magniofisonz.com / 

Джордж Бърнард Шоу е виден британски писател от ирландски произход – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Носител на Нобелова награда за литература (1925 година).

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ : 

„Човек, който не вярва в нищо, се страхува от всичко.“

„Щастие през целия живот?! Никой не би понесъл нещо такова! Това би бил ад на земята!!!“

„Светът се управлява от младите, които са остарели.“

„Разумният човек се опитва да се приспособи към света. Неразумният – да приспособи света към себе си. Затова човешкият прогрес се дължи на неразумните.“

„Нищо, което си заслужава да притежаваш, не може да бъде постигнато без риск.“

„Има две трагедии в живота – едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата – да си го върнеш.“

„Не бива да предполагате, че щом съм човек на перото, никога не съм се опитвал честно да си печеля хляба.“

„Не съм достатъчно млад, за да знам всичко.“

„Фактът, че вярващия е по-щастлив от скептика, по нищо не се отличава от факта, че пияният е по-щастлив от трезвеника.“

„Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш.“

„Най-големия ни грях към ближния не е ненавистта, а безразличието.“

„Мислите скачат като бълхи, но не всекиго хапят.“

„Какво ще каже историята? Историята ще поизлъже, както винаги.“

„Властта не развращава хората, но глупаците, изкачили се на върха на властта, я развращават.“

„Много велики истини са били в началото кощунство.“

„Който не умее да се учи, преподава.“

„Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът – парашута.“

„Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея.“

„Демокрацията е механизъм, гарантиращ ни, че ще ни управляват толкова добре, колкото заслужаваме.“

„Демокрацията не може да се издигне по-високо от нивото на този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели.“

„Напредък е невъзможен без промяна и онези, които не са способни да променят мисленето си, не могат да променят нищо.“

„За своето положение хората винаги винят обстоятелствата. Онези, които успяват в живота, които вървят напред и нагоре, търсят желаните от тях обстоятелства, а когато не могат да ги намерят, ги създават.“

„Аз мисля, че човешкият живот винаги си заслужава да бъде спасен, независимо от това кой е човека.“

„Не прави на другите това, което би искал те да направят за теб. Можете да имате различни вкусове.“

„Когато четете биографии, помнете, че истината никога не става за публикуване.“

„Четенето направи Дон Кихот рицар, а вярата в прочетеното го направи умопобъркан.“

„Да изучиш законите на живота значи да изпиташ поредица от унижения, все едно се учиш да караш кънки. Единственият изход е да се смееш над себе си, заедно със зяпачите.“

„В нашия свят опасността винаги застрашава този, който се страхува.“

„Това е и секретът на героизма – никога да не позволявате на страха от смъртта да ръководи вашия живот.“

„Патриотизъм – това е, когато считате, че тази страна е най-хубава в сравнение с всички останали, само заради това, че вие сте се родили там.“

„Любов – това е грубо преувеличаване на различията между един човек и всички останали.“

„Най-голямото престъпление е безнаказаността.“

„Опасно е да бъдеш искрен, ако си същевременно и глупав.“

„Бях свободомислещ преди да умея да мисля.“

„Моят начин да се шегувам е да говоря истината. На света няма нищо по-смешно.“

„Понякога трябва да разсмееш хората, за да ги отвлечеш от намерението им да те обесят.“

„Ако човек реши да убие тигър, това се нарича спорт. Ако тигър реши да убие човек, това се нарича кръвожадност.“

„Добродетелта се състои не в отсъствие на страсти, а в управлението им.“

„Танците – това е перпендикулярно изражение на хоризонтални желания.“

„Аз не обичам да се сражавам, аз обичам да побеждавам.“

„Идеалите са като звездите – ако не можем да ги достигнем, поне можем да се ориенираме по тях.“

„Живата несполука е по-добра от мъртвия шедьовър.“

„Ако вие имате ябълка и аз имам една ябълка, и ако ние си обменим тези ябълки, то и при вас и при мен ще остане по една ябълка. Но ако вие имате идея и аз имам идея и ние обменим нашите идеи, то всеки от нас ще има по две идеи.“

“ Хората винаги прехвърлят вината на обстоятелствата в които са попаданали. Аз не вярвам в обстоятелствата. Хората които владеят света са онези които гледат само напред и нагоре, търсят обстоятелствата които са им изгодни, и ако не ги намерят просто ги създават.“

Джордж Бърнард Шоу е роден в Дъблин, Ирландия. Никой от романите на Шоу не намира издател. Той сътрудничи на редица литературни издания (списание „Стар“ и вестниците „Пел Мел“ и „Уърлд“), където завежда рубриките „музикална критика“ и „театрален живот“. Статиите си подписва с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за рядко оригинален и остроумен журналист, който изразява смело своите мнения.

Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си „Къщата на вдовеца“, която включва в цикъла „Неприятни пиеси“. В този цикъл са включени още 2 пиеси: „Обичаният мъж“ (1893) и „Професията на госпожа Уорън“ (1894). Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат 8 години, за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл „Приятни пиеси“ обхваща: „Героят и войникът“(1895) – действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, „Кандида“ (1894), „Избранникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“ (1894). Третият цикъл са 3 пиеси запуритани: „Ученикът на дявола“ (1898), „Цезар и Клеопатра“ (1899) и „Промяната у капитан Брасбоунд“ (1899). Към същия период от творческата му дейност се отнасят и комедиите „Човек и свръхчовек“ (1903), „Другият остров на Джон Бул“ (1904), „Майор Барбара“ (1905), „Дилемата на лекаря“ (1906), „Женитба“ (1908), „Неравен брак“ (1909), „Разобличението на Бланко Поснет“(1908), „Андрокъл и лъвът“ (1912),“Пигмалион“ (1913). През периода 1912-1918 г. Шоу пише едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни теми. След войната създава пиесите „Домът на разбитите сърца“ (1919), „Връщане в Матюзалем“ (1920), „Света Йоанна“ (1923), „Кола с ябълки“ (1929), „Много е хубаво, за да бъде вярно“ (1931), „Милионершата“ (1935), „На скалите“ (1933), „Женева“ (1938), „В щастливите дни на Карл Чарлз“ (1939).

С пиесата „Пигмалион“ той взима наградата „Оскар“.

Шоу е известен с изключително острия си език, като строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Той е сред създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира към социална справедливост. Сред най-известните му и бляскави произведения са: “Къщите на вдовиците” (пиеса, публикувана през 1893 от цикъла „Неприятни пиеси“), “Професията на мисис Уорън“ (драма с основна тема проституцията), “Кандида”, “Избраник на съдбата”, “Човек и свръхчовек”, “Майор Барбара”, „Андрокъл“ и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.

Почива на 94-годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.

 Десет малко популярни факти за Шоу :

1.  Той мразел името Джордж и предпочитал да го наричат Бърнард Шоу.
2.  Той е единственият човек, печелил както Нобелова награда (за литература през 1925 г.), така и „Оскар“ (за сценария на „Пигмалион” през 1938 г.).
3.  Роденият в Дъблин писател започва работа на 15-годишна възраст като младши чиновник в агенция за недвижими имоти с годишна заплата от 18 паунда на година.
4.  По-късно описва работата си като „проклето пропиляване на живота”.
5.  Въпреки че през целия си живот е поддръжник на социализма и реформата на азбуката…
6.  …създадената от него азбука, в чието популяризиране влага доста средства, никога не става популярна. Целта й е да премахне някои несъответствия в английския правопис.
7.  През целия си живот е вегетарианец и противник на участието на Великобритания в Първата световна война.
8.  Поради пацифистките си памфлети и изказвания, той е изключен от клуба на драматурзите.
9.  „Ние не спираме да играем, защото остаряваме; остаряваме, защото спираме да играем.” (Дж. Б. Шоу)
10.  Умира на 94 години, като смъртта му е причинена от проблеми с бъбреците в следствие на падане от стълба, докато подкастрял дърво.