magnifisonz.com /
Сър Алфред Джоузеф Хичкок е английски кинорежисьор, продуцент и сценарист, създател на много от похватите в жанра на психологическия трилър. След успешна кариера в нямото кино и ранното озвучено кино в родината си, той се премества в Холивуд и през 1956 година става американски гражданин, оставайки британски поданик.
„Съспенс” е понятие, въведено от Алфред Хичкок в киното, след което прието от други коментатори на повествованието и по отношение на писателското творчество. То се свързва с понятието „трилър“, което представлява произведение на изкуството, съдържащо или основаващо се на съспенса.
Понятието „съспенс“ идва от латинската дума „suspense“.
Думата включва следните значения:
- тревожност, напрежение, нервност, възбуда, очакване, вълнение;
- нерешителност, несигурност, очакване на опасни или неизвестни събития, безпокойство;
Съспенсът е визуална и комуникативна драматизация на сюжетния материал в един филм или роман, или казано по друг начин, възможно най-интензивното представяне на драматичните ситуации, като се използват различни елементи, които да породят напрежение или очакване на опасни и непредвидими за героите ситуации.
Добре изграденият съспенс и стегнатото действие на сюжета са задължителен елемент за всеки трилър. След съспенса идва хорърът, чието очакване или проявление нагнетява съспенса.
Освен драматизъм и страх, съспенсът може да има и положителна посока в случаите, когато се очаква положителната развръзка в края на филма или книгата. Положителна посока най-често имаме по отношение на серийните произведения, когато потребителят е убеден, че хорърът няма да е фатален за главните действащи лица.
ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ :
- Опитваме се да разкажем интересна история и да разработим добър сценарий. Темите се появяват по-нататък.
- Ако трябва да снимам филмова сцена в Австралия, ще накарам един полицай да скочи в торбата на някое кенгуру и да му нареди: „Следвай тази кола!“
- Драмата е животът, лишен от скучните моменти.
- За мен „Психо“ беше голяма комедия. Трябваше да бъде.
- Когато някой актьор дойде при мен и поиска да обсъдим ролята му, аз му казвам: „Всичко е в сценария“. Ако той попита: „Но каква ми е мотивацията?“, аз казвам: „Заплатата ти“.
- Дължината на един филм трябва да е директно свързана с издържливостта на пикочния мехур.
- Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.
- Дисни е най-добър в избора на актьорите. Ако някой не му харесва, просто го изтрива.
- Гледката на убийства по телевизията помага да се справяме с враждебността си. Ако някой не изпитва никаква враждебност – нека гледа реклами.
- Телевизията върна отново убийството у дома – там, където му е мястото.
- Някои от най-жестоките убийства се случват в спокойна домашна обстановка, извършени с нежност на някое тривиално, уютно място, като масата в кухнята.
- Има няколко разлики между един футболен мач и някоя революция. Първо футболният мач обикновено трае по-дълго и участниците носят униформи. Освен това контузиите там са по-чести.
- Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.
- Смятам, че този който е измислил гайдата, е бил вдъхновен от гледката на човек, носещ под мишница възмутено прасе-астматик. За нещасие, звукът на гайдаря, никога не може да се сравни по чистота и въздействие със звуците, които постига прасето.
По време на своята кариера, обхващаща повече от половин век, Хичкок си изгражда специфичен и разпознаваем режисьорски стил. Зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок конструира сцените по начин, който манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа, за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с „ледени блондинки“.
Много от филмите му завършват с неочакван обрат и имат напрегнат сюжет с насилие, убийства и престъпления, макар че често криминалната загадка служи само за отвличане на вниманието от психологическото изследване на героите. Филмите на Хичкок заемат много теми от психоанализата и съдържат силен сексуален подтекст.
Алфред Хичкок режисира повече от петдесет пълнометражни филма в рамките на кариера, продължила шест десетилетия. Често определян като най-великият британски режисьор, той е класиран пръв в анкета сред британски кинокритици, проведена през 2007 година. По този повод вестник Дейли Телеграф пише: „Безспорно най-великият кинорежисьор, появил се на тези острови, Хичкок прави повече от всеки друг за оформянето на съвременното кино, които би било напълно различно без него. Неговият усет беше към повествованието, безмилостно прикривайки ключова информация (от своите герои и от нас) и ангажирайки емоциите на публиката, както никой друг.“ Американското списание „Movie Maker“ също го смята за най-влиятелния кинорежисьор на всички времена.
Известен със своите камео роли в собствените си филми, с множеството си интервюта и с воденото от него популярно телевизионно предаване Алфред Хичкок представя, Хичкок се превръща в една от иконите на популярната култура в средата на 20 век.
Хичкок е роден на 13 август 1899 г. в лондонското предградие Лейтънстоун. Той е вторият син и най-малкото от трите деца на Уилям Хичкок (1862-1914), продавач на зеленчуци и птици, и Ема Джейн Хичкок (по баща Уелан; 1863-1942). Кръстен е на Алфред, брат на баща му. Майка му и баба му по бащина линия са с ирландскипроизход и Алфред Хичкок е възпитан като католик, като от деветата си година учи в йезуитския колеж „Свети Игнаций“ в квартала Стамфърд Хил.
По-късно Хичкок се описва като много самотен и затворен в детските си години, като това положение се утежнява от факта, че е доста дебел. Той разказва, че е изпращан многократно от баща си в местния полицейски участък с бележка, искаща от служителите там да го затворят за десет минути като наказание за лошо поведение. Идеята за грубо отношение или несправедливо обвинение често се появява във филмите на Хичкок. Майката на Хичкок често го кара да се обръща към нея, застанал край леглото ѝ, особено, ако се е държал лошо, принуждавайки го да стои така с часове. Тези преживявания по-късно са използвани в представянето на Норман Бейтс във филма „Психо“.
През този период Хичкок започва да се интересува от фотография и е нает като дизайнер на заглавни надписи във филм на лондонския клон на филмовата компания, превърнала се по-късно в Парамаунт Пикчърс. През 1920 година получава постоянна работа в киностудиото Айлингтън, притежавано първоначално от американската компания Феймъз Плейърт – Ласки, а след това от британската Гейнсбъроу Пикчърс, където в продължение на няколко години изработва дизайна на титри за неми филми.
През 1924 година Хичкок отива в Германия с режисьора Греъм Кътс. В Подсдам те снимат филма „Принцесата и цигуларят“ („Die Prinzessin und der Geiger“), съавтор на чийто сценарий е Хичкок. Там той наблюдава част от снимките на „Последният човек“ („Der letzte Mann“) наФридрих Мурнау и остава силно впечатлен от неговата работа. По-късно той ще използва много от сценографските техники на Мурнау в своите собствени филми. По-късно Хичкок твърди, че по това време силно влияние му е оказал и филмът „Уморената смърт“ („Der müde Tod“; 1921) на Фриц Ланг.
Кариерата на Алфред Хичкок като режисьор започва в началото на 20-те години, но първите му филми се превръщат в поредица от неуспехи. За пръв път режисира филм през 1922 година – „Номер 13“ („Number 13“), но продукцията е прекратена поради финансови проблеми, а няколкото завършени до този момент сцени впоследствие са загубени. Подобна е съдбата и на „Винаги казвай на жена си“ („Always Tell Your Wife“; 1923), късометражна комедия, в която Хичкок не е посочен като режисьор и от която днес са запазени само едно или две копия. През 1925 година продуцентът Майкъл Балкън дава възможност на Хичкок да режисира филма „Градината на удоволствията“ („The Pleasure Garden“), заснет в берлинското киностудио УФА. Филмът се превръща във финансов провал. През 1926 година Хичкок режисира драмата „Планинският орел“ („The Mountain Eagle“), която също е изгубена.
Обрат в неуспешната до този момент кариера на Хичкок настъпва с излезлия през януари 1927 година филм „Наемателят“ („The Lodger: A Story of the London Fog“), който е финансово успешен и посрещнат с одобрението на британската критика. Както и повечето от дотогавашните му работи, филмът е повлиян от експресионистките техники, лично наблюдавани от Хичкок в Германия. Някои автори определят „Наемателят“ като първият типично „Хичкоковски“ филм, включваш някои от повтарящите се мотиви в творчеството на режисьора, като този за „грешния човек“. Във филма Хичкок за пръв път използва стъклен под, за да покаже действие, развиващо се на горния етаж – напълно новаторски похват, който дава възможност за използване на невиждани дотогава кадри. В „Наемателят“ Хичкок прави и още един дебют, този на статист. Оттук нататък той ще се появява във всички свои филми, което се превръща в негова запазена марка.
След успеха на „Наемателят“ Хичкок наема специален човек, който да се грижи за публичния му образ. На 2 декември 1926 година той се жени за Алма Ревил, която работи като асистент-режсьор по „Наемателят“. Алма Ревил продължава да работи с Хичкок и през следващите години и той често отбелязва в частни разговори нейният принос към филмите му. Двамата имат едно дете, бъдещата актриса Патриша Хичкок, която се ражда през 1928 година.
След няколко не толкова забележителни филми, през 1929 година Хичкок започва да работи по „Шантаж“ („Blackmail“). По време на снимките от киностудиото решават филмът да бъде озвучен. Като един от първите озвучени филми „Шантаж“ често е сочен като важен момент в историята на киното и често е определян като първият британски озвучен пълнометражен филм. Кулминационната сцена на филма протича на купола на Британския музей, с което „Шантаж“ поставя началото на друг повтарящ се мотив в творчеството на Хичкок – използването на известни забележителности като фон на напрегнати сцени.
По-късно Хичкок разказва как е използвал озвучаването като специален елемент на филма, например акцентирайки на думата „нож“ по време на разговор с жената, заподозряна в убийство. Главната роля се изпълнява от чешката звезда Ани Ондра, която говори английски със силен акцент, поради което е използвана примитивна форма на синхронен дублаж – актрисата само си отваря устата, а репликите са произнасяни по микрофон от стояща извън кадъра дубльорка.
Когато снима “Човекът, който знаеше прекалено много”/1934/ и “39-те стъпала”/1935/, Хичкок осъзнава, че ще се занимава изцяло със съспенс филми.
Топ 10 филми на Хичкок (видео) :
През 1940 г. заминава за Холивуд. Снима продуцирания от Дейвид Селзник филм “Ребека” („Оскар“ за най-добър филм), който е екранизация поДафни дю Морие. Режисьорът вече е заснел “Странноприемница “Ямайка”/1939/ по неин роман, а през 1963 г. ще създаде и шедьовъра “Птиците” отново по сюжет на дьо Мюрие. Алфред Хичкок е известен с огромната си колекция от разкази на известни и неизвестни автори, в които вижда потенциална възможност за екранизиране. Всичките му филми са заснети по нечие литературно произведение. Тази проста формула е доказала своята функционалност и във филми на други режисьори, но съвременните творци доста я пренебрегват, което води до появата на все повече безвкусици.
Американският период на Хичкок е най-плодотворен. В него той създава най-известните творби от своята филмография превърнали се в истинска класика: „Омагьосаният“/1945/; “Небезизвестните”/1946/; “Делото “Парадийн”/1948/; “Въжето”/1948/; “Непознати във влака”/1951/; “Набери “У” за убийство”/1954/; „Прозорец към двора“/1954/; “Да хванеш крадец”/1955/; “Неприятности с Хари”/1955/; “Шемет”/1958/; „Север-северозапад“/1959/; “Психо”/1960/; “Птиците”/1963/; “Марни”/1964/; “Разкъсаната завеса”/1966/.През 1971 г. се завръща в Англия, където снима последните си два филма “Полуда”/1972/ и “Семеен заговор”/1976/.
Хичкок твърди, че успеха на един филм се дължи и на участието на поне една звезда. Той спазва това правила и снима Лорънс Оливие, Грегъри Пек,Кари Грант, Ингрид Бергман, Джеймс Стюарт, Грейс Кели, Ким Новак, Шон Конъри, Пол Нюман, Типи Хедрен, Шърли Маклейн, Брус Дърн.
Хичкок притежава още една уникална способност, която нарича “Всевиждащото око”, т.е., че умее да види филма още преди да е заснет. Самият той споделя, че за него работата приключва след оформяне на режисьорската книга. Снимачният период и монтажа са “необходимата досада”.
Заради спецификата на своето творчество, той е наречен “краля на ужаса”. Хичкок няма нищо против да поддържа този имидж. За рождения ден наМелани Грифит /която е дъщеря на неговата актриса Типи Хедрен/, той ѝ подарява кукла, представляваща майка ѝ от филма “Птиците”, поставена в ковчег. Или спомена на Луис Бунюел за първата си среща с Хичкок, която се състои на една режисьорска сбирка. Бунюел току-що е заснел “Тристана”/1970/ и Хичкок цяла вечер му говорил, че е ужасно впечатлен от отрязания крак на Катрин Деньов. На фона на днешните “ужасии” и в киното, и изобщо в ежедневието, неговите филми звучат като детска приказка. Хичкок казваше: “Аз мога да екранизирам и “Пепеляшка”, само че зрителите ще търсят трупа в каляската.”
Всички появявания на Хичкок в негови филми :