magnifisonz.com /

Джузепе Фортунино Франческо Верди (на италиански: Giuseppe Fortunino Francesco Verdi) е италианскикомпозитор от периода на Романтизма, автор главно на опери.

Един от най-влиятелните композитори на 19 век, негови творби и днес се изпълняват често от оперните театри по целия свят. Излизайки извън рамките на жанра, някои теми от тях, като „La donna è mobile“ от „Риголето“, „Va, pensiero“ от „Набуко“, „Libiamo ne’ lieti calici“ от „Травиата“ или триумфалният марш от „Аида“, са се превърнали в траен елемент на популярната култура.

Въпреки че композициите на Верди понякога са критикувани заради тяхната ограничена хроматичност, както и за мелодраматичния им уклон, шедьоврите на Верди преобладават в обичайния оперен репертоар век и половина след своето създаване.

Цитати, биография, видео :

• В изкуството, както и в любовта, преди всичко трябва да бъдем откровени.

• Гласът и мелодията ще си останат за мене най-важните.

• За да се съчини музика, е необходимо преди всичко да има музика в душата.

• Никакви колебания, никакви отстъпки, когато работата се отнася за изкуството.

• От всички композитори аз съм най-малко знаещият … Казвам го съвсем сериозно, но под “знания” няма предвид музикалните знания.

• Оркестърът е голяма китара. — приписвано

• Творецът е длъжен да се вглежда в бъдещето и да предугажда в хаоса нови светове.

За Верди

• По-добре е нищо да не казвам.

— Рихард Вагнер, така отговорил винаги язвителният немски компзитор, като чул Реквиема на своя ителански съперник, и този път замълчал

 

Джузепе Верди
Информация
Роден	Джузепе Верди 10 октомври 1813 г. Ронколе, Френска империя
Починал	27 януари 1901 г. (на 87 г.) Милано, Италия
Стил	Класическа музика

Гениалният италиански оперен композитор Джузепе Верди справедливо си е извоювал място сред най-великите музикални творци. В световната култура рядко са случаите музикант да си спечели толкова голяма популярност и такава трайна слава, каквато Верди е имал приживе и продължава да има. Малко творци са признавани така масово. А историята на музиката не познава друг композитор, от когото толкова много оперни произведения да се играят непрестанно. В света няма оперен театър, в който да не се поставят творбите на италианския майстор. Те заемат основен дял във всеки постоянен репертоар. Оперите на Верди са най-любимо, най-достъпно и най-търсено музикално изкуство за всички любители на музиката. Коя е тайната на тази трайна и неувяхваща привлекателност на неговите опери? Тя се крие в дълбокото познаване на човешката душа, в искреното превъплъщаване на чувствата на хората в богати и сърдечни мелодии, в свободолюбивите идеи, вложени в произведенията му. Хуманизмът, прогресивността и демократичността на музиката на Верди са й осигурили голямата любов на слушателите и трайния успех.

Често наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства“, а също така и „маестро на италианската революция“. Кое е вярното? И двете. Верди може да бъде охарактеризиран по още много начини. Наистина какво ли няма в неговите 26 опери? До кои страни от живота той не се е докоснал? Композиторът е писал и по революционни сюжети, пресъздавал е интимни човешки драми. Той има и исторически опери, вдъхновявали са го едни от най-значителните произведения на литературата. И навсякъде е убедителен. Защото, както казва композиторът, „хубаво е да обичаш правдата, но още по-хубаво е да я сътвориш“.

Джузепе Верди е роден на 10 октомври 1813 г. в селото Ронколе край град Бусето в областта Парма. Произхожда от съвсем бедно семейство. Баща му е имал малка селска кръчма, но от нея едва успявал да припечели за прехраната на семейството си. Музикалните способности на момчето са открити от селския органист, когато Верди е на седем години. Макар и без квалифициран учител, Верди напредва в музиката и скоро става помощник на селския църковен органист. На 12-годишна възраст баща му го праща да учи в Бусето. Там Верди не изоставя заниманията си по музика. Само след три години той вече взима активно участие във филхармоничното дружество на града и написва първите си композиции. По това време Верди се сприятелява с търговеца Баредзи, който е голям любител на музиката. С годините дружбата им все повече укрепва и през 1836 г. Верди се оженва за дъщерята на своя благодетел. През 1831 г., подпомогнат материално от Баредзи, Верди прави опит да постъпи в Миланската консерватория, но не го приемат. Тогава започва да учи частно при Винченцо Лавиня (1777–1837) — композитор и диригент в прочутия оперен театър „Скала“ в Милано. Това са първите истински уроци по музика на Верди. Лавиня е опитен педагог и не се ограничава само с уроците си, а изпраща Верди да присъствува на репетициите в операта. Верди има възможност да проучи много партитури на значителни оперни произведения. Оттук води началото си любовта на композитора към музикално-сценичното изкуство. На 24 години Верди е вече автор на първата си опера „Оберто граф Бонифачо“, изнесена с успех през 1839 г. в миланския театър „Скала“. Изпълнената през следващата година негова втора опера „Мнимият Станислав“ или „Крал за един ден“ претърпява провал. Неуспехът на творбата до голяма степен се дължи на факта, че композиторът е принуден да пише комична опера в най-тежките дни на своя живот: през 1840 г. само за два месеца от заразна болест умират двете му деца и жена му.

Джузепе Верди се утвърждава като композитор след големия успех на поставената в „Скала“ трета негова опера — „Навуходоносор“ (У нас творбата е по-известна сред любителите на оперното изкуство под италианското й название „Набуко) (либрето — Т. Солера) през 1842 г. „С тази опера започна всъщност моята творческа кариера“, споделя Верди. И действително в един кратък срок — до 1850 г. Верди написва 12 нови опери, между които „Ломбардци“ (1843, текст Солера), приета триумфално от публиката; „Ернани“ (1844, либрето от Пиаве по Юго), станала повод за бурни политически манифестации; „Двамата фоскари“ (1844, либрето Пиаве); „Жана д’Арк“ (1845, либрето Солера); „Алзира“ (1845, либрето С. Камарано); „Атила“ (1846, либрето Солера); „Макбет“ (1847, либрето по Шекспир от Пиаве); „Разбойници“ (1847, либрето по Шилер от А. Мафеи); „Корсарят“ (1848, либрето Пиаве); „Битката при Леняно“ (1849, либрето Камарано); „Луиза Милер“ (1849, либрето по „Коварство и любов“ на Шилер от Камарано) и „Аролдо“ (1850, либрето от Пиаве). Тези опери от първия творчески период на композитора са ценен принос в италианската оперна литература. С тях Верди си спечелва любовта и признанието на целия борещ се за освобождение италиански народ. В едно писмо до Верди Мадзини отбелязва: „Това, което Гарибалди и аз правим в политиката, което нашият общ приятел Ал. Мандзони прави в поезията, Вие правите в музиката. Сега Италия както никога се нуждае от Вашата музика.“ Верди развива активна дейност в подкрепа на революционните движения в своята страна. Той пише песни и химни, а операта му „Битката при Леняно“ се тълкува като призив към открито въстание.

От 1851 г. започва нов период в творчеството на Верди. Първите три опери от този период — „Риголето“, „Трубадур“ и „Травиата“ са посветени на по-общочовешки сюжети и особено на темата на борбата за човешко достойнство и освобождаване на личността. В тези произведения се разкрива изцяло геният на Джузепе Верди. Същото може да се каже и за оперите „Симоне Боканегра“, „Сицилианска вечерня“, „Бал с маски“, „Силата на съдбата“ и „Дон Карлос“. По това време Верди написва и едно друго голямо и също така вечно произведение — Реквием, посветен на поета Алесандро Мандзони.

В последния период на творчеството си Верди написва само три музикално-сценични творби, наречени оперите на „стария Верди“ — „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“. Тези опери са връх на неговото реалистично изкуство, плод на дългогодишни творчески търсения. За първите две от тях Чайковски пише, че „старият Верди открива нови пътища в италианската музика“.

Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 г. в Милано в дълбока старост, на 87-годишна възраст.

Опери

Година	Заглавие	Оригинално заглавие	Либретист	Литературна основа
1839	Оберто, граф ди сан Бонифачо	Oberto, Conte di San Bonifacio	Темистокъл Солера
1840	Мнимият Станислав или крал за един ден	Un giorno di regno, ossia il finto Stanislao	Феличе Романи	„Le faux Stanislas“ от Александър Дювал
1842	Набуко	Nabucodonosor	Темистокъл Солера	„Nabuchodonosor“ от Огюст Анисе-Буржоа и Франсис Корню
1843	Ломбардци	I Lombardi alla prima crociata	Темистокъл Солера	„I Lombardi alla prima crociata“ отТомазо Гроси
1844	Ернани	Ernani	Франческо Мария Пиаве	„Hernani“ от Виктор Юго
1844	Двамата Фоскари	I due Foscari	Франческо Мария Пиаве	„The Two Foscari“ от Джордж Байрон
1845	Жана д’Арк	Giovanna d’Arco	Темистокъл Солера
1845	Алзира	Alzira	Салвадоре Камарано	„Alzire, ou les Américains“ от Волтер
1846	Атила	Attila	Темистокъл Солера	„Attila, König der Hunnen“ от Захариас Вернер
1847	Макбет	Macbeth	Франческо Мария Пиаве	„Macbeth“ от Уилям Шекспир
1847	Разбойници	I masnadieri	Андреа Мафеи	„Die Räuber“ от Фридрих Шилер
1847	Йерусалим	Jérusalem	Алфонс Роайе	Преработка на операта „Ломбардци“
1848	Корсарят	Il corsaro	Франческо Мария Пиаве	„The Corsair“ от Джордж Байрон
1849	Битката при Леняно	La battaglia di Legnano	Салвадоре Камарано	„La Bataille de Toulouse“ от Жозеф Мери
1849	Луиза Милер	Luisa Miller	Салвадоре Камарано	„Kabale und Liebe“ от Фридрих Шилер
1850	Стифелио	Stiffelio	Франческо Мария Пиаве	„Le pasteur, ou L’évangile et le foyer“ отЕмил Сувестр и Йожен Буржоа
1851	Риголето	Rigoletto	Франческо Мария Пиаве	„Le roi s’amuse“ от Виктор Юго
1853	Трубадур	Il trovatore	Салвадоре Камарано	„El Trovador“ от Антонио Гарсия Гутиерес
1853	Травиата	La traviata	Франческо Мария Пиаве	„La Dame aux camélias“ отАлександър Дюма-син
1855	Сицилианска вечерня	Les vêpres siciliennes	Шарл Дюверие иЙожен Скриб
1857	Симон Боканегра	Simon Boccanegra	Франческо Мария Пиаве	„Simón Bocanegra“ от Антонио Гарсия Гутиерес
1857	Аролдо	Aroldo	Франческо Мария Пиаве	Преработка на операта „Стифелио“
1859	Бал с маски	Un ballo in maschera	Антонио Сома	„Gustave III“ от Йожен Скриб
1862	Силата на съдбата	La forza del destino	Франческо Мария Пиаве	„Don Álvaro, o La fuerza del sino“ отАнхел де Сааведра и „Wallensteins Lager“ от Фридрих Шилер
1867	Дон Карлос	Don Carlos	Камий дю Локъл и Жозеф Мери	„Don Carlos, Infant von Spanien“ от Фридрих Шилер
1871	Аида	Aida	Антонио Гисланцони
1887	Отело	Otello	Ариго Бойто	„Othello“ от Уилям Шекспир
1893	Фалстаф	Falstaff	Ариго Бойто	„The Merry Wives of Windsor“ и „Henry IV“ от Уилям Шекспир