magnifisonz.com /
Алберто Моравия се появява на белия свят на 28 ноември през 1908 година в Рим. Своята популярност в Италия дължи основно на екранизацията на неговите книги. За един сборник с разкази пред 1952 година получава най-важната италианска литературна награда и с това буквално си навлича проклятие от страна на църквата – Ватиканът включва книгата в своя черен списък, с което я прави, разбира се, още по-интересна. Международната слава също идва отчасти чрез киното. През 1963 г., благодарение на „Презрението“ на Жан-Люк Годар с Бриджит Бардо в главната роля, и през 1970 г. с „Конформистът“ на Бернардо Бертолучи.
Той се казва всъщност Алберто Пинкерле и израства като син на баща евреин в заможно буржоазно семейство. На девет години заболява от костна туберкулоза, затова накуцва до края на живота си. Не успява да завърши дори гимназия, образова се сам чрез книгите, до които се домогне, за да започне да пише пълвия си роман „Равнодушните“, когато е едва 18-годишен.
„Римски разкази“ са автентичното ядро на цялото творчество на Моравия и те са най-вече в състояние да издържат на изпитанието на времето в литературната история – а не многото му романи с все едни и същи съставки от психология, идеология и еротика в едробуржоазен сос.
До смъртта си (26 септември 1990 г.) Моравия е интелектуална инстанция и публична фигура в Италия, включително като евродепутат от Комунистическата партия, но към началото на 70-те години той е преминал вече своя зенит. С напредването на възрастта романите му стават все по-откровено еротични, а жените в живота му все по-млади: през 1941 г. се оженва за Елза Моранте, която в много отношения го превъзхожда като писателски талант. През 1962 г. се събира с Дача Мараини, която също е над литературното му равнище. През 1986 г. сключва брак с една 47 години по-млада испанка, което му осигурява място и в клюкарския печат.
Творчеството му се концентрира върху теми като сексуалност, социално отчуждение и екзистенциализъм. Най-известните му романи са „Римлянката“, „Чочарка“ и „Конформистът“, преведени и на български език.
Цитати :
„Всички знаем, че любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително.“
„Не можеш да си поставиш за цел да мислиш за някого или за нещо. Или ти идва отвътре, или не.“
„Когато не си искрен се представяш за такъв. А като се представяш, накрая започваш да си вярваш. В това е основата на всяка вяра.“
„Всеки истински писател е като птицата. Повтаря същата песен, същата мелодия цял живот. За мен това е песента на бунта.“
„Той осъзна мрачната истина, че трудна и тежка ера започва за него и той не може да си представи кога тя ще свърши – пубертетът.“
„Суетата – това е мистериозен звяр, който спокойно спи, дори и при най-страшната градушка от удари и изведнъж се събужда, смъртно ранена дребна драскотина.“
„Ние не разрешаваме живота като проблем, а го изживяваме като преживяване, какъвто и да е крайният резултат.“
„В началото беше скуката, често наричана хаос.“
„Съотношението между грамотни и неграмотни е константно. Само че, в наши дни неграмотните могат да четат и пишат.“
„Войната се превърна в сблъсък между машини. А войниците са единствено малко по-умни машини.“
„Този, който никога не сменя нагласата си, никога няма гледна точка.“
„Това, което им харесвам на поетите, е поезията.“
„Вижте, няма смелост и безстрашие… има само осъзнаване и изпадане в безсъзнание … съвестта е страх, безразсъдството е смелост.“
„Писателят ви дава да погледнете през ключалката, за да видите нещо, което в противен случай не бихте могли.“
„Добрите писатели са като композиторите. Не спират да се опитват да разрешат единствения проблем, който са родени да разберат.“
За един сборник разкази, Алберто Моравия получавапрез 1952 г. най-важната литературна награда на страната и си навлича същевременно проклятието на църквата – Ватиканът включва книгата в своя черен списък, с което я прави, разбира се, още по-интересна. Международната слава идва отчасти чрез киното – през 1963 г. благодарение на “Презрението” на Жан-Люк Годар с Бриджит Бардо в главната роля и през 1970 г. благодарение на “Конформистът”, режисьор Бернардо Бертолучи.
Екранизациите на романите му правят Моравия известенИ двата филма са направени по посредствени в литературно отношение романи на Моравия, демонстриращи обаче превъзходния му нюх за конфликтни ситуации и специалитета му – всевъзможните кръстоски между душа, секс и политика.
Начало на писателската кариера
Той се казва всъщност Алберто Пинкерле и израства като син на баща евреин в заможно буржоазно семейство; на девет години заболява от костна туберкулоза, затова накуцва до края на живота си, не успява да завърши дори гимназия, изчита на своя глава каквото може от световната литература и на 18 години започва първия си роман, “Равнодушните”, който завършва четири години по-късно. Тази невероятно зряла ранна работа съдържа вече темите на по-късното му творчество – декаденство и отегчение, еротично напрежение и борба за надмощие в едно добре поставено семейство: художествен удар, спрямо който Моравия ще бъде мерен десетилетия наред, предшественик на литературния екзистенциализъм, който излиза на мода по-късно.
Френският писател и философ Жан-Пол Сартр, водеща фигура на екзистенциализма“Римски разкази”
С този вид литература на Моравия му е трудно във фашистка Италия, затова той търси спасение в сюрреалистични и сатирични разкази, в репортажи за първите си пътувания по света. От 1943 г. е принуден да се укрива при едно обикновено семейство в село южно от Рим. Тази среща с малките хора го вдъхновява по-късно за много от великолепните му “Римски разкази”, които излизат в два тома през 50-те години.
“Римски разкази” са автентичното ядро на цялото творчество на Моравия и те са най-вече в състояние да издържат на изпитанието на времето в литературната история – а не многото му романи с все едни и същи съставки от психология, идеология и еротика в едробуржоазен сос.
Имиджът на писателя
Славата на Моравия в родната му Италия изглежда ненакърнима. Стогодишнината от рождението му е повод за най-различни почести, за симпозиуми, една фотоизложба и за усилия последното му жилище в Рим да бъде превърнато в музей. Спътницата му Дача Мараини смята за позор факта, че в Рим отдавна вече има музей на Гьоте, но не и на Моравия.
До смъртта си през 1990 г. Моравия е интелектуална инстанция и публична фигура в Италия, включително като евродепутат от Комунистическата партия, но към началото на 70-те години той е преминал вече своя зенит. С напредването на възрастта романите му стават все по-откровено еротични, а жените в живота му все по-млади: през 1941 г. той се оженва за Елза Моранте, която в много отношения го превъзхожда като писателски талант. През 1962 г. се събира с Дача Мараини, която е повече на литературното му равнище. През 1986 г. сключва брак с една 47 години по-млада испанка, което му осигурява
място и в клюкарския печат. Но и през последните години от живота си Моравия е търсен коментатор на ежедневната политика, репортажите от пътешествията му излизат редовно в “Кориере дела Сера”, а по-късно са издадени като книги, които също ще имат известна културно-историческа