magnifisonz.com /

Клод Адриан Хелвеций (на френски: Claude Adrien Helvétius) е френски философ-просветител, един от идеолозите на Френската революция.

Клод Адриан Хелвеций Claude Adrien Helvétius
френски философ
Роден	26 януари 1715 г. Париж, Франция
Починал	26 декември 1771 г. (56 г.) Париж, Франция
Националност	Франция
Философия
Регион	Западна философия
Повлиян	Джон Лок, Хобс, Монтескьо, Волтер
Повлиял	Джереми Бентъм, Пол Холбах

Роден е на 26 януари 1715 г. в Париж, Франция, в семейство на придворни лекари. На 12 години постъпва в йезуитския колеж „Луи Льо Гранд“, най-доброто училище, даващо класическо образование. Там се запознава със съчинението „Опит върху човешкия разум“ на Джон Лок, което оказва влияние върху неговия материализъм.

След завършването си служи в Каяен като помощник на своя дядо, събирач на данъци. Пише стихове, но оставя тази дейност през 1740-те години, като изключение е поемата „Щастие“, издадена посмъртно през 1772 г. Към нея Хелвеций се връща в последните месеци от своя живот.

В младежка възраст Хелвеций взима решение да последва стъпките на скептика Фонтинело (който гледа с недоверие, съмнение към всичко), от съчиненията на когото черпи сведения за идеите на Хобс, Лок, Монтескьо и Волтер. Това му дава тласък в литературния свят.

През 1738 г., когато е на 23 години, е назначен за главен събирач на данъци, благодарение на влиянието на своя баща. Изпълнява своята работа много прецизно, за което е възнаграден – натрупва огромно състояние от тази работа. След женитбата си той оставя този пост. Хелвеций и съпругата му Анна Катрин дю Линвил д’Отрикур прекарват времето си замък във Воре, близо до Ремалара или в своето парижко жилище Сент Ан. Във Воре, Хелвеций организира богати угощения и се смята за радушен хазяйн, а в Париж неговият салон става място за свободномислещите. Влиза в кръжока на Дидро и Холбах.

През 1764 г. Хелвеций посещава Англия, а на следващата година по покана на Фридрих II отива и в Прусия. През 1766 г. Хелвеций, заедно с астронома Лаландом, основава Масонската ложа (местен клон от масонската организация) на науките, в която впоследствие се обединяват най-известните учени на онова време. През 1769 г. завършва труда си „За човека, неговите умствени способности и възпитание“. Публикуван е посмъртно през 1772 г.

Хелвеций страда от тежка форма на подагра и умира в дома си на улица Сент Ан на 26 декември 1771 година на 56-годишна възраст.

Философия

Основа на философията на Хелвеций образува сенсуализъмът на Джон Лок, от който били изключени идеалистическите елементи. Обективно съществуващата материя според Хелвеций се познава с помощта на усещанията. За оръдие на познанието Хелвеций смята паметта, която определя като „продължаващо, но отслабено усещане“. Разглеждайки опростено мисленето, Хелвеций разбира под него само комбиниране на усещанията. Той подчертава ролята на обществената среда за възпитанието на човешкия характер и с това обосновава необходимостта да се заменят феодалните отношения с капиталистически. Обаче определяща роля в общественото развитие според Хелвеций играят човешкото съзнание и страстта.

Дълбока характеристика на възгледите на Хелвеций е дадена от Маркс: „Сетивните впечатления, себелюбието, наслаждението и добре разбраният личен интерес образуват основата на всеки морал. Природното равенство на човешките умствени способности, единството между успеха на разума и успехите на промишлеността, природната доброта на човека, всемогъществото на възпитанието са главните моменти на неговата система“. Признаването от Хелвеций на решаващата роля на средата за формирането на човека, неговата идея за хармоничното съчетаване на личните и обществените интереси, идеята за равенството на умствените способности, изиграват голяма роля за подготовката на утопичния социализъм.^[2]

Средата на 18 век е част от епоха на изобретатели и полемици, писатели като Русо, Монтескьо, Волтер, Ламентри, които критически анализират обществения порядък. Към трактата по философия и изследванията на механизма на съзнанието Хелвеций добавя своя труд „За ума“, който е забранен от Сорбоната. Издава се заповед за изгарянето му.

Главните моменти от етиката на Хелвеций:

• Единственият мотив за всички човешки постъпки е егоистичният интерес.
• Егоизмът като първичен фактор в постъпките дори от чисто морално естество.
• Критерият за моралността на постъпките е нейната полезност за обществото.
• Законодателството и възпитанието служат за привеждане в хармония на възнаграждение и наказание, индивидуален егоизъм и обществено благо.

Въпреки че този трактат е осъден от папа Климент XIII, Парижкия парламент и теологическия факултет към Сорбоната, той остава кодекс на френския морал в продължение на 50 години. Като главна своя задача Хелвеций вижда това да убеди законодателите и деятелите на образованието, че съществуването на гении, добродетели и таланти, зависи не просто от различията на сетивните органи, а е вследствие от образованието. А то зависи от характера на законите и от формата на държавното управление. Затова успехът е в техните ръце и зависи от това, доколко сериозно ще се отнесат към развитието на образованието.

Съчиненията на Хелвеций оказват силно влияние на много известни мислители и деятели по онова време като Джереми Бентъм, Пол Холбах и др.

• Ако искаш да постъпваш честно, вземай предвид и вярвай само на обществения интерес. Личният интерес често води до заблуждение.

• Ако искаш да си богат, не мисли да увеличаваш своето имущество, а само намали своята алчност.

• Ако някой търси обществото на образовани хора, ако живее обикновено с хора, които го превъзхождат по ум, то от това той става по-просветен.

• Ако нямат довод, привеждат цитат.

• Ако хората не вярват в приказките за феи и за духове, то съвсем не се дължи на нелепостта на тези приказки, а защото не им е било наредено да вярват в тях.

• Ако човек от най-ранни години е усвоил навика да се труди, то трудът му е приятен. Ако няма този навик, то леността прави всеки труд ненавистен.

• Бащата казал на сина си: „Ти си глупав, но бъди поне решителен и това ще изкупи донякъде твоята глупост.“

• Бъди гражданин, защото родината е необходима и за твоята безопасност, и за твоето удоволствие, и за твоето благополучие.

• В младостта у човека се пораждат само възвишени мисли, които трябва впоследствие да го направят знаменит.

• Великите умове стигат по еднакъв начин и до великите пороци, и до великите добродетели.

• Всеки, изучаващ историята на народните бедствия, може да се убеди, че по-голямата част от нещастията на земята ги докарва невежеството.

• Всички ограничени хора постоянно се стремят да опозорят хората със широк и задълбочен ум.

• Всички религии – без изключение – са проникнати от фанатизъм и го удовлетворяват с потоци от човешка кръв.

• Всяка религиозна догма е зародиш на престъпления и на раздори между хората.

• Във всяка страна изкуството да се формират хората е така тясно свързано с формата на управление, че едва ли е възможно някаква значима промяна в общественото възпитание без промяна в самия държавен строй.

• Във всяка сфера на знанието появата на една превъзходна книга предполага наличието на множество лоши.

• Възпитанието има за задача да засее в сърцата полезни и за индивида, и за обществото навици.

• Възпитанието ни прави такива, каквито сме в същност.

• Вярата в предразсъдъците минава сред хората за здрав разум.

• Геният е просто непрекъснато внимание

• Глупакът винаги има само глупави приятели.

• Гордостта не бива нито да се потиска, нито дори да се отслабва: тя трябва само да бъде насочвана към достойни цели.

• Да забраниш на човека да обича и желае, значи да го лишиш от неговата същност.

• Да се отъждествява бог и нравственост, значи да се изпада в идолопоклонство, значи да се обожествояват творенията на хората.

• Да се удивиш е достатъчна една минута; за да направиш нещо удивително, са необходими много години.

• Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.

• Деспотизмът властва единствено над безропотни подчинени. Хората придобиват характер само в свободни страни.

• Добродетелта е просто мъдрост, която ни заставя да съгласуваме страстта с разума и насладата с дълга.

• Добродетелта има много проповедници и малко мъченици.

• Дребните недостатъци във великото произведение са трохите, които хвърлят завист.

• Дълбоките идеи приличат на чистите води, чиято прозрачност е затъмнена от дълбочината им.

• Държавите и армиите често приличат на кораби, на които именно големият им размер им пречи да плуват.

• Едва след като повечето религии бъдат унищожени, може да се заложат основите на здравата нравственост в държавите.

• Един от сигурните начини да съдиш за характера и ума на човека е по избора му на книги и приятели.

• Еднакво е щастието да бъдеш победител или победен в битките на любовта.

• Едни и същи добродетели се оценяват в различни времена съвсем по различному – в зависимост от полезността им за епохата.

• Желанието е движеща сила на душата; душата, лишена от желания, закърнява. Трябва да желаеш, за да действаш, и да действаш, за да бъдеш щастлив.

• Желанията са цветовете на любовта, а наслажденията – нейни плодове.

• Жестокостта винаги е резултат от страх, слабост и малодушие.

• За да бъдем съвършено лишени от смелост, трябва да сме съвършено лишени от желания.

• За да бъдеш честен, трябва да присъединиш към благородството на душата и просветен ум. Този, у когото са съединени тези различни дарове на природата, винаги се ръководи от компаса на обществената полза.

• За да предадеш своите мисли, е необходим доста повече ум, отколкото да се сдобиеш с тях.

• За да се постигне пълен успех, трябва към красотата на стила да се прибавят и забележителни идеи. Без това литературното произведение не може да издържи изпитанието на времето.

• Заблуждението винаги си противоречи, но истината – никога.

• Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.

• Законите дължат своята сила на нравите.

• Знанието на някои принципи лесно замества незнанието на някои фактори.

• … И само краткостта на човешкия живот принуждава изтъкнатите умове да се ограничават и да се затварят в една-единствена сфера на знанието.

• Изкуството на политиката е изкуството да се прави така, че всекиму да е изгодно да бъде добродетелен.

• Има хора, които трябва да ги изумиш, за да ги убедиш.

• Инквизиторът, осъдил Галилей, навярно се е отнасял с презрение към злодейството и тъпоумието на съдиите на Сократ.

• Интересът винаги изостря ума. Моите арендатори ме мамеха винаги, когато искаха: първо, защото много по-добре познаваха това, за което става дума; второ, защото бяха много по-заинтересовани да ме измамят, понеже те бяха бедни, а аз – богат.

• Интригите и маневрите, необходими ни да се сдобием с добра репутация, ни пречат да я заслужим.

• Историята е роман на събитията, а романът – история на чувствата.

• Кажи ми с кого си близък, и аз ще ти кажа кой си ти.

• Казват, че великият човек не е такъв в очите на своята жена или своя прислужник. Вярно е. Кой може да привикне да живее с човек, на когото се налага твърде често да се възхищава?

• Какво е това нравственост? Наука за споразуменията, измислени от хората, за да могат да живеят съвместно по възможно най-щастливия начин. Истинската цел на тази наука е щастието на колкото се може по-голям брой хора.

• Книга, чието достойнство се заключава в тънкото наблюдение на нещата и човешката природа, никога няма да престане да се харесва.

• Който сам себе си счита за нещастен, той наистина става нещастен.

• Колкото по-съвършено е възпитанието, толкова по-щастливи са народите.

• Любовта гори по разному в съответствие с различните характери. У лъва парещият и кръвожаден пламък се изразява в ръмжене, у високомерните души – в пренебрежение, в нежните души – в сълзи и униние.

• Любовта е дар небесен, за когото следва да мечтаят само най-съвършените души и най-прекрасното въображение. Горещите наслаждения се укротяват от брака, небесният дар се изгубва под влияние на грубия и безвкусен разврат, а изгодата го превръща в стока.

• Любовта за човека е могъщ източник на активност.

• Любовта към истината е най-сигурното условие за нейното намиране.

• Любовта към отечеството е съвместима с любовта към целия свят. Народът, придобил светлината на знанието, не нанася вреда на своите съседи. Напротив, колкото държавите са по-просветени, толкова повече те си обменят една с друга идеи и толкова повече се увеличава силата и действеността на световния ум.

• Любовта към славата е само желание да се харесаш на себеподобните си.

• Любовта се превръща в морален грях, когато стане основно занимание. Тя отслабва ума и заставя душата да деградира.

• Между религията и добродетелта няма нищо общо.

• Много трудно е да се похвали този, който наистина заслужава похвала.

• Мнозина кой знае защо мислят, че несправедливите завоевания позорят държавата много по-малко, отколкото кражбите на отделни лица.

• Може да се счита за напълно свободен от завист само този, който никога не е изучавал себе си.

• Мъдростта води в съветите, а съдбата – в събитията.

• На земята няма нищо по-достойно за уважение от ума.

• На какво ни учи историята на религиите? Те навсякъде са раздухвали пламъка на нетърпимостта, застилали са равнини с трупове, поили са земята с кръв, изгаряли са градове, опустошавали са цели държави; ни не са направили хората по-добри.

• На страстите науките и изкуствата са задължени за откритията, а душата – за благородството.

• На хората им е необходим човешки морал, основан на човешката природа, на опита и на разума.

• Най-мъжествена страна е тази, в която най-често се награждава доблестта и най-силно се наказва страхливостта.

• Некрасивите хора обикновено имат повече ум, защото всъщност имат по-малко възможности за удоволствие и повече време за учене.

• Ние говорим парадокси, поради невъзможност да открием истината.

• Ние обичаме уважението не заради самото уважение, а заради ползата от него.

• Новата мисъл се появява при сравняване на два предмета, които все още не са били сравнявани.

• Няма нищо по-илюзорно, от първите признаци на гениалност. И Нютон, и Фонтенел са били съвсем посредствени като ученици. Класовете са пълни с мили деца, но светът е изпълнен с глупави хора.

• Няма нищо по-опасно от страсти, които разумът управлява твърде разпалено.

• Няма такова лъжливо съждение, което да не е следствие или на нашите страсти, или на нашето невежество.

• Обществото признава и уважава само тези достойнства, които са доказани на дело. Който иска наистина да разбере колко струва, може да го разбере от народа и следователно трябва да се предаде на неговия съд.

• Опитът показва, че човек счита за заблуден всеки човек и за лоша всяка книга, чиито възгледи не съвпадат с неговите.

• Орловият поглед на страстите прониква в най-мъгливата пропаст на бъдещето; равнодушието именно е сляпо и тъпо по рождение.

• Основата на хорските нрави съвсем не се заключава в умозрителните принципи, а във вкусовете и чувствата.

• От всички способи да се направи човека хуманен и състрадателен най-сигурният е да бъде от най-ранна възраст научен да отъждествява себе си с нещастните и да вижда себе си в тях.

• От всички страсти завистта е най-отвратителната. Под знамето на завистта шества ненавистта, предателството и интригата.

• От момента, когато хората започват да различават удоволствието от страданието, изпитваното зло и причиняваното зло, оттогава се появява и някакво понятие за справедливост.

• Повечето от авторите се държат в своите съчинения като светски хора на беседа: заети със стремежа си да се харесват, те твърде малко се интересуват как ще го достигнат – с лъжа или с истина.

• По-голямата или по-малка степен на уважение, изпитвана към автора, зависи от по-голямото или по-малко сходство на неговите идеи с идеите на читателя.

• Покровителите на невежеството са в действителност най-ожесточените врагове на човечеството.

• Правилността на нашите съждения и постъпки не е нищо повече от съвпадение на нашие интерес с обществения.

• Преди да пристъпиш към изграждането на двореца на вселената, колко все още материал трябва да добиеш от рудниците на опита!

• При невежеството умът изнемощява поради липса на храна.

• Пълното невежество води до пълно тъпоумие.

• Разликата между ума и здравия смисъл се състои в разликата между причините, които ги пораждат. Първият е следствие на силни страсти, а втория е следствие на тяхното отсъствие.

• Реформата на нравите следва да се започва с реформа на законите…

• С недостига на ума не следва да обяснява недостига на памет.

• Само по постъпки ние можем да съдим за вътрешните движения, за мислите, за действията, за другите чувства.

• Само по постъпките на хората обществото може да съди за техните добродетели.

• Само ръката на приятел може да извади тръна от сърцето.

• Сентенциите не създават герои.

• След храбростта няма нищо по-прекрасно от признание в страхливост.

• Сред книгите, както и сред хората можеш да попаднеш и в добро, и в лошо общество.

• Степента на ума, необходима да ни се хареса на нас самите, служи като доста точна мярка за нашия собствен ум.

• Стиснатите хора приличат на хипохондриците, които живеят в постоянен страх, навсякъде виждат опасности и се боят да не повредят от съприкосновение с каквото и да било.

• Страстите ни въвеждат в заблуждения, понеже съсредоточават цялото ни внимание към една от страните на разглеждания обект и не ни дават възможност да го изследваме всестранно.

• Страстите са пълзящи влечуги, когато влизат в сърцето, и буйни дракони, когато в вече са влезли в него.

• Страхът пред възможността за грешка не бива да ни отказва от търсенето на истина.

• Суровите съвети не пораждат действие – те са като чук, който винаги се отблъсква от наковалнята.

• Съдбата ни продава много скъпо онова, което ни е обещала да ни подари.

• Съревнованието създава гении, а желанието за прослава ражда таланти.

• Съществуват само два начина да се самопохвалите: единият е да говорите добре за себе си, а вторият – да клеветите другите.

• Същността на любовта се заключава в това никога да не бъдем щастливи.

• Твърде често човек е прекалено благоразумен, за да бъде велик. Необходим е малко фанатизъм, за да се добие слава и в литературата, и в държавните дела.

• Ти искаш да се харесаш на хората? Ценѝ техния ум.

• Този, който дълбоко изследва своята душа, толкова често се хваща в грешки, че по неволя става скромен. Той вече не се гордее със своята просветеност и не счита себе си за нещо повече от другите.

• Този, който постоянно се сдържа, е винаги нещастен – заради страха да не бъде нещастен някога.

• Трябва да задълбочаваш своя ум, а не да го разширяваш, и – като фокуса на увеличителната леща – да събереш цялата топлина и всички лъчи на ума в една точка.

• Търпимостта в държавата е признак на равновесие на силите.

• Угризенията на съвестта започват там, където завършва безнаказаността.

• Удоволствието трябва да бъде награда за труда.

• Умът е подобен на здравето: този, който го притежава, не го забелязва.

• Умът, ако може така да се каже, започва там, където завършва здравият смисъл.

• Ученият може да разбере невежия, защото той самият е бил такъв в детството си; невежият не може да разбере учения, тъй като никога не е бил такъв.

• Фалшивите хора най-малко познават хората – защото са твърде заети да крият собствената си същност.

• …Физическата чувствителност е събудила у нас любов към удоволствието и отвращение към страданието… после чувствата на удоволствие и страдание са посели и способствали израстването в нашите сърца на семената на себелюбието, които развивайки се, са породили страстите, от които са произтекли всички наши пороци и добродетели.

• Ханибал бил едноок. Той осмял онзи художник, който го нарисувал с две очи, и наградил другия, който го нарисувал в профил. Никой не желае твърде евтини ласкателства, но всеки изпитва приятно облекчение, когато прикриват неговите недостатъци.

• Хората не се „раждат“ такива, а „стават“ такива, каквито са.

• Хората обикновено считат, че е по-добре да се заблуждават с тълпата, отколкото самостоятелно да търсят истината.

• Хората са винаги против разума, когато разумът е против тях.

• Хората, наричани слаби, са само равнодушни, тъй като у всеки винаги ще се намери сила, когато се окаже, че е засегнат обектът на неговите страсти.

• Хуманността у човека е резултат от спомените за страдания, които са му познати или от собствен опит, или от опита на други хора.

• Цялото изкуство на възпитанието се състои в това да се поставят младите хора в условия, способни да развиват в кълновете на ум и добродетел.

• Често жертват най-големите радости на живота, за да се гордеят с това, че са били принесени в жертва.

• Човек е на практика възпитаник на всички заобикалящи го предмети, на всички онези положения, в които го постави случаят.

• Човек, незапознат с изкуството на язденето, няма да започне да дава съвети как да се обяздват коне. Но в морала ние не сме така недоверчиви. Тук винаги считаме себе си за знаещи и способни да даваме съвети на всички останали хора.

• Широтата на ума се измерва с броя на идеите и тяхното съчетание.

• Щастието на хората се заключава в тmagnifisonz.com /

  Клод Адриан Хелвеций (на френски: Claude Adrien Helvétius) е френски философ-просветител, един от идеолозите на Френската революция.

