magnifisonz.com /
Казаното от славния автор е провокирано от тогавашната грипна вълна, обаче е в пълна сила и при нашите условия и проблеми днес. Ето негов кратък текст, публикуван на 29 януари 1931 г. във в. „Лидове новини“.
1. Усетите ли, че ви е някак странно и веднага щом разберете, че имате температура, останете у дома и си легнете – най-важното е да не ходите между хората, да не им дишате под носа, охкайки и пъшкайки, че имате грип. Всеки, който се оплаква на близките си, че е болен от грип, заслужава един по задника, но не защото е мрънкало, ами заради това, че разнася грипа или хремата си.
2. Разболеете ли се съвсем, вземете хубава книга и четете, за да не стенете безполезно.
3. Впоследствие не казвайте, че всяка хрема, кашлица, ангина, катар, глаболие и други неприятни състояния са грип. Излишно му правите реклама и създавате затруднения на хипохондриците, които по една случайност още не кашлят и нямат хрема и ги е страх дори да си поемат въздух, че да не вдишат някой бацил или друга неприятност. Колкото по-малко се говори за грипа, толкова по-рано ще отмине – дори от липсата на обществен интерес.
Превод от чешки: Красимир Проданов
Думата „робот“ произлиза от чешката дума „robota“, означаваща работа, но и ангария, изморителен труд (робски труд). Тя е използвана за първи път от писателя Карел Чапек в пиесата му „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи), публикувана през 1920 година.
В пиесата на Карел Чапек роботите са продукти на фабрика за изкуствени хора, близки до днешната концепция за андроиди, машини, които могат да бъдат сбъркани с хора. Тяхната безжизненост постепенно се променя и поведението им започва да се ръководи от емоции и чувства. Един от проблемите в пиесата е дали роботите са обект на експлоатация и какви са последствията от отношението към тях.
Според самия Карел Чапек, думата не е измислена от него, а от неговия брат, художникът и писател Йозеф Чапек. В своя статия за списанието Лидове новини от 1933 година Карел Чапек обяснява, че първоначално е възнамерявал да нарече създанията „лабори“ (от латинското „labor“, „труд“), но думата не му харесва и той иска съвет от брат си, който предлага „роботи“.
Думата роботика (на английски: robotics), описваща научно-приложната област, изследваща роботите, е създадена от Айзък Азимов.
В градчето Мале Сватоньовице, по онова време намиращо се в пределите на Австро-унгарската империя, на 9 януари 1890 година се ражда Карел Чапек.
Момчето се появява на бял свят в семейството на местния лекар. Но Карел не поема по стъпките на баща си. Още в гимназиалните си години започва да пише – и поезия, и проза. През 1915 година получава докторска степен по философия от университета в Прага, а след това започва да се занимава с журналистика и едновременно с това става частен възпитател в дома на граф Лажански.
Първият му сборник с разкази, написани в сътрудничество с брат му Йозеф, излиза през 1916 година под заглавието “Сияйни дълбини”. Четири години по-късно излиза пиесата “R.U.R”, отново написана в съавторство с Йозеф. В нея се разказва за бунта на машините и точно в това произведение е изкована думата “робот”, възприета години по-късно във всички езици по света.
И все пак, най-добрата творба на Чапек си остава романът “Война със саламандрите”. По жанр критиците го определят като антифашистка антиутопия. Романът излиза през 1936 година, когато “кафявата чума” е в апогея си в съседната на Чехия Германия. Говори се, че самият Хитлер разпознава себе си в образа на Върховния саламандър от произведението на Чапек, затова обявява писателя за свой личен враг.
Сред другите известни творби на Карел Чапек са заглавията “Средството Макропулос”, “Фабрика за абсолют”, “Кракатит”, хумористичните “Разкази от единия джоб” и “Разкази от другия джоб”, а философските си възгледи излага в трилогията “Хордубал”.
Още приживе Карел Чапек се сдобива с международна известност. През 1936 година е номиниран за Нобеловата награда за литература. Основава чешкият Пен-клуб, членува и в Комитета по литература и изкуства към Лигата на нациите.
Смъртта му на 25 декември 1938 година шокира всичките му почитатели. И до днес не е изяснена причината за скоропостижната му кончина. На следващата година Германия окупира Чехия. Вдовицата на писателя успява да укрие архива му, като го заравя в тайник в едно от пражките предградия.
Карел Чапек: Защо не съм комунист?
