Кристиан Йохан Хайнрих Хайне , роден като Хари Хайне е един от най-значимите немски поети на XIX век. Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби.
| Хайнрих Хайне | |
|---|---|
Портрет от Мориц Даниел Опенхайм (1831)
|
|
| Роден | 13 декември 1797 г.
Дюселдорф, Германия
|
| Починал | 17 февруари 1856 г.
Париж, Франция
|
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | лирика |
| Направление | романтизъм |
| Подпис |  |
В младежката си поезия, на която главно дължи литературната си слава, Хайне възпява любовта, русалките, старинните немски замъци, славеите и залезите над Рейн. Сред полуискрената-полутеатрална „мирова скръб“, която вее от стиховете му, звучи лекият и прост напев на народната песен, често пречупван от неочаквана иронична поанта.
В годините на националсоциализма Хайне е забранен в Германия, всички негови паметници са разрушени, а „Лорелай“ е обявена за творба на безименен автор. Сред книгите, които нацистите публично изгарят през 1933 г. на Опернплац в Берлин, са и произведенията на Хайне, сякаш за да се потвърди пророчеството, заключено в една от известните негови мисли: „Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора.“
Още в 1911 г. Пенчо Славейков изрича за Хайне: „Тоя поет, тъй омразен на мнозина, е създал неща, които ще живеят и дотогава, когато от Немско и немци може би не ще има и помен дори.“
„Как в толкова малка глава се събира такава маса невежество.“
„Жена ми беше абсолютно права, когато веднъж сърдито казала на някой, който ме възхваляваше: „Той само се преструва, че е умен“.“
„Творчеството е болест на душата, точно както перлата е болест на мекотелите.“
„Чувствах се унижен, когато бях признат за обикновен смъртен, докато Хегел ме вдъхнови да повярвам, че съм Бог.“
„Ако любовта живее в нас, ние сме вечни.“
„Нашето лято е само зелена зима.“
„Немският език е по същество богат, но в немския разговорен използваме само една десета от това богатство; така, всъщност ние сме бедни словом.“
„Френският език е по същество беден, но французите знаят как да използват всичко от него в интересната разговорна реч, ето защо те са богати словом.“
„Видимата творба хармонично изразява невидимата мисъл.“
„По-лошо от материалното робство е духовното робство.“
„Никоя магия не може да се противопостави на любовта. Самата любов е върховна магия, и всяко друго заклинание й отстъпва.“
„Любовта не преминава …“
„Добротата е по-добра от красотата.”
„Жената е едновременно и ябълка, и змия.”
„Не бих казал, че жените нямат характер — те просто всеки ден имат различен характер.”
„Жените създават историята, въпреки че историята запомня само имената на мъжете.”
„За да се победят най-тежките страдания, има само две средства: опиумът и работата.”
„За любовта не съществува вчера, любовта не мисли за утре. Тя жадно се стреми към днешния ден, но този ден й трябва целият – неограничен и непомрачен.”
„Когато героите си отидат, на арената излизат клоуните.”
„Който обича народа, трябва да го заведе на баня.”
„Любовта към свободата е като цвете в тъмницата; само в затвора разбираш цената на свободата.”
„Нравствеността е разумът на сърцето.”
„Трябва да прощаваме на враговете си, но не и преди да са обесени.”
„Умните хора обмислят мислите си, а глупавите ги огласяват.”
„Хуморът е като бръшляна – увива се около дървото. Без ствол той не вирее.
По стихове на Хайне са писали музика много композитори, сред които Шуберт и Шуман.
СТИХОВЕ :