Ф. Скот Фицджералд – „Няма по-голям смут от смута на един прост ум“

magnifisonz.com /

Франсис Скот Фицджералд (24 септември  1896– 21 декември 1940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен – те имат повече пари“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен.

scott-fitzgerald-2

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ : 

Никога не можеш да си сигурен какво място заемаш в живота на другия.

Толкова е лесно да бъдеш обичан; толкова трудно е да обичаш.

Много хора са склонни да преувеличават отношението на другите към себе си – кой знае защо им се струва, че те предизвикват у всекиго сложна гама от симпатия и антипатия.

Бедата е в това, че когато си трезвен, ти не искаш да знаеш никого, а когато си пиян, никой не иска да те знае теб.

Махнете всички удивителни. Да използваш удивителни е като да се смееш на собствените си шеги.

Забравено означава простено.

Тестът за първокласна интелигентност е възможността да имаш две противоположни идеи в ума си по едно и също и време и да функционираш нормално.

Първо си взимаш питие, след това питието си взима питие, а накрая питието взима теб.

Покажете ми герой и аз ще напиша трагедия.

Голям социален успех е едно красиво момиче да си изиграе картите така, сякаш е най-обикновено.

На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием.

Цялото добро писане е да плуваш под водата и да задържаш въздух.

Мъжете се превръщат в смес от чаровните маниери на жените, които са познавали.

Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болежките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан.

Да пораснеш е ужасно трудно. Много по-лесно е да прескачаш от едно детство в друго.

Пиян съм от седмица и си мислех, че ако седна малко в библиотека, това ще ме отрезви.

Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо. Пишеш, защото имаш какво да кажеш.

Нищо не е толкова неприятно, колкото късметът на другите.

Стигнах до извода, че няма толкова очевидна разлика между хората, що се отнася до раса или интелигентност, каквато има между болния и здравия.

Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който се опитва да вижда.

Лицата на повечето американки над 30 години са релефни карти на едно кисело и объркано нещастие.

Никога не е имало добра биография на писател. Нямало е и няма да има. В момента добрите писатели се състоят от твърде много индивидуалности.

Винаги е тъжно да гледаш с нови очи на неща, към които вече напълно си се приспособил.

Няма по-голям смут от смута на един прост ум.

f-scottandzeldafitzgeraldconnecticut

Скот и Зелда всъщност са герои на романи и на филми и ние сме готови да сравняваме техния живот с живота на героите от романите. Зелда действително е прототип на героинята на „Нежна е нощта“. Макар че отношенията между Джей Гетсби и Дейзи да имат връзка с отношенията на Скот и Зелда, прототипът на Дейзи е по-скоро първата му голяма любов с шестнайсетгодишната Джиневра Кинг, когато Скот е на осемнадесет.
Преди да публикува обаче „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“, Франсис Скот Фицджералд е издал двата си по-ранни романа – „От тази страна на рая“ през март 1920 г. и „Красивите и прокълнатите“, най-биографичната му книга през 1922 година.

scott-fitzgerald

Творческата биография на Скот Фицджералд започва доста рано с драматични творби. Той е роден на 24 септември 1896 г. в Сейнт Пол, родният град на майка му Мери Макуилън. Баща му е Едуард Фицджералд- също ирландец и католик, който е родом от Мериленд. Скот произхожда от семейство на ирландски католици, но Средният Запад реално не присъства в творчеството на писателя.
На 17 години Фицджералд е приет в престижния частен университет „Принстън“. Там се запознава с прочутия американски критик и романист Едмънд Уилсън. Там пише пиеси и разкази, там се развива и действието на романа му „От тази страна на рая“. В университетската библиотека до днес са запазени бюрото и писмените принадлежности на Скот Фицджералд.
В края на 1917 г. постъпва в армията, като преминава обучение в различни райони на Америка. През този период той се опитва да публикува романа си „Романтичният егоист“. В началото на 1918 г., по време на обучение в базата край родния град на Зелда Монтгомъри, щата Алабама, в един извънградски клуб, на танци синът на ирландските имигранти се среща с красивата южнячка Зелда. Баща й Антъни Сеър е съдия във Върховния съд на щата Алабама. Майка й – Минърва „Мини“ Бъкнър Макен, е родом от Кентъки. Майка й избира името Зелда по името на две героини циганки от неособено известни разкази.

scott-fitzgerald-5801210879788

Скот ежедневно идва в семейство Монтгомъри, а междувременно успява да започне публикуването на прекрасните си кратки шедьоври, разкази в стила на О.Хенри, които представляват сякаш другото лице на великия романист. За първия си отпечатан разказ „Момичетата в гората“ Фицджералд получава 30 долара. „От тази страна на рая“ (преработен вариант на „Романтичният егоист“) е приет и публикуван. Тогава двамата със Зелда се женят в Ню Йорк, в „Сейнт Патрик“, на 13 април 1920 г. Скот е вече на 23 години, а Зелда на 19. На 26 октомври 1921 г. се ражда единственото им дете Скоти („Скоти“, или Франсес Скот Ланахан Фицджералд, писателка и журналистка).
Продажбите на „От тази страна на рая“ са сравнително добри. В Ню Йорк двамата съпрузи скандализират обществото – гонени са за пиянство от престижни ресторанти два пъти, Дороти Паркър ги вижда как се возят на покрива на такси, Зелда скача във фонтана на Юниън Скуеър.

През 1924 г. заминават за Париж, Скот печата разкази, които по същество са ескизи на „Гетсби“. Междувременно Зелда започва връзка с френския пилот Едуар Жозан на Френската Ривиера. Това са годините на „джазовия век“ – този израз е измислен от Скот Фицджералд, който го използва в заглавието на сборника си „Разкази от джазовия век“ – а всъщност „измисля“ и своето поколение…
„Великият Гетсби“ вече е завършен. По същото време Скот препоръчва на издателя си младия Ърнест Хемингуей, протеже на Гъртруд Стайн, с когото се запознава през май 1925 г. в Париж, в бар „Динго“ в Монпарнас. Романът „Великият Гетсби“ е представен като театрална постановка на Бродуей, по него е заснет и ням филм (между 1920 и 2010 г. по произведения на Фицджералд са заснети близо 50 филма, в които играят прочути звезди като Кейт Бланшет, Брад Пит, Робърт де Ниро, Тони Къртис, Тереза Ръсел, Джак Никълсън, Миа Фароу, Елизабет Тейлър, Робърт Редфорд). В Париж Фицджералд се запознава с Джеймс Джойс, който коментира: „Тоя младеж сигурно е побъркан…“

f__scott_fitzgerald_2_by_echaz

Скот и Зелда се завръщат в САЩ през 1927 г. Скот започва „Нежна е нощта“ на 20 май 1932 г. Също както „Великият Гетсби“ романът не се продава добре. Семейството им е разделено: Зелда продължава лечението си в различни клиники, твърди, че общува с Вилхелм Завоевателя, Христос, Мария Стюарт, Аполон. Скот пристига в Холивуд, където е сключил изгоден договор за писане на сценарии за 1000 долара седмично (равни днес на близо 12 000), увеличени до 1250. Работи по „Отнесени от вихъра“, но завършва само един сценарий по „Тримата другари“ на Ремарк и е уволнен заради пиянството си. Хемингуей публикува „Снеговете на Килиманджаро“, където експлоатира историята на Скот и Зелда. Тогава Скот започва любовна връзка с Шийла Греъм Уестбрук, скандална английска холивудска журналистка, която описва връзката им във филма „Любим друговерец“ с Грегъри Пек и Дебора Кар.
През лятото на 1939 г. Скот започва работа върху „холивудския роман“ – „Любовта на последния магнат: един уестърн“. През 2002 година Джеръми Айрънс, Сиси Спейсък и Натали Редфорд заедно с Нийв Кембъл изпълниха ролите на Скот, Зелда, Шийла и Франсес Крол Ринг, секретарката на Скот през последните 20 месеца от живота му, и за отношенията между тях, във филма „Последният зов“.

На 21 декември 1940 г. Скот получава сърдечен удар и умира в апартамента на любовницата си Шийла в Холивуд. На погребението идват малцина близки. Година по-късно „Последният магнат“ е публикуван, редактиран от Едмънд Уилсън (едва през 1994 г. романът е издаден с оригиналното си заглавие „Любовта на последния магнат“). На 10 март 1948 г. Зелда загива при пожар в психиатричната клиника. Тя е погребана в гроба на Скот. Върху надгробния камък е изписано последното изречение от „Великият Гетсби“: „Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото“.
Макар Т. С. Елиът да обявява, че „Великият Гетсби“ е първата нова крачка в големия световен роман след Хенри Джеймс, днес изглежда странно, че след смъртта на писателя критиката е разколебана дали написаното от него изобщо има някаква стойност. Нещо повече – и самият Скот смята, че се е провалил като романист. Трябва да се отдаде дължимото на приятеля му Едмънд Уилсън, на когото е признателно и цялото поколение, че възкреси през петдесетте години интереса към Скот Фицджералд, без когото, и без чиято легенда, днес не можем да си представим голямата американска литература.

ggg

Още от Фитцджералд : 

За любовта

Толкова е лесно да бъдеш обичан; толкова трудно е да обичаш.

За героизма

Покажете ми герой и аз ще напиша трагедия.

За възрастта

На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием.

За самотата

Най-страшният пазач стои пред вратата, зад която няма нищо. Може би защото празнотата е твърде срамна и трябва да бъде ревниво скривана.

За здравето

Стигнах до извода, че няма толкова очевидна разлика между хората, що се отнася до раса или интелигентност, каквато има между болния и здравия.

За писането

Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо. Пишеш, защото имаш какво да кажеш.

Писателите всъщност не са точно хора. Всеки един от тях е голяма група от хора, опитваща се с всички сили да представлява цялостна личност. Нещо като актьорите, които отчаяно се мъчат да не се оглеждат в огледала.

Отстранявайте всички удивителни. Използването на удивителни е като да се смееш на собствените си шеги.

За думите

Можеш да нараниш хората с думи.

За завистта

Нищо не е толкова неприятно, колкото късметът на другите.

За грубостта

Когато някой е груб с теб, той не търси конфликт с теб, а с човека, когото преди теб е срещнал.

За парите

Идеята, че, за да накараш някого да работи, трябва да държиш късче злато пред очите му, се е превърнала в правило. Толкова отдавна правим това, че сме забравили, че има и друг начин.

За критиката

Kогато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми рече той – просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“

За честността

Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който да се опитва да види.

За самокритичността

Понякога човек трябва да бъде безпощаден; всички заслужаващи уважение хора са безпощадни към себе си.

За мисленето

Или ти мислиш, или другите ще го правят вместо теб, ще взимат от силата ти, ще променят вродените ти вкусове, ще те цивилизоват и стерилизират.

За неуспеха

Не бъркай една загуба с окончателния неуспех.

За проблемите

Проблемите не са задължително свързани с обезверяването. Обезверяването си има собствена природа, собствен зародиш.

За песимизма

За песимиста да е в опасност не е депресиращо.

За жизнеността

Да си жизнен не значи само да можеш да устояваш, но и да започваш наново.

За гениалността

Гениалността е да успееш да приложиш на практика това, което е в ума ти.

За сърцето

Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скaтава в бленуващото си сърце.

За страданието

Белезите от страданието по-скоро могат да се сравнят с ампутиран пръст или със загубено зрение на едното око. Възможно е да не чувстваме липсата им нито за миг, но когато ни потрябват, нищо не можем да направим.

За щастието

По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед – един от онези празни откъм събития промеждутъци от време, които в момента изглеждат само свръзка между минали и бъдещи радости, а се оказва, че всъщност те са самата радост.

За взаимоотношенията

Човек никога не знае колко място заема в живота на другите.

За приятелите

На 30 търсим приятели. На 40 сме разбрали, че те няма да ни дадат повече от това, което вече ни е дала любовта.

За любовта

Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.

Обичам я, а това е началото и краят на всичко…

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *