magnifisonz.com /
Цветан Радославов Хаджи-Денков е български психолог и автор на съвременния химн на България „Горда Стара планина“.
Цветан Радославов | |
---|---|
български учител | |
Портретна снимка на Цветан Радославов, 1912 г. Източник: ДА „Архиви“
|
|
|
|
Роден |
19 април 1863 г.
Свищов, Османска империя
|
Починал |
1931 г.
София, България
|
Научна дейност | |
Област | Психология |
––––––––––––––––––-
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Припев:
Мила родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!
Хайде, братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки
за свобода, правдини.
Роден е в град Свищов през 1863 г. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан. Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. – в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие – в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която той участва като доброволец, той композира песента „Горда Стара планина“, която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на новата Конституция на страната, песента „Мила Родино“ пак е утвърдена като национален химн на Република България.
Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица “ Ангел Кънчев “ № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Преподавателската си дейност продължава в Първа софийска мъжка гимназия, където е учител на бъдещия цар Борис III, а през 1903 г. е преместен във Втора мъжка гимназия.
Една интересна случка от 24. V. 1920 г. Цар Борис III е на парада на учащите се. Съгледал в колоните своя бивш учител, царят с висок глас се провиква:
– Здравейте, Господин учителю!
Радославов не чува и тогава царят спира парада, пресича ученическата редица и протяга десница на учителя с думите:
– Поздравявам Ви с нашия най-голям празник, скъпи учителю!
Следват и други пожелания, след което царя се връща на мястото си и колоната продължава.
След откриването на Трета мъжка гимназия по свое желание е включен в нейния състав, за да остане до пенсионирането си при децата на народа.
Интелектуалецът отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага, и се завръща в родината си, за да работи за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика, логика.
Изявява се също като талантлив художник, етнограф и нумизмат. Рисува пейзажи и исторически картини.
Участва в научни излети и публикува своя труд „Титлите на българските владетели”, в който доказва, че владетелската титла „цар” има български произход.
Дългогодишен приятел с Алеко Константинов, Радославов тежко преживява убийството на приятеля си. В първото издание от 1895 г. под заглавието „Бай Ганьо прави избори” Алеко вписва: „Този очерк посвещавам на моя неотделим приятел Цветан Радославов”.
В последните три години от живота си той се завръща в родния Свищов. Най-любимото място в Свищов за него е музея „Алеко Константинов”, където ходи всеки ден и помага в пряката музейна работа на уредниците.