Ясунари Кавабата – Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади

magnifisonz.com /

https://i.pinimg.com/564x/93/e5/c4/93e5c4f0bfa71f0551124af327128260.jpg

Ясунари Кавабата (на японски: 川端 康成; по английската Система на Хепбърн Yasunari Kawabata) е японски писател, лауреат на Нобелова награда за литература за 1968 година и първият японец, комуто е присъдена.

Ясунари Кавабата
японски писател
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b5/Yasunari_Kawabata_1938.jpg

Роден
11 юни 1899 г.
Осака, Япония
Починал
16 април 1972 г. (72 г.)
Камакура, Япония
Националност Флаг на Япония Япония
Литература
Период 1924–1972
Жанрове роман, разказ
Известни творби „Гласът на планината“ (1949–1954)
Награди Нобелова награда за литература (1968)
Семейство
Съпруга Хидеко Кейдзо

Роден е на 11 юни 1899 г. в Осака. Осиротява като съвсем малко дете. Учи литература в Токийския императорски университет от 1920 до 1924 година.

Още през 1925 година постига признание с разказа си „Танцьорката от Идзу“. Сред най-прочутите му произведения е „Снежна страна“ (1948), преведено и на български. Умира на 16 април 1972 г. в град Камакура, префектура Канагава, Япония.

https://i.pinimg.com/564x/ab/bb/04/abbb0468bb5c84b52fcb71eb59bd1f7d.jpg

„Непосредственото възприятие е по-силно от теорията. Не чуждите уроци водят към просветление, а интровертното прозрение. Истината се крие в „неписаните букви“, тя е отвъд границите на словесното.“

„Шедьовърът в една игра може да бъде разрушен, ако се игнорират чувствата на съперника.”

„Не може да има свят на Буда без свят на Дявола. А в света на дявола се влиза трудно. Не е за хора със слаби сърца.”

„Космическото време е еднакво навсякъде, човешкото време се различава от човек до човек. Времето тече еднакво за всички хора. Всяко човешко същество пътува през времето по различен начин.”

https://www.the-tls.co.uk/s3/tls-prod/uploads/2018/03/1cc54398-2c59-11e8-b7e0-bf91416644a69-800x538.jpeg

„Дори когато истинското време е хубаво, човешкото време е лошо.“

„Сложи душата си на дланта ми, за да я погледна, като кристално бижу. Ще я скицирам с думи.”

 „Каква е пенсионната възраст в бизнеса с романи? Когато умреш.”

„Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади.”

https://i.pinimg.com/564x/0d/25/b6/0d25b63da66b1cc823fd7669711b4f0f.jpg

 „С такива върхове на пръстите жената като че ли прекрачваше обсега на обикновено човешкото. Или може би преследваше самата женственост? Раковина, огряна от багрите в нея, окъпано в роса венчелистче – хрумваха ми най-очевидните сравнения. Но същевременно не се сещах са никаква раковина, за никакво венчелистче, чийто цвят да прилича на тях. Бяха ноктите върху пръстите на момичето, несравними с нищо друго на света. По-бистри и по-прозрачни от най-тънката и фина раковина, и от най-деликатното листенце, те като че ли съдържаха роса на трагедия. Всеки ден и всяка нощ цялата ѝ енергия отиваше да шлифова тази трагична женска красота. Тази красота проникна в моята самота. И вероятно самотата ми покапа по ноктите на момичето и ги превърна в капчици трагедия.“ – из „Къщата на спящите красавици“.

„Старите мъже нямаха потребност да изпитват срам, да страдат заради наранената си гордост. Те изпитваха потребност да се разкайват и тъгуват на воля. Не можеше ли тогава „спящата красавица“ да е сама по себе си Буда? При това от плът и кръв. Младата кожа и аромата ѝ биха били утеха и прошка за печалните старци“ – из „Къщата на спящите красавици“.

https://i.pinimg.com/564x/1f/f4/72/1ff4723d4d3ac04382866ba02784c1fb.jpg

Мнимата изключителност на западната цивилизация, родена от реалната, но мрачна сила на империализма, дълго, много дълго време отлагаше културната среща с народите от Близкия и Далечния Изток. С това тя спъваше, а и сега спъва естественото за духовния живот на народите взаимно обогатяване в името на човешкото съвършенство, хуманизма и красотата. Изкуството извън западните цивилизации и сега се разглежда от някои хора изключително като туземни, ограничени в рамките на самобитността и времето прояви на духовен напредък. А истината е друга. В областта на културата няма малки и големи народи. В развитието на човешката култура участвува всеки народ и тъкмо процесът на това съвкупно културно творчество на човешкия род е един от главните пътища за всестранния духовен възход на човечеството. Писмеността се появи в Месопотамия и Египет. Най-крупните музеи в Европа се извисяват преди всичко с ценности, донесени извън Европа. Европейската музика от осемнадесети и деветнадесети век, не в по-малка степен и съвременната, е изпълнена с музикални мотиви, ритъм и песенна атмосфера, дошли от много други райони на света. Същите тенденции на взаимно проникване са налице и в обратната посока — сетно доказателство, че в областта на духовната култура всяка среща е крачка напред към общия духовен напредък на човешкото общество. Достатъчно е тия ценности да са наистина ценности.

Именно такива ценности подари на своя народ и на човечеството Ясунари Кавабата, носителят на Нобеловата премия от 1968 година, известен като ненадминат ваятел на най-неуловимите явления в човешката душа.

Роден през 1899, Ясунари Кавабата рано загубва близките си. На шестнадесетгодишна възраст остава кръгъл сирак. Самотното и тъжно детство изострят чувствителността на поетичната му душа. То прокарва дълбока следа в паметта на писателя и в неговия творчески път. Още на шестнадесет години Кавабата написва първото си произведение: „Дневникът на шестнадесетгодишния юноша“ — вълнуваща изповед на раненото му от живота, изпълнено със скръб детско сърце. Автобиографичните мотиви се преплитат в съдбите и на много други негови литературни герои.

От детски години Кавабата мечтае да стане художник, но на петнадесетгодишна възраст решава да се посвети на литературата. И от този момент, до последния ден на живота си, писателят превръща перото си в четка, с която създава неповторими шедьоври на японската литература. Неговите произведения, които сами говорят за своя създател, го определят като неповторим писател — художник. Умението да пресъздаде красотата и хармонията в природата, да надникне дълбоко в японската душа, там да открие истинската красота и я възпее с неповторимо и индивидуално словесно майсторство — ето онази литературна особеност на художественото творчество на Кавабата, която получи висока оценка при награждаването му с Нобеловата премия през 1968 година. Огромното литературно наследство на Ясунари Кавабата е израз на непрекъснатите му творчески търсения. Хармонията в духовния мир на личността, идеалът за красотата в човешкия живот и в изкуството владеят съзнанието на писателя през целия му творчески живот.

Върху ранното творчество на Кавабата оказва влияние така нареченият неосенсуализъм — литературно течение, оформило се в Япония в резултат на проникналите от Запад различни модернистични литературни теории чрез произведенията на Пруст, Фройд, Джойс и други модни европейски автори. Това течение се разпространява в Япония като трансформиран сенсуализъм. Според японските неосенсуалисти литературата представлява нещо като плод на субективните усещания на автора, а не изображение на обективно съществуващата действителност.

Най-ярък израз на неосенсуалистичните тенденции в творчеството на Кавабата е произведението му „Кристална фантазия“ — разказ, който авторът пише под влиянието на романа на Джойс „Одисей“ („Улис“), но остава незавършен. Но творчеството на писателя не може да бъде отнесено към нито една литературна школа. Дори и като неосенсуалист, Кавабата винаги е заемал обособено, самостоятелно място в японската литература.

Той не допуска психологията му на творец да стане единствен предмет на художественото познание. Целият си живот и творчество посвещава на красотата — главният и неизменно присъствуващ във всяко негово произведение персонаж. Нея Кавабата търси и разкрива в естетическите традиции на японския народ, в неговата национална култура, в богатството и индивидуалността на японската душа. Не жертвувайки нито за миг правдата, в името на тази красота, Кавабата става ревностен защитник на своя идеал — остава докрай чужд на националистичните традиции на самурайството и на човеконенавистническата политика на империализма и агресията в името на „Свещената мисия на Япония“. По време на войната Кавабата превръща своето изкуство в символ на мира, хуманизма и хармонията в света.

Обвинен от милитаристично настроените кръгове в Япония като последовател на „женствените“, „слабохарактерни“ традиции в японската култура, писателят предоставя на своя народ и на света творчеството си като неоспоримо доказателство за голяма житейска мъдрост, неразривно свързана с многовековните традиции на японската литература.

* * *

Своеобразието на художествения стил на писателя намира най-ярък израз в повестта „Снежната страна“. Без да е замислена в началото като голямо произведение, повестта се създава дълги години. Започнал през 1934 година, Кавабата я завършва едва през 1947 година. Няколко разказа, от които се състои повестта, са обединени помежду си не толкова от сюжетното единство, колкото от множеството поетически асоциации. Стойността на произведението се определя не от простата му фабула — несподелената любов на главната героиня — гейшата Комако, а от дълбоката символика, от лирическото преклонение пред женската духовна сила и красота, от сложното преплитане на мисли и преживявания, които невинаги се поддават на словесно описание.

С много любов и топлота е изваян образът на Комако, синтезирал в себе си красотата и достойнствата на японката, способна на истински, чисти чувства и най-безкористна саможертва. Представителка на един онеправдан слой от японското общество — гейшите, Комако притежава много достойнства и много повече добродетели от своя възлюблен — Шимамура — представител на обществото, отредило й такава нерадостна съдба.

В противоположност с Комако, Шимамура е човек без идеали, безполезна и пуста личност. Той е способен да възприеме само повърхностно живота, само неговата външна красота. Обект на поетично съзерцание за Шимамура става красивата девойка Йоко — третият герой в повестта. Шимамура се възхищава от това прекрасно създание, но едновременно с това някаква „нравствена преграда в неговото мислене“ не му позволява да разбере смисъла от саможертвата и чувствата на Комако — онази вътрешна и невидима красота в човека. Някои съвременни литературни критици в Япония, например Накамура Мицуо, определят Шимамура като събирателен, „карикатурен образ на японската интелигенция през 30-те години“.

Характерен художествен похват в повестта е ретроспекцията. Но читателят веднага чувствува, че времето не играе никаква роля в повествованието. Времето се проявява само като смяна на душевното състояние на героите.

Цялата повест „Снежната страна“ е един голям символ на по-добър живот, на топлота и сърдечност. Тя е символ на един свят, в който хуманизмът и хладният практицизъм са две несъвместими начала, между които рано или късно настъпва безвъзвратен разрив. Един добър човешки свят, чужд на човеконенавистничеството и жестокостта.

Ето защо повестта е оказвала и продължава да оказва такова силно въздействие върху японския народ, предизвиква възхищение в душата на всеки японец. За японците произведенията на Кавабата са като собствени мисли за родната земя.

* * *

„Хиляда жерава“ е също една от най-хубавите творби на Кавабата, написани след войната. В нея авторът отново насочва вниманието на читателя към традицията. Основната идея в произведението е чайният обред.

„Ако вие откриете в моята повест желание да покажа само външната красота на чайната церемония — пише Кавабата, — вие се лъжете. Чрез нея аз изразявам по-скоро своето скептическо настроение и споделял опасенията си от онази вулгарност, която понякога съпровожда сегашните чайни обреди“

Страниците и на тази повест са изпъстрени със символи и алегории, будещи най-различни асоциации в съзнанието на читателя. В центъра на вниманието е съдбата на старинна чайна пиала, преминала през ръцете на много поколения. Характерите и нравствеността на героите са разкрити чрез тяхното отношение към традициите на чайния обред. Младият Кикуджи, поразен от красотата на прекрасната девойка Юкико, не успява да запомни чертите на лицето й след първата им среща в храма, но в съзнанието му завинаги остава споменът за нейните изящни движения и съвършенство при изпълнението на чайната церемония в храма. И още нещо се е врязало в паметта му: тя е държала в ръцете си розово фурошики, с нарисувани по него белоснежни жерави — най-яркият символ на щастие за всеки японец. И Юкико действително постига своето щастие — омъжва се за човека, когото искрено обича. Но още първият ден от сватбеното й пътешествие е помрачен, смутен от гледката на военни морски маневри край бреговете на Япония. Този момент от повестта е един смел апел към човечеството да се брани красотата и щастието на хората, един апел в името на мира в света.

* * *

„Снежната страна“ и „Хиляда жерава“ са повести, в които Кавабата проявява своя голям талант и като майстор на словото. Словото на Кавабата е образец на тънкия и неповторим финес в японския стил на мислене.

Да откриеш красивото в себе си и в света около теб, да го възприемеш и възпееш е истинско изкуство, чиито творци могат да бъдат само самобитни таланти. Произведенията на Ясунари Кавабата са ярко свидетелство за това, че художественото слово е велико тайнство, достъпно само за истинските жреци на литературното изкуство, към които, безусловно принадлежи големият японски писател.

 

Бойка Елитова

Край
Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *