magnifisonz.com /
Професор Николай Генчев е български историк. Роден е на 2 ноември 1931 г. в с. Николаево, Старозагорско. Николай Генчев завършва мъжката гимназия във Велико Търново и история в Софийския университет.
Научната му кариера започва през 1959 г. в Катедрата по история при проф. Александър Бурмов. Между 1964 и 1965 г. е съветник в правителството на Алжир. През 1974 г. той самият е вече професор, а през 1978 г. – и доктор на историческите науки. От 1978 до 1982 г. е заместник-председател на Комитета за природни и исторически ценности към ЮНЕСКО. През 1989 г. става член-кореспондент на БАН. От 1976 е декан на Историческия факултет при Софийския университет, през 1991-1993 г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България. В края на 80-те се изказва критично за за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес. По свидетелства на други историци, Николай Генчев никога не е изказвал публично критично отношение към „Възродителния процес“, но даже след 29 декември 1989 г., когато се взема решение за връщане на имената на българските турци, Н. Генчев предпочита да има „особено мнение“, което се изразява в неприемане на едно такова връщане на турските имена.
Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението Български конституционен форум.
Умира на 22 ноември 2000 г. в София.
В архива на Софийския университет се пази негов архивен фонд – ф. 23, оп. 1, който съдържа 41 листа с документи от периода 1945-2002 г. Фондът е дарен от дъщеря му Евгения Генчева и съпругата му Маргарита Николова през 2007 г.
| „ | Българската интелигенция в своето развитие не дава достатъчно изрази за реално волево действие, за истински характер, който тя да наложи и да отпечата в целия духовен, материален и обществен живот на нашето време. |
„През 1947 г. премахнаха автономията на университетите и унищожиха онзи висок пласт на българската интелигенция, който беше вече способен да твори. В 1992 г. премахнаха автономията на университетите и отново посегнаха на същия пласт.“
„В крайна сметка некадърниците никога няма да оставят ученици и последователи. Това е истинското прочистване в науката.“
„Навсякъде интелигенцията е ръководител на обществото.“
„Важно е да се изкара на повърхността на обществения живот един сериозно квалифициран слой, който може реално да управлява, а не да използва властта само за облаги.“
„Едно бедно общество винаги се терзае от социален натиск, от социални бунтове и протести, от революции и копнежи за силна ръка, които естествено пречат на демокрацията.“
„Историкът може би страда от заблудата, че познавайки миналото, може да каже нещо върху съвременността и върху бъдещето.“
„Започват да липсват българи за тая земя и тя трябва да се насели от други хора.“
„Историята е доказала, че държава можеш да създадеш, но не можеш да създадеш нация. ГДР просъществува 40 години, но „гедерейска“ нация не се създаде – и не можеше да се създаде. Защото създаването на нацията е въпрос на вековен исторически процес.“
„Ако народите на исляма, примерно, живеят добре в дадена област, няма да тръгнат да налагат величието на Аллаха в друга област, за да измрат и да ги избиват.“
„Всеки човек, който не иска да бъде роб, може да бъде свободен.“
„Нацията е като човек – просто не й се умира. На нея й се тегли, но не й се умира.“
„Комунизмът се оказа асоциална система и в това е неговото нещастие. Той влезе в противоречие с естествените нужди на човешката личност, на човешката природа, ограничи инициативата, свободата на действие, свободата на духа, премахна духовната толерантност и създаде едно общество, което не можеше да произвежда нито материални, нито духовни блага.“
За сериозни неща в историята ни, казани по смешен начин
Предлагаме откъс от забавната и поучителна „Краткосмешна история на България” от Николай Генчев: „Всичко вървеше от добре към по-добре, но се намери този маниак Хитлер, та зе, че подпали чергата на хората. А почне ли да гори чергата на хората, не се съмнявай, че и твоята ще пламне. И пак се наложи на българския цар да се завие и замае. Но какво да се вие и мае, нямаше спасение, защото шом дойде работата до спасяване, българинът не гледа ни цар, ни родина, а гледа само себе си.
Та ако се изразим научно, класовите сили пак много се диференцираха. Партията на дядо Благоев (но вече на Г. Димитров и отчасти на В. Коларов) избра пак най-верния път и тръгна към Болшевишко. Тя не можеше да постъпи и другояче, защото беше партия на демокрацията.
Офицерите пък се хванаха на въдицата на Хитлер изглежда по чисти професионални съображения, тъй като ги сърбяха ръцете да начешат гърба на съюзниците-разбойници и да разпилеят докрай майка България. Царицата излезе кучка. Заряза мъжа си политически и започна да залага на италианците, защото, пропуснахме да ви кажем, тя си беше италианка.
Селянията, след като загуби Санда, загуби и мерака към политиката и гледаше да си прибере реколтата, защото по това време не пращаха вече студентите по селата да я прибират, за да могат селяните да стават министри и да редят политиката.
Интелигенцията остана в руслото на националната традиция. Тези от нея, които си падаха по демокрацията, се обявиха за болшевиките. Тези, които бяха подували коремите си с „Радебергер” по кръчмите на Берлин и Хале, почнаха да дигат ръчичка и да викат „Хайл, Хитлер”. Тези, които поздравяваха сутрин булките си с „бон-жур, шери” си бяха естествено за Франция, а всички останали, около половин файтон хора, бяха, за срам и позор, с нашите вековни душмани – англичаните, макар и да знаеха, че те и в този момент са главния враг на прогреса, защото Хитлер беше главен съюзник на Сталин по демокрация.
Какво да прави царят при това положение? Реши да спаси младежта, като направи една организация „Бранник”, но и от тази работа нищо не излезе, защото той не беше разбрал, че единна организация на младежите може да стане само когато земеш предварително на бащите им нивките. Иначе те, като има какво да ядат, много-много от единство не разбират.
И седна Борката, потънал в кахъри в собата откъм горната страна на конака, точно в тоя кабинет, дето сега стои седнал Хаджиниколов. Тук го завари кореспондентът на „Газет дьо Лозан” и го запита малко по шопски: „Извинете, Ваше Величество, опишете ми накратко дереджето.”
„Мани, мани – рекъл Борката в същия стил. – Не е за описване. Народът се е вторачил в Русия, офицерите ми са с немците, жена ми е за Италия, в тая страна само аз, Кобургът, останах българин.”
.. На 22 юни Хитлер, след като беше излъгал братушките, че има намерение да громи единствено световната плутокрация, без да я дотроши докрай, взел че посегнал и на световната демокрация, т.е. нахълтал в Русия.
Като всяка патриотична българска партия, партията на Дядото в такъв случай веднага се вдигна на борба, за да помогне на тези, които от векове ни помагаха да се освобождаваме, пък и този път нямаше начин да ни подминат. Започва мощно партизанско движение, подкрепено от целия народ. За три години това движение организира ударен юмрук на революцията, състоящ се от седем храбри мъже..
Седемте души от този ударен юмрук, но не става дума за отряда „Народен юмрук”, а за цяла една бригада, застават начело на седемте полицейски участъка и възвестяват началото на най-светлата ера в българската история. И тъй като нямало осми човек да стане министър-председател, за тази нужда бил нает временно Кимон, за който се знаело, че няма да се затрудни да прерасне от фашист в болшевик, пък беше извършил и много добри услуги.
И сложили го начело на първото в историята на България (този път не в световната история) два пъти народно (в смисъл на народнодемократично) правителство, което, който оживее ще види, че действително ще доведе България до най-светлата ера в нейната история.
Оттук нататък българската история става толкова смешна, че да се описва в една смешна история е просто смешно.”
„Краткосмешна история на България”, Никола Веранов;
Университетско издателство „Климент Охридски”,
София, 1990 година;
Снимки: www.youtube.com; www.burgasnews.com;