Насилието не живее само и не може да живее само – то непременно върви със сплетните и лъжата – Александър Солженицин

magnifisonz.com / 

Той си отива от живота през нощта, тихо. Така си отиват праведните. Живя като праведник, с грижа не за себе си, а за другите.

На 3 август 2008 година в съня си почива големият писател Александър Исаевич Солженицин. Прекарал дълги години в заточение заради откритото недоволство и критика към властите в бившия СССР, Солженицин става икона за всички, борещи се срещу тоталитарните порядки.

https://i.pinimg.com/564x/cc/f6/ea/ccf6eacfdca61c576cc01a2cf4f2bddc.jpg

Световна известност му донася разказът “Щ-854”. Това е оригиналното заглавие на творбата “Един ден на Иван Денисович”, която през 1962 година излиза в списание “Новый мир”. За по-голяма тежест разказът е класифициран като “повест”, но това няма значение. Важното е, че на пръв поглед абсолютно недопустимия за отпечатване по онова време в СССР разказ вижда бял свят с личното разпореждане на Никита Хрушчов. Така Солженицин става известен за света.

Но преди това, много преди това, в началото на Втората световна война, Александър Солженицин попада в клещите на сталинската репресивна система. Още в първите дни на войната Солженицин в писмо до свой приятел, изразява негодуванието си срещу “големият в Кремъл”. През 1945 година войната свършва, но Солженицин е арестуван в края на годината и осъден на 8 години в трудов лагер, а след изтичането им – на вечно заточение.

Александър Солженицин пише своят “Архипелаг ГУЛАГ” докато се намира в заточение. ГУЛАГ идва от “Главное Управление ЛАГерей”. Във всеки от “островите” на този “архипелаг” на осъдените е гледано единствено като на работна сила и нищо повече. Дори и да оживее човек след суровите условия в лагерите, след глада, студа и каторжническия труд, той никога повече не вижда свободата.

Солженицин започва да пише книгата през 1958 година. Тайно. КГБ конфискува всичките му предишни работи, унищожава целия му архив. Постоянно извършва обиски – не само в дома му, но и в домовете на приятелите му. С огромни усилия произведението е завършено през 1967 година.През 1973 година КГБ арестува помощничката на писателя, която печата на пишеща машина творбите му. По време на разпитите 70-годишната Елисавета Воронянска казва на разпитващите я къде се намира един от ръкописите на “Архипелаг ГУЛАГ”. Когато е освободена и се връща у дома си, Воронянска се обесва.

Солженицин научава за случилото се след няколко седмици. И предприема решителен ход. Пише до ръководството на СССР писмо, в което призовава да се откажат от комунистическия режим. В същото време нарежда творбата му да бъде отпечатана на Запад.

КГБ се опитва да спре писателя. Предлагат му “бартер” – той не публикува романа, а в замяна ще му разрешат да публикува спираният по-рано “Раков корпус”. Солженицин отказва преговорите. През февруари Александър Солженицин е обвинен в измяна на отечество. Отнето му е съветското гражданство и е изгонен от страната. Издадена е заповед до всички библиотеки в СССР книгите му да бъдат унищожени.

Едва по времето на “перестройката” властта започва да променя отношението си към Солженицин. През 1990 година е възстановено гражданството му и му е присъдена държавна премия за същия онзи роман, заради който 20 години по-рано е изгонен от страната. През същата година за пръв път в Русия е отпечатан “Архипелаг ГУЛАГ”.

Солженицин се ражда на 11 декември 1918 година в Кисловодск. По образование е математик и в годините на заточение математиката му помага да преживява тежките условия. По време на пребиваването в лагерите му разрешават да преподава на другите арестанти математика и физика.Женен три пъти, като двата му първи брака са с една и съща жена. През 1940 година се жени за Наталия Рештовска. Съпругата му го посещава дори и във времето, когато Солженицин е на фронта, но когато е изпратен в лагер не издържа и през 1948 година се развежда с него. След като писателят е реабилитиран, отново сключват брак, но нещата не потръгват. Солженицин е срещнал друга любов – Наталия Светлова и този път той настоява за развод.

След завръщането на Солженицин в Русия в средата на 1990-те Борис Елцин му подарява държавна вила, намираща се в Подмосковието.

В лекция, която изнася след като е удостоен с Нобеловата награда за литература през 1970, Солженицин казва: “Насилието не живее само и не може да живее само – то непременно върви със сплетните и лъжата… И простата реакция на обикновения човек е да не участва в лъжата, да не поддържа лъжливите действия! Писателите и художниците могат да направят нещо по-голямо – да победят лъжата”

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ : 

„Образованието не добавя ум.“

„Интелигент е този, чиято мисъл не е подражаваща.“

„Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот“.

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома“.

„Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип“.

„Битката между доброто и злото се води в сърцето на всеки човек“.

„За една страна да има велик писател е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните“.

„Време е Запада да защитава не толкова човешките права, колкото човешките задължения“.

„Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък е животът на този, който всеки ден, излизайки от дома си, си удря главата в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него“.

„Човек си поставя за цел да покори света, но по пътя губи душата си“.

„Не равнището на благополучие донася щастие на хората, а отношението на сърцето и гледната точка върху собствения ни живот. И едното, и другото са винаги в наша власт, а това означава, че човек винаги може да щастлив, ако го иска, и никой не може да му попречи“.

„В нашата страна лъжата не е просто морална категория, а стълб на държавата“.

„Демокрацията в Русия не е заплашена, тъй като истинска демокрация у нас няма. Може да ни бъде отнето само нещо, което имаме.“

„Работата – както и тоягата – има два края: ако работиш за хората, дай качество; ако го правиш за началника – дай показност“.

„Когато истината е открита от някой друг, тя губи част от своята привлекателност“.

„Единственото нещо, което може да замени опита, който нямаме, е изкуството и литературата“.

„Човек е щастлив, стига да избере да бъде щастлив. Тогава никой не може да го спре“.

„Думата реформа единствено прикрива процеса на кражба на национално наследство“.


https://i.pinimg.com/564x/31/33/c2/3133c28a785437d16b901b313e8ff5c4.jpg

Следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в Червената армия. Получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой бивш съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952 г. – без съд, по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка – затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Описва тамошните си преживявания в романа „В първия кръг“.

Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в „Един ден на Иван Денисович“ и „Архипелагът ГУЛаг“.

През 1952 г. Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в ташкентската болница през 1954 г. Престоят му там е отразен в повестта „Раково отделение“.

По време на управлението на Никита Хрушчов Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.

Разказът „Един ден на Иван Денисович“ (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват по системата на т.нар. самиздат. Неговото „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“, в което той настоява за премахване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на „В първия кръг“ (1968 г.) и „Раково отделение“ (1968 – 1969 г.), и получаването на Нобеловата награда (1970 г.), конфликтът се изостря още повече.

На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. КГБ откриват ръкописа на първата част на „Архипелаг ГУЛаг“. След по-малко от седмица съветските власти предприемат репресивни мерки срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.

Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през1994 г. той се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.

Критиците на Солженицин го смятат за радикален, защото – според техните твърдения, той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век и критикува както комунизма, така и капитализма.

През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25 000долара).

Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000 и през 2002 г.

Двутомният труд на Солженицин „200 години заедно“ (отчасти базиран върху неговия ръкопис от 1968 г. „Евреите в СССР и бъдещето на Русия“, в който е използвал изрази от рода на „ленинско-еврейска революция“ от мнозина се смята за антисемитски. Редица книги и статии са написани, за да оборят тези твърдения на Солженицин.

Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г. от сърдечен удар в Москва.

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *