magnifisonz.com /
Дебютната стихосбирка „Амаркорд” на новото експресивно лице в българската литература – Александрина Валенти, е вече на книжния пазар. „Амаркорд”, в превод от диалекта на град Рим (романеско), означава „Спомням си”.
Стихосбирката представя 80 страници с поезия отвъд страха, написана с фин език, наситена с метафори, сенки, обрати и разтърсващи спомени.
Корицата, както дизайна и предпечата, са дело на самата авторка, а в книжното тяло са поместени и нейни внушителни, абстрактни илюстрации, нарисувани дигитално, но с пресъздаден очерк на въглен и туш.
За представянето на книгата си в онлайн пространството, Александрина дебютира и като режисьор на едноминутно ноар видео, заставайки пред камерата на Павел Симеонов. Кадрите отварят вратите към написаното в „Амаркорд”.
Може да закупите стихосбирката от тук >>>
Утро
морето се буди от лошия сън,
разтърква очи, избърсва солта,
протяга ръце към перваза,
опипва прозорците ни,
събаря саксиите и се извинява
колко е смешно морето
сякаш някой може да му се сърди
МЕЖДУ ДВА КОНТИНЕНТА
колко е хубаво небето над Панама –
цветовете горят
хоризонтът бърза напред главоломно
светът влиза-излиза по моята кожа
въздухът притулил се в себе си – ням пътник
желанията ни – задушени сънища –
къкрят под капака на ръждивия сърп
и в този мирен крясък виждам покривът рухва
вещите сред които сме били се свиват
ние мълчим споразумели отдавна –
цветята в канавката камъните в душата
препускам далеч докато споменът екне
пъхне ключа и бавно завърти забрава
––––––
ЕДНО МОМИЧЕ
обикаля слънчевия часовник
върти се като земята
оста му е сладоледена пръчка
царевицата пука по-бавно
а то бърза
казвам му – имаш време
но какво ли разбирам
когато едно момиче бърза не чува
вглежда се в своята сграда
смехът ú се стича от нея
по обувките лепне
влиза без страх
в прегръдката на стените пазачи –
стискат усмивката ú
с цялото време
с целия слух
ЧАСОВЕТЕ
скоро всичко ще е сън
орхидеята ще се оголи като след сеч
земята ще измине обиколките си
невярващите ще се веят на простора
и всеки път когато някой хваща ръката ми
ще вижда света
ПО ХЪЛМА КЪМ КЪЩИ
началото не може да се сравни
понякога болестта се развива бързо
понякога бавно
есента е бич над ума
поредната клопка
да се забравим по взаимно съгласие
ще ми се да ни завържа за дървото
до онази луда градинка
там нищо не се е променило
да се оттласнем назад на три
едно
две
в неханието за света
днес нехаем един за друг
навсякъде придружени
от трагедията на големия град
ето как умират децата