magnifisonz.com / 

Жузе Сарамагу (на португалски: José Saramago) е португалски писател, драматург и журналист. В България е издаван под имената Жозе Сарамаго и Жузе Сарамаго.

Жузе Сарамагу José de Sousa Saramago
Роден	16 ноември 1922 г. Азиняга, Португалия
Починал	18 юни 2010 г. (87 г.) Лансароте, Испания
Професия	драматург, новелист
Националност	Португалия
Дебютни работи	1947-2010
Награди	Нобелова (1999)

Жозе Сарамагу е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.

80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“… През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. „Евангелието по Исуса Христа“ е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.

Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.

„Въпросите ти са грешни, ако вече знаеш отговора.”

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

„Ако съм искрен днес, какво значение има дали ще съжалявам за това утре.”

„В нас има нещо, което няма име, нещото, което сме.”

„Използваме думите, за да се разбираме едни други, а понякога, за да се откриваме едни други.”

„Хаосът е просто ред, който очаква да бъде дешифриран.”

„Съжалявам, ако това, което за теб е нещо малко, за мен е всичко.”

„Може би само в света на слепите всичко ще бъде такова, каквото е в действителност.”

„Мъжете са еднакви. Мислят, че след като са излезли от корема на жена, значи знаят всичко за жените.”

„Що се отнася до чувствата на сърцето, прекалено много е винаги по-добре от прекалено малко.”

„Единственото обяснение за съществуването на религиите е смъртта. Те се нуждаят от смъртта така както ние се нуждаем от храната.”

„Харесването е най-добрата форма на собственост, а собствеността – най-лошата форма на харесване.”

„В крайна сметка всички животи свършват прекалено рано.”

„Ако не можем да живеем изцяло като хора, нека поне направим всичко възможно да не живеем изцяло като животни.”

magnifisonz.com – към главната страница >>>