magnifisonz.com /
Според легендата жителите на „Вечния Град“ се смятали за синове на Марс и Венера. Те произхождат от троянеца Еней /син на богинята на любовта/, който избягал от разрушената Троя с престарелия си баща Анхиз и невръстния си син Юл Асканий и малко войни.
В морското си пътешествие, Еней стигнал до Картаген, където финикийската царица Дидона се влюбила в него. Боговете разкрили на Еней, че неговата задача е да отиде в Италия и да даде началото на град, който „няма да има край“. Трудно Еней се разделил с Дидона и потеглил за полуострова. Разочарована, картагенската царица го проклела и се самоубила. По този начин бъдещият конфликт между римляни и пунийци придобил и митологически оттенък.
Скоро Еней пристигнал в Лациум, недалеч от Остия. Царят на латините – Латин, му засвидетелствал почитта си и му предложил ръката на дъщеря си – Лавиния, като преди това трябвало да води сражения с кандидатите от другите латински градове. Побетителят щял да получи Лавиния за своя съпруга. Еней победил и Латин дал дъщеря си за негова жена. След сватбата Еней основал град Лавиний и царувал там до смъртта си.
Синът на Еней – Юл Асканий основавал Алба Лонга /в подножието на хълмовете, на юг от бъдещия Рим/. Последният цар на Алба Лонга /наследник на Юл Асканий/ – Нумитор бил свален от престола от своя брат Амулий, който убил всичките му синове, а единствената дъщеря на царя /Рея Силвия/ направил весталка. Тя обаче забременяла от Марс и родила близнаци. Амулий заповядал да я погребат жива според обичая /това било наказанието за съгрешилата весталка/. Бебетата сложил в една кошница, която пуснал в река Тибър. За щастие кошницата се закачила за едно дърво, а една вълчица, дошла на водопой, като чула плача на новородените ги накърмила. Скоро бебетата били открити от овчаря Фаустул, който ги отгледал заедно със своята жена – Акка Ларенция. Нарекли ги Ромул и Рем.
Когато близнаците възмъжали се завърнали в Алба Лонга. Убили Амулий и така отмъстили за дядо си и майка си. След това те решили да основат град на мястото, където ги намерила вълчицата. За да изберат подходящото място за града те решили да се допитат до птиците. Рем искал новият град да бъде основан на хълма Авентин, а Ромул – на Палатин. Всеки застанал на избрания от него хълм. Рем на Авентин видял пръв орли и преброил шест. Ромул ги видял втори, но преброил 12 и бил посочен за цар на Рим. Впрегнал бял бик и бяла крава и изорал свещенната бразда /померий/, с която очертал границите на града. Браздата, заграждаща квадратното пространство /“Roma quadrata“/ имала прекъсване на местата, където Ромул искал да има порти . Oттук произхожда думата „porta“ – от глагола „portare“ /нося/, защото на мястото на вратите Ромул носил ралото.
След това Ромул и Рем издигнали стените на града и се заклели да убият всеки, който премине през тях. Рем, който бил раздразнен от това, че брат му победил в спора и за да докаже, че издигнатите стени са ниски и слаби, ги прескочил. Ромул, верен на дадената клетва, го убил. Погребал го на Авентин. Векове след това Авентин останал извън рамките на померия, а там били издигани храмовете на чуждите богове. Така били положени основите на „Вечния Град“ . Легендата разказва, че Ромул е изорал магическата си бразда на 21 Април 753 г. пр. н.е.
Първите римляни вярвали, че пространството, заградено от померия е благословено и защитено от боговете.
1. Възникване на Рим. Царски период
Ромул
Нума Помпилий
Тул Хостиний
Анк Марций
Тарквиний Древни
Сервий Тулий
През ІІ хил. пр. Хр. в Италия започва разпространението на бронзовата сплав.През тази епоха са засвидетелствани и първи останки от укрепени селища. Жителите им са обитавали колиби, издигнати върху коловете в заливите на езера и реки. Едновременно с това се развива т. нар. апенинска култура. Тя показва тесни връзки с Егеида.
През І хил.пр. Хр. населението на Италия е съставено от много и различни племена. Те са от индоевропейски произход, но в етническо отношение са различни, както и са в различна степен на социално- икономическо, държавно- политическо и културно- идеологическо развитие.
Към средата на І хил пр. Хр. на територията на Апенинският полуостров се разселват келтите и галите, които идват откъм Алпите.
Голямо влияние върху древната история и култура на Италия имат етруските- най- силният и напреднал народ през първата половина на І хил. пр. Хр. Според старогръцките автори те се наричат тирени или тирсени. Латинските писатели ги наричат етруски или туски, а самите те се назовават расени. Най- ранни следи от този народ са намерени в СЗ част на Средна Италия по долината на р. Арно и на десния бряг на р. Тибър. Областта получава името Етрурия.
Археологическите разкопки свидетелстват за извънредно богатство от покъщнина за всекидневието, от произведения на архитектурата и изкуствата на етруските. Въпрос пред науката е техният произход и писменост.
Дори във времето на своя най- голям разцвет Етрурия не е била единно държава с централизирана структура. Политическото и засилване започва през втората половина на VІІ и началото на VІв. пр. Хр., когато възниква федерация на 12 етруски градове- държави.
Градовете са защитени с мощни каменни стени, имат отчетлива павирани улици, които се пресичат под прав ъгъл и са ориентирани по посоките на света. Федеративните връзки са нетрайни и се разкъсват при всеки удобен случай. Въпреки това като цяло единството на етруските винаги е било налице за сметка на множащите се противници.
Най- вероятно първоначално етруските градове са били управлявани от царе- жреци. Вследствие на развитието на аристокрацията постепенйно монархическото господство отслабва и се заменя от управление на изборни колегии и длъжностни лица- магистрати. Фактически властта се намира в ръцете на представителите на знатните родове и на техните старейшини, на които се подчинява цялото останало население.
Първите държавни обединения се появяват по хълмовете. Римското историческо предание е запазило спомена, че на Палатин се разполага най- старият латински Рим. Според археологически находки към началото на І хил. пр. Хр. той е обитаван от хора, които имат същият погребален обичай както другото население- чрез трупоизгаряне. Предполага се, че тези обитатели на палатинският хълм са били латини, а останалите се считат сза сабини.
Не се знае кога латините и сабините се сливат в една силна община, от която възниква Рим, макар и да се смята, че това става по мирен път през VІІІ или VІІ в. п р. Хр. Не е изключено в обединението да са взели участие и етруските, които живеят на един от хълмовете. Предполага се, че самото название Рим е от етруски произход.
Може да се твърди, че градът, който израства на левия бряг на река Тибър, укрепва през VІІІ-VІ в. пр. Хр..
Като се възползва от изгодното си географско положение, Рим бързо разширява своята територия за сметка на непосредствените си съседи. Отделните селища не само се разрастват, но и се сливат помежду си. На хълма Капитолий израства обща за всички крепост, а процесът на обединение се свързва с легендарният цар Ромул.
Следващият владетел на Рим според легендите е Нума Помпилий, който също е от сабински произход. Той води миролюбива политика и традицията му приписва учредяването на различните култове към божествата, създаването на жреческите колегии и занаятчийските сдружения.
След него управлява Анк Марций, който успешно продължава да воюва срещу латините, прехвърля мост над река Тибър и построява при устието на реката пристанището Остия.

Седми и последен цар на Рим е предполагаемият убиец на Сервий Тулий- Тарквиний Горди. Според преданието той е бил жесток тиран, като народът толкова се възмущава от неговото управление, че въстава и го сваля от власт.Ликвидирането на монархията в Рим става към края на ІV в. пр. Хр. Трябва да се отбележи, че по времето на Царския период Рим се развива. Това се дължи главно на близостта му до Етрурия и устието на р. Тибър. Устието е мястото, през което минават много гръцки и финикийски кораби, а Рим добива претенцията да бъде ръководна държава в Лаций.
Населението на Рим е разделено на три родоби триби ( племена )- латини, сабини и етруски.
Вторият елемент в римската държавнаструктура са 30 курии- мъжки съюзи, обединени на религиозна и военна основа. Те включват всички жители с изключение на робите.
Фактически властта се намира в ръцете на сената- т.е., съвет на старейшините. Той се попълва от по един представител на всичките 300 рода. Традиционно решенията на куриатните комиции ( на народното събрание на мъжете- войни ) минават за одобрение през него. Сенатът е пазител на заветите на дедите и съветник по всички важни въпроси.
С течение на времето имуществената диференциация довежда до неравенство както между отделните родове, така и вътре в тях. Принципът авторитет по старшинство се заменя от този за знамениност и богатство. В обществото започват да се открояват богатите семейства. С течение на времето само техните представители имат привилегията да носят титлата патриции.
Плебеите не се включват в родовата организация на коренните римляни- на трите триби.
В тези противоречия патрицианският елит застава начело на антимонархическото движение. Така се полага началото на Римската република.