magnifisonz.com /

Д-р Самюел Джонсън (на английски: Samuel Johnson) е английски творец – поет, есеист, моралист, литературен критик, биограф, редактор и лексикограф.

Самюел Джонсън
Портрет на Самюел Джонсън от сър Джошуа Рейнолдс, ок. 1772
Роден	18 септември 1709 г. Личфийлд, Стафордшир, Англия
Починал	13 декември 1784 г. (75 г.) Лондон, Англия

Роден в Личфийлд, графство Стафордшир. Учи една година в Колежа Пемброук в Оксфорд, но напуска по финансови причини. Работи като учител в Лондон, а в свободното си време пише материали за „Списанието за джентълмени“ (The Gentleman’s Magazine). Сред ранните му творби са биографията на Ричард Савидж, поемите „Лондон“ (1738) и „Суетата на човешките желания“ (The Vanity of Human Wishes) и пиесата „Ирена“ (Irene).

През 1755 г. е публикуван неговият „Речник на английския език“, който оказва силно влияние върху развитието на съвременния английски език и е определен за „едно от най-големите постижения в науката“. Речникът му носи слава и успехи и до публикуването 150 години по-късно на първия Оксфордски речник се счита за най-качествения английски речник. Сред по-късните творби на Джонсън са множество есета, анотирано издание на пиесите на Шекспир и популярният роман „Историята на Раселас, принц на Абисиния“ (The History of Rasselas, Prince of Abissinia). През 1763 г. пътува до Шотландия и описва преживяванията си в „Пътешествие до западните острови на Шотландия“ (A Journey to the Western Islands of Scotland). В края на живота си публикува опуса „Животът на най-известните английски поети“ (Lives of the Most Eminent English Poets) – сборник с биографии и критически преглед на поети от 17 и 18 век.

Според някои изследователи Джонсън е страдал от синдрома на Турет. Умира на 13 декември 1784 г. Погребан е в Уестминстърското абатство. След смъртта си Джонсън е признат за един от най-влиятелните английски литературни критици.

• Ако искаш да обичаш дълго, обичай с разсъдъка, а не със сърцето.

 

• Виното кара човек да е по-доволен от себе си, но не винаги другите са по-доволни от него.

 

• Да живееш – означава непрекъснато да се движиш напред.

 

• Дилемата на критика: по-добре да обидиш автора, като му кажеш истината, или да излъжеш, унижавайки самия себе си.

• Добротата е под наша власт; страстта – не.

• Доверие към самия себе си – първото необходимо условие за големи начинания.

• Докато правиш своя избор в живота, не забравяй да живееш.

• Езикът – дрехата на мислите.

• Животът не е дълъг и не бива да губим много време в мислене как да го прекараме.

• За да искаме от всички хора да казват истината, трябва първо да ги научим да я изслушват.

• Завист – постоянна потребност на ума, рядко поддаваща се на лечение от култура и философия.

• Има хора, които цял живот не могат да отвикнат от своята младост.

• Изчисти си разума от „не мога“.

• Колкото и да хитрува спекулативното мислене, две по две, както и по-рано си остава четири.

• Крайният резултат на всички амбиции е да бъдеш щастлив вкъщи.

  To be happy at home is the ultimate result of all ambition.

• Красота без доброта умира непотърсена.

• Логиката е изкуството да достигаш до непредсказуем извод.

• Лошо е, когато на човек не му достига разум; но двойно по-лошо е, когато не му достига душа.

• Любовта е мъдростта на глупаците и глупостта на мъдреците.

• Любопитство – едно от най-неизменните и очевидни свойства на мощния интелект.

• Любопитството, за великите и щедри умове, е първата и последната страст.

• Музиката – единственото безгрешно чувствено наслаждение.

• Необходимо е да се надяваме. Защото надеждата, сама по себе си, е щастие.

• Никога не можеш да бъдеш мъдър, ако не обичаш да четеш.

• Никой не достига величие благодарение на подражание.

• Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветове.

• Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много радост, колкото добрата кръчма или хан.

• Няма по-голямо ласкателство за мъжа от щастието на неговата съпруга. Той е винаги горд, че е източник на това щастие.

• Нямам желание да разговарям с човек, който е написал повече отколкото е прочел.

• Основното достойнство на човек – умението да се противопоставя сам на себе си.

• Патриотизмът е последното убежище на негодника.

• Писателят е талантлив, ако той умее да представи новото за обичайно, а обичайното – за ново.

• Писателят само започва книгата. Читателят я завършва.

• Позволете ми да се смея с мъдрите и да обядвам с богатите.

• Позволи на децата си да бъдат щастливи по свой собствен начин. Какъв по-добър начин биха могли да намерят?

• Предразсъдъците нямат разумно основание, затова не трябва да бъдат опровергавани с разумни доводи.

• Примерът въздейства по-силно, отколкото проповедта.

• Природата е дала толкова власт на жената, че законът не може да си позволи да й даде повече.

• Причината за нашите нещастия – не съкрушителните удари на съдбата, а меките ежедневни неуредици.

• Пътят към ада е постлан с добри намерения.

• Разнообразие – неизчерпаем източник на удоволствие.

• Само рискуващият често, може да се стреми към почести.

• Скръб – една от видовете празноти.

• Срам – това е страх пред хората, съвест – страх пред Бога.

• Това, което е написано без усилия, се чете, като правило, без удоволствие.

• Този, който не чувства болка, не вярва в нейното съществуване.

• Този, който прави от себе си звяр, се освобождава от болката да бъде човек.

• Хората не лицемерничат за удоволствие.

• Хората не подозират за грешките, които не са извършили.

• Хората рядко четат книги, които са им подарили.

• Хората са по-постоянни в своята ненавист, от колкото в любовта.

• Честност без знания – слаби и безсмислени, а знания без честност – много опасни.

• Човек, който изразява мисълта си с много думи е като стрелец, който вместо да уцелва с един изстрел, стреля безразборно с надеждата един от изстрелите да е точен.

• Човекът, който сам не обича себе си, не заслужава и нашата любов.