magnifisonz.com /

Петър I Алексеевич (на руски: Пётр I Алексеевич) е последният цар на Руското царство (1682 – 1721) и първият император (1721 – 1725) на Руската империя от династията Романови. До 1696 г. формално управлява заедно със своя полубрат Иван V. Петър Велики провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили. Затова е наричан още Петър Велики (Пётр Великий).

От ранни години проявява интерес към науките и чуждестранния начин на живот. Петър Велики първи от руските царе извършва продължително пътешествие в страните на Западна Европа. При завръщането си през 1698 г. Петър развива мащабни реформи в руската държава и обществените порядки. Едно от главните постижения на Петър I е значителното разширение на територията на Русия в Прибалтийския регион след победата във Великата Северна война, която му позволява да приеме през 1721 г. титлата император на Руската империя. Четири години по-късно Петър I умира, но създадената от него държава продължава интензивно да се разраства в продължение на целия 18 век.

Петър I
Император и самодържец всеруски
Лични данни
Управление	7 май* 1682 – 8 февруари* – 1725
Коронация	25 юни* 1682
Пълно име	Петър Алексеевич Романов
Други титли	Цар на Русия Херцог на Ливония и Естония
Роден	30 май 1672 г. Москва, Руско царство
Починал	28 януари 1725 г. (52 г.) Санкт Петербург, Руска империя

Най-лесно да се обрисува този руски монарх е като се използва клишето “противоречив”. Но това е най-грешният подход да се говори за царя, когото не без основание наричат Петър I Велики.

На 9 юни 1672 година се ражда най-малкият син на цар Алексей Романов от втората съпруга на царя — Наталия Наришкина. Кръщават го Петър. Алексей Романов има от първата си съпруга 13 деца, като само двама от синовете му го надживяват, но и те са със сериозни здравни и дори ментални проблеми.

Когато Алексей Романов почива, тронът е зает от сина му Фьодор III (който също е роден на 9 юни (30 май по стар стил). Цар Фьодор остава на трона до 1682 година, а след смъртта му се разгаря истинска дворцова война за наследяването на трона. В крайна сметка за цар е определен Иван V, но Сенатът решава, че умствено недоразвития Иван не е способен да управлява и за цар е провъзгласен десетгодишният тогава Петър Алексеевич. В този момент в спора се намесва по-голямата сестра на двамата – София Алексеевна. След предизвиканият от нея бунт на стрелците – редовната руска армия – на трона са утвърдени и двамата – ИванV и Петър I, като на Иван се отдават царските почести като по-възрастен.

Малкият Петър Алексеевич прекарва детските си години в имение край Москва, обграден от грижите на приятелски настроени боляри. Увлечението му още от това време е корабостроенето. До 1696 година Петър формално царува заедно с брат си Иван. След смъртта му, поема еднолично управлението на Русия и започва да осъществява всички онези идеи, които по-късно му носят прозвището Велики.

Ако питате руснаците, какво точно им е дал Петър I, ще ви се стори, че той едва ли не е въвел всичко модерно и европейско в тромавата руска действителност – създал флота на империята, въвел празнуването на Нова година, накарал мужиците да бръснат брадите си и т.н.

Истината е, че царят-дърводелец е направил много повече от това.
Когато се заговори за Петър I неминуемо се стига до царският указ, задължаващ болярите и мъжете на държавна служба да бръснат брадите си. Няма филм, посветен на Петър Велики, в който да липсва епизода с треперещият болярин, чиято брада царят собственоръчно отсича с брадва. Но монархът е строг и към дамите от двора. По онова време придворните красавици, въпреки че вече носят френски рокли, все още си почернят зъбите. Традицията е такава – почернели зъби означават, че можеш да си позволиш сладко в неограничени количества, а това е изключителен лукс. Петър I издава специален указ и по този повод, като задължава знатното население и особено жените, да си избелват зъбите с тебешир.

Другата проява в ексцентричността на “проевропейския” руски цар идва след “конфузното” поражение, което руските войски търпят в битката край Нарва. В плен на шведите попадат почти 80% от всички налични руски оръдия. Петър I заповядва да бъдат иззети “излишните” камбани от манастири и църкви и да бъдат претопени, за да се отлеят от метала нови топове. Царят обещава да върне “заетите в труден момент” камбани. И удържа на думата си. Девет години след Нерва идва блестящата победа над шведите край Полтава, когато ролите са разменени и руските войски пленяват голям брой шведски оръдия, които биват претопени, за да се отлеят от тях камбани. Е, истината е, че са иззети камбани с тегло над 90 хиляди пуда, а от пленените шведски оръдия едва ли са върнати и хиляда пуда, но е факт, че Петър удържал на думата си и възстановява поне някои от конфискуваните камбани.

А знаете ли, че парадите са също нововъведение на Петър Велики? Именно той с царски указ нарежда всяка година да се отбелязва с военен парад победата в Полтавската битка. На 27 юни царят се обличал в униформата, с която участва в битката и така отивал на тържествения молебен. В края на молитвата, когато се пее “Многая лета”, царят давал знак за началото на празничните салюти, а след това следвал военен парад.
След парада идвало време за пир, на който присъствали знатните придворни и част от ветераните. Всички останали в империята получавали три почивни дни за празници и веселие.

Императорът се оказва и автор на едно от първите “трудови” законодателства. По изрична заповед на Петър I се въвежда регламентирана продължителност на трудовия ден, като се определят и съответните глоби. Императорът нарежда всеки да се труди по 14 часа на ден, като му се полагат три часа почивка. Който закъснявал с 1 час за работа, се лишавал от дневната надница. Ако цял ден липсваш – взема ти се седмичното възнаграждение.

Между другото, някои от царските укази на Петър Велики не са загубили актуалността си и до днес. Негова заповед гласи: Указую господам сенаторам речь держать в присутствии не по написанному, а своими словами, дабы дурь каждого всякому видна была. На български това звучи така: Нареждам господа сенаторите да държат речи, не с написани, а със свои думи, за да се види глупостта на всеки. И още: С государственными доходами поступать надлежит осторожно – об них я должен отдать отчет Богу. “С парите на държавата следва да се постъпва внимателно – за тях ще трябва да давам отчет на Бога.” 

Семейството на Петър I през 1717: Петър I, Екатерина, големия му син от първата жена Алексей, двугодишния Петър и дъщерите Ана и Елисавета

„Ако има желание, има хиляди начини; ако няма желание – има хиляди поводи!“

„Брадата е излишно бреме.“

„В чест на Нова година да се организират украсявания на елхи, да се забавляват децата, да се спускат с шейни от високо. А възрастните на пиянството да не наблягат – за това си има други дни.“

„Виждаш ли, братко, аз съм Цар, а по ръцете ми има мазоли; и всичко е само заради това, за да ви давам пример; и на стари години да видя достойни помощници и слуги на Отечеството!“

„Воини! Дойде вашият час, в който ще се реши съдбата на Отечеството. Не бива да си мислите, че се сражавате за Петър, а за държавата, поверена на Петър, за своя род, за Отечеството!“

„Времето е като нагорещеното желязо – ако изстине, трудно се кове.“

„Все ми е едно дали си кръстен или обрязан – само бъди добър човек и си гледай работата.“

„Всяка държава, която има само сухопътна войска, има една ръка; а ако има и флот – има вече две ръце.“

„Говорѝ кратко, искай малко, отивай си бързо!“

„Гонете си дивите зверове, колкото ви е угодно: това забавление не е за мен. Аз съм длъжен извън държавата да преследвам дръзкия враг, а в държавата своя да укротявам дивите и твърдоглави поданици.“

„Господ е дал на царете власт над народите, съвестта на хората е подвластна само на Христос.“

„Да забравяш службата си заради жена е непростимо. Да бъдеш пленник на любовница е по-лошо отколкото да си пленник на война; от неприятеля можеш да се освободиш, а при жената оковите са дълговечни.“

„За признанието – прошка, за укриването – без помилване. По-добре явен грях, отколкото таен.“

„Знатното дворянство трябва да се оценява според годността си. Глупакът в моите очи е по-приемлив, ако е от ниско потекло, отколкото от знатно.“

„Когато някой става да се изказва, други да не го прекъсват, но да го оставят да довърши, а след това друг да говори – както подхожда на почтени хора, а не като търговките на женския пазар.“

„Който е жесток, не е герой.“

„Който се бои от нещастията – щастие няма да види.“

„Не е чиста работа да вземаш пари, а да постъпваш нечестно.“

„Не ние, а нашите правнуци ще летят из въздуха като птици.“

„Неблагодарникът е човек без съвест и нему не бива да се вярва. По-добре явен враг, отколкото подъл ласкател и лицемер; такъв позори човечеството.“

„Офицерите да се отнасят бащински с войниците, защото ни един народ на този свят не е така послушен, както руския.“

„По-добре гибел, отколкото позор!“

„Предчувствам, че руснаците все някога, а може би и още докато сме живи, ще засрамят и най-просветените народи с успехи в науките, неуморимост в труда и величието на непоклатимата и гръмка слава.“

„Разсъждението е над всички добродетели, понеже всяка добродетел без разум е пуста.“

„Служа на Русия. И единствено на нея.“