magnifisonz.com /

Горан Брегович (Goran Bregović) е музикант и композитор от Босна и Херцеговина, известен със своята филмова музика и един от най-добре познатите по света музиканти от Балканския регион.

Горан Брегович
Информация
Псевдоним	Брега
Роден	22 март 1950 г. Сараево, Югославия
Стил	фолк рок хард рок народна музика филмова музика
Инструменти	китара бас китара

Роден е на 22 март 1950 г. в Сараево. Майка му е сръбкиня, а баща му – хърватин. В детството си Горан не показва голяма склонност към музиката. Във втори клас е изхвърлен от музикалната школа (курса по цигулка), поради това, че е мързелив и няма талант. Когато майка му, в началото на шейсетте години, му купува китара, той взема първоначални уроци от Едо, брата на известния сценарист Абдулах Сидран.

Основава първия, безименен състав в осми клас на основното училище. Иска да се запише в художествена гимназия, но майка му се бои, че там се записват само хомосексуални и настоява да се ориентира към транспортния техникум. Горан се съгласява при условие, че ще му позволи да си пусне дълга коса. В техникума става басист на група „Изохипси“ (Izohipse), в която не се задържа дълго, както и в самия транспортен техникум. Прехвърля се в гимназията и в група „Бещие“ (Beštije – зверове). Още на шестнайсет годишна възраст започва сам да се издържа, като свири фолк в кръчмата в Кониц, продава вестници и работи по строежите.

От 1967 до 1970 г. е в групата „Кодекси“, с които през 1969 г. изнася концерти в Италия. След това е китарист в ъндърграунд триото „Мица, Горан и Зоран“ (Mica, Goran i Zoran) (1971), а от 1972 до 1974 е ръководител на състава „Ютро“ (Jutro – утро).

През 1974 Горан сформира и своята група „Биело дугме“ (Bijelo dugme – бяло копче). Композитор и китарист („избрах китарата, защото момичетата си падат най-много по китаристи“), той признава своята непреходна любов към рокендрола: „По това време рокът имаше най-съществена роля в нашия живот. Това беше единственият начин, по който гласът ни можеше да се чуе и на всеослушание да изразим недоволството си, без да рискуваме да бъдем арестувани (или нещо подобно)“.

След гимназията Горан Брегович следва философия и социология и сигурно е щял да стане учител по основи на комунизма, ако не е колосалния успех на първата му плоча „Ако бях бяло копче“ (Kad bi’ bio bijelo dugme) (1974).

С „Биело дугме“ владее сцените в бивша Югославия цели 15 години – от 1974 до 1989 г., поставя всички възможни дискографски рекорди и налага рокендрола като начин на живот на поколения свои последователи. Петнадесетте години работа с „Биело дугме“ са белязани с маратонски турнета и безкрайни давания на автографи, защото Горан става идол за младежта в Източна Европа, но накрая това го изморява и отегчава.

„Аз съм от страна, където няма класическа музика, нашата музика е свързана с празник. Обичам да си мисля, че съдбата на нашата балканска музика е като продължение на доброто настроение.“

„Ако си композитор на Балканите, невъзможно е да  подминеш българската музика.“

„И съвсем не е случайно, че българската музика е първата, която стана популярна на Запад с “Мистерията на българските гласове“.  Тъкмо те проправиха пътя на световния интерес към балканската музика. Такава е и световната традиция – композиторите завладяват музикалните сцени тъкмо чрез самобитните традиции, сега ми идват наум  имена като Стравински, Барток, но така също и Пол Макартни, Боно. Те залагат на националните традиции.“  

„Балканската музика е обречена да бъде “копеле“, защото не се знае кой е бащата, коя е майката на най-характерните балкански звучения.“

„Ние, балканците, като че ли цял живот се подготвяме за сватбата и за погребението си. Всичко останало са само краткотрайни епизоди от тази подготовка.“

„Кичът е логичен израз на човешката естетика.“

„Когато си на турне, се превръщаш в един благоразположен идиот и това е болест на всички рок-групи по света.“

„Цивилизацията познава само няколко имена, които променят хода на историята. Всички ние останалите оставяме само някакви важни сигнали за своето време – обущари, монтьори, хирурзи, журналисти, композитори. За да стане светът по-добър, трябва всички ние да изминем дълъг път и да положим много усилия.“

„Човекът не е само тяло с мозък – метафизичната страна е във всеки от нас. Някои имат работа с квантовата физика, други с Бог.“

„Възхищавам се на необятния талант, който имат циганите.“

„Някога Гьоте и Вук Караджич са били приятели. Караджич е човекът, написал първата граматика на сръбския език. И когато ние сме сричали първата си граматика, германците са чели и са се възхищавали на “Фауст“. Тъкмо в този пример може да се долови разликата между нас – балканците, и западноевропейците.“

„Във Франция има историческа традиция да се приемат хора на изкуството…Повечето арабски, африкански, балкански артисти – всички те идват във Франция – това е страна с широки възгледи. Тя е открита за всички култури и така е от столетия. От руските и скандинавски писатели до испанските художници – емигрантите са посрещнати с широки обятия. Отнася се и за политическите.“

„Като че ли нашият комунизъм беше по-гъвкав от българския.“

„Дори и хайверът омръзва след известно време. И тогава искаш сирене по шопски.“

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

„Талантът е като паста за зъби – трябва да я изстискаш.“

Биело дугме (на сърбохърватски Bijelo dugme) ; (Бяло копче – на български) е една от най-известните рок групи в бивша Югославия. Неин лидер и основател е Горан Брегович.

В края на 1988 г. излиза албумът „Чирибирибела“ (Ćiribiribela), на чиято обложка е нарисуван Ноевият ковчег. Хит № 1 става песента „Гергьовден“ (Đurđev dan). Като използва стиха на Джордже Балашевич „А аз не съм с тази, която обичам“ (A ja nisam s onom koju volim) и стара циганска тема, и в съпровода на циганския оркестър на Феят Сейдич, Горан Брегович прави страхотен хит на всички времена.

Видео и превод :

Пролетта каца на раменете ми
момината сълза цъфти,
момината сълза цъфти
за всички, но не и за мене.

Приятелите заминаха, а аз останах сам
няма я звездата пътеводител,
няма я звездата пътеводител
моята съпътничка през нощта.

Ей за кого ли сега моето мило
на момина сълза ухае,
на момина сълза ухае
за мен никога повече.

Eeee

Ето съмна се, зората дойде
нека се помоля на Бога,
ето съмна се, зората дойде
ей, Гергьовден е,
а аз не съм с тази, която обичам.

Ей за кого ли сега моето мило
на момина сълза ухае,
на момина сълза ухае
за мен никога повече.

Нейното име нека се споменава
на всеки втори ден
на всеки втори ден,
освен на Гергьовден.

еееее

Ето съмна се, зората дойде
нека се помоля на Бога,
ето съмна се, зората дойде
ей, Гергьовден е,
а аз не съм с тази, която обичам