magnifisonz.com /
Джоузеф Пулицър (на унгарски: Pulitzer József, на английски: Joseph Pulitzer) e унгаро-американски издател, журналист. Приема се като родоначалник на „жълтата преса“.
Джоузеф Пулицър | |
---|---|
унгаро-американски издател | |
|
|
Роден: | 10 април 1847 г.
Мако, Унгария
|
Починал: | 29 октомври 1911 г.
Чарлстън, САЩ
|
Роден през 1847 г. в Унгария, син на унгарски евреин и немска австрийка.
Записва се за доброволец в американската армия, но не постъпва в нея и остава в САЩ. През 1868 г. започва работа като репортер във в. „Вестлихе пост”, издаван на немски. Избран в щатското събрание на щата Мисури като представител на републиканците.
През 1878 г. купува в. „Сейнт Луис Диспач”, който се обединява с в. „Сейнт Луис пост” и така се получава в. „Поуст Диспас” – „вестник, който ще служи на народа“. Постоянният девиз на Пулицър е: „Никога не изоставяйте нещо, преди да стигнете до корените му. Продължавайте, докато не изчерпите проблемите окончателно”. Негов принцип е: „Нито ден без кръстоносен поход срещу престъпните похвати на управниците”.
През 1882 г. Пулицър купува в. „Ню Йорк уърлд”, създаден 22 години по-рано. Старитра с 15 хил. бр. тираж на 8 страници с цена 2 ам.цента. През 1890 г. построява за нуждите на вестника сградата „Ню Йорк уърлд билдинг”, която е най-тясната сграда за времето си. „Ню Йорк уърлд” увеличава тиража до 600 хил.
Неделното развлекателно издание „Сънди Уърлд” старитра амбициозно, използвайки много за времето си гравюри и рисунки, като е предшественик на илюстрираните списания и достига голям тираж. През 1887 г. започва и вечерно издание „Ивнинг Уърлд”.
„Моята цел е да помогна на бедните. Богатите могат сами да си помогнат.“
„Един вестник трябва да прави повече от това да се отпечатва всеки ден и да публикува първокласни статии. Трябва да има хобита, да прави реформи, да повежда походи и така да бъде в услуга на обществото.“
„Аз съм силно заинтересован от прогреса и възхода на журналистиката, защото съм посветил целия си живот на тази професия. Считам я за благородна професия, която е важна и влияе върху умовете и морала на хората.”
„Честността за вестника е като добродетелта за жената.”
„Не отпечатвай нищо във вестника, което и слугата ти няма да разбере.”
„Постави го пред тях кратко, за да го прочетат, ясно, за да го оценят, живописно, за да го запомнят.“
„Циничната и наемна преса постепенно ще научи хората на същото.“
„Силата да оформят бъдещето на републиката ще бъде в ръцете на журналистите и идните поколения.“
„Публичност, публичност, публичност – това е най-великият морален фактор и сила в нашия публичен живот.“
„10-20 реда могат да означават цял ден здрава работа, дълбоко мислене, поправки и мерене на думите.“
„Нашата държава и нейната преса ще се въздигнат или
Наградите „Пулицър“ са създадени през 1917 г. в подкрепа на добрата журналистика. Те носят името на един от най-успешните издатели за онова време – Джоузеф Пулицър. В края на ХІХ век името му било е синоним на американската журналистика. Унгарският евреин е един от идеолозите на „жълтата“ преса. Въвлечен в битката за по-високи тиражи, Пулицър не се свени от иновации – а това значи по-шарена и сензационна преса. Неговите издания „Ню Йорк уърлд“ и „Сейнт Луис пост-диспатч“ променят представата за журналистиката. Той е първият, който посочва нуждата от университетско обучение по журналистика.
През 1904 г. в своето завещание Джоузеф Пулицър предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура. Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии.
Пулицър умира през 1911 г на борда на яхтата си. Той оставя наследство от 2 млн. долара, с които в университеът „Колумбия“ в Ню Йорк е основан факултет по журналистика. А първите награди „Пулицър“ са раздадени на днешния 4 юни през 1917 г. от специална комисия. Тогава паричното изражение на наградите е 7500 долара, с изключение на категорията „Журналистика в служба на обществото“, за която се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват през април. Месец по-късно те получават наградите си на специален обяд.
От 1917 г. досега броят им се е увеличил до 21: за журналистика – заслуга за обществото, местен репортаж, водеща новина, разследваща журналистика, репортерство, местен репортаж, вътрешни работи, международен репортаж, фийчър, коментар, критика, редакторска колонка, карикатура, фотография. В областта на литературата се отличават произведения в следните направления – художествена проза, история, биография или автобиография, нехудожествена проза и оригинална поезия. Също така победители има и в категориите театрална пиеса и музикална композиция. Отделно се дават и 5 стипендии.
Златните медали за журналистика в полза на обществото са с диаметър 6,98 см. През 2007 г. три от тях, собственост на „Нюсдей“, се появяват за продан в ebay и са продадени за $15 500. „Ню Йорк Таймс“ е най-отличаваното издание, като досега има 114 награди.
Днес в 20 от 21 категории наградата е $10 000. Само спечелилият в категория „Заслуга за обществото“ получава златен медал, който винаги се присъжда на цяла редакция на вестник.
Джоузеф Пулицър е роден е през 1847 г. в Мако, Унгария. Баща му бил богат унгарски евреин, търговец на грозде, а майка му – набожна католичка. Старият Пулицър се пенсионирал в Будапеща, където Джоузеф получил образованието си при частни учители. Когато навършил 16, Джоузеф решил да стане войник и опитал да се запише в австрийската армия, чуждестранния легион и британската армия. Отказали му заради лошото зрение и крехкото здраве, което го тормози до края на живота му. Все пак в Хамбург успял да се постъпи в американската армия, за да участва в Гражданската война. Пулицър пристигнал в Бостън и служил една година в кавалерията на Линкълн. Той говорел много добре немски и френски, но съвсем слабо владеел английски. По-късно попаднал в Сейнт Луис, където се препитавал като мулетар, сервитьор и хамалин. Все повече време обаче прекарвал в градската библиотека, където започнал да изучава английски и право. Било чист късмет, когато двама аматьори-шахматисти забелязали младежа и проницателния му ум. Те били редактори на водещия немскоезичен всекидневник „Вестлихе пост“ и след няколко минути разговор му предложили работа. Четири години по-късно, през 1872 г., когато младият Пулицър вече си бил изградил репутация на енергичен журналист, му предложили да стане съдружник в почти фалиралия вестник. На 25 г. Пулицър станал издател. Последвала серия ловки сделки, в резултат от които през 1878 г. той станал собственик на „Сейнт Луис пост-диспатч“. Джоузеф работел от ранни зори до среднощ, като се занимавал с всеки детайл. Опитвайки се да убеди публиката, че вестникът е нейният защитник, Пулицър започнал да печата разследвания и анализи за корупцията във властта, данъчни измами и комар. Този популистки подход се оказал ефективен. Тиражите нараснали, а вестникът просперирал.
През 1883 г. договорил покупката на изпадналия във финансова криза „Ню Йорк уърлд“. Скоро направил революция и в редакционната политика, съдържанието и формата на „Уърлд“. Той приложил същите техники, които качили тиража на „Пост-диспатч“. Пулицър подел кръстоносни походи срещу корупцията, пълнел новинарските колонки с гневни и сензационни материали, пръв започнал да илюстрира богато страниците. Формулата проработила толкова добре, че през следващото десетилетие тиражът на „Уърлд“ и всичките му издания достига до 600 000 – най-високият в Съединените щати.
Джоузеф се оженил за Кейт Дейвис през 1877 г. Двамата имат 7 деца, като двама от синовете му – Ралф и Джоузеф Младши, както и внукът му Джоузеф, станали журналисти. Започнал да ослепява през 1890-та година и в края на десетилетието вече не виждал нищо.
Не това, а злостна кампания на конкуренти срещу него, го повалили. През 1883 г. той продал „Ню Йорк Уърлд“ за $346 000, а през 1890 г., 43-годишен, се оттеглил от редакторския пост на „Уърлд“. Почти сляп, в жестока депресия, той страдал от болезнена чувствителност към шума. До края на живота си бил принуден да живее в звукоизолираните помещения на яхтата си „Либърти“ и двете си имения.
Скулптура на Пулицър
През тези години Пулицър обаче успял да запази контрола над вестниците си. От 1896 до 1898 г. бил въвлечен в нова война – с „Джърнъл“ на Уилям Хърст – война на сензационни материали и фабрикувани новини. Когато кубинците се разбунтували срещу испанците, Пулицър и Хърст се надпреварвали в разпалването на гнева срещу последните. И двамата призовали за война с Испания, след като американският боен кораб „Мейн“ мистериозно бил потопен в Хавана на 16 февруари 1898 г. И Конгресът наистина обявил война, която продължила четири месеца. Този случай накарал Пулицър да се отрече от журналистиката, станала известна като „жълта“.
През май 1904 г., пишейки в подкрепа на създаването на факултет по журналистика, Пулицър обобщил:
„Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката.“
Ето още няколко любопитни факта за наградите „Пулицър“:
1912 г. – Основан Факултета по журналистика към Колумбийския университет.
4 юни 1917 г. – обявени са първите носители на наградата „Пулицър“ – четири за журналистика, ч за писма, 1 за образование и 4 стипендии.
1922 г. – За пръв път е присъдена награда за поезия.
1943 г. – За пръв път е присъдена награда за музика.
1950 г. – Гуендолин Брукс става първата афроамериканка, спечелила „Пулицър“. Тя печели в категорията „Поезия“ за „Annie Allen“.
1962 г. – За пръв път е присъдена награда за нехудожествена литература.
1999 г. – Вестниците получават възможност за онлайн презентация на кандидатурите си.
2002 г. – Паричното изражение на наградите става $10 000 (вместо досегашните $7500).