„Кървавата“ Катерина от рода на Медичите

magnifisonz.com /

Източник – historynakratko.blogspot.com

https://i.pinimg.com/originals/67/08/b3/6708b3a3a78a4bcf366130a0fe52acc9.jpg

Катерина Мария Ромола ди Лоренцо де Медичи се ражда във Флоренция на 13 април 1519 година. Дъщеря е на херцога на Урбино Лоренцо II де Медичи и френската принцеса от рода на Бурбоните Маделин дьо ла Тур д’Оверн. Младото семейство се гордее с новородената си дъщеря – в хрониките е записано, че “те бяха толкова щастливи и доволни, все едно им се е родил син”. Радостта им обаче не продължава дълго. Родителите на Катерина Медичи умират през първия месец от живота ѝ – майката на 15-тия ден след раждането (тя е само на 19 години), а баща ѝ надживява съпругата си само с шест дни. Катерина Медичи наследява херцогство Урбино и графство Оверн още докато е в пелени. След смъртта на родителите ѝ грижите за малката наследница на рода Медичи са поети от баба ѝ – Алфонсина Орсини. Но и тя почива година по-късно и Катерина израства под опеката на леля си Клариса Медичи.

През 1533 година, по волята и благодарение на усилията на чичо си, Катерина е сгодена за херцога на Орлеан, Анри II, който много скоро след това става крал на Франция. В брака на Катерина Медичи и Анри II се раждат 10 деца, от които оживяват 4 момчета и 3 момичета.

В двора на френския крал влиянието на Катерина Медичи не е голямо – там вилнее фаворитката на съпруга ѝ Диан дьо Поатие. Но през 1559 година Анри II загива по време на инцидент на рицарски турнир, прободен в окото от копието на командващия шотландската му стража граф Габриел дьо Монтгомъри. На следваща година почива и най-големият от синовете (и наследник на трона) на Анри и Катерина – Франсоа II. 
https://aefirenze.it/images/blog/Caterina-de-Medici.jpg

Така Катерина Медичи става регент на по-малкия си и все още малолетен син Шарл IX, което веднага я прави най-важната фигура в кралството и ѝ предоставя възможността да удовлетвори отдавна таената в душата ѝ жажда за власт. Като същински представител на рода на Медичите, Катерина успява винаги да заплита невероятни по дълбочината си интриги.

Веднъж поела властта в ръцете си, дарбата ѝ да властва над останалите се проявява по всевъзможни начини. Какво ли не е извършила – разправя се безмилостно с всички, дръзнали да ѝ се противопоставят; праща на кладата опонентите си, оказали се на пътя ѝ. Апотеоз на кървавата ѝ следа в историята обаче става варварското клане на хугеноти, извършено в нощта срещу 24 август 1572 година. Никой не се съмнява, че зад решението на Шарл IX да нареди в нощта на Свети Вартоломей: „Тогава ги убийте всичките, убийте ги всички!“, всъщност стои властната му майка.

След кървавата разправа с опонентите си в религиозните войни Катерина Медичи се превръща в истинския владетел на Франция. Надживяла и тримата си най-големи синове, “Сводницата на кралството”, както я наричат, в залеза на дните си поставя на трона любимецът си – четвъртият ѝ син, Анри III. Но и на него съдбата отрежда кратко властване.

Катерина и нейните италиански съветници (Албер де Гонди, Лудовико Гонзага, Рене Савойски) очакват хугенотско въстание след покушението на Колина, и решават да нанесат първи удар и да унищожат хугенотските лидери, дошли в Париж за сватбата на дъщерята на Катерина – Марго с Анри Наварски. Вартоломеевата нощ започва в първите часове на 24 август 1572 г.

Кралските гвардейци се втурват в спалнята на Колина, убиват го и изхвърлят тялото през прозореца. Едновременно с това прозвучава и камбаната на църквата, което е условния знак за началото на убийствата на хугенотските лидери, повечето от които умират в леглата си. Новият зет на краля, Анри Наварски, е поставен пред избор между смъртта, пожизнен затвор или преминаване към католицизма. Той решава да стане католик, след което му предлага да остане в стаята си, за своя собствена безопасност. Всички хугеноти вътре и извън Лувъра са убити, а тези, които успяват да избягат на улицата, са застреляни от чакащите ги там кралски стрелци. Клането в Париж продължава почти седмица, разпростирайки се из много провинции на Франция, където безредните убийства продължават. По думите на историка Жюл Мишле, „Вартоломеевата нощ не е била нощ, а цял сезон“. Това клане възхищава католическа Европа и Катерина се наслаждава на похвали. Когато на 29 септември, Анри Бурбонски застава на колене пред олтара като порядъчен католик, тя се обръща към посланиците и се засмива. От това време води своето начало „черната легенда“ за Катерина, злата италианска кралица.

Хугенотските писатели заклеймяват Катерина като коварна италианка, която следва съвета на Макиавели „убий всички врагове с един удар. Въпреки обвиненията на съвременниците за планиране на клането, някои историци не са напълно съгласни с това, че убийства са били по-рано планирани. Много от тях разглеждат клането като „хирургически удар“, който излиза извън контрол. Същевременно факта, че кралицата майка е знаела за готвените убийства е практически неоспорим.

Анри, херцог Анжуйски, около 1573 г., Жан Декорт Интересът на Анри към управлението на кралството не е постоянен. В писмо на Анри III от 1583 четем: „Във времето докато съм при капуцините и ако има някакви срочни и важни дела…вие и другите, трябва да се обръщате към кралицата, а да не изпращате за мен.“.

Преживяла смъртта на тримата си сина, тя поставя на престола своя любимец Анри III, чиято власт е заплашена от прекалено могъщата Католическа лига, оглавявана от фамилията Гиз.

Умира на 69-годишна възраст във френския град Блоа на 5 януари 1589.

 

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.