magnifisonz.com /
Чеслав Мѝлош (на полски: Czesław Miłosz) е полски поет, прозаик, есеист, литературен историк, преводач и дипломат, Нобелов лауреат за литература през 1980 година.
„Съгласие„
Чеслав Милош
Czesław Miłosz
|
|
---|---|
полски писател | |
![]() Портретна фотография на Чеслав Милош (1999)
|
|
|
|
Роден |
30 юни 1911 г.
Сетеняй, Руска империя (днес Литва)
|
Починал |
14 август 2004 г.
Краков, Полша
|
Националност | ![]() |
Професия | писател, дипломат, университетски преподавател |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, есе, роман |
Известни творби | „Поробеният разум“ (1953) |
Награди | Нобелова награда за литература (1980) |
„О, да, не ще загина цял, от мене ще остане кратка бележка в том четиринайсети на енциклопедията между стотици Милери и Мики Маус.”
„Истинското, имам предвид Бог, продължава да бъде необяснимо.“
„Не искам да бъда бог или герой. Просто да се превърна в дърво, да остарявам с векове и да не наранявам никого.“
„Това, което няма сянка, няма силата да живее.“
„Историята на моята глупост ще запълни много томове.“
„Съставен съм от притоворечия, затова поезията е по-добрата форма за мен от философията.“
„Паметта ни е детска и запазва само това, от което се нуждаем.“
„Езикът е единствената родна земя.“
„Успокойте се. Както греховете, така и добрите ви дела ще бъдат изгубени в забрава.“
„Гласът на страстта е по-добър от този на разума. Тези, които нямат страст, не могат да променят историята.“
„Целта на поезията е да ни напомни колко трудно е да останем един и същ човек.“
„Истинският враг на човечеството е генерализацията.“
„Всички копнеем за най-голямата мъдрост, но накрая разчитаме само на себе си.“
„Иронията е славата на робите.“
„Хората се хващат за илюзии, когато няма за какво друго да се държат.“
„Каква поезия е тази, която не спасява нации и народи?“
„Въпреки това влюбването не е същото като да умееш да обичаш.“
„Истинският опиум за хората е вярата в нищото след смъртта – огромната утеха от мисълта, че няма да бъдем съдени за всичките ни предателства, алчност, малодушия и убийства.“
„Когато писател се роди в едно семейство, това семейство е свършено.“
–
„Бих искал да покажа, че животът в страните, които се оказаха в границите на Източната империя, крие в себе си множество тайни. Всеки път, когато мисля за новата обществена система, която ми беше съдено да позная, изпитвам изумление…
„Как човек може да бъде персиец?“ – пита Монтескьо, желаейки да изрази мисловната нагласа на парижаните, съмняващи се, че някакъв друг вид цивилизация освен тази, която те познават, е изобщо възможна. „Как може да се живее и да се мисли в страните на сталинизма?“ се питат мнозина днес. С една дума, това е повод да бъде изследвано как се приспособява към необикновени условия човешкото същество“.
–
„Каквито и да са причините за злото, самата същност на света е страданието – на човека и на всички живи същества. Да живееш означава да си белязан от смъртта и тъкмо нейната неизбежност лежи в сърцевината на християнството. Ето защо предмет на размишления не трябва да бъде наказанието или заслугите, а крехкостта на човека, така неизмерима.”
Чеслав Милош е син на Александър и Вероника Милош. Роден е в с. Шетейне (Сетеняй), Ковенска губерния, Руска империя.
Великото литовско княжество, където се възпитава Милош, заедно със своята многокултурна и толерантна атмосфера, оказва решаващо влияние върху творчеството на поета и той самият често се връща към спомените от детството (Долината на Иса). Вдъхновяващи се оказват за него както спокойният живот на село, така и лудите пътешествия с баща му. Огромно влияние върху поета оказват също така историческите събития, на които става свидетел: Октомврийската революция и Полско-съветската война. На 19 септември 1917 г. се ражда по-малкият му брат, Анджей Милош, бъдещият документален режисьор, публицист и преводач.
Милош учи в университета „Стефан Батори“ във Вилнюс, първоначално полонистика, а след това се прехвърля да следва право. През 1930 г. дебютира в университетското издание „Alma Mater Vilnensis“ със стиховете „Композиция“ и „Пътуване“. Член е на поетическата група Жагари и съавтор на издание със същото име. Работи в Полското радио Вилнюс.
Втора световна война
След избухването на Втората световна война, Милош се отправя към южната част на Полша. Когато на 17 септември, в резултат на пакта Рибентроп-Молотов, Червената армия започва инвазия по източните граници на Полша, поетът вече се намира в Румъния. Войската на СССР превзема Вилнюс и го предава на Литва. Милош се връща в родното си място и приема литовско гражданство. Обаче още на 14 юни 1940 г. 150 хил. войници прекрачват границите на Литва и започва съветската окупация. Тези събития разтърсват поета и това се отразява в неговата поезия. Напуска Вилнюс и се премества в окупираната от немците Варшава, където работи в Университетската библиотека. Участва в нелегалния литературен живот, през 1940 г. публикува том Стихове с псевдонима Ян Сируч. След краха на Варшавското въстание Милош намира убежище първо в Яниславице, после в имението на Йежи Турович в Гошице. През 1945 г. заживява в Краков.
Следвоенен период
Започва работа като културно аташе в комунистическото правителство на Полша в САЩ и Париж. През 1951 г. поисква политическо убежище във Франция, като по време на престоя си в Париж решава да се срещне с редактора на „Култура“ Йежи Гедройч и да помоли за скривалище и за обезпечаване не неговите вещи докато получи политическо убежище. За известно време Милош живее в Мезон-Лафит, което води до дългогодишно сътрудничество с издателството „Литературен институт“, ръководено от Йежи Гедройч. Това обаче става повод за скандал от страна на част от полската емиграция – срещу приемането на Милош протестира и редакцията на „Вядомошчи“ на Мечислав Гридзевски. Две години по-късно Литературният институт на Гедройч издава „Поробеният разум“ (1953) – книга, насочена към полската емиграция, която коментира мисловния механизъм на човека в народната демокрация. През следващите години Литературният институт издава голяма част от творбите на Милош, а самият Гедройч представя кандидатурата му за Нобелова награда.
През 1960 г. Милош се мести в САЩ, където преподава славянска литература в Калифорнийския университет в Бъркли. В чужбина създава предимно поезия, изключително разнообразна, а най-голямо признание получават политическите му стихове. В Полската народна република е обявен за предател, осъден е от Полския литературен съюз и някои автори (Константи Илдефонс Галчински, Кажимеж Брандис, Ярослав Ивашкевич и Антони Слонимски). До 1980 г. има цензура, забраняваща не само публикацията на негови произведения, но дори и за споменаване на името му. Книгите на Милош са издавани като самиздат, внасяни нелегално, а за малцина са достъпни в забранените кътчета на университетските библиотеки. Милош е отхвърлян дори от част от полската емиграция, като го обвиняват в „болшевизъм“.
Отношението на властите и емиграционното общество към Милош започва да се променя след 1980 г., когато поетът получава Нобелова награда за цялостно творчество. Година по-късно се връща в страната, където негови творби вече се издават легално. Те се превръщат във вдъхновение за развиващата се политическа опозиция.
През 1993 г. поетът окончателно се връща в Полша, като избира за място за живеене Краков, както сам твърди „най-близо до Вилнюс“.
Умира на 14 август 2004 г. в Краков, на 93 години. Погребението се състои на 27 август 2004 в Криптата на заслужилите поляци на Скалка.
Личен живот
През 1944 г. Чеслав Милош се жени за Янина, която след като свършва Втората световна война заминава с мъжа си за САЩ, където живее до края на живота си. След като тя умира Чеслав Милош написва „Сбогуване с моята жена Янина“. Имат двама синове: Антони (роден 1947 г.) и Пьотр (роден 1951). През 1992 г. Милош се жени повторно за американската историчка Карол Тигпен, но отново овдовява.
Творчество
Стиховете на Чеслав Милош са интелектуални, а метафорите, които използва са ярки и внушаващи. Творчеството му преди Втората световна война е наситено с катастрофизъм. В него доминират метафорите и апокалиптичните визии. Стиховете, писани по време на войната, вече не притежават такъв патос. Поетът разчита на комуникативността на стиха – на разбирането на съдържащото се в него философско и интелектуално съдържание. Част от тези стихове Милош посвещава на окупираната Варшава, където живее по време на войната. В творчеството на Милош, писано по време на войната, се забелязва едно умишлено отклоняване от военната тематика. От този период ще намерим стихове, описващи красотата на света, който – може да ни се стори – никога не познава войната.
Въвежда нов литературен жанр в полската литература – поетически трактат (трактат-поема), който по думите на поета „е насочен срещу съвременното разбиране за ограничаване и разширява „обхвата“ на поезията“.
Освен множеството томове поезия, Милош издава и няколко сборници с есета. Най-известният от тях, превеждан на много езици е „Поробеният разум“ и до днес се определя за изключителен опит за научен анализ на действията на комунистическата пропаганда. След като прекъсва връзката си с комунистическите власти, в своето творчество Милош изразява критиката си по отношение на Полската народна република, често осъжда полския национализъм, критикува традиционния полски католицизъм.
Известни са 28 псевдонима, с които Милош подписва своите творби. Някои от тях са: Адриан Желински, Едвард Жулински, Ян М. Новак, Ян Сируч и др.