Било есен, когато тръгнали,
но когато пред гроба му спрели,
пролетта била вече пристигнала
и листата били оживели.

А сега! Ала ето че слънцето,
топло след дългата зима,
им казало: „Хей вие, бохлювци, недейте навътре го взима!
Вземете го вие навънка
Погледнете туй хубаво време!

Смело решение всеки
веднъж поне трябва да вземе!
Вземете си отпуск и вие,
пък вземете две бири от бара
и рейса вземете, в Париж,
ако искате да ви откара.

Само вече не взимайте тези
пози на опечалени –
траурът всичко почерня,
той красотата краде ни!

Свалете го вие от рогата си!

Вземете си пак цветовете!„

И в миг във гората запели
всяка живинка и цвете.

Гората наоколо пеела
с пълно гърло, радостно, лудо
и следобед един се получил –
не следобед, а истинско чудо!

И двата охлюва взели,
каквото им казало слънцето,
и с другите пили,
додето видели на бъчвата дънцето,
така че по пътя за вкъщи било им хубаво много
и трудно било им, разбира се,
да спазват посоката строго,
но какво от това, нали горе
над рогата им весели бдяла
луната на щурите охлюви,
огромна, кръгла и бяла!

Превод: Валери Петров

Фиеста

И чашите бяха опразнени, 
и бутилката – с гърло разбито, 
и вратата беше заключена, 
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло 
ни предсказваха щастие в тая 
като в приказка великолепна, 
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян 
и с бумтящо от радост сърце, 
а ти беше пияна и жива, 
и гола във мойте ръце.

Жак Превер  е френски поет, кинодраматург и сценарист.

Първоначално свързан със сюрреализма, по-късно стиховете му са най-често свързани с теми от ежедневния живот в Парижв средата на 20 век. Много от тях са използвани в популярни песни, изпълнявани от известни френски певци, например Ив Монтан и Едит Пиаф.

За теб, любов моя

От пазара за птици
купих птици
за теб,
любов моя.

От пазара за цветя
купих цветя
за теб,
любов моя.

От пазара за окови
купих вериги,
тежки вериги,
за теб,
любов моя.

Накрая на пазара за роби
те потърсих,
но не те намерих,
любов моя.

превод: Даниела Соколова

********

Слънчева баня

Вратата на банята е отвътре заключена,

но слънцето влиза отвън през прозореца

и се къпе във ваната,

и се смее във пяната,

а сапунът плаче, защото

му е влязло слънце в окото.

Превод: Валери Петров

********

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.

Едната – за да погледна цяло лицето ти.

Втората – за да погледна очите ти.

Третата – за да погледна устата ти.

Пълен мрак след това – за да си спомня всичко, 

когато до мен те притискам
–-
Искам три листа любов – бял – да те нахвърля по него,

дори и с черни контури…

черен – себе си да заключа с останали щрихи от бяло…

сив – да запомня 

каквото ще има след тебе…

Превод: Веселин Ханчев

********

Песен

Питаш кой ден сме

Ние сме всичките дни

Мило момиче

Ние сме този живот

Моя обичана

Ние сме влюбени значи живеем

Ние живеем и значи сме влюбени

Какво е животът ние не знаем

Ние за дните направо нехаем

Какво е любов не знаем дори.

Превод: Румяна Л. Станчева

********

Да нарисуваш птица

На Елза Енрике

Вземи бои и четка
и първо нарисувай клетка
после с размах-два
добави отворена врата.
Нарисувай след това
нещо за красота
после нещо обикновено,
нещо хубаво
и нещо потребно
за птичето.
Намери дърво
и окачи на него твоето платно,
в градината
или в гората
скрий се зад това дърво,
не говори
и дори не се движи…
Понякога птичето бързо пристига,
но понякога много време не стига
за да се реши
да долети.
Не се обезсърчавай –
чакай,
чакай, ако трябва с години.
Всъщност твоето търпение
не е от никакво значение
за красотата на това творение.
Когато птичето долети,
ако изобщо прецени,
запази дълбока тишина,
и го чакай да намери своята врата.
Когато птичето мине през нея,
ти лекичко се протегни
и я затвори.
После
изтрий внимателно
клетката от твоето платно
без да докосваш на птичето
нито едно перо.
После нарисувай дървото
като най-красивото клонче
избери за своето птиче.
Нарисувай също зелени листа,
добави на вятъра свежестта,
на слънцето нежната топлина
и шумът на насекомите в лятната суха трева.
И после чакай птичето да реши да запее.
Ако птичето не иска да пее
това не е на добре,
защото значи, че рисуваш зле.
Но, ако птичето все пак се реши
и те удостои
със своята песен,
това е повече от добре
и означава, че ще ти даде,
едно свое перце,
с което да напишеш
името си долу, в ъгъла, под неговото краче.

 

********

Тази любов

Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
И безнадеждна
Тази любов
Хубава като деня
Лоша като времето
Когато лошо е то
Тази любов така истинска
Така красива
Така щастлива
Така игрива
Така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмното
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта
Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват
Тази любов така търсена
И от нас все чакана
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
Тази любов – цялата
Толкова жива все още
Така обляна от слънце
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата
Да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
И още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим
Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като деня
Крехка като децата
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки
И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
Там, където беше преди
Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
Те забравихме
Но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на земята
Не допускай да ни обгърне студа
Много далеч все още
И без значение къде
Покажи ни, че те има
След много време в края на една гора
В гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
И ни спаси.

превод: Даниела Соколова

Не бойте се!

Не бойте се, честни и примерни хора, 
вашите покойници се пазят добре, 
те си имат пазачи като тези в затвора 
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден 
със желязна решетка, 
като детско креватче – 
мярка разумна, ако питате мен, 
предвид на това, че 
може би и в съня ни, наречен 
“вечен”, 
сънища има, тъй че вашият скъп 
покоен роднина, както спи си по гръб, 
да сънува, че още е жив на земята, 
и подобно детенцето, което се мята, 
сънувайки нещо, и той да изрита 
като детско юрганче в съня си гранита 
и – хоп! – 
да се изтърси от своя гроб…
Какъв ужас! Да падне в живота обратно – 
това би било съвсем неприятно! 
Представете си само: да трябва отново 
с документи и слово 
да се доказват толкоз много неща – 
най-напред обичта, 
после страданието, 
след това завещанието…
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора – 
покойните нямат възможност за втора 
следсмъртна разходка по нашия свят – 
когато веднъж им е упокоят изпят, 
никакво връщане на старите теми, 
тъй че вашите амфори със хризантеми 
ще стоят непокътнати навред из алеите 
и все тъй азалеите 
ще красят мавзолеите 
и вие без поводи да се тревожите 
преспокойно ще можете 
да градинарствате със своите лейки, 
все така безутешно и дълбоко скърбейки.

Превод Валери Петров

Гарнизонен отпуск

Сложих си кепето в клетката 
и излязох с птичето върху главата си. 
– Я, виж ти, 
откога не отдаваме чест? – 
ни запита майорът. 
– Съвсем не, не отдаваме чест! – 
отвърна му птичето. 
– Е, добре, 
извинявайте, аз пък мислех, че се козирува – 
каза майорът. 
– Извинен сте, на всеки се случва да сбърка – 
отвърна му птичето.

Превод Иван Бориславов

Толкова по-зле

Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал. 
И толкова по-зле за хората, които не обичат 
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал, 
които не разбират, 
които не разбират кучето, 
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези, 
които казват, че обичат кучета, 
но при условие, че…
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че…
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.

Превод Иван Бориславов

Още стихове на Жак Превер – тук :