Бернардо Бертолучи, един от титаните на европейското кино

magnifisonz.com /

Бернардо Бертолучи (на италиански: Bernardo Bertolucci) е италиански режисьор и сценарист.

Носител е на награди „Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, „БАФТА“, две „Европейски филмови награди“, 2 награди „Златен глобус“ и 2 награди „Оскар“. Има звезда на Холивудската алея на славата от 2013 г.

Известни филми, режисирани от него, са „Сухата кумица“, „Конформистът“, „Последно танго в Париж“, „Последният император“, „Открадната красота“, „Мечтатели“ и други.

Фройдизъм, социализъм и будизъм –  това са трите тематични кита, върху които винаги се е крепяло киното с марка Бертолучи. 

Бернардо Бертолучи
Bernardo Bertolucci
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c0/Bernardo_Bertolucci.jpg
Роден
16 март 1941 г.
Парма, Италия
Починал
26 ноември 2018 г. (77 г.)
Рим, Италия
Националност Флаг на Италия Италия
Активни години 1962–
Оскари Най-добър режисьор,
Най-добър адаптиран сценарий:
1987 „Последният император“
Награди Златен глобус Най-добър режисьор,
Най-добър сценарий:
1988 „Последният император“

https://i.pinimg.com/564x/cf/96/7f/cf967fb4e3a91bd1ec63c232dda6e672.jpg

Знаменитият италиански режисьор, сценарист, драматург и поет е роден на 16 март 1941 година в Парма в семейството на известния поет, изкуствовед и кинокритик Атилио Бертолучи. Под влияние на баща си от малък пише стихове, а още през ученическите си години се увлича по киното и снима две любителски късометражки. В края на 50-те години на миналия век следва литература в Римския университет. По това време публикува и първия си сборник с поезия „В търсене на загадката”, за който е отличен с национална литературна награда.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/111_BERTOLUCI_PAZOLINI.jpg

Като студент се запознава с големия италиански писател, поет и режисьор Пиер Паоло Пазолини и става негов асистент за филма му „Акатоне” (1961). Именно оттогава датира увлечението на Бертолучи по левите идеи, което го отвежда в редиците на Италианската комунистическа партия.
През 1962 г. Бертолучи зарязва университета, за да се посвети на киното, независимо от факта, че никога не е учил режисура – нито в специализирано училище, нито в университет. През същата година, по сценарий на Пазолини, снима първия си игрален филм „Сухата кумица” (La Commare Secca).
През 1964 г. излиза „Преди революцията“ (Prima Della Rivoluzione), а през 1967 г. – пълнометражният документален телевизионен филм „Нефтопровод“. През 1969-а в киноалманаха „Любов и ярост” (Amore E Rabbia) е включена и неговата игрална новела „Агония”, заедно с късометражки на Марко Белокио, Жан-Люк Годар, Карло Лидзани, Пиер-Паоло Пазолини.
Партньорът“ (1968), създаден по мотиви от творчеството на Достоевски и „Стратегията на паяка“ (La Strategia del Ragno, 1970) по Борхес, го правят известен в киносредите, но не и сред широката публика.
Международната слава идва след „Конформистът“ (Il Conformista, 1970), който е свободна адаптация по едноименната повест на Алберто Моравия. Филмът е признат от критиката за шедьовър на световното кино. Но следващите две творби на Бертолучи изиграват решаваща роля за окончателното му признание като един от най-големите съвременни майстори на киното.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/11_LAST.jpg

Недолюбваният дотогава от публиката режисьор изведнъж става много популярен със скандални за времето си филми „Последно танго в Париж” (Last Tango in Paris, 1972) и „Двадесети век” (Novecento, 1976), които предизвикват остра полемика в медиите, спорове сред обикновените зрители, но и гневни реакции от страна на италианската цензура.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/1_BB(2).jpg

През 1979 и 1981г. Бертолучи отново скандализира общественото мнение с филми, като „Луна” (Luna) с Джил Клейбърг в главната роля и „Трагедията на смешния човек” (La Tragedia di un Uomo Ridicolo). После настъпва шестгодишно прекъсване на стремителната му кариера. Това неочаквано затишие около името на нашумелия режисьор обаче е буквално взривено с появата на „Последният император“ (The Last Emperor, 1987), създаден въз основа на факти от китайската история. Този филм е и най-успешният в цялата кариера на Бертолучи. Удостоен е с девет награди „Оскар“, в това число за най-добър филм.
След преместването му да живее в Англия започва т.нар. „космополитен“ период в творчеството на Бернардо Бертолучи. Своеобразно продължение на темата за Изтока са филмите му „The Sheltering Sky” (1990), който е по-известен под заглавието „Чай в пустинята” (Il tè nel deserto) и „Малкият Буда” (Little Buddha, 1993) с Киану Рийвс в главната роля.
През 1996г. след 15-годишно отсъствие от Италия, Бертолучи снима там „Открадната красота” с Лив Тайлър в главната роля, но и с участието на легенди на световното киното като Жан Маре, Джеръми Айрънс, Стефания Сандрели и др.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/1111_DREAMERS.jpg

Сред последните филми на Бертолучи се откроява „Мечтатели” (The Dreamers, 2003), превърнал се в главно събитие на кинофестивалите във Венеция и Сан Себастиан, независимо че е представен извън конкурсните им програми.
Бернардо Бертолучи е участвал в създаването на повече от 50 филма, на част от които е само сценарист или съавтор на сценариите, като например на филма на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад”, а също и като продуцент.
Получавал е много престижни отличия. Първият международен приз за режисура му връчват още през 1970г. за „Конформистът”, а после подобна награда спечелва и с „Последно танго в Париж”.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/oscar_BB.jpg

През 1988г. получава „Оскар” за режисура и за адаптиран сценарий (заедно с Марк Пеплоу) за „Последният оператор”, а през 1997г. е награден със специално отличие за най-добро творческо сътрудничество (наградата си поделя с оператора Виторио Стораро) и др.
Бернардо Бертолучи се е женил два пъти. След като се развежда с първата си съпруга Адриана Асти, се оженва за Клер Пеплоу (по произход англичанка), която също е режисьор. Нейният брат Марк е сценарист, с когото Бертолучи си сътрудничи много активно в продължение на много години. Киното явно е страст за всички от фамилията Бертолучи. Така например по-големият брат на Бернардо – Джовани Бертолучи се занимава с кинопродуцентство, а по-малкият му брат – Джузепе е известен в Италия кинорежисьор.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/3180834_Bernardo_Bertolucci.jpg

Немалко спорове е предизвиквала в миналото и темата за членството на Бертолучи в комунистическата партия. Той е сред студентите, които през 60-те години се бунтуват по улиците на големите европейски градове. Не случайно по-късно на темата за младежкото бунтарство посвещава своя филм „Мечтатели” (2003). Любопитното е, че независимо от марксистките си убеждения, Бертолучи не е признаван в комунистическите държави. Навремето неговите филми трудно намираха път до екраните в Съветския съюз и неговите сателитни държави, какзато бе и България, главно заради фройдистките мотиви в тях. След излизането на „Двадесети век” Бертолучи отговаря на често задавания му въпрос: „Кое е най-великото събитие през ХХ век?” – „Сексуалната революция”. Според него именно тя, а не политическите революции, е допринесла най-много за коренните промени в човешките отношения.

В рамките на 65-ия кинофестивал в Кан се състоя световната премиера на филма „Аз и ти (Io e te), в който Бернардо Бертолучи се връща към една от своите любими теми: търсенето на собственото аз. (Пресконференцията след филма може да видите тук).

Знаменитият режисьор винаги се е отличавал с умението си да открива таланти. Вероятно мнозина помнят блестящата игра на Лив Тайлър в прекрасния му филм „Открадната красота“ (1996).

А после в „Мечтателите“ (The Dreamers, 2003) видяхме на какво са способни новите надежди на киното тогава в лицето на Майкъл Пит, Ева Грийн и Луи Гарел.

В „Ти и аз“ (2012) той отново поверява главните роли на млади актьорски дарования, като Теа Фалко и Джакопо Олми Антинори. Те се превъплъщават в брат и сестра, на които се налага наново да градят своите отношения, след като се оказват в затвореното пространство на едно мазе.

С този филм, който е екранизация на роман на Николо Аманити, Бертолучи се завърна в киното след 9-годишно отсъствие. И отново снима в родината си на родния си език, след като дълго време работи в чужбина.

Повечето филми от режисьора на „Последно танго в Париж“ поставят въпроса за загубата на идентичността. „Аз и ти“ (Io e te, 2012) също е филм за разочарованията, стремежите, борбите и мечтите на тинейджърите, опитващи се да се самоопознаят. „Струва ми се, че е много интересно да насочвам камерата към млади хора, опитвайки се да уловя жизнената им енергия и тяхното любопитство“, – споделя Бертолучи.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/_TOP_5.png

След последния си засега филм той бе обявил, че възнамерява да заснеме драма, озаглавена „Рай и ад“, посветена на темата за любовта и смъртта. Както личи и от самото заглавие, големият майстор продължава да мечтае за филми, преливащи от страсти. Този пък му се иска да разкаже за музикант, у когото се пробужда творческото вдъхновение след убийството на собствената жена. Това най-вероятно ще бъде поредният провокативен филм на големия режисьор, чиито творби нерядко са оприличавани на прекрасни рози с остри шипове.
Бернардо Бертолучи се  е женил два пъти. Първата му съпруга е била актрисата Адриана Асти. След развода си с нея той се жени отново през 1978 г. за Клер Пеплоу, която е режисьор и сценарист.

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *