Чеслав Милош – Гласът на страстта е по-добър от този на разума. Тези, които нямат страст, не могат да променят историята

magnifisonz.com /

https://i.pinimg.com/564x/33/08/75/330875d1e14ae0f6dc29aa4f044d9400.jpg

Чеслав Мѝлош (на полски: Czesław Miłosz) е полски поет, прозаик, есеист, литературен историк, преводач и дипломат, Нобелов лауреат за литература през 1980 година.

Съгласие

Късно настъпи за него времето на смирено
съгласие със себе си. „Да – каза си. –
Бях създаден да бъда поет
и нищо повече. Наистина нищо
извън това не умеех. Изпитвах голям срам,
но не можех да променя предопределението”.
 
Поетът: този, който непрекъснато мисли за нещо друго.
Неговата разсеяност докарва близките му до отчаяние.
Може би дори е лишен от човешки чувства.
 
Но в крайна сметка защо не?
В човешкото многообразие мутацията, вариантът
също са нужни. Да навестим поета
в малкия му дом в извехтялото предградие,
където отглежда зайци, спретва билкови отвари
и записва на лента херметични стихове.
Чеслав Милош

Czesław Miłosz
полски писател
Портретна фотография на Чеслав Милош (1999)

Портретна фотография на Чеслав Милош (1999)

Роден
30 юни 1911 г.
Сетеняй, Руска империя (днес Литва)
Починал
14 август 2004 г. (93 г.)
Краков, Полша
Националност Флаг на Полша Полша
Професия писател, дипломат, университетски преподавател
Литература
Жанрове стихотворение, есе, роман
Известни творби „Поробеният разум“ (1953)
Награди Нобелова награда за литература (1980)

 „О, да, не ще загина цял, от мене ще остане кратка бележка в том четиринайсети на енциклопедията между стотици Милери и Мики Маус.”

„Истинското, имам предвид Бог, продължава да бъде необяснимо.“

„Не искам да бъда бог или герой. Просто да се превърна в дърво, да остарявам с векове и да не наранявам никого.“

„Това, което няма сянка, няма силата да живее.“

 „Историята на моята глупост ще запълни много томове.“

„Съставен съм от притоворечия, затова поезията е по-добрата форма за мен от философията.“

 „Паметта ни е детска и запазва само това, от което се нуждаем.“

„Езикът е единствената родна земя.“

„Успокойте се. Както греховете, така и добрите ви дела ще бъдат изгубени в забрава.“

„Гласът на страстта е по-добър от този на разума. Тези, които нямат страст, не могат да променят историята.“

„Целта на поезията е да ни напомни колко трудно е да останем един и същ човек.“

„Истинският враг на човечеството е генерализацията.“

„Всички копнеем за най-голямата мъдрост, но накрая разчитаме само на себе си.“

„Иронията е славата на робите.“

 „Хората се хващат за илюзии, когато няма за какво друго да се държат.“

„Каква поезия е тази, която не спасява нации и народи?“

„Въпреки това влюбването не е същото като да умееш да обичаш.“

„Истинският опиум за хората е вярата в нищото след смъртта – огромната утеха от мисълта, че няма да бъдем съдени за всичките ни предателства, алчност, малодушия и убийства.“

„Когато писател се роди в едно семейство, това семейство е свършено.“

„Бих искал да покажа, че животът в страните, които се оказаха в границите на Източната империя, крие в себе си множество тайни. Всеки път, когато мисля за новата обществена система, която ми беше съдено да позная, изпитвам изумление…

 „Как човек може да бъде персиец?“ – пита Монтескьо, желаейки да изрази мисловната нагласа на парижаните, съмняващи се, че някакъв друг вид цивилизация освен тази, която те познават, е изобщо възможна. „Как може да се живее и да се мисли в страните на сталинизма?“ се питат мнозина днес. С една дума, това е повод да бъде изследвано как се приспособява към необикновени условия човешкото същество“.

„Каквито и да са причините за злото, самата същност на света е страданието – на човека и на всички живи същества. Да живееш означава да си белязан от смъртта и тъкмо нейната неизбежност лежи в сърцевината на християнството. Ето защо предмет на размишления не трябва да бъде наказанието или заслугите, а крехкостта на човека, така неизмерима.”

https://www.berfrois.com/uploads/2018/11/Czeslaw_Milosz.jpg

Чеслав Милош е син на Александър и Вероника Милош. Роден е в с. Шетейне (Сетеняй), Ковенска губерния, Руска империя.

Великото литовско княжество, където се възпитава Милош, заедно със своята многокултурна и толерантна атмосфера, оказва решаващо влияние върху творчеството на поета и той самият често се връща към спомените от детството (Долината на Иса). Вдъхновяващи се оказват за него както спокойният живот на село, така и лудите пътешествия с баща му. Огромно влияние върху поета оказват също така историческите събития, на които става свидетел: Октомврийската революция и Полско-съветската война. На 19 септември 1917 г. се ражда по-малкият му брат, Анджей Милош, бъдещият документален режисьор, публицист и преводач.

Милош учи в университета „Стефан Батори“ във Вилнюс, първоначално полонистика, а след това се прехвърля да следва право. През 1930 г. дебютира в университетското издание „Alma Mater Vilnensis“ със стиховете „Композиция“ и „Пътуване“. Член е на поетическата група Жагари и съавтор на издание със същото име. Работи в Полското радио Вилнюс.

Втора световна война

След избухването на Втората световна война, Милош се отправя към южната част на Полша. Когато на 17 септември, в резултат на пакта Рибентроп-Молотов, Червената армия започва инвазия по източните граници на Полша, поетът вече се намира в Румъния. Войската на СССР превзема Вилнюс и го предава на Литва. Милош се връща в родното си място и приема литовско гражданство. Обаче още на 14 юни 1940 г. 150 хил. войници прекрачват границите на Литва и започва съветската окупация. Тези събития разтърсват поета и това се отразява в неговата поезия. Напуска Вилнюс и се премества в окупираната от немците Варшава, където работи в Университетската библиотека. Участва в нелегалния литературен живот, през 1940 г. публикува том Стихове с псевдонима Ян Сируч. След краха на Варшавското въстание Милош намира убежище първо в Яниславице, после в имението на Йежи Турович в Гошице. През 1945 г. заживява в Краков.

Следвоенен период

Започва работа като културно аташе в комунистическото правителство на Полша в САЩ и Париж. През 1951 г. поисква политическо убежище във Франция, като по време на престоя си в Париж решава да се срещне с редактора на „Култура“ Йежи Гедройч и да помоли за скривалище и за обезпечаване не неговите вещи докато получи политическо убежище. За известно време Милош живее в Мезон-Лафит, което води до дългогодишно сътрудничество с издателството „Литературен институт“, ръководено от Йежи Гедройч. Това обаче става повод за скандал от страна на част от полската емиграция – срещу приемането на Милош протестира и редакцията на „Вядомошчи“ на Мечислав Гридзевски. Две години по-късно Литературният институт на Гедройч издава „Поробеният разум“ (1953) – книга, насочена към полската емиграция, която коментира мисловния механизъм на човека в народната демокрация. През следващите години Литературният институт издава голяма част от творбите на Милош, а самият Гедройч представя кандидатурата му за Нобелова награда.

През 1960 г. Милош се мести в САЩ, където преподава славянска литература в Калифорнийския университет в Бъркли. В чужбина създава предимно поезия, изключително разнообразна, а най-голямо признание получават политическите му стихове. В Полската народна република е обявен за предател, осъден е от Полския литературен съюз и някои автори (Константи Илдефонс Галчински, Кажимеж Брандис, Ярослав Ивашкевич и Антони Слонимски). До 1980 г. има цензура, забраняваща не само публикацията на негови произведения, но дори и за споменаване на името му. Книгите на Милош са издавани като самиздат, внасяни нелегално, а за малцина са достъпни в забранените кътчета на университетските библиотеки. Милош е отхвърлян дори от част от полската емиграция, като го обвиняват в „болшевизъм“.

Отношението на властите и емиграционното общество към Милош започва да се променя след 1980 г., когато поетът получава Нобелова награда за цялостно творчество. Година по-късно се връща в страната, където негови творби вече се издават легално. Те се превръщат във вдъхновение за развиващата се политическа опозиция.

През 1993 г. поетът окончателно се връща в Полша, като избира за място за живеене Краков, както сам твърди „най-близо до Вилнюс“.

Умира на 14 август 2004 г. в Краков, на 93 години. Погребението се състои на 27 август 2004 в Криптата на заслужилите поляци на Скалка.

Личен живот

През 1944 г. Чеслав Милош се жени за Янина, която след като свършва Втората световна война заминава с мъжа си за САЩ, където живее до края на живота си. След като тя умира Чеслав Милош написва „Сбогуване с моята жена Янина“. Имат двама синове: Антони (роден 1947 г.) и Пьотр (роден 1951). През 1992 г. Милош се жени повторно за американската историчка Карол Тигпен, но отново овдовява.

Творчество

Стиховете на Чеслав Милош са интелектуални, а метафорите, които използва са ярки и внушаващи. Творчеството му преди Втората световна война е наситено с катастрофизъм. В него доминират метафорите и апокалиптичните визии. Стиховете, писани по време на войната, вече не притежават такъв патос. Поетът разчита на комуникативността на стиха – на разбирането на съдържащото се в него философско и интелектуално съдържание. Част от тези стихове Милош посвещава на окупираната Варшава, където живее по време на войната. В творчеството на Милош, писано по време на войната, се забелязва едно умишлено отклоняване от военната тематика. От този период ще намерим стихове, описващи красотата на света, който – може да ни се стори – никога не познава войната.

Въвежда нов литературен жанр в полската литература – поетически трактат (трактат-поема), който по думите на поета „е насочен срещу съвременното разбиране за ограничаване и разширява „обхвата“ на поезията“.

Освен множеството томове поезия, Милош издава и няколко сборници с есета. Най-известният от тях, превеждан на много езици е „Поробеният разум“ и до днес се определя за изключителен опит за научен анализ на действията на комунистическата пропаганда. След като прекъсва връзката си с комунистическите власти, в своето творчество Милош изразява критиката си по отношение на Полската народна република, често осъжда полския национализъм, критикува традиционния полски католицизъм.

Известни са 28 псевдонима, с които Милош подписва своите творби. Някои от тях са: Адриан Желински, Едвард Жулински, Ян М. Новак, Ян Сируч и др.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.