magnifisonz.com /

Хънтър С. Томпсън (1937-2005) е американският журналист и писател, който преди всичко свързват с гонзо журналистиката и контракултурата на 60-те. Добил популярност най-вече с книгите си „Ангели на Ада” и „Страх и омраза в Лас Вегас”, Хънтър С. Томпсън се самоубива на 67 години. За него Хари Кунзру казва: „Истинският глас на Томпсън се разкрива като глас на американския моралист… Този, който често се прави на отвратителен, за да разкрие грозотията , която вижда наоколо.”

Хънтър Томпсън Hunter Stockton Thompson
Роден	18 юли 1937 г. Луисвил, Кентъки, САЩ
Починал	20 февруари 2005 г. (67 г.) Ууди Крийк, Колорадо, САЩ
Професия	писател, журналист
Националност	САЩ
Активен период	1967-2005
Жанр	гонзо журналистика
Направление	нова журналистика
Известни творби	Ангелите на ада, The Rum Diary Страх и ненавист в Лас Вегас, Fear and Loathing on the Campaign Trail ’72, The Curse of Lono
Съпруга	Сандра Конклин (1962 – 1980, развод) Анита Беймък (2003 – 2005, до смъртта му)

Автор е на множество статии в разни вестници и списания, както и на 19 книги. Става известен с автобиографичния роман „Страх и ненавист в Лас Вегас“ (илюстриран от Ралф Стедман), чиито първи глави са публикувани в списание „Ролинг Стоун“ през 1971 година, след което започва сътрудничество между музикалното списание и писателя, продължило повече от 30 години.

В този роман Томпсън по свой прототип създава литературния антигерой Раул Дюк (Raoul Duke), от чието име води повествованието. „Раул Дюк“ е също първоначалното заглавие на романа. Макар тази книга да се счита за основен пример за гонзо журналистика, Томпсън го разглежда като неуспешен експеримент. Оценява го така, защото възнамерявал да записва всеки детайл от пътуването си в Лас Вегас и да публикува сурови и нередактирани бележки, но впоследствие ги редактира. Въпреки оценката му за романа критиците го наричат върховно постижение в гонзо журналистиката.

През 1956 г. е арестуван за грабеж и, за да облекчи присъдата си, се записва в армията. Там пише спортни материали за вестника на военновъздушната база в Еглин, Флорида. След като е уволнен от армията продължава да се занимава с журналистика. През 1965 година прекарва година в рокерската банда „Ангелите на ада“, след което пише статия за нея, която е публикувана в The Nation и го прави известен. По-късно започва работа в списание „Ролинг Стоун“. Там публикува най-ярките си материали, които изграждат книгите му.

През 1966 година написва бестселъра „Ангелите на ада: странната и ужасна сага на рокерските банди извън закона“ (Hell`s Angels: The Strange and Terrible Saga of the Outlaw Motorcycle Gangs). Романът полага основата на „гонзо журналистиката“. Няколко месеца преди самоубийството си през 2005 г. казва за „гонзо“: „Това е португалска дума, която означава извън пътя“.

20-годишниият Хънтър пише това писмо до своя приятел Хюм Лоуган в отговор на молбата му за съвет как да живее живота си.

---

22 април, 1958
Пери Стрийт 57
Ню Йорк Сити

Драги Хюм,

Поиска съвет: ах, колко човешко и доста опасно е да направиш това! Да дам съвет на човек, който пита какво да прави с живота си предполага нещо близко до егоманията.

Да си позволиш да насочиш някого към правилната и основна цел – да посочиш с треперещ пръст ПРАВИЛНАТА посока – е нещо, което само глупак може да предприеме.
Не съм глупак, но уважавам искреността ти, търсейки съвет от мен. Но аз те моля да чуеш това, което казвам, да запомниш, че всеки съвет може само да бъде плод на човека, който го дава. Това, което е вярно за един може да бъде катастрофа за друг. Не виждам живота през твоите очи, нито пък ти през моите. Ако се опитвах да ти дам специфичен съвет, до голяма степен би било сякаш слепият води друг сляп.

„Да бъдеш или да не бъдеш: това е въпросът: Кое е по-достойно за ума – да понасяш примките и стрелите на свирепата съдба или да се въоръжиш срещу море от мъки?…”
(Шекспир)

И наистина, това Е въпросът: дали да се пуснеш по течението или да плуваш за определена цел. Това е избор, който всички ние трябва да направим – съзнателно или не – в някой момент от живота си. Толкова малко хора го разбират! Помисли за което и да е решение, което си правил и което е оказало влияние върху бъдещето ти: може да греша, но не виждам как може да бъде нещо друго, освен избора – обаче косвен – между двете неща, които споменах: пускането по течението и плуването.

Но защо да не се пуснеш, ако имаш цел? Това е друг въпрос. Безспорно по-добре е да се насладиш на течението, отколкото да плуваш несигурно. И така, как човек открива цел? Не замък сред звездите, а нещо истинско и осезаемо. Как човек може да бъде сигурен, че не е тръгнал след „голямата захарна планина”, онази сладникава цел, която има малко вкус и никакво съдържание?

Отговорът –  и в някакъв смисъл, трагедията на живота – е в това, че се опитваме да разберем целта, а не човека. Определяме цел, което изисква от нас няколко неща и ние ги правим. Приспособяваме се към изискванията на концепция, която НЕ МОЖЕ да бъде действителна. Когато сте били млади, да кажем, че сте искали да станете пожарникари. С основание се чувствам спокойно, заявявайки, че вие повече не искате да бъдете пожарникари. Защо? Защото вашата перспектива се е променила. Не се е променил пожарникарят, а вие. Всеки човек е сбор от реакциите си към преживяванията. С увеличаването и разнообразието на тези преживявания, вие се превръщате в различен човек и следователно вашата перспектива се променя. Това продължава още и още. Всяка реакция е учебен процес; всяко значимо преживяване изменя перспективата ви. Така че ще изглежда глупаво, нали, да приспособяваме живота си към изискванията на цел, която всеки ден виждаме от различен ъгъл? Как бихме могли да се надяваме, че ще постигнем нещо различно от това да хванем невроза?

Отговорът, в такъв случай, не трябва изобщо да се отнася до целите, нито пък до материалните такива. Необходими са купища хартия, за да осъществим това. Само Бог знае колко много книги са били написани за „смисъла на човека” и подобни неща, и само Бог знае колко много хора са размишлявали по темата. (Използвам термина „само Бог знае” просто като фраза.) Няма почти никакъв смисъл в моите опити, аз съм първият, който ще признае абсолютната липса на познания, които да сведат смисъла на живота до един или два параграфа.

Ще стоя настрана от думата „екзистенциализъм”, но може да я имаш предвид като категория. Също може да провериш „Битие и нищо”от Жан Пол Сартр и още нещо – „Екзистенциализъм: от Достоевски до Сартр”. Това са просто предложения. Ако наистина си удовлетворен от това кой си и какво правиш, тогава дръж настрана тези книги. (Не дърпай дявола за опашката.)

Но обратно към отговора. Както казах, да насочим вярата си към реалистични цели в най-добрия случай би било неразумно. Понеже ние не се борим да станем пожарникари, не се борим да станем банкери, нито полицаи или доктори. БОРИМ СЕ ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ.

Но не ме разбирай погрешно. Това не означава, че не можем да БЪДЕМ пожарникари, банкери или доктори – но трябва да съотнесем целта към индивида, вместо да караме индивида да се приспособява към целта. Във всеки човек, наследствеността и околната среда са се съчетали, за да произведат създание с определени способности и копнежи – включително и дълбоко вкоренена нужда да функционира по такъв начин, че животът му да бъде СМИСЛЕН. Човек трябва ДА БЪДЕ нещо, трябва да има значение.

В такъв случай, според мен формулата е нещо такова: Човек трябва да избира път, който да позволи на способностите му да служат с максимална ефективност за задоволяването на желанията му. Правейки това, той изпълнавя нужда (давайки си идентичност като действа по определен модел, заради определена цел), той избягва възпирането на потенциала си (като избира път, който не поставя граници в развитието му) и избягва ужаса на това да види целта си увяхваща или губеща своя чар, докато се приближава до нея (вместо да се насочи към изискванията на това, което търси, той прекроява целта си, за да я приспособи към собствените си способности и желания.)

Накратко, той не посвещава живота си на достигането до предварително зададена цел, а избира начин на живот, за който ЗНАЕ, че ще му донесе наслада. Целта е съвсем второстепенна: работата за целта е важната. И изглежда почти налудничаво да кажа, че човек ТРЯБВА да работи по избран от него модел; защото да позволиш на друг да определи целите ти означава да се откажеш от един от най-смислените аспекти на живота – безусловния акт на воля, който прави човека самобитен.

Нека да приемем, че можеш да избираш между осем пътища, които да последваш (всички са предварително зададени, разбира се). И нека да приемем, че не можеш да видиш нито едно истинско предназначение в нито един от осемте. ТОГАВА – и това е същността на всичко, което казах – ти ТРЯБВА ДА НАМЕРИШ ДЕВЕТИЯ ПЪТ.

Естествено, не е толкова лесно, колкото звучи. Живял си относително ограничен живот, вертикално, вместо хоризонтално съществуване. Така че не е чак толкова трудно да разбереш защо се чувстваш по този начин. Но човек, който отлага ИЗБОРА, неизбежно ще го направи по стечение на обстоятелствата.

Така че ако сега се пречисляваш към разочарованите, то нямаш друг избор, освен да приемеш нещата такива, каквито са, или сериозно да потърсиш нещо друго. Но се пази от търсенето на цели: търси начин на живот. Реши как искаш да живееш и тогава виж какво можеш да направиш, за да си изкарваш прехраната от този начин на живот.

Но ти казваш: „Не знам накъде да гледам; не знам какво да търся.” И ето я трудността. Заслужава ли си да се откажа от това, което имам, за да търся нещо по-добро? Не знам – заслужава ли си? Кой може да вземе това решение, освен теб? Но дори като РЕШИШ ДА ТЪРСИШ, извървяваш дълъг път, за да направиш този избор.

Ако не прекратя това, ще се окаже, че пиша книга. Надявам се да не е толкова объркващо, колкото изглежда на пръв поглед. Имай предвид, разбира се, че това е МОЯТ НАЧИН да гледам на нещата. За разлика от останалите, мисля, че общоприложим, но ти може и да не си на това мнение. Всеки от нас трябва да създаде свое собствено кредо – това просто се оказа моето.

Ако някоя част от него няма смисъл, на всяка цена ми обърни внимание. Не се опитвам да те хвърля на пътя в търсене на Валхала, а просто отбелязвам, че не е необходимо да приемаш изборите предадени ти от живота, какъвто го познаваш. Има повече от това – никой НЕ ТРЯБВА да прави нещо, което не иска да прави до края на живота си. Но отново, ако това е нещото, което в крайна сметка се оказва, че правиш, непременно убеди себе си, че ТРЯБВА да го правиш. Ще имаш голяма компания.

Това е засега. Докато се чуем отново, оставам твой приятел…

Хънтър

Не можеш да скучаеш по това, което никога не си притежавал.

Ние сме били войни само тогава, когато нашите племена са били силни, като реки.

Аз съм обречен на търсене на смисъла в абсолютно безсмислени вещи.

Има огромна разлика между това, да бъдеш виновен и да бъдеш арестуван.

Свободата умира тогава, когато не е нужна.

Не препоръчвам секс, наркотици и безумие на никого, но в моят случай те винаги са работили отлично.

В Америка митовете и легендите са практически неразрушими.

Най-революционната постъпка, която можеш да извършиш в съвременното общество е това да бъдеш щастлив.

Страхът е просто още една дума за определение на неразбирането.

В закрито общество, където всеки е виновен, престъплението се състои в това, че сте били хванати.

Този, който става животно, се отървава от болката да бъде човек.

Отсъствието на новина е най-добрата новина.

Търсим американската мечта и на нас ни казаха, че тя се намира някъде в тази област.

Това не е завинаги. Нищо не е завинаги.

Лас Вегас не е добър град за психоделични вещества. Реалността е твърде грозна.

Политиката е изкуството да контролираш своето обкръжение.

Единствената свобода за която не можем да претендираме днес е свободата от идиотизъм. Останалото не е важно.

Има въпроси, за които се заблуждавате, докато не забележите безсмислеността им…

За губещите Вегас е най-подлият град на земята.

Политическото бълнуване, за разлика от джаза или масови бомбардировки от безопасна височина, не е чисто американска форма на изкуство.

Опитвам се да не пия алкохол… но се случва.

Човек може да живее със собствения си ум и собствената си воля само за определено време.

Политиката е зловещ бизнес, с много нишки…

Когато битието стане странно – странностите се превръща в система.

Безсмислените действия стават все повече и повече нормата на днешния ден, но на кой му пука?

В политиката няма благородство.

Когато не виждаш слънцето, губиш представа за времето.

Сцената беше толкова идилична, че мозъкът ми отказа да я приеме.

Колкото повече си спомнях, толкова повече бях потиснат.

Не всеки човек спокойно приема идеята, че политиката е престъпно пристрастие.

Политиката е много злобен бизнес, печелиш ли или губиш. Никога не знаеш със сигурност, на коя страна си, особено когато спечелиш.

Те мразят всичко, което на съответства на техният собствен начин на живот.

Мотоциклетистът трябва да се движи така, сякаш всички останали на пътя искат да го убият.

Правосъдието никога не е било ценно, дори и за невинните.

Дори случайната мечта на дилетант е способна да въплъти в реалноста, ако положи достатъчно усилия.

Това е приятна история за това как без причина най-ужасните кошмари се сбъднат.

Дали съм стар и мъдър, или просто съм остарял?

Има дни, когато в политическия бизнес вие получавате това, което заслужавате.

Ако искате да ви изберат е по-добре да бъдете подли, отколкото забавни.

Предизборната компания е изпълнена с жесток и груб хумор.

Този, който е съумял да преодолее себе си, се е избавил от болката на битието.

Между другото, не забравяйте, че много ченгета са порочни, благочестиви католици.

Парите са добро нещо в тези объркани времена.

Без съчувствие към дявола; Помнете това.

Адвокатът ми е прав, въпреки расовата непълноценност.

Лас Вегас не е град, в който можете спокойно да се движите по главната улица, инструктирайки хората да използват устройство, подобно на базука.

Научете се да се насладите на загубата.