Престори се на тъп – това е единственият шанс да доживееш до дълбока старост – Фридрих Дюренмат

„Правила на играта“

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото
Спазвай правилата на играта

Не съди осъдените
Ти си един от тях
Не се намесвай, вече си намесен

Бъди човечен, отдръпвай се
Всеки е улучен от собствена стрела
Не можеш да предпазиш никого

Несправедливост няма
има ужас

Каквото ти се случва, това си ти
Заслужил си го

1948

https://i.pinimg.com/564x/1f/cc/88/1fcc88ba9c40329d2b16fd25f18fb16a.jpg

Фридрих Дюренмат (на немски: Friedrich Dürrenmatt) е швейцарски драматург, белетрист, поет и есеист, а също и художник.

Фридрих Дюренмат
Friedrich Dürrenmatt
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d4/Friedrich_duerrenmatt_19890427.jpgФридрих Дюренмат през 1989 г.
Роден 5 януари 1921 г.

Конолфинген, Швейцария
Починал 14 декември 1990 г. (69 г.)

Нойенбург, Швейцария
Националност швейцарец

Роден е в Конолфинген, кантон Берн, Швейцария в семейството на протестантски пастор.

Дюренмат следва теология, философия, естествени науки и литература в Цюрих, а после и в родния си град. Работи като график и театрален критик.

Драматургия

Цюрихският драматичен театър

Дюренмат си създава световно име преди всичко като драматург, който с моралистичен патос дири своята нравствена позиция отвъд идеологиите и класовата борба. На сцена излиза трагикомедията му „Писано е“ (1947), но успех му донася комедията „Бракът на господин Мисисипи“ (1952). Най-често поставяните му драми са „Посещението на старата дама“ (1956), „Франк V“ (1959), и особено „Физиците“ (1962).

Проза

Литературния си път Дюренмат започва като прозаик. Пише разкази, повлияни от мрачните внушения на Франц Кафка и Ернст Юнгер. В тях се води мистична борба между световните сили на доброто и на злото. През 1950 г. излиза сборникът „Градът“ и първият му роман „Съдията и неговият палач“. Следват романът „Подозрението“ (1951), прозаичната комедия „Един грък търси гъркиня“ (1955), новелата „Аварията“ (1956) и романът „Обещанието„ (1958). През следващите години Дюренмат публикува самостоятелно издание на новелата „Тунелът“ (1964) и повестта „Сгромолясването“ (1971). Накрая идва и книгата „Зимната война в Тибет“ (1981) – зловеща „антиутопия“, в която от хуманистични позиции се разглеждат последиците от една Трета световна война. Така Фридрих Дюренмат се утвърждава и като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.

Поезия

Център „Дюренмат“ в Ньошател, Швейцария, 2004 г.

В последното десетилетие от живота си Фридрих Дюренмат публикува книга със стихове, в която се изразява като предупредител за нещастията, които дебнат страната му и човешкия род (стихотворението „Швейцарски псалм I“ ). Посмъртно излиза и „Възможното е страшно. Избрани стихотворения“ (1993).

https://i.pinimg.com/564x/7a/b7/e9/7ab7e97f361a10cce1865ca06d147636.jpg

„Емоциите нямат място в бизнеса, освен ако не правиш бизнес с тях.“

„Само свободата на ума може да спре една държава от това да се превърне в тоталитарна.“

„Разликата между Русия и САЩ е, че в Русия всеки мисли другия за шпионин, а в САЩ всеки мисли другия за престъпник.“

„Лесно е да убиваш, когато не виждаш жертвата.“

„Религия и политическа целесъобразност вървят прекрасно ръка за ръка.“

„Единственото нещо, което човек трябва да усъвършенства в наши дни, е контрол върху страховете си.“

„Държавата обича да се нарича татковина точно преди да извърши убийство.“

Една история не е завършена, докато не се случи най-лошия възможен вариант.“

„Без толерантност нашият свят се превръща в ад.“

„Властта е парадокс.“

„Този, който скоро ще умре, не скърби за мъртвите.“

„Разликата между хората и дивите животни е, че хората си играят с плячката си преди да я убият.“

„Съпротива на всяка цена е един от най-глупавите начини за действие.“

„Престори се на тъп – това е единственият шанс да доживееш до дълбока старост.“

„Писателят не решава проблеми. Той им позволява да излязат наяве.“

https://i.pinimg.com/564x/36/30/7e/36307ec480846450937bed93bfc04d64.jpg

Един проумян свят

Ако целта на човешкия дух
се съзира само в това всичко да проумее,
пресъхва въображението.

Един проумян свят
ще бъде скучен до смърт,
човешкият дух се нуждае
от загадката, както и от решенията,
от хаоса, както и от порядъка.

Ето защо,
колкото повече рационализмът расте,
толкова повече расте и
ирационализмът.

1983

Яростен и мокър

Яростен и мокър
се измъкнах от утробата на майка си
никога не проумях с каква цел
и по чия повеля
по-късно запремигах в светлината

и станах недоверчив
такъв съм още
сам съм си достатъчен; светът
там вън
е смътен. И не ми принадлежи.
Дали е непонятна милост

или пък
гибелно проклятие. Кой може
да ми каже

Бъди готов на всичко.
Затова колекционирам вино
пуша кафяви изсушени
шумки

Прехòдности
единствено нищожното е
трайно.

1983

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *