magnifisonz.com /
Били Уайлдър – режисьорът, оставил една от най-ярките следи в историята на световното кино с поне три свои шедьовъра: “ИЗГУБЕНИЯТ УИКЕНД”, “БУЛЕВАРДЪТ НА ЗАЛЕЗА” и “АПАРТАМЕНТЪТ”. Ако не сте гледали филми на Уайлдър, все едно сте девствени в сферата на киното като изкуство. “Булевардът на залеза” за много хора е най-добрият филм-ноар на всички времена, а “Изгубеният уикенд” най-добрият филм за алкохолизма.
Роден | Самуел Вилдер
22 юни 1906 г.
Суха, Австро-Унгария (дн. вПолша)
|
---|---|
Починал |
27 март 2002 г.
Бевърли Хилс,Калифорния, САЩ
|
Активни години | 1929-1995 |
Брачни партньори | Джудит Къпикъс (1936-1946) Одри Янг (1946-2002) |
Страница в |
Той е от еврейски произход. Родил се в австро-унгарското градче Сухи, днешна Полша. Баща му бил собственик на хотел във Виена. Били (впрочем истинското му име било Самуел) учил отначало право, но после решил да се посвети на журналистиката и станал репортер. След преместването си в Берлин сътрудничил на редица популярни списания. В Германия четири години се препитавал като сценарист на филми. Сериозния си пробив в киното направил със сценариите на два от най-важните немски филми от онова време – “Хора в неделя” (1929) и “Емил и детективите” (1931) на бъдещия холивудски майстор на черния филм Робърт Сиодмак.
След идването на власт на Хитлер избягал във Франция, а оттам в Мексико и после в САЩ. Но неговата майка, заедно с част от семейството му, което останало в Германия, загинала в нацистки концлагер.
Когато пристигнал в Америка, Уайлдър не знаел въобще английски език. Според неговите спомени, отбягвал всякакви контакти със своите съотечественици, които си общували на немски и седял по цял ден в своята малка квартира в Лос Анджелис, слушал радио и научавал средно по 20 английски думи на ден.
За неговата кариера в киното голяма заслуга имало сътрудничеството му със сценариста Чарлз Брекет и успехът на заснетите по техни съвместни сценарии комедии, като „Полунощ” (1939), „Ниночка” (1939) и др.). Това дало възможност на Уайлдър да дебютира като самостоятелен режисьор през 1942г. с филма „ The Major and the Minor”, в който главната роля изпълнила Джинджър Роджърс.
Става известен благодарение на психологическия трилър „Двойна осигуровка” (Double Indemnity, 1944), сценарият за който написал съвместно с Реймънд Чандлър, но най-вече с превъзходната драма “Изгубеният уикенд” (1946), за която бил удостоен с „Оскар” за режисура, а също и с Голямата награда от кинофестивала в Кан.
В своя знаменит филм „Булевардът на залеза” (1950), за който получил „Оскар” за сценарий, Уайлдър разкрива в иронична светлина обратната страна на мита за Холивуд и прословутата американска мечта.
Впоследствие се наложил като един от най-големите майстори на кинокомедии, най-прекрасната, сред които е според мен „Някои го предпочитат горещо” (1959). В нея блеснал с пълна сила талантът на Джак Лемън. Впрочем този невероятен актьор, изиграл в киното множество превъзходни комедийни и драматични роли, дължи много на Били Уайлдър, който успял да оцени по достойнство истинската сила (и дълбочина!) на таланта му. За ролята си в „Някои го предпочитат горещо” Лемън бил номиниран за „Оскар”, а филмът и до днес оглавява класациите на най-добрите комедии на всички времена.
Впоследствие Лемън се е снимал много често под режисурата на Били Уайлдър, включително и в последния му филм „Приятелю, приятелю” (Buddy Buddy, 1981).
Специално място в творчеството и на двамата обаче заема филмът „Апартаментът” (1960), в който играта на Джак Лемън, а също и на неговата партньорка Шърли Маклейн, блести с необикновена сила, а режисурата на Били Уайлдър просто няма равна на себе си. Неслучайно за този си филм Уайлдър е удостоен с три „Оскар”-а – за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър сценарий.
Впрочем на 15 юни се навършиха точно 59 години от премиерата на „Апартаментът”. Вече половин век този филм продължава да впечатлява с очарованието си и вероятно ще запази завинаги своето челно място сред филмовата класика на ХХ век.
С високото си майсторство се открояват почти всичките 27 заглавия от филмографията на Уайлдър като режисьор. Но лично аз съм запомнил с много добри чувства, например съдебната драма „Свидетел на обвинението” (1957), комедията “Сабрина” (1954), „Личният живот на Шерлок Холмс” (1970), “Аванти!” (1972), „Федора” (1978).
“Не очаквам филмите ми да реформират хората или света. Ще съм доволен, ако накарат зрителя да забрави за малко пуканките, с които е влязъл в салона” – така отговарял Били Уайлдър на задаваните му въпроси за мисията на киноизкуството. Този титан от златната ера на американското кино си отиде от този свят на 27 март 2002г. на 95-годишна възраст.
Sunset Boulevard | |
Режисьор | Били Уайлдър |
---|---|
Сценарий | Били Уайлдър Чарлс Бракет Д.М. Маршман |
В ролите | Уилям Холдън Глория Суонсън Ерих фон Щрохайм Нанси Олсън |
Музика | Франц Ваксман |
Оператор | Джон Сейц |
Разпространител | Парамаунт пикчърс |
Премиера | 4 август, 1950 г. |
Времетраене | 110 минути |
Страна | САЩ |
Език | Английски |
Бюджет | 1 750 000 долара |
Външни препратки | |
„Булевардът на залеза“ (на английски: Sunset Boulevard) е американски драматичен игрален филм, излязъл по екраните през 1950 година, режисиран от Били Уайлдър с участието на Уилям Холдън, Глория Суонсън и Ерих фон Щрохайм в главните роли. Сценарият е написан също от режисьора Уайлдър заедно с Чарлс Бракет и Д.М. Маршман.
Произведението разказва историята за неуспелия сценарист Джо Гилис (Холдън), който се натъква на живеещата в усамотение, все по-избледняваща холивудска звезда от периода на нямото кино Норма Дезмонд (Суонсън). Тя го въвлича във фантазиите си, мечтаейки за триумфално завръщане на екрана.
Приет възторжено от критиката при излизането си, „Булевардът на залеза“ е сред основните заглавия на 23-тата церемонияпо връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в цели 11 категории, включително за най-добър филм, печелейки 3 статуетки. На наградите „Златен глобус“, филмът е победител в 3 категории, в това число за най-добър драматичен филм и най-добра актриса за изпълнението на Глория Суонсън.[1] Произведението е широко възприемано като класика и въобще като едно от най-добрите постижения на американското кино.
През 1989 година, филмът е в първата група произведения, селектирани като културно наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ. Авторитетното списание Empire включва произведението сред първите 100 в списъка си “500 най-велики филма за всички времена“.
Двойна застраховка“ (на английски: Double Indemnity) е американски криминален филм, излязъл по екраните през 1944година, режисиран от Били Уайлдър с участието на Фред Макмъри, Барбара Стануик и Едуард Г. Робинсън в главните роли. Сценарият, написан от режисьора заедно с Реймънд Чандлър, е базиран на едноименния роман от 1936 г. на писателяДжеймс Кейн.
Double Indemnity | |
Режисьор | Били Уайлдър |
---|---|
Сценарий | Били Уайлдър Реймънд Чандлър |
В ролите | Фред Макмъри Барбара Стануик Едуард Г. Робинсън |
Музика | Миклош Рожа |
Оператор | Джон Ф. Сейц |
Разпространител | Парамаунт пикчърс |
Премиера | 6 септември, 1944 г. |
Времетраене | 107 минути |
Страна | САЩ |
Език | Английски |
Бюджет | 927 262 $ |
Приходи | 2,500,000 $ (САЩ) |
Външни препратки | |
IMDb |
Филмът проследява историята на чаровния застрахователен агент Уолтър Неф (Фред Макмъри), който се среща случайно със съблазнителната домакиня Филис Дитрихсън (Барбара Стануик) след рутинно обаждане за подновяване на автомобилната застраховка на съпруга ѝ.
Постепенно Неф е увлечен във флирт с неустоимата Филис, която в един момент се интересува, дали може да се издаде полица за застраховка-живот за мъжа ѝ без неговото знание. Неф подозира, че има нещо гнило в цялата ситуация, но допуска да бъде въвлечен в убийството на съпруга на Филис, за да могат двамата да получат парите от застраховката.
В застрахователното разследване обаче се включва застрахователният детектив Бартън Кийс (Едуард Робинсън) – колега и приятел на Неф. Без да подозира Неф, Кийс превръща живота на убийците в кошмар …
В ролите
Актьор | Роля |
---|---|
Фред Макмъри | Уолтър Неф |
Барбара Стануик | Филис Дитрихсън |
Едуард Г. Робинсън | Бартън Кийс |
Портър Хол | господин Джаксън |
Джийн Хедър | Лола Дитрихсън |
Том Пауърс | господин Дитрихсън |
Байрън Бар | Нино Зачети |
Ричард Гейнс | Едуард Нортън, джуниър |
Фортунио Бонанова | Сам Гарлопис |
Джон Филибер | Джо Питърс |
Награди и номинации
Възхваляван от критиката при излизането си, „Двойна застраховка“ е сред основните заглавия на 17-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 7 категории, включително за „най-добър филм“. Въпреки че, в крайна сметка не
Филмография
Година | Филм | Участие |
---|---|---|
1934 | Mauvaise Graine (известен и като Bad Seed) | Режисьор/Сценарист |
1942 | The Major and the Minor | Режисьор/Сценарист |
1943 | Five Graves to Cairo | Режисьор/Сценарист |
1944 | Двойна застраховка | Режисьор/Сценарист |
1945 | Изгубеният уикенд | Режисьор/Сценарист |
1945 | Death Mills | Режисьор |
1948 | The Emperor Waltz | Режисьор/Сценарист |
1948 | A Foreign Affair | Режисьор/Сценарист |
1950 | Булевардът на залеза | Режисьор/Сценарист |
1951 | Ace in the Hole | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1953 | Stalag 17 | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1954 | Сабрина | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1955 | The Seven Year Itch | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1957 | The Spirit of St. Louis | Режисьор/Сценарист |
1957 | Love in the Afternoon | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1957 | Свидетел на обвинението | Режисьор/Сценарист |
1959 | Някои го предпочитат горещо | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1960 | Апартаментът | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1961 | One, Two, Three | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1963 | Irma la Douce | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1964 | Kiss Me, Stupid | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1966 | The Fortune Cookie | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1970 | The Private Life of Sherlock Holmes | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1972 | Аванти! | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1974 | The Front Page | Режисьор/Сценарист |
1978 | Fedora | Режисьор/Сценарист/Продуцент |
1981 | Buddy Buddy | Режисьор/Сценарист |