magnifisonz.com /
Хоакин Финикс е американски актьор и музикант. Носител на награди „Златен глобус“, „Грами“ и награда „Изборът на публиката“, по три пъти е номиниран за награди „Сателит“, „БАФТА“ и „Оскар“. Произхожда от семейство на артисти, между които по-големият му брат Ривър Финикс, на когото е предричано блестящо бъдеще, докато той не умира от злоупотреба с наркотици на 23-годишна възраст. Хоакин е също така активист, особено по отношение на правата на животните.
Хоакин Финикс
Joaquin Phoenix
|
|
---|---|
американски актьор | |
![]() Хоакин Финикс (2005)
|
|
|
|
Роден |
Хоакин Рафаел Ботъм
28 октомври 1974 г.
Сан Хуан, Пуерто Рико
|
|
|
Националност | ![]() |
Религия | атеизъм |
Професия | актьор |
Актьорска кариера | |
Активност | 1982 – |
Награди Златен глобус | Най-добър актьор в мюзикъл или комедия: 2005 „Да преминеш границата“ |
Награди Грами | Най-добър саундтрак албум: 2007 „Да преминеш границата“ |
Други награди | „Изборът на публиката“ |
Партньор | Руни Мара Лив Тайлър |
Хоакин е роден Хоакин Рафаел Ботъм в Пуерто Рико. Живее там само 4 години, след което семейството му се премества да живее в континенталната част на Америка. Живял е също така и в Латинска Америка. За известно време родителите му са активни участници в религиозен култ. Когато напускат окончателно култа през 1978 година, те променят и фамилното си име на Финикс за да символизират ново начало. И петте им деца – 3 момчета и 2 момичета, са ангажирани с актьорската кариера от малки.
На 31 октомври 1993 година, неговият брат Ривър Финикс, след предозировка с наркотици, умира пред Холивудския нощен клуб Viper Room, собственост на Джони Деп. Обаждането на Хоакин до 911 в опит да спаси брат си е излъчвано многократно по телевизията и радиото. Това предизвиква неговото оттегляне от обществения живот. След година обаче по настояване на приятелите му, той се завръща в киното. През 2008 година обявява, че окончателно се отказва от актьорската кариера и се отдава на музикалното поприще. Той записва албум с музика от филма „Да вървиш по линията“, за който получава Грами през 2007 година. Оттогава рядко е виждан на обществени места, а когато се появява е с брада и тъмни очила, почти неузнаваем. Кейси Афлек е в процес на заснимане на документален филм за Хоакин, като го следи с камерата почти навсякъде, за да запише превъплъщението на Финикс от актьор в певец.
Актьорът споделя:
Всичко, което като малки са ни учили за актьорството, е напълно грешно. Казват ти да наизустяваш репликите си, да следваш „светлината си“, да се стремиш към целите си. Това са трите неща, които не трябва да правиш. Не трябва да учиш репликите си наизуст, не трябва да се стремиш към целите си и никога не трябва да следваш „светлината си“. Трябва да намериш „светлината си“, така мисля аз.
Причината да продължавам да правя филми е, че не харесвам последното нещо, което съм направил, и се опитвам да го поправя.
Не познавам Шекспир. Не съм сериозен актьор. Режисьорите винаги ми правят забележка и аз казвам: „Добре, ще видя какво мога да направя.“ Но никога не го правя. Аз съм ужасно луд.
Харесвам хумора повече от всичко и изобщо не прекарвам времето си в блъскане на глава в стената и плач.
„ТЯ” е филм за него. За самотния чувствителен мъж на средна възраст, който прекарва деня си в офиса и после заспива съвсем сам. Оригиналното му англоезично заглавие (Her) някъде е преведено и като „Тя е глас”. След успешното си сътрудничество с Чарли Кауфман, режисьорът на „Да бъдеш Джон Малкович” Спайк Джоунс за пръв път снима по свой собствен сценарий, посветен на любопитната история на един писател на чужди писма на име Теодор (акт. Хоакин Финикс).
В едно розово, в буквален и преносен смисъл, бъдеще, облеченият в розово Теодор, работи във фирма, която продава добре съчинени поздравителни картички на хора, които си плащат, за да им бъдат изразен най-адекватно емоциите. Макар и да се е специализирал в предаването чрез красиви думи на чужди чувства, Теодор изпитва проблеми със собствения си личен живот, породени от раздялата с бившата му съпруга Катрин (актр. Руни Мара). Персонажът на Хоакин Финикс не е нито първият, нито последният автор на картички с проблемни връзки с жените. В много отношения той прилича на героите на Стив Мартин и Джоузеф Гордън Левит от „Самотният мъж” (The Lonely Guy, 1984) и „500 мига от любовта“ (500 Days of Summer, 2009).
Но за разлика от тях, пред него се открива една, неподозирана за другите самотни мъже, възможност – да използва на своя компютър операционна система, създадена по негов образ и подобие, отличаваща се не само с невероятен интелект, но и с женска интуиция и съблазнителен глас (актр. Скарлет Йохансон). Това е Саманта – идеалната спътница в живота, която е винаги до него, когато се нуждае от разбиране. Този невероятен технологичен продукт на бъдещето си има всичко необходимо, за да бъде пълноценна личност – характер, темперамент, вкус, тяга към знанието и способност за самоусъвършенстване. Липсва й само тяло, което успява да компенсира чрез своя невероятен глас. Любопитно е, че първоначално ролята е била озвучена от актрисата Саманта Мортън, участвала наравно с всички през целия снимачен период. Но когато пристъпва към монтажа, Спайк Джоунс усеща, че нещо с нейния глас не е наред. И тогава решава да потърси друга актриса. В крайна сметка гласът на Саманта от филма е напълно преозвучен от Скарлет Йохансон – един от секссимволите на съвременното кино.
Сюжетът е ситуиран в недалечното бъдеще, обозначено от учените като сингулярност – моментът, в който технологията ще е толкова напреднала, че няма да можем да предвидим нейните действия.
Експериментът на Теодор с разумната компютърна система го кара да се отпусне малко по малко до пълно себеотдаване на любимия глас на Саманта. Нейните реакции, така добре пасващи на вътрешните му потребности, постепенно я превръщат в единствената жена, способна да го разбира. Жена, която не само може да научава нови неща със скоростта на светлината, но и умее да рисува, да композира музика и дори да насочва деликатно личния и професионалния живот на Теодор.
Всяка поредна стъпка на Саманта към човечността е отражение на огромните скокове на технологиите в усъвършенстването на изкуствения интелект. Ако още в началото тя е способна сама да си избере името – нещо, което дори след милиони години на еволюция човек не може да направи след своето раждане – какво остава за бързината на нейното развитие в последствие.
Тя може и да ревнува, но без да обсебва, може да проправи път в кариерата на несигурния романтичен мъж и дори да стане център на вниманието на приятелите и колегите на този иначе интровертен и много предпазлив човек. Но Саманта не може (или не иска!) да обещае само едно – това, което хората сме свикнали да си обещаваме пред олтара – вярност, докато смъртта ни раздели.
Филмът поставя по много оригинален начин важните въпроси за непреодолимата самота, на която сме обречени с напредъка на технологиите, за неспособността да поемаме отговорност, за изискването на вярност от другия, оставайки в плен на собственото си его, за неразрешимите трудности в общуването с изкуствения разум, надарен със самостоятелни воля и чувства. Тази превъзходна научно-фантастична мелодрама, преливаща от изобретателност, човечност и чудесни режисьорски находки, се откроява ярко на фона на катастрофичните фантасмагорични сюжети на многомилилионните блокбъстъри, произведени в Холивуд. Тя е произведена от компанията Annapurna Pictures, поставила си за цел заснемането на сложни филми с високо качество, които обикновено са смятани за твърде рискови начинания от водещите холивудски студиа. Сред проектите, в които е участвала досега, се открояват такива бисери на съвременното арт кино, като „Учителят“ (The Master) на Пол Томас Андерсън, „Купонджийки“ (Spring Breakers) на Хармъни Корийн, „Убивай ги нежно“ (Killing Them Softly) на Андрю Доминик, „Американска схема“ (American Hustle) на Дейвид О. Ръсел и др.
Не е изключено, благодарение именно на новия си филм, Спайк Джоунс да спечели най-после „Оскар“, след като досега се разминаваше с него четири пъти. „Тя“ участва в надпреварата за престижната награда в общо 5 категории, включително за най-добър филм и най-добър оригинален сценарий, който също е дело на Спайк Джоунс.