  Клод Адриан Хелвеций Claude Adrien Helvétius
  френски философ
  Роден	26 януари 1715 г. Париж, Франция
  Починал	26 декември 1771 г. (56 г.) Париж, Франция
  Националност	Франция
  Философия
  Регион	Западна философия
  Повлиян	Джон Лок, Хобс, Монтескьо, Волтер
  Повлиял	Джереми Бентъм, Пол Холбах

  Роден е на 26 януари 1715 г. в Париж, Франция, в семейство на придворни лекари. На 12 години постъпва в йезуитския колеж „Луи Льо Гранд“, най-доброто училище, даващо класическо образование. Там се запознава със съчинението „Опит върху човешкия разум“ на Джон Лок, което оказва влияние върху неговия материализъм.

  След завършването си служи в Каяен като помощник на своя дядо, събирач на данъци. Пише стихове, но оставя тази дейност през 1740-те години, като изключение е поемата „Щастие“, издадена посмъртно през 1772 г. Към нея Хелвеций се връща в последните месеци от своя живот.

  В младежка възраст Хелвеций взима решение да последва стъпките на скептика Фонтинело (който гледа с недоверие, съмнение към всичко), от съчиненията на когото черпи сведения за идеите на Хобс, Лок, Монтескьо и Волтер. Това му дава тласък в литературния свят.

  През 1738 г., когато е на 23 години, е назначен за главен събирач на данъци, благодарение на влиянието на своя баща. Изпълнява своята работа много прецизно, за което е възнаграден – натрупва огромно състояние от тази работа. След женитбата си той оставя този пост. Хелвеций и съпругата му Анна Катрин дю Линвил д’Отрикур прекарват времето си замък във Воре, близо до Ремалара или в своето парижко жилище Сент Ан. Във Воре, Хелвеций организира богати угощения и се смята за радушен хазяйн, а в Париж неговият салон става място за свободномислещите. Влиза в кръжока на Дидро и Холбах.

  През 1764 г. Хелвеций посещава Англия, а на следващата година по покана на Фридрих II отива и в Прусия. През 1766 г. Хелвеций, заедно с астронома Лаландом, основава Масонската ложа (местен клон от масонската организация) на науките, в която впоследствие се обединяват най-известните учени на онова време. През 1769 г. завършва труда си „За човека, неговите умствени способности и възпитание“. Публикуван е посмъртно през 1772 г.

  Хелвеций страда от тежка форма на подагра и умира в дома си на улица Сент Ан на 26 декември 1771 година на 56-годишна възраст.

  

  Философия

  Основа на философията на Хелвеций образува сенсуализъмът на Джон Лок, от който били изключени идеалистическите елементи. Обективно съществуващата материя според Хелвеций се познава с помощта на усещанията. За оръдие на познанието Хелвеций смята паметта, която определя като „продължаващо, но отслабено усещане“. Разглеждайки опростено мисленето, Хелвеций разбира под него само комбиниране на усещанията. Той подчертава ролята на обществената среда за възпитанието на човешкия характер и с това обосновава необходимостта да се заменят феодалните отношения с капиталистически. Обаче определяща роля в общественото развитие според Хелвеций играят човешкото съзнание и страстта.

  Дълбока характеристика на възгледите на Хелвеций е дадена от Маркс: „Сетивните впечатления, себелюбието, наслаждението и добре разбраният личен интерес образуват основата на всеки морал. Природното равенство на човешките умствени способности, единството между успеха на разума и успехите на промишлеността, природната доброта на човека, всемогъществото на възпитанието са главните моменти на неговата система“. Признаването от Хелвеций на решаващата роля на средата за формирането на човека, неговата идея за хармоничното съчетаване на личните и обществените интереси, идеята за равенството на умствените способности, изиграват голяма роля за подготовката на утопичния социализъм.^[2]

  Средата на 18 век е част от епоха на изобретатели и полемици, писатели като Русо, Монтескьо, Волтер, Ламентри, които критически анализират обществения порядък. Към трактата по философия и изследванията на механизма на съзнанието Хелвеций добавя своя труд „За ума“, който е забранен от Сорбоната. Издава се заповед за изгарянето му.

  Главните моменти от етиката на Хелвеций:

  • Единственият мотив за всички човешки постъпки е егоистичният интерес.
  • Егоизмът като първичен фактор в постъпките дори от чисто морално естество.
  • Критерият за моралността на постъпките е нейната полезност за обществото.
  • Законодателството и възпитанието служат за привеждане в хармония на възнаграждение и наказание, индивидуален егоизъм и обществено благо.

  Въпреки че този трактат е осъден от папа Климент XIII, Парижкия парламент и теологическия факултет към Сорбоната, той остава кодекс на френския морал в продължение на 50 години. Като главна своя задача Хелвеций вижда това да убеди законодателите и деятелите на образованието, че съществуването на гении, добродетели и таланти, зависи не просто от различията на сетивните органи, а е вследствие от образованието. А то зависи от характера на законите и от формата на държавното управление. Затова успехът е в техните ръце и зависи от това, доколко сериозно ще се отнесат към развитието на образованието.

  Съчиненията на Хелвеций оказват силно влияние на много известни мислители и деятели по онова време като Джереми Бентъм, Пол Холбах и др.

  

  • Ако искаш да постъпваш честно, вземай предвид и вярвай само на обществения интерес. Личният интерес често води до заблуждение.
  • Ако искаш да си богат, не мисли да увеличаваш своето имущество, а само намали своята алчност.
  • Ако някой търси обществото на образовани хора, ако живее обикновено с хора, които го превъзхождат по ум, то от това той става по-просветен.
  • Ако нямат довод, привеждат цитат.
  • Ако хората не вярват в приказките за феи и за духове, то съвсем не се дължи на нелепостта на тези приказки, а защото не им е било наредено да вярват в тях.
  • Ако човек от най-ранни години е усвоил навика да се труди, то трудът му е приятен. Ако няма този навик, то леността прави всеки труд ненавистен.
  • Бащата казал на сина си: „Ти си глупав, но бъди поне решителен и това ще изкупи донякъде твоята глупост.“
  • Бъди гражданин, защото родината е необходима и за твоята безопасност, и за твоето удоволствие, и за твоето благополучие.
  • В младостта у човека се пораждат само възвишени мисли, които трябва впоследствие да го направят знаменит.
  • Великите умове стигат по еднакъв начин и до великите пороци, и до великите добродетели.
  • Всеки, изучаващ историята на народните бедствия, може да се убеди, че по-голямата част от нещастията на земята ги докарва невежеството.
  • Всички ограничени хора постоянно се стремят да опозорят хората със широк и задълбочен ум.
  • Всички религии – без изключение – са проникнати от фанатизъм и го удовлетворяват с потоци от човешка кръв.
  • Всяка религиозна догма е зародиш на престъпления и на раздори между хората.
  • Във всяка страна изкуството да се формират хората е така тясно свързано с формата на управление, че едва ли е възможно някаква значима промяна в общественото възпитание без промяна в самия държавен строй.
  • Във всяка сфера на знанието появата на една превъзходна книга предполага наличието на множество лоши.
  • Възпитанието има за задача да засее в сърцата полезни и за индивида, и за обществото навици.
  • Възпитанието ни прави такива, каквито сме в същност.
  • Вярата в предразсъдъците минава сред хората за здрав разум.
  • Геният е просто непрекъснато внимание
  • Глупакът винаги има само глупави приятели.
  • Гордостта не бива нито да се потиска, нито дори да се отслабва: тя трябва само да бъде насочвана към достойни цели.
  • Да забраниш на човека да обича и желае, значи да го лишиш от неговата същност.
  • Да се отъждествява бог и нравственост, значи да се изпада в идолопоклонство, значи да се обожествояват творенията на хората.
  • Да се удивиш е достатъчна една минута; за да направиш нещо удивително, са необходими много години.
  • Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.
  • Деспотизмът властва единствено над безропотни подчинени. Хората придобиват характер само в свободни страни.
  • Добродетелта е просто мъдрост, която ни заставя да съгласуваме страстта с разума и насладата с дълга.
  • Добродетелта има много проповедници и малко мъченици.
  • Дребните недостатъци във великото произведение са трохите, които хвърлят завист.
  • Дълбоките идеи приличат на чистите води, чиято прозрачност е затъмнена от дълбочината им.
  • Държавите и армиите често приличат на кораби, на които именно големият им размер им пречи да плуват.
  • Едва след като повечето религии бъдат унищожени, може да се заложат основите на здравата нравственост в държавите.
  • Един от сигурните начини да съдиш за характера и ума на човека е по избора му на книги и приятели.
  • Еднакво е щастието да бъдеш победител или победен в битките на любовта.
  • Едни и същи добродетели се оценяват в различни времена съвсем по различному – в зависимост от полезността им за епохата.
  • Желанието е движеща сила на душата; душата, лишена от желания, закърнява. Трябва да желаеш, за да действаш, и да действаш, за да бъдеш щастлив.
  • Желанията са цветовете на любовта, а наслажденията – нейни плодове.
  • Жестокостта винаги е резултат от страх, слабост и малодушие.
  • За да бъдем съвършено лишени от смелост, трябва да сме съвършено лишени от желания.
  • За да бъдеш честен, трябва да присъединиш към благородството на душата и просветен ум. Този, у когото са съединени тези различни дарове на природата, винаги се ръководи от компаса на обществената полза.
  • За да предадеш своите мисли, е необходим доста повече ум, отколкото да се сдобиеш с тях.
  • За да се постигне пълен успех, трябва към красотата на стила да се прибавят и забележителни идеи. Без това литературното произведение не може да издържи изпитанието на времето.
  • Заблуждението винаги си противоречи, но истината – никога.
  • Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.
  • Законите дължат своята сила на нравите.
  • Знанието на някои принципи лесно замества незнанието на някои фактори.
  • … И само краткостта на човешкия живот принуждава изтъкнатите умове да се ограничават и да се затварят в една-единствена сфера на знанието.
  • Изкуството на политиката е изкуството да се прави така, че всекиму да е изгодно да бъде добродетелен.
  • Има хора, които трябва да ги изумиш, за да ги убедиш.
  • Инквизиторът, осъдил Галилей, навярно се е отнасял с презрение към злодейството и тъпоумието на съдиите на Сократ.
  • Интересът винаги изостря ума. Моите арендатори ме мамеха винаги, когато искаха: първо, защото много по-добре познаваха това, за което става дума; второ, защото бяха много по-заинтересовани да ме измамят, понеже те бяха бедни, а аз – богат.
  • Интригите и маневрите, необходими ни да се сдобием с добра репутация, ни пречат да я заслужим.
  • Историята е роман на събитията, а романът – история на чувствата.
  • Кажи ми с кого си близък, и аз ще ти кажа кой си ти.
  • Казват, че великият човек не е такъв в очите на своята жена или своя прислужник. Вярно е. Кой може да привикне да живее с човек, на когото се налага твърде често да се възхищава?
  • Какво е това нравственост? Наука за споразуменията, измислени от хората, за да могат да живеят съвместно по възможно най-щастливия начин. Истинската цел на тази наука е щастието на колкото се може по-голям брой хора.
  • Книга, чието достойнство се заключава в тънкото наблюдение на нещата и човешката природа, никога няма да престане да се харесва.
  • Който сам себе си счита за нещастен, той наистина става нещастен.
  • Колкото по-съвършено е възпитанието, толкова по-щастливи са народите.
  • Любовта гори по разному в съответствие с различните характери. У лъва парещият и кръвожаден пламък се изразява в ръмжене, у високомерните души – в пренебрежение, в нежните души – в сълзи и униние.
  • Любовта е дар небесен, за когото следва да мечтаят само най-съвършените души и най-прекрасното въображение. Горещите наслаждения се укротяват от брака, небесният дар се изгубва под влияние на грубия и безвкусен разврат, а изгодата го превръща в стока.
  • Любовта за човека е могъщ източник на активност.
  • Любовта към истината е най-сигурното условие за нейното намиране.
  • Любовта към отечеството е съвместима с любовта към целия свят. Народът, придобил светлината на знанието, не нанася вреда на своите съседи. Напротив, колкото държавите са по-просветени, толкова повече те си обменят една с друга идеи и толкова повече се увеличава силата и действеността на световния ум.
  • Любовта към славата е само желание да се харесаш на себеподобните си.
  • Любовта се превръща в морален грях, когато стане основно занимание. Тя отслабва ума и заставя душата да деградира.
  • Между религията и добродетелта няма нищо общо.
  • Много трудно е да се похвали този, който наистина заслужава похвала.
  • Мнозина кой знае защо мислят, че несправедливите завоевания позорят държавата много по-малко, отколкото кражбите на отделни лица.
  • Може да се счита за напълно свободен от завист само този, който никога не е изучавал себе си.
  • Мъдростта води в съветите, а съдбата – в събитията.
  • На земята няма нищо по-достойно за уважение от ума.
  • На какво ни учи историята на религиите? Те навсякъде са раздухвали пламъка на нетърпимостта, застилали са равнини с трупове, поили са земята с кръв, изгаряли са градове, опустошавали са цели държави; ни не са направили хората по-добри.
  • На страстите науките и изкуствата са задължени за откритията, а душата – за благородството.
  • На хората им е необходим човешки морал, основан на човешката природа, на опита и на разума.
  • Най-мъжествена страна е тази, в която най-често се награждава доблестта и най-силно се наказва страхливостта.
  • Некрасивите хора обикновено имат повече ум, защото всъщност имат по-малко възможности за удоволствие и повече време за учене.
  • Ние говорим парадокси, поради невъзможност да открием истината.
  • Ние обичаме уважението не заради самото уважение, а заради ползата от него.
  • Новата мисъл се появява при сравняване на два предмета, които все още не са били сравнявани.
  • Няма нищо по-илюзорно, от първите признаци на гениалност. И Нютон, и Фонтенел са били съвсем посредствени като ученици. Класовете са пълни с мили деца, но светът е изпълнен с глупави хора.
  • Няма нищо по-опасно от страсти, които разумът управлява твърде разпалено.
  • Няма такова лъжливо съждение, което да не е следствие или на нашите страсти, или на нашето невежество.
  • Обществото признава и уважава само тези достойнства, които са доказани на дело. Който иска наистина да разбере колко струва, може да го разбере от народа и следователно трябва да се предаде на неговия съд.
  • Опитът показва, че човек счита за заблуден всеки човек и за лоша всяка книга, чиито възгледи не съвпадат с неговите.
  • Орловият поглед на страстите прониква в най-мъгливата пропаст на бъдещето; равнодушието именно е сляпо и тъпо по рождение.
  • Основата на хорските нрави съвсем не се заключава в умозрителните принципи, а във вкусовете и чувствата.
  • От всички способи да се направи човека хуманен и състрадателен най-сигурният е да бъде от най-ранна възраст научен да отъждествява себе си с нещастните и да вижда себе си в тях.
  • От всички страсти завистта е най-отвратителната. Под знамето на завистта шества ненавистта, предателството и интригата.
  • От момента, когато хората започват да различават удоволствието от страданието, изпитваното зло и причиняваното зло, оттогава се появява и някакво понятие за справедливост.
  • Повечето от авторите се държат в своите съчинения като светски хора на беседа: заети със стремежа си да се харесват, те твърде малко се интересуват как ще го достигнат – с лъжа или с истина.
  • По-голямата или по-малка степен на уважение, изпитвана към автора, зависи от по-голямото или по-малко сходство на неговите идеи с идеите на читателя.
  • Покровителите на невежеството са в действителност най-ожесточените врагове на човечеството.
  • Правилността на нашите съждения и постъпки не е нищо повече от съвпадение на нашие интерес с обществения.
  • Преди да пристъпиш към изграждането на двореца на вселената, колко все още материал трябва да добиеш от рудниците на опита!
  • При невежеството умът изнемощява поради липса на храна.
  • Пълното невежество води до пълно тъпоумие.
  • Разликата между ума и здравия смисъл се състои в разликата между причините, които ги пораждат. Първият е следствие на силни страсти, а втория е следствие на тяхното отсъствие.
  • Реформата на нравите следва да се започва с реформа на законите…
  • С недостига на ума не следва да обяснява недостига на памет.
  • Само по постъпки ние можем да съдим за вътрешните движения, за мислите, за действията, за другите чувства.
  • Само по постъпките на хората обществото може да съди за техните добродетели.
  • Само ръката на приятел може да извади тръна от сърцето.
  • Сентенциите не създават герои.
  • След храбростта няма нищо по-прекрасно от признание в страхливост.
  • Сред книгите, както и сред хората можеш да попаднеш и в добро, и в лошо общество.
  • Степента на ума, необходима да ни се хареса на нас самите, служи като доста точна мярка за нашия собствен ум.
  • Стиснатите хора приличат на хипохондриците, които живеят в постоянен страх, навсякъде виждат опасности и се боят да не повредят от съприкосновение с каквото и да било.
  • Страстите ни въвеждат в заблуждения, понеже съсредоточават цялото ни внимание към една от страните на разглеждания обект и не ни дават възможност да го изследваме всестранно.
  • Страстите са пълзящи влечуги, когато влизат в сърцето, и буйни дракони, когато в вече са влезли в него.
  • Страхът пред възможността за грешка не бива да ни отказва от търсенето на истина.
  • Суровите съвети не пораждат действие – те са като чук, който винаги се отблъсква от наковалнята.
  • Съдбата ни продава много скъпо онова, което ни е обещала да ни подари.
  • Съревнованието създава гении, а желанието за прослава ражда таланти.
  • Съществуват само два начина да се самопохвалите: единият е да говорите добре за себе си, а вторият – да клеветите другите.
  • Същността на любовта се заключава в това никога да не бъдем щастливи.
  • Твърде често човек е прекалено благоразумен, за да бъде велик. Необходим е малко фанатизъм, за да се добие слава и в литературата, и в държавните дела.
  • Ти искаш да се харесаш на хората? Ценѝ техния ум.
  • Този, който дълбоко изследва своята душа, толкова често се хваща в грешки, че по неволя става скромен. Той вече не се гордее със своята просветеност и не счита себе си за нещо повече от другите.
  • Този, който постоянно се сдържа, е винаги нещастен – заради страха да не бъде нещастен някога.
  • Трябва да задълбочаваш своя ум, а не да го разширяваш, и – като фокуса на увеличителната леща – да събереш цялата топлина и всички лъчи на ума в една точка.
  • Търпимостта в държавата е признак на равновесие на силите.
  • Угризенията на съвестта започват там, където завършва безнаказаността.
  • Удоволствието трябва да бъде награда за труда.
  • Умът е подобен на здравето: този, който го притежава, не го забелязва.
  • Умът, ако може така да се каже, започва там, където завършва здравият смисъл.
  • Ученият може да разбере невежия, защото той самият е бил такъв в детството си; невежият не може да разбере учения, тъй като никога не е бил такъв.
  • Фалшивите хора най-малко познават хората – защото са твърде заети да крият собствената си същност.
  • …Физическата чувствителност е събудила у нас любов към удоволствието и отвращение към страданието… после чувствата на удоволствие и страдание са посели и способствали израстването в нашите сърца на семената на себелюбието, които развивайки се, са породили страстите, от които са произтекли всички наши пороци и добродетели.
  • Ханибал бил едноок. Той осмял онзи художник, който го нарисувал с две очи, и наградил другия, който го нарисувал в профил. Никой не желае твърде евтини ласкателства, но всеки изпитва приятно облекчение, когато прикриват неговите недостатъци.
  • Хората не се „раждат“ такива, а „стават“ такива, каквито са.
  • Хората обикновено считат, че е по-добре да се заблуждават с тълпата, отколкото самостоятелно да търсят истината.
  • Хората са винаги против разума, когато разумът е против тях.
  • Хората, наричани слаби, са само равнодушни, тъй като у всеки винаги ще се намери сила, когато се окаже, че е засегнат обектът на неговите страсти.
  • Хуманността у човека е резултат от спомените за страдания, които са му познати или от собствен опит, или от опита на други хора.
  • Цялото изкуство на възпитанието се състои в това да се поставят младите хора в условия, способни да развиват в кълновете на ум и добродетел.
  • Често жертват най-големите радости на живота, за да се гордеят с това, че са били принесени в жертва.
  • Човек е на практика възпитаник на всички заобикалящи го предмети, на всички онези положения, в които го постави случаят.
  • Човек, незапознат с изкуството на язденето, няма да започне да дава съвети как да се обяздват коне. Но в морала ние не сме така недоверчиви. Тук винаги считаме себе си за знаещи и способни да даваме съвети на всички останали хора.
  • Широтата на ума се измерва с броя на идеите и тяхното съчетание.
  • Щастието на хората се заключава в това да обичат да правят това, което са длъжни да правят.
  • Щастието се заключава не толкова в притежанието, колкото в процеса на овладяване обекта на нашите желания.

  ва да обичат да правят това, което са длъжни да правят.

• Щастието се заключава не толкова в притежанието, колкото в процеса на овладяване обекта на нашите желания.