, дълбоко развълнуван от постижението, винаги щом го погледнеше и си помислеше, че не е взел никакво участие в този строеж.“

– „Джоу Гладника беше побъркан и никой не знаеше това по-добре от Йосарян, който направи всичко възможно, за да му помогне. Но Джоу Гладника не искаше да слуша Йосарян. Просто не искаше да го слуша, защото мислеше, че Йосарян е луд.“