magnifisonz.com /

Хуан Миро и Фера (на каталонски: Joan Miró i Ferrà) е каталонски художник и скулптор – сюрреалист. Той е бащата на съвременния авангард. Един от знаковите артисти на ХХ век. През 30-те години изразява презрението си към конвенционалните методи на рисуване, както и своето желание да ги „убие“ за благото на съвременните средства на изразяване. Създава предимно литографии както и пана, стенописи, скулптури, керамика, витражи. Има идея за четириизмерни изображения. Картините му са едни от най-продаваните и в наши дни.

Той е един от значимите представители на абстрактното и сюрреалистично направление в изкуството на XX век. Вдъхновил значителен брой художници, в това число и създатели на комикси и анимационни филми. Съдействал за възникването и развитието на важни художествени течения, появили се в Испания, Япония, Франция и Съединените щати.

Хуан Миро (Жоан Миро) Joan Miró
каталонски художник
През 1935 година
Роден	20 април 1893 г. Барселона, Испания
Починал	25 декември 1983 г. (90 г.) Палма де Майорка, Испания
Кариера в изкуството
Направление	Дадаизъм, Сюрреализъм, Абстракционизъм
Професия	1918 – 1983 г.
Семейство
Съпруга	Пилар Иглесиас (1929–1983)
Подпис

Хуан Миро е роден на 20 април 1893 г. в Барселона, Испания. След успешното си обучение в художествена школа през 1910 г. той започва работа като помощник-счетоводител. През 1912 г. получава разрешение да посещава класа на Франческо Гали в художественото училище La Lonja. През 1918 г. на Миро е обещана първата самостоятелна изложба. Вдъхновен от тази перспектива той започва стремително да рисува.

През 1920 г. Миро заминава за Париж, където се запознава в Пабло Пикасо. Монпарнас, с неговите поети и писатели помагат на художника да развие уникалния си стил. Когато през 1924 г. Андре Бретон публикува „Манифест на сюрреализма“ това оказва значително влияние върху Миро. Един от основните принципи на сюрреализма, свързан с използването на образи от сънищата и на въображаеми пейзажи, става източник на вдъхновение за художника.

В зрелите му години стилът му се разпъва между чудноватите и поетични импулси и жестокостта на модерния живот. В свои интервюта от 30-те години Миро изразява презрението си към конвенционалните методи на рисуване, както и своето желание да ги „убие“ за благото на съвременните средства на изразяване. Без да е официален член на сюрреалистичното движение, Жоан Миро има свободата да експериментира с всички артистични стилове без да прави компромиси с позициите си. Преследва свои собствени интереси в артистичния свят, не робува на различни художествени течения и запазва своята автономия, която му позволява да твори в разнообразни сфери. Създава предимно литографии както и многочислени пана, стенописи, скулптури, керамика, витражи, а в последните си години прокарва и радикални идеи за четириизмерни изображения.

Жоан Миро е един от най-продаваните съвременни художници. Неговите абстрактни композиции привличат декораторите и често се използват за украса на банкови офиси и богаташки вили по Лазурния бряг.

През 1976 г. в Барселона е открита фондация „Хуан Миро“, която се превръща в център за изучаване на съвременното изкуство. Художникът умира в Палма де Майорка на 25 декември 1983 г.

Много от творбите му са изложени във Фондация „Жоан Миро“ в Барселона. Стойността на всяка от тях варира от 250 000 до 8 милиона щатски долара.

„Не правя разлика между поезия и рисуване.“

„Опитвам се да използвам цветовете в живописта като думите в поезията, като нотите в музиката.“

„За мен обектите са живи. Цигарата или кутията кибрит съдържат таен живот и вътрешен заряд като човешки същества.“ 

„Търся… неподвижно движение, нещо равнозначно на красноречива тишина, няма музика.“

„Картината изниква от мазките с четката, както стихотворението изниква от думите. Смисълът идва по-късно.“

„Най-простите неща ми дават идеи.“

„Да се стремиш към свобода е да се стремиш към простота.“

„Обикновена черна, нарисувана с четката, може да донесе свобода и щастие.“

„Най-важното на изкуството е какво ще посее. Изкуството може да умре, картината да изчезне. Важно е какви семена са покълнали от тях.“

„Мисля за студиото ми като за зеленчукова градина, където нещата следват естествения си ход. Те растат, избуяват. Трябва да ги присаждаш, да ги поливаш.“

„Работя като градинар.“