Александрина Валенти – Колко е хубаво небето над Панама – цветовете горят, хоризонтът бърза напред главоломно

magnifisonz.com /

Дебютната стихосбирка „Амаркорд” на новото експресивно лице в българската литература – Александрина Валенти, е вече на книжния пазар. „Амаркорд”, в превод от диалекта на град Рим (романеско), означава „Спомням си”.

Стихосбирката представя 80 страници с поезия отвъд страха, написана с фин език, наситена с метафори, сенки, обрати и разтърсващи спомени.

Корицата, както дизайна и предпечата, са дело на самата авторка, а в книжното тяло са поместени и нейни внушителни, абстрактни илюстрации, нарисувани дигитално, но с пресъздаден очерк на въглен и туш.

За представянето на книгата си в онлайн пространството, Александрина дебютира и като режисьор на едноминутно ноар видео, заставайки пред камерата на Павел Симеонов. Кадрите отварят вратите към написаното в „Амаркорд”.

Може да закупите стихосбирката от тук >>>

Утро

морето се буди от лошия сън,
разтърква очи, избърсва солта,
протяга ръце към перваза, 
опипва прозорците ни,
събаря саксиите и се извинява

колко е смешно морето
сякаш някой може да му се сърди

https://magnifisonz.com/wp-content/uploads/2017/07/Alexandrina-2.jpg

МЕЖДУ ДВА КОНТИНЕНТА

колко е хубаво небето над Панама –
цветовете горят
хоризонтът бърза напред главоломно
светът влиза-излиза по моята кожа
въздухът притулил се в себе си – ням пътник
желанията ни – задушени сънища –
къкрят под капака на ръждивия сърп

и в този мирен крясък виждам покривът рухва
вещите сред които сме били се свиват
ние мълчим споразумели отдавна –
цветята в канавката камъните в душата

препускам далеч докато споменът екне
пъхне ключа и бавно завърти забрава

 

––––––

ЕДНО МОМИЧЕ

обикаля слънчевия часовник
върти се като земята
оста му е сладоледена пръчка
царевицата пука по-бавно
а то бърза
казвам му – имаш време

но какво ли разбирам
когато едно момиче бърза не чува
вглежда се в своята сграда
смехът ú се стича от нея
по обувките лепне
влиза без страх
в прегръдката на стените пазачи –
стискат усмивката ú
с цялото време
с целия слух

ЧАСОВЕТЕ

скоро всичко ще е сън
орхидеята ще се оголи като след сеч
земята ще измине обиколките си
невярващите ще се веят на простора
и всеки път когато някой хваща ръката ми
ще вижда света

https://www.biblioteka-bulgaria.bg/user_pic/images/57354217_691676204583052_6096102234334953472_n.jpg

ПО ХЪЛМА КЪМ КЪЩИ

началото не може да се сравни
понякога болестта се развива бързо
понякога бавно
есента е бич над ума
поредната клопка

да се забравим по взаимно съгласие
ще ми се да ни завържа за дървото
до онази луда градинка
там нищо не се е променило
да се оттласнем назад на три

едно

две

в неханието за света

днес нехаем един за друг
навсякъде придружени
от трагедията на големия град

ето как умират децата

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *