magnifisonz.com /
„Наистина, пътната ми чанта изгоря, но огнеупорните идеи останаха.“
Героят му е създаден в съавторство. Но е световноизвестен като Остап Бендер -„великият комбинатор“. Безскрупулният мошеник е основен герои в романите на Иля Илф и Евгений Петров „Дванадесетте стола“ (1928) и „Златният телец“ (1931).
Иля Илф е роден в края на XIX век в Одеса. Публикува свои стихове в списание под женски псевдоним. Тогава в Одеса се появява псевдонимът „Илф“. От 1923 г. Иля Илф се премества да живее в Москва, където се запознава с Евгений Петров. Двамата започват да работят заедно, съчиняват файлетони. През 1928 г. в списание „30 дни“ („30 дней“) е публикувано първото значимо произведение на тандема Илф и Петров – романът „Дванадесетте стола“. Три години по-късно излиза и вторият сатиричен роман с главен герой Остап Бендер – „Златният телец“. Иля Илф издъхва в Москва на 13 април 1937 г. от туберкулоза.
Предлагаме ви част от незабравимите цитати покрай Остап Бендер:
***
Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
***
Той обичаше и страдаше – обичаше парите и страдаше от тяхната липса.
***
Отнемането или измъкването на парите се мени в зависимост от условията. Лично аз владея четиристотин доста честни начини за отнемане. Но работата не е в начините. Работата е там, че днес няма богати хора.
***
С парите трябва да се разделите спокойно, без викове.
***
Финансовата пропаст е най-дълбоката. В нея можете да падате цял живот.
***
Ако се организира конкурс за лъжци, ще го спечели този, който казва истината.
***
Времето, което имаме – това са парите, които нямаме.
***
Не обичам парите. Обичам нещата, които мога да си купя с тях.
***
Аз не съм хирург. Аз съм невропатолог, психиатър. Изучавам душата на своите пациенти. И не зная защо, все попадам на глупави души.
***
Ледът се пропука, господа политици, пропука се и тръгна.
***
А може би искате да ви дам номера на сметката си?
***
Аз не съм нито ангел, нито дявол. Нямам нито крила, нито рога. Но чета, чета много. Чета телефонния указател и Наказателния кодекс – те са моята слабост.
***
Без документ вие не съществувате. За бюрокрацията документът е всичко.
***
Животът, уважаеми госпожи и господа съдебни заседатели, е проста работа, но не е за прости хора.
***
Бюстът или бедрата на всяка жена винаги пораждат поетични чувства в някой мъж.
***
Странно! Вие сте щастлив човек, а не сте член на нито една политическа партия.
***
Мене например ме хранят идеите. Аз не протягам ръка за киселите изпьлкомовски рубли. Моята черга е по-висока.
***
В Рио де Жанейро например крадените автомобили се пребоядисват в друг цвят. Това се върши от чисто хуманни съображения – да не се огорчава бившият собственик, като види, че с неговия автомобил се разхожда друг човек.
***
Щом в страната сноват някакви парични знаци, то трябва да има хора, които имат много от тях.
***
Времето, което имаме, е пари, които ние нямаме.
Васюкинци няма да дават никакви пари. Те ще по-лу-ча-ват! Всичко е извънредно просто. На турнира с участието на такива световноизвестни майстори ще се стекат любители на шахмата от целия свят. Стотици хиляди хора, материално осигурени хора, ще тръгнат за Васюки. Първо, речният транспорт не може да превози толкова много пътници. Следователно НКПС ще прокара железопътна магистрала Москва—Васюки. Това — едно. Второ — това са хотелите и небостъргачите за настаняване на гостите. Трето — повдигане на селското стопанство в радиус от хиляда километра: гостите трябва да бъдат продоволствувани със зеленчук, плодове, Хайвер, шоколадени бонбони. Дворецът, в който ще стане турнирът — четвърто. Пето — построяване на гараж за колите на гостите. За да бъдат предавани по целия свят сензационните резултати от турнира, ще се наложи да бъде построена свръхмощна радиостанция. Това — шесто. Сега относно железопътната магистрала Москва—Васюки. Няма съмнение, че тя не ще може да превози до Васюки всички желаещи. Оттука и нуждата от аеропорт „Голямо Васюки“ — редовно излитане на пътнически самолети и дирижабли за всички краища на света, включително Лос Анджелис и Мелбърн.
Ослепителни перспективи се разгърнаха пред васюкинските любители. Пределите на стаята се разшириха. Порутените стени на конезаводското гнездо рухнаха и вместо тях към синьото небе се извиси стъклен тридесет и три етажен дворец на шахматната мисъл. Във всяка негова зала, във всяка стая и дори в летящите като куршуми асансьори седяха замислени хора и играеха шах върху инкрустирани с малахит дъски…