Оскар Уайлд – Всички мъже са чудовища. На жените не им остава нищо друго, освен да ги хранят по-добре

magnifisonz.com / 

Не е истина, че човекът, който Ви обича не може да ви напусне! Може! Повярвайте! Може! Ще го направи рано или късно, осъзнавайки, че отношенията му с Вас не му носят радост и щастие, че отдавайки Ви се целият, готов е на всичко заради Вас и жертвайки много, за да бъде с Вас, не получава нищо в замяна, че Вие го разочаровате, че Вие, когато Ви е издигнал на пиедестал, не сте му подали ръка и не сте го поставили заслужено на този пиедестал до Вас…  А всъщност благодарение на него Вие стоите на този пиедестал…

Той знае, че Вие нищо не трябва да му давате в замяна, че Вие не сте длъжен да го издигате до своето, създадено Ви от него, равнище, че Вие не сте длъжен да рискувате заради него дори най-малкото, затова за него такива отношения стават непоносими… Той ще Ви напусне тогава, когато разбере, че означава за Вас по-малко, отколкото Вие за него…

Няма да Ви каже нищо, няма да Ви упрекне в нищо, Вие дори нищо няма да заподозрете… Та нали да се изисква или дори да се моли за взаимност, любов и разбиране е глупаво и нелепо… Той ще си отиде тихо, мълчаливо и най-страшното – внезапно… А още по-страшното е това, че такива хора никога не се връщат обратно.

(Оскар Уайлд – „Любовта, която си отива“) 

https://www.thevintagenews.com/wp-content/uploads/2017/05/AuN4wXaR.jpg

Оскар Уайлд е ирландски и британски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява съкрушителен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество, заради непристойно поведение.

https://1.bp.blogspot.com/-3iDB5aCLDlY/Wd3_2WcTsMI/AAAAAAABFHs/A3tod-ZRxOciVT2C-s1bEsO6wV9RSR2fQCLcBGAs/s1600/Oscar%2BWilde%2Bin%2B1882%2B%25281%2529.jpg

Цитати и биография :

1. Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.

2. Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.

3. Винаги, когато ми говорят за времето, съм сигурен, че имат нещо други предвид.

4. Жените дават на мъжете златото на живота си. Но винаги си го искат обратно във във на дребни.

5. Докато гледат на войната като на зло, тя винаги ще има притегателна сила. Ако започнат да я смятат за нещо просташко, тя ще загуби популярността си.

6. Обществото често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите.

7. Амбицията е последното убежище на неудачника.

8. В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.

9. Можеш да съдиш за един човек по въздействието му върху неговите приятели.

10. Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.

11. Всички велики идеи са опасни.

12. Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе.

13. Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.

14. Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.

15. Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.

16. Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш. — Портретът на Дориан Грей

17. Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва. Тъкмо това прави жените така неустоимо прекрасни.

18. Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.

19. Зад всяко изящно нещо, което е съществувало, е имало нещо трагично.

20. Да вярваш е много скучно. Да се съмняваш е дълбоко увлекателно. Да бъдещ нащрек означава да живееш, да се унесеш в сигурността означава смърт.

21. Има нещо фатално в добрите решения – те винаги идват твърде късно. — „Портретът на Дориан Грей“

22. Животът не е сложен. Ние сме сложните. Животът е прост и простите неща са правилните.

23. Никога не можеш да обезоръжиш жена с комплимент. Мъжа – винаги. В това е разликата между половете.

24. Истината рядко е чиста и никога проста.

25. Когато бедността се промъква през вратата, любовта с едно плясване на крилата изхвръква през прозореца. — „Портретът на Дориан Грей“

26. Мъжете се женят от скука, жените от любопитство. И едните и другите остават разочаровани.

27. На света съществуват само две трагедии, едната е да не получиш каквото си искал, другата е да го получиш.

28. Най-страшното нещо на света е скуката.

29. Никога не бива да се доверяваме на жена, която не крие годините си. Жена, която казва на колко е години, може да каже всичко. — „Жена без значение“

30. Опит е името, с което много хора наричат грешките си.

31. Приятелите си избирам по хубавата им външност, познатите си — заради доброто им име, а враговете си —заради техния ум. Човек трудно може да подбира съвсем точно враговете си. А сред моите врагове няма нито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят.

32. Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции.

33.  Цялата прелест на миналото е, че е минало.

34. Чудовищно е, че зад гърба ни хората говорят неща, които са абсолютно верни.

35. Трагедиите на другите са всякога отчайващо банални

36. Религията е като сляп човек, търсещ в тъмна стая черна котка, която не е там, и успяващ да я намери

37. Разликата между каприза и „вечната любов“ е само тази,че капризът трае малко повече.

38. Работата е проклятието на пиещата класа.

39.  По-скоро бих загубил най-добрия си приятел, отколкото най-лошия си враг. За да имаш приятели, трябва да бъдеш единствено добродушен, но ако останеш без врагове, значи си истински сиромах.

40.  Образованите противоречат на другите, мъдрите на себе си.

41. Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане

42.  Никой не е достатъчно богат,за да откупи миналото си.

43. Никога не отлагам за утре онова, което мога да свърша вдругиден.

44.  На ергените трябва да се налагат тежки данъци. Не е справедливо някои хора да са по-щастливи от други.

45.  Извинете, че не Ви познах, но толкова съм се променил!

46. Всички мъже са чудовища. На жените не им остава нищо друго, освен да ги хранят по-добре…

oscar-wilde-2

Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.

През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.

След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп.„Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, романи и др.

Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.

Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси.

Пише и издава 2 сборника с приказки – „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават.

Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му, сред които и Кентървилския призрак

Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).

Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Детство и юношество

Оскар Уайлд е второто от трите деца на Сър Уилиям Уайлд и Джейн Франческа Уайлд. Джейн Уайлд под псевдонима Сперанца (speranza — италианската дума за надежда) пише поезия за революционното движение „Млада Ирландия“ и през целия си живот е ирландски националист. Тя също има интерес към нео-класицизма, който си личи от картините и бюстовете в нейния дом. Уилиям Уайлд е един от водещите ирландски очни и ушни хирурзи и през 1864 удостоен с рицарско звание. Той също пише книги за археологията в Ирландия и селския фолклор. Оскар Уайлд е кръстен в местната англиканска църква, Свети Марк.

Освен децата от съпругата си, сър Уилиям Уайлд става баща на три извънбрачни деца преди да се ожени. Това са Хенри Уилсън и сестрите Емили и Мери Уайлд, които не са от майката на Хенри. Сър Уилиям признава бащинството на незаконните си деца и осигурява образованието им.

Преди да тръгне на училище на деветгодишна възраст, малкият Оскар получава домашно образование от учител французин и възпитателка германка, които го учат на родните си езици.

Университетски години

oscar_wilde_time_3

Оскар Уайлд учи в колежа „Тринити“ от 1871 до 1874, където е приет със стипендия. През тези години се заражда интересът му към гръцката литература. В „Тринити“ Уайлд спечелва множество отличия, а след което продължава образованието си в Оксфорд, където също получава стипендия. Там той проявява влечение към масонството, а след като започва редовно да посещава католически литургии и дори пътува до Рим, където получава аудиенция от папа Пий IX, след която остава напълно изумен, Уайлд изпитва желание да стане католик. Това решение е прието остро от баща му, който го заплашва със спиране на средствата, които му предоставя за образованието. Оскар урежда всичко относно кръщенето си, но в последния момент се отказва, запазвайки интерес към католическите богослужение и литургии за цял живот.

Във времето, през което Оскар Уайлд учи в Оксфорд, той става известен с ролята си в естетичните и декадентски движения. Той ходи с дълга коса, въпреки че от време на време играе бокс, открито презира „мъжествените“ спортове и украсява стаята си с пера от паун, лилии, слънчогледи, син порцелан и други предмети на изкуството. Някои елементи у тези естети, към които се причислява Оскар Уайлд, предизвикват презрение, но техните сантиментално отношение към света и показно облекло стават отличителни белези. Уайлд веднъж претърпява физическа разправа с четирима свои състуденти и, изненадвайки всички, се справя с тях собственоръчно. До третата си година в Оксфорд Уайлд вече е започнал да изгражда образа си в обществото. Той не приема образованието си в университета като единствен път към знания и това негово отношение предизвиква временното му изключване, след като закъснява с около един месец започването на семестъра заради кратко пътешествие в Гърция.

В Оксфорд Уайлд също се среща с двама писатели, които имат силно влияние върху цялото му творчество. Това са Уолтър Пейтър и Джон Ръскин. Патър е автор на книга за историята на Ренесанса, в която той описва идеите си, че трябва да се обръща най-голямо внимание на чувствителността на човека към изкуството и в която той се опитва да възкреси отношението към изкуството от Античността. Тази книга Уайлд винаги носи със себе, той знае наизуст части от нея и тя заражда чувството му за отдаденост към изкуството. Джон Ръскин, от своя страна, дава на цел на творчеството на Уайлд. Ръскин не приема идеите на Пейтър и твърди, че значението на изкуството се крие в потенциала му да подобрява обществото. Оскар с интерес посещава лекциите на Ръскин и дори се включва в проекта му да превърне стара заблатена алея в красив път с цветя около него, което е проява на изключително уважение от страна на младия Уайлд, на когото не му се отдава нито ранното ставане, нито физическия труд.

През ноември 1878 година Оскар Уайлд завършва като бакалавър на изкуствата с отличие.

Начало на активна творческа кариера

Дебют в обществото

След завършването си в Оксфорд, Уайлд се връща в Дъблин. Там той отново среща своята приятелка от детството, Флоренс Балкомб, която е сгодена за писателя Брам Стокър и се омъжва през 1878. Уайлд е разочарован, пише ѝ, че си спомня „двете години – най-сладките години от моята младост“, които са прекарали заедно. Също споменава намерението си да „се завърне в Англия, сигурно за дълго“. Така и прави – отпътува през 1878 и след това посещава Ирландия само два пъти за кратко.

oscar

Несигурен какво да прави, той пише на свои познати, търсейки свободна позиция в Оксфорд и Кембридж, но неуспешно, и се установява в Лондон. Следващите години прекарва там, в Париж и в САЩ, където пътува и изнася лекции. Пишейки стихотворения още от времето, когато е учил в „Тринити“, през 1881 Уайлд издава първия си сборник „Стихотворения“. Книгата като цяло е добре приета, още на следващата година започва да се разпространява от различни издатели, но все пак сборникът не се харесва от всички. От Оксфорд обвиняват Уайлд в плагиатство, а сатиричния вестник „Пънч“ осмива младия писател.

Магнифисонз.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *