magnifisonz.com /
Роалд Дал (на норвежки: Roald Dahl – Руал Дал, произношение на английски Роуалд Даал) е уелски писател-хуморист от норвежки произход, известен с късите си разкази с неочакван край и произведенията си за деца.
| Роалд Дал | |
|---|---|
Роалд Дал през 1954 година
|
|
| Псевдоним | роа |
| Роден | 13 септември 1916 г.
Ландаф, Кардиф, Уелс
|
| Починал | 23 ноември 1990 г.
Грейт Мисендън, Бъкингамшър, Англия
|
| Професия | писател, сценарист |
| Националност |  Уелс Великобритания |
| Жанр | детска литература, роман |
Кръстен е на полярния изследовател Руал Амундсен. Когато е само на 4 г., умират сестра му и баща му. Участва като пилот във Втората световна война. На 19 септември 1940 г. самолетът му се разбива, тежко е ранен и за известно време губи зрението си. Възстановява се и се връща на бойното поле отново като пилот в началото на 1942 г.
Висок е почти 2 метра. Женен е за американската актриса Патриша Нийл от 1953 до 1983 г., с която имат 5 деца. Най-голямата им дъщеря умира в детска възраст.
Автор е на книги за деца като „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Матилда“, „Вещици“, „Г.Д.В.“, „Вълшебният пръст“, „Семейство Тъпашки“, „Фантастичния господин Фокс“, а също и за възрастни – романа „Моят чичо Осуалд“, „Разкази с неочакван край“ и др.
„Изкуството е безнравствено само когато с него са ангажирани аматьори.”
„Просто четете и нека думите галят ухото ви като музика.”
„Има ли значение кой си и как изглеждаш, когато те обичат!?”
„Малко глупости от време на време са наслада и за най-мъдрия човек.”
„Много е трудно да измислиш добър сюжет. Всеки разказ се гради на силен сюжет, който го поддържа интересен до самият край.”
„В крайна сметка гледай с отворени очи целия свят около теб, защото най-великите тайни винаги са скрити на най-неочакваните места. Тези, които не вярват в магията, никога няма да я намерят.”
„О, моля, о, моля, ние се молим да изхвърлиш телевизора си и да сложиш на негово място един хубав шкаф за книги на стената.”
„Почти всяка книга се ражда от приключение в реалния свят, но за да има историята ви забавен характер добавете и измислени от вас случки. Можете да използвате и мечтите си за създаването на книга.“
„Човек с добри мисли никога не може да бъде грозен. Може да имаш крив нос, сбъркана уста, двойна брадичка или криви зъби, но ако имаш добри мисли, те ще блестят от твоето лице и ще направят така, че да изглеждаш добре.”
„Да имаш власт изобщо не е толкова важно пред това да избереш какво да правиш с нея.”
„Хобито ми е да уча децата да бъдат читатели, да им е комфортно с книга, а не да се обезсърчават. Книгите не трябва да бъдат обезсърчаващи, а забавни, вълнуващи и прекрасни. А ако се учиш да бъдеш читател, това ти дава страхотно предимство.”
„Книгите я транспортираха до нови светове и я представиха на невероятни хора, които живеят вълнуващо. Тя пътува с кораб с Джоузеф Конрад, отиде до Африка с Ърнест Хемингуей и до Индия с Ръдиард Киплинг. Пропътува целия свят, докато седеше в малката си стая в английско селце.”
„Има нещо смешно в майките и бащите. Дори детето им да е най-гнусното същество, което може да си представите, те продължават да си мислят, че то е прекрасно”
„Най-важната функция на детския писател и да напише книга, която е толкова абсорбираща, вълнуваща, забавна, красива и да се чете бързо, че детето да се влюби в нея. Тази първа любов между детето и книгата ще доведе до други влюбвания в други книги и по този начин битката, най-вероятно, е спечелена. Освен това детето ще е научило нещо, което ще му помогне по пътя през годините”.
„И най-вече гледайте с искрящи очи целия свят около вас, защото най-големите тайни са скрити на най-неочакваните места.”
„Гневът и омразата са способни на изключително концентрирана мисъл.“
„Жените са неразгадаеми като океана.“
„Ако си добър, добър е и животът ти.”
„Ако носиш в себе си добри мисли, те ще изгреят на лицето ти като слънчеви лъчи и ти винаги ще изглеждаш прекрасно.“
„Изучавай Хемингуей, особено ранното му творчество. Научи се да пишеш кратки изречения. Много по-добре е: „Тя беше високо момиче с големи гърди“, отколкото: „Тя беше високо момиче с оформени, забележителни и големи гърди“ или подобни глупости. Първият вариант казва всичко.“
Вещиците (откъс)
Превод от английски – Катя Перчинкова, 2011
Бележка за вещиците
В приказките вещиците винаги носят смешни черни шапки, черни наметала и летят с метли.
Но това не е приказка. Това е история за истински вещици.
Най-важното, което трябва да знаете за истинските вещици, е следното. Слушайте много внимателно и никога не забравяйте онова, което ще прочетете сега.
Истинските вещици носят обикновени дрехи и изглеждат почти като обикновени жени. Те живеят в обикновени къщи и имат обикновена работа.
Затова е толкова трудно да бъдат заловени.
Не можете да си представите колко яростно истинската вещица мрази децата.
Истинската вещица прекарва времето си в кроене на планове как да се отърве от децата на нейната територия. Тя копнее да ги изтреби едно по едно и по цял ден мисли само за това. Дори да работи като касиерка в супермаркет, като машинописка на някой бизнесмен или докато кара хубавата си кола (а вещиците правят всички тези неща), тя крои планове и в главата й врят и кипят кръвожадни идеи.
„Кое дете — повтаря си тя по цял ден, — кое дете точно да унищожа сега?“
Истинската вещица изпитва такова удоволствие да изтребва деца, каквото вие изпитвате, когато ядете ягоди с гъста сметана.
Ако не унищожава по едно дете седмично, започва да става кисела.
По едно дете на седмица прави петдесет и две деца на година.
Хвани ги, смачкай ги и ги затрий от лицето на земята!
Това е девизът на вещиците.
Вещицата избира жертвата си много внимателно. След това дебне злочестото дете, както ловецът дебне малка птичка в гората. Тя стъпва ловко. Движи се безшумно. Приближава се все повече. И най-накрая, когато всичко е готово… фиууу!… връхлита върху него! Прехвърчат искри! Лумват пламъци. Закипява масло. Плъхове вият. Кожата се съсухря. И детето изчезва.
Трябва да знаете, че вещицата не удря децата по главите, не ги наръгва с нож, нито стреля по тях с пистолет. Полицията залавя хората, които вършат подобни неща.
Вещицата обаче никога не я хващат. Не забравяйте, че от пръстите й струи магия, а в кръвта й кипи злоба. Може да накара камъните да скачат като жаби и по повърхността на водата да лумват огнени езици.
Магическите й сили са страховити.
За щастие днес по света не са останали много истински вещици. Но все пак са достатъчно на брой, за да се притесняваме. В Англия има всичко на всичко може би около сто вещици. В някои страни живеят повече, в други — не чак толкова. Но няма държава по света, където те да не се срещат.
Вещиците винаги са жени.
Не искам да говоря лошо за жените. Повечето са прекрасни. Но е факт, че всички вещици са жени. Не съществува такова нещо като вещица мъж.
От друга страна, таласъмите са винаги от мъжки пол. Както и върколаците. Тези твари също са опасни. Но нито една от тях не е и наполовина толкова опасна, колкото истинската вещица.
А от всички опасни твари за децата, истинската вещица е най-страховитото същество на земята. Тя е двойно по-опасна, тъй като на външен вид изглежда съвсем безобидна. Дори след като научите всички тайни (ще ви ги кажа след малко), пак няма как да сте напълно сигурни дали виждате вещица, или просто мила жена.
Ако тигърът можеше да се преобрази на голямо куче, размахващо дружелюбно опашка, вероятно щяхте да се приближите до него и да го потупате по главата. И тогава с вас щеше да е свършено. Същото е и с вещиците. На пръв поглед те изглеждат като мили жени.
Ако обичате, разгледайте картинката по-долу. Коя от двете жени е вещица? Труден въпрос, но всяко дете трябва да се опита да отговори.
Защото в този миг в съседната къща е възможно да живее вещица.
Вещица може да е жената с ясните очи, която тази сутрин седеше срещу вас в автобуса.
Може да е дамата с ослепителна усмивка, която ни почерпи с бонбон от бяла хартиена торбичка на улицата преди обяд.
Може дори да е — от това ще ви се изправи косата — може дори да е милата ви учителка, която в момента ви чете тази книжка. Огледайте внимателно учителката си. Тя вероятно просто ще се усмихне на подобно абсурдно твърдение. Не се оставяйте това да ви заблуди. Може би го прави, защото е лукава.
Разбира се, и за миг не твърдя, че учителката ви наистина е вещица. Казвам само, че не е изключено. Малко вероятно е, но — а това е едно голямо „но“ — не е невъзможно.
Ех, само ако имаше начин да познаем със сигурност дали една жена е вещица, бихме могли да хванем всички тях и да ги напъхаме в месомелачка. За съжаление няма такъв начин. Но има някои едва забележими знаци, за които да се оглеждате — чудати дребни навици, характерни за всички вещици. Ако научите кои са те и ако ги запомните, може би ще имате шанс да се измъкнете от хватката им, преди да пораснете.