Педро Алмодовар на 70 години. „Символ на нашето време е безпорядъчната трескава деятелност“

magnifisonz.com /

https://i.pinimg.com/564x/6b/6a/cb/6b6acbea1ac76f15e4ae4230ce421d58.jpg

Педро Алмодовар (на испански: Pedro Almodóvar) е филмов режисьор, сценарист и продуцент, считан за най-популярния представител на съвременното испанско кино. За работата си е награждаван с много от най-престижните международни филмови отличия, вкл. Оскар, Златен глобус, Сезар, Златната палма и др.

През 1985 г. заедно с брат си Агустин основава продуцентската компания El Deseo („Желанието“), с която продуцира както своите, така и на други режисьори творби.

Първият му дългометражен игрален филм (Pepi, Luci, Bom y otras chicas del montón) е издаден през 1980 г., а до днес (2007 г.) Алмодовар е автор на 16 филма, много от които са придобили световна известност и признание. Филмите „Всичко за майка ми“ (Todos para mi madre) и „Говори с нея“ (Hable con ella) са сред най-успешните испански филми за всички времена.

https://i.pinimg.com/564x/51/87/0c/51870cffaa114314fc6d0dd4f16512da.jpg

Характерно за стила на Алмодовар е представянето на често тежки социални и лични проблеми с мелодраматична смесица от трагедия, лек жизнеутвърждаващ хумор и оптимизъм. Чести мотиви са слабостите и силата на жените обикновено съчетани в един или няколко централни женски образа и различните прояви на човешката сексуалност. Повечето му филми съдържат скрита критика към редица обществени и религиозни норми, като Католическата църква често е под прицел.

https://i.pinimg.com/564x/3e/8c/fd/3e8cfdb431d4480a8a01b2eb6f722a3b.jpg

Знаменитият испански кинорежисьор Педро Алмодовар навърши 70 години. Роден е на 25 септември 1949 г. в малкото градче Калсада де Калатрава, принадлежащо към бедния регион Ла Манча.

Вече над три десетилетия той неизменно е в топ 10 на най-уважаваните и обичани съвременни кинематографисти в целия свят. Спечелил е 91 международни награди плюс „Оскар” през 2003 г., но не за режисурата, а за сценария на своя шедьовър „Говори с нея”.

Независимо от това, че нито един филм на Алмодовар не е приеман безапелационно от всички, все пак няма негова творба, която да не е приковавала вниманието на сцециалистите. Напоследък все по-често се чуват упреци, че прекалено опростява проблемите и мелодраматизира сюжетите си, започвайки да се повтаря понякога. Но дори и преди повече от 20 години, когато пожъна първите си международни успехи с филми като „Законът на желанието” (Берлинале – 1987) и „Жени на ръба на нервна криза” (Венеция -1988), пак имаше недоволни.
Впрочем истинската слава дойде за испанеца малко по-късно – едва след триумфа му на кинофестивала в Кан с мелодраматичния хит „Всичко за майка ми”, за който получи наградата за най-добър режисьор през 1999 г., а впоследствие и „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.
Последното голямо отличие, което му връчиха в Кан бе преди 5 години за сценария на филма „Завръщане“ (Volver).

https://i.pinimg.com/564x/a6/ab/4a/a6ab4a849d6dfce7559c45e04575ab58.jpg

Но истински изкушените от киното синефили навярно са запомнили неговото име далеч по-рано, когато се появи цикълът му от филми, посветени на „любовната корида“, започнал с „Матадор” (1986) и определил впоследствие жанровите предпочитания на режисьора.
Ако в началото на своя път Алмодовар срещаше сериозни „трудности на превода“ и не бе по вкуса на мнозина, то към края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век неговите филми успяха да обединят напълно противоположни помежду си зрители, изповядващи едва ли не враждебни мирогледи. Имам предвид естетски настроените киномани и привържениците на масовото кино, хомо- и хетеросексуалите, маргиналите и буржоата. Но последвалото триумфално шествие по световните фестивали и възхваляването му от страна на официалната преса допринесоха за неговото причисляване към мейнстрийма.

https://i.pinimg.com/564x/70/ad/e9/70ade915810dabc1729e81df82b45e36.jpg

Ранните творби на Алмодовар, заснети още в края на 70-те и първата половина на 80-те години, са много далеч от масовия вкус. Затова са и слабопознати на широката публика. Превъзнасяни са само от радикални кинокритици, бунтари и зрители с определена сексуална ориентация. Едва ли са много онези от днешните му предани почитатели, които са гледали неговия първи пълнометражен филм „Чукай че, чукай ме, чукай ме, Тим!” (1978). Той е заснет на супер 8 мм-лента, която по онова време се използва предимно в любителскоко кино.

https://i.pinimg.com/564x/e9/30/24/e93024781ebf322bf18ea55d4308fa45.jpg

Официално е прието, че режисьорската кариера на Алмодовар започва с крайно разкрепостената комедия „Пепи, Луси, Бом и останалите момичета” (1980). Този филм дължи своята поява на един прословут комикс, озаглавен „Всеобща ерекция“. Режисьорът винаги е държал да подчертае комиксовата природа на своя филм, опитващ се да покаже света чрез прилива на сексуална енергия. Самият Алмодовар се появява в малка роля на конферансие на конкурс в нощен клуб, опитващо се да измери с линийка „най-добрата ерекция“. През 1984 г. Педро Алмодовар за пръв път снима филм („За какво ми е това?”) по схемата на сапунените сериали, но преобръщайки техните щампи с краката нагоре. И оттогава до днес именно декадентско-мелодраматичният стил се превръща в запазена марка на режисьора.

Показателно е, че на кинофестивала във Валенсия филмът „За какво ми е това?” (Qué he hecho yo para merecer esto) получава освен втората награда („Сребърна палма“) и един много важен приз – този на международната критика (ФИПРЕССИ). Официалната кинопреса открито обявява Алмодовар за свой любимец! Периодът на „бунтарството“ е отминал. През международната публика се изправя в целия си ръст със своите свръх талантливи филми един от най-необикновените майстори на западноевропейското кино от края на ХХ и началото но ХХI век – постмодернистът, умеещ да измисля невъобразими сюжети, който познава и обича киното, както никой друг и притежава невероятен усет за визуално представяне и на най-съкровените душевни трепети.

https://i.pinimg.com/564x/44/6a/a5/446aa50862a039fc681f30e373365675.jpg

През 1997 г. излиза на екран „Жива плът”, в който видяхме за пръв път на наш екран Хавиер Бардем, който днес е една от най-големите международни звезди.
Неговата съпруга Пенелопе Крус, която е любимка на испанския режисьор, игра за пръв път под неговата режисура именно в „Жива плът“. През 2006-та тя бе блестяща в главната роля от филма му „Завръщане”, за което бе номинирана за „Оскар”.
Предпоследният филм на Алмодовар „Разкъсани обятия”, който излезе преди две години по световните екрани, не успя да изненада с нищо ревностните му почитатели. Но затова път най-новата му творба „Кожата, в която живея“, която ще излезе по нашите екрани от 25 ноември, бе посрещната с овации в Кан и според критиката напомня за най-доброто от творчеството на знаменития режисьор. Главната роля изпълнява Антонио Бандерас – друга голяма международна звезда, открита и наложена в киното именно от Алмодовар още в далечната 1982 г. с филма „Лабиринт на страсти”. До края на 80-те години той се снима в още 4 филма под неговата режисура – „Матадор“ (1986), „Законът на желанието” (1987), „Жени на ръба на нервна криза“ и „Ела, завържи ме!“, след което започва зашеметяващата си кариера в Холивуд.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/broken_embraces_pedro_almodovar_a_l.jpg

Филмите на Педро Алмодовар буквално плачат за психоаналитични тълкувания, поради което не трябва да ни изненадва фактът, че през тази пролет в новия център за психоанализа към Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) е бил организиран специален симпозиум, посветен на творчеството на испанския майстор, озаглавен „Огледала на сърцето: филмите на Педро Алмодовар“.
Това мероприятие е второ по рода си след миналогодишното, посветено на филмите на Чарли Кауфман.

https://i.pinimg.com/564x/1f/7a/c2/1f7ac2a5ace190c3a3b9f1f1c3a22a32.jpg
Един от участниците – Питър Уолсън, споделя следното: „Филмите на Чарли Кауфман са толкова фантастични, че при тях се забелязва емоционална дистанцираност. Докато Алмодовар направо изнасилва чувствата. При него е налице психологическа правдоподобност, защото той не се опитва да подлага на анализ ситуациите, които разказва, а просто ни въвежда в тях. В творбите му, за разлика например от „Семейство Сопрано“, не можете да видите терапевт, който се опитва да обясни психопатското поведение на героите и затова зрителят започва да се чуди доколко всъщност са достоверни разказите на испанеца“.
Той допълва още, че според него, ако минем през целия спектър от истории на Алмодовар, ще видим цялата перверзия, позната на цивилизацията ни днес.
Самият факт, че в неговите филми можем да станем свидетели на разглеждането на теми като сексуалното насилие и изневярата („Завръщане“); хомосексуализма между привидно хетеросексуални мъже („Говори с нея“); или пък извратен копнеж по отдавна отишъл си обект на страстта („Жива плът“), провокира към оживени дискусии.
„Филмите на Педро Алмодовар ни интригуват с мечтателния си, похотлив и разбулващ скрити истини за човешкото сърце, характер. Той ни пренася в една паралелна вселена, където властва автономна атмосфера и където героите са толкова пълнокръвни, че няма как да не започнем да се идентифицираме с тях“, се казва в официален текст, разпространен от организаторите на симпозиума.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/1_FRI_P.jpg

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.