Балканският музикален гений Микис Теодоракис на 94 години

magnifisonz.com /

 

Микис Теодоракис (на гръцки: Μίκης Θεοδωράκης) е гръцки композитор, политик и общественик от 20 век. Получава международно признание с музиката към филмите „Зорба гъркът“ (1964) и „Серпико“ (1973). През 1964 г. за първи път става член на гръцкия парламент с Единната демократическа лява партия (ЕДА).

Микис Теодоракис

Μίκης Θεοδωράκης
гръцки композитор
Микис Теодоракис през 2004 година

Микис Теодоракис през 2004 година

Роден
29 юли 1925 г. (94 г.)
Хиос, Гърция
Националност Флаг на Гърция Гърция
Професия композитор
Музикална кариера
Активни години 1943–досега

По време на Втората световна война участва в съпротивителното движение, залавян е и подлаган на разпит от фашистите. В периода на гражданската война (1946 – 1949) е заточен на остров Икария, а след това и в концлагер.

През 1950 г. завършва Атинската консерватория, а от 1954 до 1959 г. учи в Парижката консерватория. Докато живее в Париж, твори усилено. От този период са множество прелюдии, сонати, симфонии и 3 балета. През 1959 г. се завръща в Гърция, но поради политическата си дейност музиката му е забранена, изпратен е в затвор, където лежи 6 месеца, а през 1969 отново попада в концлагер.

След застъпването за него на известни личности по света той напуска Гърция и отново живее в Париж до падането на военната хунта през 1974 г., когато се завръща окончателно в Гърция. През 1980-те и 1990-те е избран като депутат два пъти с Гръцката комунистическа партия (ККЕ) и два пъти с „Нова демокрация“, дори става министър без портфейл в правителството на Константинос Мицотакис. Понастоящем е пенсионер.

„65 години след победата над нацизма и фашизма европейските народи стоят пред драматична заплаха – този път не от военно, а от финансово, социално и политическо естество. В последните 18 месеца една нова „империя на парите“ систематично напада една след друга европейските държави, без да й бъде оказвана сериозна съпротива. Европейските правителства не само не могат да защитят европейските народи от стихията на пазарите; напротив: те се опитват „да успокоят“ тъкмо пазарите, като провеждат политики, напомнящи начина, по който през 30-те години правителствата опитваха да се справят с нацизма. Те организират „дългови войни“ между народите на Европа точно така, както те бяха доведени от belle epoque до Първата световна война.”

„В началото тази война бе пропагандна и напомняше на кампаниите срещу вражески, отритнати държави като Ирак и Югославия. Тази кампания представяше Гърция като страна на мързеливи и корумпирани граждани и прехвърляше отговорността за дълговата криза не на международните банки, а на „прасетата“ в Европа, както пропагандно ги събираше под съкращението PIIGS.”

„Днес сме изправени пред опасността да повторим на континента финансовия еквивалент на двете световни войни, да изпаднем в хаос и разрушения след употреба на оръжията в полза на международната империя на парите, в чийто икономически епицентър бушува пазарната стихия.”

„Империята на парите“ изисква бързо, насилствено и брутално превръщане на една страна от еврозоната, на Гърция, в страна от „третия свят“ чрез така наречената „спасителна“ програма; в действителност това е „спасяване“ на банките, които отпускаха пари на държавата.”

„Упражняваната в и над Гърция политика, която се опитва да се разпространи навсякъде, е същата, която бе приложена в Чили на Пиночет, в Русия на Елцин или в Аржентина; тя ще има и същите последствия, ако не бъде веднага прекратена. Вследствие на тази програма, която заблуждава, че помага на страната, Гърция сега стои на прага на стопанска и социална катастрофа; Гърция бива използвана за опитно зайче, за да се измери реакцията на хората в условия на социален дарвинизъм и да даде плашещ пример на целия Европейски съюз какво би могло да се случи на някоя друга страна членка.”

„Днес класата на богатите опорочава тоя хуманен дух: „Пазарите са мярка на всички неща“ е мотото, което нашето политическо ръководство с готовност поддържа във фаустовски съюз с дявола на парите…”

„Ние трябва да отбием атаките срещу Гърция и другите страни от периферията на ЕС; трябва да спрем безотговорната политика на орязване на разходи и на приватизация, водеща пряко до криза, по-опасна от тази през 1929 г.”

Из „Призив на Микис Теодоракис и Манолис Глезос“, Атина, октомври 2011 г

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.