Карел Чапек – Дойде ли болест, отвори книга и чети

magnifisonz.com /

Казаното от славния автор е провокирано от тогавашната грипна вълна, обаче е в пълна сила и при нашите условия и проблеми днес. Ето негов кратък текст, публикуван на 29 януари 1931 г. във в. „Лидове новини“.

1. Усетите ли, че ви е някак странно и веднага щом разберете, че имате температура, останете у дома и си легнете – най-важното е да не ходите между хората, да не им дишате под носа, охкайки и пъшкайки, че имате грип. Всеки, който се оплаква на близките си, че е болен от грип, заслужава един по задника, но не защото е мрънкало, ами заради това, че разнася грипа или хремата си.

2. Разболеете ли се съвсем, вземете хубава книга и четете, за да не стенете безполезно.

3. Впоследствие не казвайте, че всяка хрема, кашлица, ангина, катар, глаболие и други неприятни състояния са грип. Излишно му правите реклама и създавате затруднения на хипохондриците, които по една случайност още не кашлят и нямат хрема и ги е страх дори да си поемат въздух, че да не вдишат някой бацил или друга неприятност. Колкото по-малко се говори за грипа, толкова по-рано ще отмине – дори от липсата на обществен интерес.

Превод от чешки: Красимир Проданов

https://lh3.googleusercontent.com/proxy/mMQtTNQ_z7F2BUV0BaOyzXSE5k8jVUykjf-f_7PqGwID-xYhFi7qoCEYHioYfJYDxzCRIqjHudH9_v5DuJe4CcaWmWnFemSLybx055OYTtA_Y7mX3XL16iMi8hxKN5hPUKFpEUF1DCCNPUug-4pc

Думата „робот“ произлиза от чешката дума „robota“, означаваща работа, но и ангария, изморителен труд (робски труд). Тя е използвана за първи път от писателя Карел Чапек в пиесата му „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи), публикувана през 1920 година.

В пиесата на Карел Чапек роботите са продукти на фабрика за изкуствени хора, близки до днешната концепция за андроиди, машини, които могат да бъдат сбъркани с хора. Тяхната безжизненост постепенно се променя и поведението им започва да се ръководи от емоции и чувства. Един от проблемите в пиесата е дали роботите са обект на експлоатация и какви са последствията от отношението към тях.

Според самия Карел Чапек, думата не е измислена от него, а от неговия брат, художникът и писател Йозеф Чапек. В своя статия за списанието Лидове новини от 1933 година Карел Чапек обяснява, че първоначално е възнамерявал да нарече създанията „лабори“ (от латинското „labor“, „труд“), но думата не му харесва и той иска съвет от брат си, който предлага „роботи“.

Думата роботика (на английски: robotics), описваща научно-приложната област, изследваща роботите, е създадена от Айзък Азимов.

В градчето Мале Сватоньовице, по онова време намиращо се в пределите на Австро-унгарската империя, на 9 януари 1890 година се ражда Карел Чапек.

Момчето се появява на бял свят в семейството на местния лекар. Но Карел не поема по стъпките на баща си. Още в гимназиалните си години започва да пише – и поезия, и проза. През 1915 година получава докторска степен по философия от университета в Прага, а след това започва да се занимава с журналистика и едновременно с това става частен възпитател в дома на граф Лажански.

https://img.cncenter.cz/img/18/new_article/3338832-img-karel-capek-v5.jpg?v=5

Първият му сборник с разкази, написани в сътрудничество с брат му Йозеф, излиза през 1916 година под заглавието “Сияйни дълбини”. Четири години по-късно излиза пиесата “R.U.R”, отново написана в съавторство с Йозеф. В нея се разказва за бунта на машините и точно в това произведение е изкована думата “робот”, възприета години по-късно във всички езици по света.

И все пак, най-добрата творба на Чапек си остава романът “Война със саламандрите”. По жанр критиците го определят като антифашистка антиутопия. Романът излиза през 1936 година, когато “кафявата чума” е в апогея си в съседната на Чехия Германия. Говори се, че самият Хитлер разпознава себе си в образа на Върховния саламандър от произведението на Чапек, затова обявява писателя за свой личен враг.

Сред другите известни творби на Карел Чапек са заглавията “Средството Макропулос”, “Фабрика за абсолют”, “Кракатит”, хумористичните “Разкази от единия джоб” и “Разкази от другия джоб”, а философските си възгледи излага в трилогията “Хордубал”.

https://assets.media-platform.com/gizmodo/dist/images/2016/02/160215_rurbbc-w960.jpg

Още приживе Карел Чапек се сдобива с международна известност. През 1936 година е номиниран за Нобеловата награда за литература. Основава чешкият Пен-клуб, членува и в Комитета по литература и изкуства към Лигата на нациите.

Смъртта му на 25 декември 1938 година шокира всичките му почитатели. И до днес не е изяснена причината за скоропостижната му кончина. На следващата година Германия окупира Чехия. Вдовицата на писателя успява да укрие архива му, като го заравя в тайник в едно от пражките предградия.

Карел Чапек: Защо не съм комунист?

„Аз не принадлежа на никоя партия и моят спор с комунистите е дело не на убеждение, а на моята собствена съвест“, заявява именитият хуманист Чапек.
 
„Действително, щом сърцето ми е на страната на бедните, за какъв дявол не съм станал още комунист? Именно заради това, че съм на страната на бедните. Видях такава безгранична нужда, че всичко наоколо ми опротивя. Буржоазията, която не може или не иска да помогне, ми е чужда. Но също така чужд ми е и комунизмът, предлагащ вместо помощ знамето на революцията. Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.
Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.
Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен. За него не съществува средна температура между буржоазния мраз и революционния пламък. На пролетария не е разрешено спокойно и с удоволствие да се отдаде на каквото и да е, отнема му се радостта от живота, не съществуват на света вкусни обеди или вечери, дори плесенясалата коричка на бедния или ненаситничеството на капиталистите. Няма любов – само господарски разврат или неуморно размножаване на пролетариите. Така пролетарият се заселва в чудовищно изкривен свят.
Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони. И ето, понякога ме обхваща ужас, че не мога да разбера комунистите. Съчувствам на идеала на комунизма, но не мога да разбера неговия метод.
Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си и които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.
Пуснете срещу мен най-ортодоксалния комунист. Ако той не ме пречука на място, аз се надявам лично с него да се разбера по много въпроси, които разбира се, нямат никакво отношение към комунизма. Но комунизмът по принцип не допуска съгласие с другомислещи дори във всичко онова, което не го засяга. Вие ще намерите у комунистите почти нечовешка сила на убеждението по какъвто и да е дребен повод – и това не защото доводите им са достатъчно убедителни, просто те не обръщат внимание на възраженията.
Имам чувството, сякаш съм се изповядал. Аз не принадлежа на никоя партия и моят спор с комунистите е дело не на убеждение, а на моята собствена съвест. И ако се обърнем към съвестта си, а не към убежденията, то аз мисля, че взаимното разбиране не би се оказало невъзможно – нещо, което няма никак да е малко.“
Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *