magnifisonz.com /

Сър Джеймс Матю Бари (на английски: James Matthew Barrie) е шотландски писател, журналист и драматург, автор на пиесата, прераснала в прочутата детска книга „Питър Пан“ (1904).

Джеймс Матю Бари James Matthew Barrie
Роден	9 май 1860 г. Киримюър, Шотландия
Починал	19 юни 1937 г. (77 г.) Лондон, Великобритания
Професия	писател, журналист
Националност	Шотландия
Жанр	роман, пиеса
Известни творби	„Питър Пан“ (1904)

Роден е в шотландското градче Киримюър, син на тъкачи. Получава строго домашно възпитание. Шестгодишен преживява трагично смъртта на брат си, потопила майка му в дълбока скръб. Дълго след това копнее да се върне в щастливото време, когато брат му е бил жив. След като завършва Единбургския университет, Бари се установява в Англия. Работи като журналист, започва да пише и художествена проза. Първият му успешен роман – Идилии – е публикуван, когато писателят е на 28 години, и е посветен на живота му в шотландската провинция. Славата и парите идват няколко години по-късно с драматизацията на Малкият свещеник (1891 г.).

Бари е автор на 35 пиеси, някои от които (например Възхитителният Крайтън – 1902 г.) са социални сатири. Питър Пан (1904 г.) е поставена, когато авторът е на 44 години, и се основава на приказките, които Бари измисля за петте момчета на своите приятели Артър и Силвия Луелин Дейвис. Това е приказна феерия, апология на вечното детство, в която се преплитат фантазия и приключения. Питър Пан отказва да порасне и се превръща в приказен герой.

В живота си Бари преживява няколко големи трагедии. Бездетният му брак с актрисата Мери Ансел се разпада, двамата му приятели семейство Дейвис загиват. Той се грижи за петте им деца, но по-късно две от момчетата са убити.

 „Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.”

„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.”

„Винаги бъди малко по-учтив, отколкото е необходимо.”

 „Всички сме неудачници – поне най-добрите сред нас сме такива.“

„Можем да имаме всичко, което пожелаем, стига да сме готови да пожертваме всичко останало за него.“

„В момента, в който се усъмниш дали можеш да летиш, губиш възможността да се научиш завинаги.“

„Никога е ужасно дълго време.“

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

„Всичко, от което се нуждаеш, е вяра и малко вълшебен прашец.”

„Може би са ви предупреждавали да не изпускате златните си времена просто да отминат. Но тези времена са златни именно защото сме ги допуснали да отминат.”

„Бъди по-добър от необходимото, защото всеки, когото срещаш, води своя собствена война.”

„Нашият живот е книга, която дописваме всеки ден, докато накрая не я завършим, а ръкописът бива изгорен.”

„Най-добрият начин да умреш е да умреш за другите.”

„Малките момчета никога не бива да бъдат изпращани в леглото, защото така винаги се събуждат с ден по-възрастни.”

„Животът на всеки е дневник, в който искаме да напишем една история, но накрая пишем друга.” 

„Нищо не е истинска работа, освен ако докато го правиш не ти се прави нещо друго.“

„Да умреш би било ужасно голямо приключение.”

„Никога не казвай сбогом, защото сбогом означава да си отидеш, а да си отидеш означава да забравиш.”

„Прекалено млад съм, за да знам всичко.”

„Ако да порасна означава, че ще бъде под достойнството ми да изскача дърво, то никога, никога, никога няма да порасна.”

„Бог ни е дал памет, за да виждаме рози през декември.”